№. 130 /
13.3.2018 г.
Р Е Ш Е
Н И Е
13.03.2018
година
град М.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М..
втори граждански състав в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена
Ефремова и в присъствието на прокурора………......... като разгледа докладваното
от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 2334 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.64 от ЗС.
Предявени са и
насрещни искови претенции с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2. ГПК.
Ищците А.С.Д. xxx с
ЕГН: xxxxxxxxxx и М.Ц.Д. xxx с ЕГН: xxxxxxxxxx, представлявани от от адв. К.И.Б..xxx,
със служ. адрес за призоваване: ул. „В. Л. №. 1. е. 2. твърдят в исковата
молба, че са собственици на следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА от 69 кв.м.. построена в близост до границата с УПИ V от кв. 17 в
югозападната част на поземлен имот с пл. №. 70 по кадастралния план на с.
Трифоново, общ. М.. одобрен със Заповед №. РД-02-14-949/26.09.1997 г.. включен
в УПИ I от квартал 17 по регулационния план на село Трифоново, о. М.. одобрен
със Заповед №. 1172/30Л0Л935 г.. с площ на имота 1537 кв.м.. с административен
адрес на имота - село Трифоново, общ.М.. ул. „Втора” №. 13, при граници на имота:
от две страни улици, УПИ V, УПИ IV с пл. №. 71 и УПИ III с пл. №. 69, всички в кв. 17. Твърдят също така, че на 21.12.2015 г. се
снабдили с констативен нотариален акт №. 164, том II, per. №. 8809, дело №. 230/2015 г.. вписан в СВ - М. под акт №. 58, вх. per. №. 8686/21.12.2015 г.. том 26, дело №. 3575/201. партидна книга - том
73746, с който са признати за съсобственици на сградата при равна права.
Твърдят, че сградата са я придобили по давностно владение при условията на
чл.79, ал.1 от ЗС с владение продължило непрекъснато повече от 10 години от
1973 година. Заявяват също така, че имотът, върху който е построена сградата с
пл.№. 70 по кадастралния план на село Трифоново, общ.М.. одобрен със Заповед №.
РД-02-14-949/26.09.1997 г.. включен в УПИ I от квартал 17 по регулационния план
на с. о. М.. одобрен със Заповед №. 1172/30.10.1935 г.. с площ на имота 1537
кв.м.. е бивша собственост на Д. С.Д.. Твърдят, че с влязло в сила решение от
17.11.1997 г. по в.гр.д. №. 207/1997 г. ОС - М. признал за установено по
отношение на Д. С.Д.. че те са собственици на построената в югозападната част
на неговия имот в близост до границата с УПИ V от кв. 17 едноетажна масивна
жилищна сграда с площ 69 кв.м.. От тогава те безпрепятствено ползват терена
около сградата необходим за използването й според нейното предназначение,
достъп до входа й и около нея за поддържането на нормално ползване. Твърдят и
това, че към настоящия момент целият поземлен имот с пл.№. 70 по кадастралния план
на село Трифоново, общ. М. е собственост на М.С.С.. който го е закупил на
10.05.2016 година от приобретателката на Д. С.Д. - П. И. Ц. и съпруга й Ц. М.
Цолов. Сделката е материализирана в нотариален акт №. 42, том III, per. №. 3392, дело №. 233/2016 г.. вписан в СВ - М. под акт №. 59, вх. per. №. 2499/10.05.2016 година, том 7, дело №. 933/2016 г. Ищците твърдят, че
ответникът М.С.С. оспорва правото им да ползват поземлен имот с пл.№. 70 по
кадастралния план на село Трифоново. Поддържат, че като собственици на сградата
имат право на основание чл.64 от ЗС да ползват и земята, върху която е
построена същата с оглед използването на постройката според нейното
предназначение. Затова считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск и да поискат да бъде определена частта от имот с пл. №. 70 по
кадастралния план на село Трифоново, която да имат право да използват
безвъзмездно като необходима площ с оглед ползването на сградата според нейното
предназначение, достъп до входа й и около нея за поддържането на нормално
ползване. Предвид гореизложеното молят съда да постановите решение, с което на
основание чл. 64 от ЗС да определи по отношение на ответниците, частта от собствения
им поземлен имот с пл. №. 70 по кадастралния план на село Трифоново, общ. М..
