Решение по дело №148/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 243

 

град Перник, 12.06.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

     СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 148/2019г. по описа на Административен съд-Перник, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба на А.А.Х., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 20-1158-000070 от 28.01.2020г. на П. Д.-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,   от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата си оспорващата излага доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна. Сочи, че същата е немотивирана и е издадена в нарушение на материално правните разпоредби.  Моли съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени.

Ответникът по жалбата-П. В. Д., мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Издадена е заповед № 20-1158-000070 от 28.01.2020г. от П. В. Д. -младши автоконтрольор в  сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник против А.А.Х., за това, че като собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** предоставя управлението му на лицето Е. Д. Г., което не притежава свидетелство за управление на МПС. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 171, т.2а. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заповедта не препраща към АУАН, нито се позовава на такъв.  Срещу А.А.Х. няма  съставен акт за установяване на административно нарушение.

В административната преписка има АУАН, съставен от служители при в сектор „ПП“ против Е. Д.Г., от който се установява, че на 27.01.2020г. в гр. П. към крепостта Кракра управлява МПС  „***“ с рег. № *** без свидетелство за управление и с концентрация на алкохол в кръвта-0.89промила. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. С акта са иззети свидетелството за регистрация на автомобила част ІІ и два броя регистрационни табели с № ***. АУАН е подписан без възражение и връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Представена е справка за нарушител/водач, от която се установява, че Е.Д. Г. няма издавано СУ на МПС.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която Областната дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за движението по пътищата.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в  т. 1.8 са и младшите автоконтрольори от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник.

От удостоверение УРИ № 313р-2508 от 19.02.2020г. се установява, че към 28.01.2020г. издателят на процесната заповед е назначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП (какъвто е и издателя на заповедта) са определени в приложената към преписката Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.8 са оправомощени мл. автоконтрольорите  при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП.  Издателят на заповедта заема към дата 28.01.2020г. длъжност  мл. автоконтрольор. Именно тази заповед на Директора на ОД на МВР-Перник е посочена в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. С оглед на това се приема, че процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма и в нарушение на материално правните норми. Доводите в тази връзка са следните:

Заповед № 20-1158-000070 от 28.01.2020г. от П. В. Д.-младши автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник е издадена в писмена форма, но няма необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е немотивирана и е посочено правно основание, което към момента на издаването й е претърпяло значително изменение. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице без свидетелство за управление. Лицето е посочено като Е. Г., с посочено ЕГН. Заповедта не се позова, нито препраща към съставен акт за установяване на административно нарушение. В заповедта дори няма дата, на която е прието да е предоставено управлението на лекия автомобил. В нея няма и място, на което посочения водач е  управлявал автомобила.   Ако се приеме, че дата на извършване на нарушение е датата на издаването й, то към тази дата няма данни за извършено каквото й да е нарушение по ЗДвП от страна на жалбоподателката и от страна на Г.. Следователно налице е пълна липса на относими към диспозитива на акта фактически основания, които да се подведат по конкретна правна норма. Това е съществен порок във формата на акта. Отчита се, че акт за установяване на административно нарушение е съставен по отношение на Е. Г., но липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 27.01.2020г. срещу Е.Г., не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС, чието МПС е управлявано от лице без  свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена еднозначно, а не състава да предполага, че именно представения в хода на производството АУАН е относим към процесната ЗППАМ. Поради тези съображения се приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и на това основание заповедта ще се отмени като незаконосъобразна.

На следващо място посочената правна норма в ПАМ на чл. 171, т. 2а, на която се издава ЗППАМ към 28.01.2020г. не е действаща правна норма.  В ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г. са приети изменения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като разпоредбата вече е с две букви-б.“а“ и б. „б“. Това означава, че принудителна административна мярка може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в буквите хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ или б. „б“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение осъществяващо конкретен състав се налага конкретната мярка.

Доводите в жалбата свързани с предоставяне на управлението на процесното МПС са неоснователни, защото предоставянето не е съставомерен елемент на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Изложеното в пледоарията по същество от страна на ответника, че ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН съставен на 27.01.2020г. не се възприема по мотивите изложени по-горе. Този АУАН би могъл успешно да послужи за ангажиране на административно наказателната отговорност за извършените от Г. административни нарушения. При това положение и като взе предвид, че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган трябва да ги прилага точно по реда и начина, предвидени там,  като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.

В заключение, при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване на установената форма и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Оспорената заповед ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2  и т. 4 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е  основателна и доказана, а оспорената с нея заповед ще бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски. Такива не са поискани, поради което и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Х.  *** Заповед № 20-1158-000070 от 28.01.2020г. издадена от П. Д.-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

          СЪДИЯ:/п/