Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 16 716 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал. 1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.).
Ищците
А.Х.М. и С.Е.М. твърдят, че на 04.08.2015 г., около 05.00 ч. при
пътно-ткранспортно произшествише починал синът им А.С.М.. Виновен за
настъпването на катастрофата бил водачът на л.а „Пежо“, модел „206“, рег. № *******Х.
А., който управлява моторното превозно средство с несъобразена с пътните
условия скорост, в резултат на което изгубил контрол над него, излетял от пътя
и се забил в крайпътно дърво. Заедно с А. на предната дясна седалка на
автомобила пътувал синът на ищите. Родителите тежко преживели неговата смърт,
изгубили своята морална и физическа подкрепа, смисъла в живота си, страдали
дълбоко от невъзвратимата загуба. Поради
липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, молят
съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди на
всеки от тях в размер на по 220 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 27.11.2015г. до окончателното плащане.
Претендират разноски.
Ответникът Г. ф.
оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване
на произшествието; твърди, че поведението на сочения от ищците деликвент не
било противоправно и виновно; оспорва налачието на причинно-следствена връзка
между произшествието и противоправния резултат, като се позовава на разминаване
в официалните документи по делото относно часа на смъртта на А.М.; твърди, че за процесния автомобил съществувала
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на катастрофата; оспорва
началната дата, от която се претендира законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
удостоверение за наследници с изх. № 65/11.08.2015 г., издадено от община
Провадия, починалият А.С.М. е син на А.М. и С.М..
От справка от
информационната система на Гаранционния фонд, представена от самия ответник, се
установява, че за процесния л.а. „Пежо 206“ с рег. № В 7582 НС, от имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 30.12.2014 г. – 30.12.2015 г., но
договорът е прекратен преждевременно на
15.07.2015 г., поради неплащане на вноски.
От заключението
на комплексната автотехническа и медицинса експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на произшествието: Процесният
автомобил е пътувал по път с двупосочно движение с по една лента за движение в едната посока с ширина на всяка от лентите от 4.05м. Вдясно
и ляво на пътя е имало предпазна мантинела. Движението се е осъществявало през
нощта при суха настилка, на прав участък, предстояло е навлизане в десен завой.
Водачът на автомобила е увеличил скростта и при навлизане в завоя, поради
високата скорост, която е надвишила критичната за тази маневра, както и под влияние на центробежните сили, автомобилът се е
отклонил наляво, при което водачът рязко е завъртял волана надясно, последвало е отклоняване на автомобила надясно с висока скорост, при което водачът е употребил спирачките и се е ударил с предната и с дясната
странична част в мантинелата, приплъзнал
се е по нея, впоследствие е преминал през нея и е продължил движението си по
банкета, след което се е ударил странично в дърво. Скоросттта на автомобила
преди пътно-транспортното произшествие е била 130 км/час, а опасната зона за
спиране – 73.55 м. Излизането на автомобила от пътното платно и ударът в мантинелата
са били непредотвратими за водача на автомобила след употребата на спирачките и
рязкото навиване на волана. Пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо
при скорост до 61 км/час. Според вещото лице, причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на автомобила, който се е движел с
висока скорост, рязко е употребил спирачки и органите на управление на
автомобила при излизане от десен завой със скорост по–висока от критичната за
завоя, при което е изгубил контрол върху управлението на автомобила.
При този
механизъм на настъпване на произшествието, пътниците са се движели хаотично в купето и са
получили удари и травми при допир с интериора. А.С.М. е получил тежка множествена
/черепно-мозъчна и гръдно-коремна/ травма с причинени несъвместими с живота
увреждания на жизненоважни органи, което е и непосредствената причина за
настъпване на смъртта. Травмите се дължат на действие с голяма кинетична
енергия на твърди тъпи предмети. Вещото лице е категорично, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между катастрофата и смъртта на сина на ищците.
В открито
съдебно заседание вещото лице по медицинската част на експертизата заявява, че при скорост от 60 км/час при инерционното
движение органите придобиват маса около 11 пъти по-голяма от собственото им
тегло, поради което дори и при такава скорост се получават тежки увреждания. При
скорост от 120 км./час коланът е слабо ефективен и малко хора биха оцелели при
удар с такава скорост, независимо от това, дали са пътували с обезопасителен
колан.