одобрен със Заповед №. РД-02-14-949/26.09.1997 г.. включен в УПИ I от квартал
17 по регулационния план на с. Трифоново, о. М.. одобрен със Заповед №.
1172/30.10.1935 г.. с площ на имота 1537 кв.м.. с административен адрес на
имота - с. Трифоново, общ. М.. ул. „Втора” №. 13, при граници на имота: от две
страни улици, УПИ V, УПИ IV с пл. №. 71 и УПИ III с пл. №. 69, всички
в кв. 17, която те - ищците А.С.Д. и М.Ц.Д. да имат право да използват
безвъзмездно като необходима площ с оглед ползването на собствената им
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 69 кв.м.. построената в югозападната
част на имота в близост до границата с УПИ V от от кв. 17, според
предназначението й, достъп до входа й и около нея за поддържането на нормално
ползване. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищците А.С.Д. и М.Ц.Д. са депозирали отговор и по насрещната
искова молба, в който изразяват подробно становището си по предявените с
насрещната искова молба искове, които считат за процесуално недопустими. Поради
това молят съда в тази част производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът М.С. xxx,
чрез процесуалния си представител - С.Б.П. xxx, служ. адрес и адрес на призоване: град М.. ул.”В. Л. №. 13,
е.2. е подал в срока по чл.131 от ГПК
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, като заявява, че
наведените твърдения в исковата молба са изцяло неверни, а предявените
претенции на ищците напълно неоснователни. Ответникът поддържа, че е собственик
на процесния поземлен имот с пл.№. 70 по кадастралния план на с.Трифиново, обл.М..
одобрен със Заповед №. 02-14-949 от 26.09. 1997г. на кмета на общината, включен
в УПИ I от квартал 17 по регулационния план на с. общ.М.. одобрен със Заповед №.
1 172/30.10.1935 г. на кмета на общината, с площ от 1537 кв.м. (по скица), и
1619 кв.м. по документ за собственост, с административен адрес: с.Трифиново, у.
№. 13, ведно с построените в имота : Масивна жилищна сграда и други подобрения,
при граници и съседи: от две страни-улица, УПИ IV-71 и V, УПИ III-69- по силата на нотариален акт за покупко-продажба №. 42, том III, дело №. 233
от 10.05.2016 г. по описа на нотариус Ал.Паралюзова -рег.№. 578 на НК , с район
на действие - МРС, и вписан в служба по вписванията -М. с вх.№. 2499 от 10.05.2016
г.. акт 59, дело №. 933/2016 година. Твърди, че процесният недвижим имот е е
бивша собственост на Д. С.Д..xxx, починал на 15.10.2015 г.. който на 19.12.2012
г. е прехвърлил собствеността на имота на П. И. Ц. от гр.Враца, ул. „Христо
Ботев” №. 118, вх.”Б”, ап.12, - дъщеря на ЕЛКА ХРИСТОВА Г.. а именно жената, с
която Д. С.Д. живее на съпружески начала около 15 години. От съвместното си
съжителство Д. и Елка нямат деца и затова същият е прехвърлил имота си на
дъщерята на своята „съпруга”. Поддържа и това, че сделката между тях е
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №. 196 том V, дело 417 от
19.12.2012 г. по описа на нотариус Яна Яворов а- рег.№. 579 на НК, с район на
действие - МРС и вписана в Служба по вписвания- М. с вх.№. 9585/19.12.2012г..
акт 160,том 24, дело №. 3414/2012 година. Ответникът заявява също така, че е
собственик и на съседен през улицата имот - поземлен имот №. 65 по кадастралния
план на с. общ.М.. одобрен със Заповед №. РД- 02-14-949 от 26.09.1997 г. на
кмета на общината, с площ от 1788 кв.м. при граници и съседи : улица, имоти с
пл.№. 66, №. 57, №. 58, №. 59, №. 60, №. 61 и №. 64, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 100 кв.м. , второстепенна сграда с РЗП
от 30 кв.м. и други подобрения. Твърди, че този имот го закупил на 09.12.2008
г. и сделката е материализирана в нотариален акт №. 190, том XXI, дело №.
3975/2008 г. по описа на нотариус Б.П.-xxx действие-МРС и вписан в Служба по
вписвания -гр.М. с вх.№. 7773, акт 43, том 25, дело 5345/2008 г. . Твърди, че
след закупуването на процесния недвижим имот (от 10.05.2016г.), тъй като нямал
нито жилищна нужда, нито нужда да обработва дворното място, оставил живеещата
до онзи момент в имота Елка Христова Г. - майката на продавачката му П. И. Ц. и
жената,с която Д. С.Д. е живял до смъртта си, от една страна-проявявайки
разбиране към нейното положение и от друга да стопанисва и пази имота ми, тъй
както ползвал съседния такъв, който му бил достатъчен. Твърди, че процесният
имот го закупил единствено и само като предохранителна мярка да не се допуснат
в квартала нежелани лица предвид хора от малцинството. Ответникът поддържа също
така, че преди да закупи процесния недвижим имот (със сделката от 10.05.2016г.)
и след смъртта на Давидко, разбрал, че ищците - неговия брат А.С.Д. и съпругата
му М.Ц.Д. са изявили собственически претенции към лятната кухня със ЗП от 69
кв.м.. позововайки се на давностно владение „за повече от 10 години и изваждайки
си нотариален акт по обстоятелствена проверка (с разпита на трима души-
свидетели)”. Твърди, че по тази причина
в нотариалния ми акт за покупко-продажба от 10.05.2016 г. тази сграда-лятната
кухня разположена в югозападната част на имота не фигурира, като до настоящия
момент нито оспорвал тяхната собственост, нито им пречил да си го ползват
съобразно предназначението си. Ответникът твърди, че ищците си имат порта направено
отделно от неговата. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. В срока за отговор
ответникът е предявил и насрещен отрицателен установителен иск на основание
чл.124 от ГПК. Моли съда са постанови решение, с което да признае за
установено, че ищците по първоначалния иск не са собственици на едноетажна
масивна жилищна сграда с площ 69 кв.м.. построената в югозападната част на
имота в близост до границата с УПИ V от кв. 17, да отмени констативен
нотариален акт за собственост под №. 164, том ІІ, дело №. 230/2015 година на
Нотариус Искра Фидосова, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът С.М.С. xxx, чрез процесуалния си представител - С.Б.П.
xxx е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в която заявява,
че споделя изцяло становището на своя брат - Н.М.С. и се присъединява към него,
като го поддържа изцяло. Поддържа също така, че като конституирани на по-късен
етап от развитието на делото ответници - всички обстоятелства, посочени в
исковата молба към основния ответник - баща им М.С.С.. следва да се отнасят и
към тях - допълнително конституираните ответници. Твърди, че не познава ищците
и няма никакви отношения с тях. Поддържа и това, че никога не са му искали
достъп до "техния имот"- сградата построена в "нашия" имот,
никога не ги е гонил или ограничавал достъпа им. Заявява, че не са разговаряли
с него и по телефона. Следователно не е давал повод за завеждане на настоящето
дело, а в резултат на техните действия е принуден да прави разноски. Ответникът
твърди, че работи и живее в град София, а село Трифоново посещава инцидентно.
Поддържа и това, че през 2008 година баща му закупил имот, съседен (през
улицата) на процесния имот (с пл.№. 70). И тъй като в къщата им в град М. почти
нямат дворно място, във въпросния имот в село Трифоново, баща им направил
голяма градина - зеленчукова, овощна, тревни площи и пр. Заявява, че дворът е
голям и има от всичко и място за всичко, включително и кътче за отдих и за игра
на децата. Поддържа, че с лед като отремонтирал жилищната сграда
в имота, баща им ежедневно си ходи на село, поддържа двора, полива градината и
пр. Ответникът твърди, че към настоящия момент в процесния имот живее бившата
собственичка (въпреки, че е продаден) и не могже да посочи със сигурност, кой
го обработва и стопанисва. Твърди и това, че от баща си знае, че имотът го е
закупил обременен - с права на трети лица в него относно съществуваща
второстепенна сграда, лятна кухня. Пъддържа и това, че същата сграда е пред
разпадане - в лошо състояние, и негодна за обитаване. Сградата е потенциално
опасна дори само за влизане, още повече за постоянно живеене. Същата има
спешна и сериозна нужда от ремонт - бетонови пояси, колони и трегери, дори нова
плоча, защото съществуващата плоча над стълбището е дефектирала - спукана и
подала, както са и подали и основите в резултат на слягане на терена и евентуално
земетресения. Заявява, че процесната
сграда, е разположена в задния край на имота им, като за нея си има
самостоятелен вход - от към задната улица и изграден подход - бетонова пътека с
широчина около 1.5 метра, започваща от оградната мрежа (в дъното на имот с пл.№.
70 ) и стигаща до сградата на ищците - опасваща я отвсякъде. Тази пътека е
направена с предназначение единствено да обслужва тази сграда с отделен вход.
Твърди, че не е съгласен правото на преминаване през техния имот, за да стигнат
ищците до собствената си сграда, което ще бъде учредено от съда, да става през пътеката от централния вход (откъм
ул.„Втора"), която използват, както и не е съгласен,
предоставяйки им право на ползване - да ползват дворното място, стопанските
сгради, както и черния двор. Твърди, че с градата на ищците е в режим на
отделна собственост - различна от тази на земята, върху която тази сграда е
построена. Ищците не притежават и една едница идеална част от мястото (терена)
от поземлен имот с пл.№. 70,
който по скица е 1537 кв.м.. а по документ за собственост 1619 кв.м. Ответникът
твърди, че правата на ищците върху тяхния имот се свеждат до: право на ползване
върху земята, върху която е построена сградата (60 кв.м.) съобразно нейното
предназначение, т.е земята „отдолу" под сградата; право на преминаване
през тяхния (чуждия) терен за да стигнат до тяхната сграда; право на
собственост върху процесната сграда (произтичащо от документа им за
собственост); право да прекарват уредби (ел.захранване, ВиК мрежа, отопл.инсталации
и пр), без право обаче да копаят септични ями в двора им, както и без право да
строят отделна външна тоалетна. Твърди, че относно съществуващата такава - не
счита, че имат право на ползване, след като е отделна част (макар и обслужваща)
от тяхната сграда. Ответникът заявява, че
няма възражение съда да постанови такова решение за предоставяне право
на преминаване през тяхния имот и право на ползване на земята под сградата при
минимални ограничения за тях. Моли съда, при уважаването на исковите претении
да постанови това да става единствено от задната улица - по изградената
бетонова пътека. Претендира и направени в производството разноски.
Оветникът Н.М.С.
xxx, чрез процесуалния си представител
- С.Б.П. xxx е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в която
заявява, че основанието за конституирането му като ответник е възникналата
съсобственост след смъртта на майка му Виктория И. Стоянова - за нейната 1/2. идеална
част от имота - предмет на делото. Твърди, че никога не е давал повод на ищците
за завеждане на настоящето дело. Не ги е възпрепятствал по никакъв начин да си осъществяват
правата. Заявява, че не ги и познава и няма никакви отношения с тях. Поддържа също
така, че живее в град София, а в село Трифоново почти не идва, или идва инцидентно.
Твърди, че процесният имот е закупен от баща му 2016 година - още докато тяхната
майка била жива. Имотът е съседен на тяхния (през улицата - ул."Втора")
и е срещуположен на него. Ответникът поддържа, че не знае баща му защо е взел това
решение и за какво му е този имот, особено сега след смъртта на майка му, но това
е негово решение и го уважава като такова и най - малко смята да го коментира. Твърди,
че в този имот продължава да живее предишната собственичка или по скоро нейната
майка - Елка. Такава им била уговорката с баща му - да стопанисва имота, а и нямало
къде да отиде, къщата й в някакво Врачанско село, била в ремонт и не била готова.
Поддържа, баща му или по скоро тази жена - Елка имала проблеми с ищците, било поради
лична амбиция или омраза. Разбрал, че ищците били заключили тоалетната (външна такава)
под предлог, че те са я строили и не я допускали да се използва, затова баща му
търсил съдействие от органите на реда в селото и местния кме. Ответникът поддържа,
че за имота няма никакви претенции и след като закона предоставя на ищците възможност
да преминават през него за да ползват тяхната собственост (сграда), няма възражение
съда да постанови такова решение. Поддържа също така, че от години работи в системата
на МВР и е научен да уважава и пази закона и да зачита правата на гражданите. Ответникът
твърди, че не е съгласен ищците да преминават през имота през тяхната пътека -централния
вход (откъм ул.„Втора"), както и не е съгласен да ползва дворното място, останалите
сгради - стопански такива, както и черния двор. Претендира и направени разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Приети са и
заключения на вещи лица.
Съдът, като прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при
условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото от събраните доказателства, че ищците са собственици на сграда, находяща
се в поземлен имот с пл.№. 70 по кадастралния план на село Трифоново, о. М..
одобрен със Заповед №. РД-02-14-949/26.09.1997 година, включен в УПИ I от
квартал 17 по регулационния план на село Трифоново, о. М.. одобрен със Заповед №.
1172/30.10.1935 година, с площ на имота 1537 кв.м.. с административен адрес на
имота - село Трифоново, о. М.. у. №. при граници на имота: от две
страни улици, УПИ V, УПИ IV с пл. №. 71 и УПИ III с пл. №. 69, всички в кв. 17.
Към настоящия момент целият поземлен имот с пл.№. 70 по кадастралния план на
село Трифоново, о. М.. в който се намира процесната сграда, е собственост на
тримата ответници. Установено е по делото, че ответниците са собственици на
имота по силата на нотариален акт №. 42, том III, per. №. 3392, дело №.
233/2016 година, вписан в СВ - М. под акт №. 59, вх. per.№. 2499/10.05.2016
година, том 7, дело №. 933/2016 година, с който М.С. го е закупил от П. И. Ц. и
съпруга й Ц. М. Цолов по време на брака си с Виктория С.. След смъртта на
съпругата на М.С. нейните права са наследени от М.С. и нейните низходящи - С. и
Н. С..
От
данните по делото е видно, че ищците се легитимират като собственици на
процесната сграда по давностно владение, продължило повече от 10 години от 1973
година, признато с констативен нотариален акт №. 164, том II, per.№. 8809, дело
№. 230/2015 година, вписан в СВ - М. под акт №. 58, вх.per.№. 8686/21.12.2015
година, том 26, дело №. 3575/2015 година, партидна книга - том 73746.
С
влязло в сила решение от 17.11.1997 година по в.гр.д. №. 207/1997 година по
описа на Окръжен съд – М.. е признала за установено по отношение на Д. С.Д.. че
А. и М. Д. са собственици на построената в югозападната част на неговия имот в
близост до границата с УПИ V от кв.17 едноетажна масивна жилищна сграда с площ
69 кв.м. Видно е също така, че М.. Н. и С. С. са правоприемници на
приобретателката на Д. С.Д. - П. И. Ц. и съпруга й Ц. М..
От приетото
по делото заключение на вещото лице Р.Г. категорично се установи, че: ..Описаната е НА 42, т.III, рег. №. 3392, дело №.
233/2016 година като „находяша се е югозападната част на имота едноетажна
сграда - лятна кухня” е сградата, описана след направения оглед на място -
едноетажна масивна жилищна сграда”. В проведеното на 15.11.2017
г. съдебно заседание вещото лице уточни, че „Сградата, описана в нотариален акт
№. 42 от 2016 г. е съществуващата сграда в дворното място, представлява
процесната сграда, за която трябва да определим прилежащ терен”.
По
делото е изслушано и прието и второ заключение, изготвено от вещото лице инж.Л.Б.А..
Вещото лице А. е отбелязало в заключението си, че задължителната прилежаща площ
към процесната масивна жилищна сграда е пътека с ширина от 3 м. от улицата в
означената точка „Б” на скица към заключението до югоизточния ъгъл на жилищната
сграда, където е входа в къщата и в мазето към нея. Вещото лице е посочило също
така, че трябва да се осигури достъп до външна масивна тоалетна, която е
задължително необходимо помещение за функциониране на едно жилище. Вещото лице
е посочило и това, че е необходимо разстояние за ползване на процесната жилищна
сграда и от останалите страни, като на ищците им се предостави проход с ширина
1.20 м.. за да се осигури възможност за извършване на основен ремонт на
външните стени без да се иска съгласие на собствениците на поземления
имот.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че
първоначално следва да разгледа предявения насрещен иск от М.С.С. против А.С.Д.
и М.Ц.Д.. тъй като изходът по него ще обуслови изхода на делото по предявения
от А.С.Д. и М.Ц.Д. против М.С.С. иск с правно основание чл.64 от ЗС. В
насрещната искова молба ответникът М.С.С. е поискал съдът да постанови решение,
с което на основание чл. 124. ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на него, че А.С.Д. и М.Ц.Д.
не са собственици по силата на давностно владение на подробно описаната по-горе
едноетажна масивна жилищна сграда, построена в югозападната част на поземлен имот
с пл.№. 70 по кадастралния план на село Трифоново, о. М.. тъй като не са
упражнявали изискуемото от чл.79, ал.1 от ЗС давностно владение от 21.12.2005
година до 21.12.2015 година като предпоставка за издаване на нотариален акт. На
следващо място е заявил и искане на основание
чл. 537, ал. 2. от ГПК да бъде отменен Констативен Нотариален акт
№. 164, том II,
per. №. 8809, дело №. 230/2015 година, вписан в СВ - М. под акт №. 58, вх. per.
№. 8686/21.12.2015 година, том 26, дело №. 3575/2015 година, партидна книга -
том 73746, като неверен.
Видно
от приложените по делото отговори на исковата молба, ответниците изрично
признават правото, на собственост на ищците върху процесната сграда, както и
правото им да ползват имота, върху който е построена същата, с цел да си
осигурят достъп. С отговора на исковата си молба
ответникът М.С. заявява на стр. 2. и стр. 3: „е нотариалния ми
акт за покупко-продажба от 10.05.2016 г. тази сграда - лятна кухня разположена
в югозападната част на имота не фигурира, като до настоящия момент нито съм
оспорвал тяхната собственост, нито съм им пречил да си го ползват съобразно
предназначението си. Видно от посочения по-горе нотариален акт от 10.05.2016 г..
имота съм го закупил „без находящата се в югозападната част на имота едноетажна
сграда - лятна кухня” и със съзнанието и разбирането, че не съм изключителен
собственик, т.е. с противопоставими права на трети лица (суперфициари)...не съм
оспорвал собствеността на ищците и не съм се противопоставял и на ползването на
процесната сграда - лятна кухня”. Ответникът твърди в отговора си, че съзнава,
че трябва да осигури достъп до сградата на ищците, които няма как да ползват
имота си (сградата), ако не преминат през неговия имот.
В тази насока са и отговорите на
исковата молба на ответниците Н. и С. С..
В проведеното на 15.11.2017
година съдебно заседание процесуалният представител и на тримата ответници
изрично заяви, че не се оспорва правото на
собственост като абсолютно вещно право и след като ищците са собственици на
сградата заявява, че би следвало съдът да постанови съответно достъп до този
имот. Адвокат П. заяви, че не се оспорва правото на собственост, „...защото
правото на собственост фигурира със съдебното решение”.
От
приложеното на лист 68 от делото влязло в сила Решение от 17.11.1997 г. по
в.гр.д. №. 207/1997 година на ОС – М.. е видно, че съдът е признал за
установено по отношение на Д. С.Д.. че А. и М. Д. са собственици на построената
в югозападната част на неговия имот в близост до границата с УПИ V от кв.17
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 69 кв.м. Установено е и няма спор
между страните, че М.. Н. и С. С. са правоприемници на приобретателката на Д. С.Д.
- П. И. Ц. и съпруга й Ц. М.. Следователно ответниците са обвързани от това
съдебно решение на основание чл.298, ал.2. от ГПК, съгласно който влязлото в
сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Ето защо следва да се приеме за доказано, че ищците са
собственици на процесната сграда, поради което е и процесуално недопустимо да
се преразглежда този въпрос. С оглед на това и насрещният иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК се явява недопустим, поради което в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено. Изходът на делото по този
иск обуславя и изхода на делото по искане да бъде отменен констативен
нотариален акт №. 164, том II,
per. №. 8809, дело №. 230/2015 година, поради което и в тази част производството
по делото следва да бъде прекратено.
По
исковата претенция с правно основание чл. 64 от ЗС:
Съдът намира за
основателен предявеният от ищците А. и М. Д. против М.. Н. и С. С. иск.
По силата на чл.64
ЗС собственикът на постройката, изградена върху чужда земя, може да се ползва
от земята, само доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение. В този случай собственикът може да ползва терена за
достъп през него до собствената му сграда. Когато собственикът на терена пречи
на лицето да упражнява правата си по чл.64 от ЗС, собственикът на постройката
може да предяви иск за определяне необходимата за ползване площ с оглед
ползването на постройката по предназначението й. При определяне размера на
необходимата площ следва да се съобрази най-икономичният вариант за
преминаване, така че ограничението на собствениците на земята да е минимална
степен.
Ищците
се легитимират като собственици на процесната сграда по давностно владение,
продължило повече от 10 години от 1973 година, признато с констативен
нотариален акт №. 164, том II, per. №. 8809, дело №. 230/2015 г.. вписан в СВ -
М. под акт №. 58, вх. per. №. 8686/21.12.2015 г.. том 26, дело №. 3575/201.
партидна книга - том 73746.
Ответниците не
успяха да оборят верността на цитирания нотариален акт и по делото се установи
категорично, че ищците са придобили процесната сграда по давностно владение.
Съгласно
Тълкувателно решение №. 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№. 11/2012 г.. ОСГК „при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК.”.
В
случая ответниците са придобили само имота, в който се намира процесната
сграда, но не и самата сграда, която изрично е изключена като предмет на
прехвърлителната сделка. В нотариалния акт, с който се легитимират ответниците
изрично е записано, че праводателите на М.С. му продават имота „.........без находящата се е югозападната част
на имота едноетажна сграда - лятна кухня”.
Предвид
факта, че нотариалният акт на ответниците не се отнася за процесната сграда,
тяхна беше тежестта да оборят истинността на издадения в полза на ищците
констативен нотариален акт и да докажат, че те не са собственици на същата.
Спорният
по делото въпрос е каква следва да е частта от имота, която ищците имат право
да ползват. На първо място следва да се отбележи, че независимо от
предназначението на сградата суперфициарният собственик има право да ползва
такава част от земята, която да му осигурява
нормален достъп до сградата, включително до входа
й и такава част, необходима за
поддържането й
в
нормално
и
годно
за
ползването й
състояние.
По
делото се установи, че предназначението на сградата е за жилищни нужди. Това се установи от заключението на вещото лице Р.Г.. която в
проведеното на 15.11.2017 година съдебно заседание заяви, че „сградата
е строена 1974 г.. когато не е било задължително изискването в проекта да има
баня и тоалетна. В
изготвената от вещото лице Л.А. експертиза също е прието, че предназначението
на процесната сграда е жилище. Предвид
предназначението на постройката - за жилищни нужди, за нейното използване е
необходима площ и за задоволяване на обикновените им домакински нужди. От
заключението на вещото лице
е видно, че задължителната прилежаща площ към процесната масивна
жилищна сграда е пътека с ширина от 3 м. от улицата в означената точка „Б” на
скица към заключението до югоизточния ъгъл на жилищната сграда, където е входа
в къщата и в мазето към нея. Вещото лице е посочило също така, че е необходимо
да се осигури достъп до външна масивна тоалетна, която е задължително
необходимо помещение за функциониране на едно жилище. Категорично е вещото лице
в заключението си, че е необходимо разстояние за ползване на процесната жилищна
сграда и от останалите страни, като на ищците им се предостави проход с ширина
1.20 м.. за да се осигури възможност за извършване на основен ремонт на
външните стени без да се иска съгласие на собствениците на поземления имот.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице Л.А.. като обективно,
безпристрастно и съобразено в максимална степен с рационалното използване на
процесната сграда от страна на ищците, което обстоятелство е отразено на
скицата към заключението на вещото лице, която скица да се счита
неразделна част от настоящото решение.
Събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства са във връзка със
собствеността на процесната сграда и предвид изхода на делото по предявения
насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, който съдът прие за
процесуално недопустим, то същите не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на
делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от
1 473,78 лева - реализирани разноски по делото, съобразно приложения по
делото списък за разноските.
Предвид изложените
по-горе съображения съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл.64
ЗС определя на А.С.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx и М.Ц.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx право
на ползване в собствения на М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Н.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
и С.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx поземлен имот с пл. №. 70 по кадастралния план на
село Трифоново, общ.М.. одобрен със Заповед №. РД-02-14-949/26.09.1997 г..
включен в УПИ I от квартал 17 по регулационния план на с. о. М.. одобрен със
Заповед №. 1172/30.10.1935 г.. с площ на имота 1537 кв.м.. с административен
адрес на имота - с. общ. М.. ул. „Втора” №. 13, при граници на имота: от две
страни улици, УПИ V, УПИ IV с пл. №. 71 и УПИ III с пл. №. 69, всички
в кв. 17, на собствената им едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 69 кв.м..
построена в югозападната част на имота в близост до границата с УПИ V от кв.17,
оцветените части по скицата на вещото лице инж.Л.А. /л.167 от делото/, която да
се счита неразделна част от настоящото решение, както и осигуряване на достъп
при извършване на ремонтни работи, свързани с нормалната поддръжка на същите.
ОСЪЖДА М.С. xxx, ЕГН
xxxxxxxxxx, Н.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят
на А.С.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx и М.Ц.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от
1 473,78 /хиляда четиристотин седемдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева - реализирани в производството разноски.
Прекратява
производството по гр.д.№. 2334/2016 година по описа на Районен съд – М. в
частта, с която са предявени от М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Н.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
и С.М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против А.С.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx и М.Ц.Д. xxx с
ЕГН xxxxxxxxxx искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2. ГПК,
като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -М. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :