Решение по дело №901/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. Щ., [ЕГН], от [населено място], община Сунгурларе, [улица], чрез процесуален представител адвокат Д. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000203 от 15.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на А. Щ. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че посочените в заповедта три наказателни постановления не са му били връчени и поради това не са влезли в законна сила. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, се явява лично, поддържа жалбата и направеното с нея искане. Заявява, че подписът, положен върху трите наказателни постановления, е изпълнен от него самия, но се е подписал върху НП със закъснение, т.е. постановленията не са му били връчени на датата, на която са издадени. Твърди, че заповедта също не му била връчена навреме, отишъл е в КАТ и тогава са му я връчили, който факт според жалбоподателя обосновава незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът, В. Н. С. - полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представеното по делото писмено становище са развити доводи за неоснователност на жалбата (л.31), а в съпроводителното писмо, с което е представена преписката, е направено възражение за прекомерност на евентуално претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (л.14).

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000203 от 15.04.2025г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпорежда да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.18).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП №23-0813-000399/17.03.2023г. на сектор ПП Ямбол, влязло в сила на 25.04.2023г., с което се отнемат 8 контролни точки (л.22-23);
2. НП № 23-0804-002123/26.04.2023г. на сектор ПП Сливен, влязло в сила на 31.05.2023г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.26-27);
3. НП № 23-0454-000415/26.02.2024г. на ОДМВР Бургас, РУ Сунгурлуре, влязло в сила на 28.03.2024г., с което се отнемат 10 контролни точки (л.27).

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Щ. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на А. Щ. и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача (л.19-20). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на А. Щ..

Справката не съдържа информация за възстановяване на точки и преизчисляване на контролни точки.

Посочено е, че жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на свидетелство за правоуправление на МПС на 11.11.2022г. СУМПС е издадено на 23.11.2022г., към който момент Щ. е разполагал с максимален брой точки – 26.

На отделни редове от справката е отразена информация за отнемането на точки с процесните три наказателни постановления, както следва:

• На 25.04.2023г. – отнети 8 контролни точки с НП №23-0813-000399/17.03.2023г.;
• На 31.05.2023г. – отнети 10 контролни точки с НП № 23-0804-002123/26.04.2023г.;
• На 28.03.2024г. – отнети 10 контролни точки с НП № 23-0454-000415/26.02.2024г.

Като доказателства по делото са приети Заповед№ 8121 з-1632/02.12.2021г. (л.29-30), подписана от министъра на вътрешните работи, с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Представена е и Заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.28), подписана от директор на ОДМВР Бургас, с която по т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

II. ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В. Н. С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ и по силата на т.1.8 от заповед № 251з-5636/10.10.2023г. (л.28), издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия (л.29-30).

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредбата), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила три наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 25.04.2023г.-28.03.2024г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на трите наказателните постановления, с които се отнемат общо 28 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им, е положен подписът на жалбоподателя. В такъв смисъл е и направеното в съдебното заседание изявление на Щ., който не оспорва факта, че е получил трите броя постановления, респ. че подписът, положен върху разписките за връчване на НП, е изпълнен от него.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл.171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в резултат, на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнато или иззето.

Неотносимо е възражението, че и трите НП не били връчени на датата, на която са издадени, а на по-късна дата, което според жалбоподателя влече незаконосъобразност на процесната заповед. Този факт е без значение за законосъобразността на оспорената заповед. Както вече бе посочено от значение е сам фактът на влизане в сила на наказателните постановления.

Съдът намира, че заповедта е материално законосъобразна, защото в случая са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл.171, т. 4 ЗДвП - 1) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Доказана е първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2, ал.2 и ал.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, при първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на МПС получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

Съгласно ал.4 на нормата, стажът по ал. 2 се определя съгласно чл.154а от ЗДвП, според която разпоредба стажът като водач се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

От справката картон на водача А. Щ. се установява, че същият е правоспособен водач от м. ноември 2022 г., като неговото СУМПС е издадено на 23.11.2022г. По делото липсват данни за датата на връчване на свидетелството за правоуправление, но доколкото към момента на последното отнемане на контролни точки на 28.03.2024г., жалбоподателят не е придобил 24 месеца стаж, то към този момент той е разполагал само с първоначалните 26 контролни точки.

По отношение на цитираните три броя наказателни постановления не са представени надлежни доказателства, които да опровергаят извода, че действително тези НП са влезли в сила. Няма твърдения и не са ангажирани доказателства за тяхното обжалване и отмяна, поради което съдът приема, че са налице доказателства съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила.

Следователно, към 28.03.2024г. – датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което са отнети контролни точки, жалбоподателят Щ. е загубил всичките си контролни точки, които е притежавал и в тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, той е загубил придобитата си правоспособност и възстановяването й от този момент нататък може да стане единствено по реда на чл.157, ал. 5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване.

Нещо повече, с оглед изчерпване лимита на контролните точки към 28.03.2024г. и загубата на придобита правоспособност за водач на МПС, е възникнало и задължение да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР.

Вярно е, че съгласно чл.2, ал.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., във връзка с чл.157 от ЗДвП, предпоставя извод, че получаването на допълнителните 13 контролни точки е допустимо само при частичното им отнемане, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит, тъй като в тази хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП /с полагане на изпит за придобиване/.

След тази дата - 28.03.2024 г. и до датата на издаването на оспорената заповед – 15.04.2025г., жалбоподателят е бездействал и не е върнал свидетелството си за управление на МПС, както изисква разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради което съдът намира, че правилно е наложена обжалваната ПАМ, като изземването на СУМПС фактически замества липсващото доброволно изпълнение от страна на водача.

Съдът отбелязва, че отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява, както бе посочено по-горе, единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност.

Отнемането на СУМПС по силата на чл.171, т.4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне СУМПС, задължение, следващо от разпоредбата на чл.157, ал. 4 от ЗДвП. Единствената възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се установява по делото.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Щ., [ЕГН], от [населено място], община Сунгурларе, [улица], подадена чрез процесуален представител адвокат Д. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000203 от 15.04.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на А. Щ. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протест.