РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Силистра, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100565 по описа за 2025 година
Ищецът Г. Г. Т., действащ със съгласието на своя баща Г. В. Т., твърди, че с решение
№ 742 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 1313 по описа на СРС за 2022 г. било одобрено
споразумение, чрез което ответницата се задължила да му заплаща месечна издръжка в
размер на 180 лв. Счита, че в периода след постановяване на решението разходите за
неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила неговата възраст и са
нараснали потребностите му, а отделно от това се е променил и законовият минимум на
издръжката, която родителите дължат на непълнолетните си деца. В тази насока твърди, че
към момента е ученик в десети клас, а освен това баща му се грижи и за по – малката му
сестра и изпитва финансови затруднения, тъй като получава ниско трудово възнаграждение
и му се налага да работи на две места. Поради изложените причини моли съда да промени
размера на първоначално присъдената му издръжка, като го определи на сумата от 350 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.04.2025 г., заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М. Г. Н. признава иска до размера от 300 лв., а за горницата моли съда
да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че нетният доход възлиза на сумата от около
1400 лв. – 1500 лв. месечно, а същевременно тя заплаща издръжка на другото си дете в
размер на 300 лв. месечно и обслужва задълженията си по договор за кредит, по който
дължи месечни вноски в размер на 300 лв. Счита, че при определяне на издръжка в по –
висок размер, тя няма да бъде в състояние да посреща месечните си разходи и ще бъде
изложена на риск от наказателно преследване поради невъзможността да изпълнява
финансовите си задължения към своите деца.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищецът Г. Г. Т. е роден на 05.06.2008 г. от майка М. Г. Н. и баща Г. В. Т.. Чрез решение
№ 742 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 1313 по описа на СРС за 2022 г. било одобрено
споразумение между родителите, по силата на което родителските права спрямо ищеца били
предоставени на бащата, а майката се задължила да му заплаща месечна издръжка в размер
на 180 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал немалък период от време, през
който е настъпила промяна на условията, обуславящи материалните нужди на детето и
съответно тяхното финансово изражение - на първо място се е увеличила възрастта на
ищеца, с което са възникнали допълнителни разходи за задоволяване на културни, социални
и образователни потребности, освен обичайните такива за осигуряване на храна, отопление,
облекло, лекарства и консумативи, а същевременно се е изменила и икономическата
обстановка в страната, като се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги,
включително и тези, необходими за задоволяването на нейните основни потребности. Тази
фактическа обстановка обуславя извода, че нуждата на ищеца от издръжка се е увеличила с
оглед нарасналите му потребности и настъпилите инфлационни процеси, поради което съдът
приема, че търсената от него сума съответства на тази част от общата издръжка, която всеки
от нейните родители следва да обезпечи.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 1077 лв.). От събраните по делото
доказателства става ясно, че ответницата упражнява трудова дейност, както и че за периода
от 01.01.2025 г. до 03.06.2025 г. нейният осигурителен доход възлиза на сумата от 10680,41
лв., т.е. 2136 лв. месечно, а от решение № 742 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 1313 по описа на
СРС за 2022 г. е видно, че нейният бивш съпруг, баща на ищеца, се е задължил да заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лв. за срок до 31.12.2026 г. Самата ответница представя
доказателства за ангажирането си с дълг по кредитно правоотношение, месечната вноска по
който възлиза на сумата от 274,14 лв., а освен това по делото не е спорно, че тя заплаща
издръжка и на по – малкото си дете в размер на 300 лв. месечно. В тази ситуация става ясно,
че месечните доходи на ответницата възлизат на сумата от 2436 лв., която съдът приема като
достатъчна за ангажирането с пълния размер на исковата претенция, тъй като след
приспадането на задълженията за издръжка на двете деца и за обслужване на кредит
остава сума в достатъчен размер за осигуряване на нейните основни потребности.
2
Ответницата представя доказателства, касаещи обслужването на собствените текущи
материални нужди и по - конкретно за размера на месечните си сметки за питейна вода и
телефон, но тези данни не разколебават извода за нейните финансови възможности, тъй като
посочените от нея разходи са присъщ елемент от издръжката на всяко лице; същевременно
нуждите на детето са приоритетни пред тези на родителя поради обстоятелството, че то не
може да се издържа самостоятелно, поради което не е резонно да му бъдат налагани
лишения в името на по – доброто обезпечаване на нуждите на дължащия издръжката
родител. Поради изложените причини предявеният иск следва се уважи в пълен размер, като
на основание чл. 146, ал. 1 СК претендираната издръжка се присъди заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да възстанови на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар, а на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК същата следва да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
увеличената издръжка в размер на 95,20 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
С. районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца Г. Г. Т., определена с решение № 742 от
20.12.2022 г. по гр.д. № 1313 по описа на СРС за 2022 г., както следва:
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № ..... да заплаща на сина си
Г. Г. Т. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща Г. В. Т. ЕГН ********** и
двамата от гр. С., ул. „В.“ № ......, ежемесечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лв.), считано от 07.04.2025 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № ... да заплати на Г. Г. Т. с
ЕГН ********** със съгласието на неговия баща Г. В. Т. ЕГН ********** и двамата от гр.
С., ул. „В.“ № ...... направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № ..... да заплати по сметка на
СРС държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 95,20 лв. (деветдесет и пет лв.
и 20 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 02.07.2025 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3
4