По делото са
изслушани показанията на св. С.С., според които загиналият е едно от трите деца
на ищците. Заедно с родителите си живеел в Германия. Прибрал се с баба си в
България за 10 дни за ваканцията, след което възнамерявал отново да се завърне
в Германия. Синът на ищците бил „добро, хубаво и учено момче”. Говорел много
добре немски, затова помагал на свои сънародници в Германия при намирането на
работа на борсата. Отношенията между него и родителите му били много добри, не
се били разделяли, живеели заедно. Родителите му тежко приели загубата на
детето си, през м.август ги видял в селото, всеки ден ходели на гроба на сина
си.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ
/отм./:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното произшествие, трябва да
са налице следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи –
деяние(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, вина на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е
извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно
превозно средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в
срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представеното по делото писмо изх. №24-01-561/27.11.2015г. се
установява, че ищецът е предявил претенция пред ответника, но Гаранционният
фонд е отказал плащане, поради липса на достатъчно доказателства.
Неоснователно е възражението, че за процесния
автомобил е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност”. От
представената от самия ответник справка он информационната система на
Гаранционния фонд се установява, че за процесния автомобил е имало сключена
застраховка със срок на действие 30.12.2014г.-30.12.2015г., но същата е била прекратена на 15.07.2015г., поради
невнесена вноска, а катастрофата е настъпила на 04.08.2015г., т.е отговорността
на водача не е била застрахована към датата на настъпване на произшествието.
От комплексната експертиза – част автотхеническа, се установи, че
поведението на водача Х.А.А. е било противоправно и виновно. Съдът приема, че А.
е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 и
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл 20, ал.2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни да ги управляват с такава
скорост, която да е съобразена с пътните условия и конкретната видимост.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойностите на скоростта, посочени в цитираната разпоредба. С оглед
категорията на автомобила и мястото на катастрофата, водачът А. не е имал право
да превишава определената от закона скорост от 90 км/час. Според експертното
заключение, непосредствено преди възникване на необходимостта от завиване надясно
по траекторията на пътя, процесният автомобил се е движел със скорост от 130
км./ч., която значително е надхвърляла разрешената от закона скорост.
По делото по категоричен начин е установено, че смъртта на А.М. е в пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата. Възражението за несъответствие между
часа на смъртта на М., отразена в акта за смърт и в протокола за ПТП, не
опровергава този извод. В акта за смърт е отразено, че М. е починал на
04.08.2015г. в 00.00ч, а в протокола е посочено, че това е станало по-рано
- към 05.00 часа на същата дата. Дори и
да се приеме, че смъртта на ищеца е настъпила няколко часа след катастрофата,
от значение е коя е причината за трагичния край на сина на ищците, а от
медицинската експертиза се установи, че М.. е претърпял тежка множествена
черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, които са довели до леталния изход. Събраните
по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът съобрази следните обстоятелства: възрастта на всеки от ищците към датата
на настъпването на произшествието – 34г. за А.М. и 38г. за С.М., обстоятелството,
че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя
с неговото дете, при това в юношеска възраст за детето/17 години/, когато е
предстояло навършването на пълнолетие, завършването на образование, реализирането му в професионален и личен план,
родителите са били силно привързани към сина си, живеели са заедно с него в Германия,
отношенията им са били сърдечни, самият той се е учел добре, знаел е немски
език и родителите му са възлагали надежди, че ще си намери добра работа,
разчитали са на неговата подкрепа за в бъдеще. След смъртта му ищците дълбоко страдали
за него, св. Славов ги видял в България през м. август 2018г., всеки ден
посещавали гроба на сина си.
Като съобрази посочените обстоятелства, обществено-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към датата на настъпването на произшествието през 2015 г.,
съдът определи размер на претърпените неимуществени вреди за всеки от ищците от
130 000лв., до който размер
исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от
220 000лв., следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ ответникът
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 27.11.2015г.
– датата, на която Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците адв. П. К. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 7324.90лв.
с ДДС, съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в
размер на 10 400лв.
върху уважената част от исковете, а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 177.27 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление:***, представляван от
изпълнителните директори Б.М.и С.С., да заплати на А.Х.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 288, ал.1,
т. 2, буква „а“ от КЗ /отм/, сумата от 130 000лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на сина й А.С.М., причинена
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2015г., по
вина на водача Х.А.А., при управление на лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ********,
за който не е имало сключена застраховка ”Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 27.11.2015г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 220 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА
Г. ф. със седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителните
директори Б.М.и С.С., да заплати на С.Е.М., ЕГН **********,***, на основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм/, сумата от 130 000лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на сина му А.С.М.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
04.08.2015г., по вина на водача Х.А.А., при управление на лек автомобил „Пежо
206” с рег. № *********, за който не е имало сключена застраховка ”Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 27.11.2015г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
220 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на адв. П.К. ***, с адрес:
гр. Казанлък, ул. „********, офис №10,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 7324.90лв. с ДДС, съобразно
уважената част от исковете. ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в
размер на 10 400лв., а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 177.27 лв., съобразно
уважената част от исковете. Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: