№ 112
гр. Свиленград, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №860/2021 от 02.06.2021
година на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска“ към Агенция Митници, с което на Г. К. Д. с ЕГН ********** с
адрес гр.***********,обл.*******,ул.****** ***** №9 за нарушение на
чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 33 738,00лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - телефони
“XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя;
телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя -общо всичко със стойност
33738,00лв.и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х **** КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
контактен ключ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
1
срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че
същото било неправилно и незаконосъобразно без да излага конкретни
съображения в тази насока,единствено твърди,че обжалваният акт бил
издаден в противоречие на материалният и процесуалния закон,като по този
начин се нарушавало правото на защита на наказаното лице. Оспорва се
извършеното нарушение от наказаното лице,като се твърди,че липсвали
обективните и субективни признаци на адм.нарушение. Счита още,че
наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.В тази
връзка моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.За него се
явява адв.Г.,която уточнява,че обжалва процесното НП,в частта в която е
отнето МПС,като моли съда да отмени НП в тази му част и съответно
измени размера на наложеното адм.наказание Глоба, като намали
наложената глоба до размера визиран в заключението на вещото лице,като
излага подробни съображения в тази насока.
Претендира присъждане на разноски.Представя списък на разноските.
Административно-наказващият орган /АНО/ - Териториална дирекция
Митница Бургас/с предишно наименование отдел „Митническо разузнаване
и разследване Южна Морска“ към Агенция Митници/ , чрез процесуалният си
представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.Отправя
възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – *******, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
На 18.03.2021год. около 20,30часа на Митнически пункт Капитан Андреево
2
на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”от Р.България за Р.Турция
пристигнал лек автомобил марка Audi A4 с рег.№ Х **** КT, управляван от
жалбоподателя,като в автомобила не пътували други лица.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си
задължения митническия инспектор св. П. Н. П..
Преди предприемане на митническа проверка, св. П. Н. П., приканил
жалбоподателя –водач да обяви и да декларират носените от него стоки –вкл.
акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което водача не декларирал
пред митническия служител,че изнася такива,като тези действия били
възприети и от св.П. Д. Сюл..
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ н гаража на трасе „входящи товарни
автомобили“ била извършена ЩМП, изразяваща се във фактическа –
физическа проверка на багажа на лицето и на МПС, свидетелят П. Н. П. в
присъствието на св. П. Д. Сюл., открили в двигателния отсег на автомобила -
укрити и недекларирани - телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони
“XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ св. П. Н. П. поискал лично обяснение от
водача на автомобила,в което собственоръчно жалбоподателя вписал,че
носил 150 телефона в Турция,скрити в двигателя.
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на св. П. Н.
П. бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№11864/18.03.2021г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на
укриване и в който било отразено,че вещите предмет на административното
нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан ,
от митническият служител посочен по-горе,както и от св. П. Д. Сюл..
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № 0196632/18.03.2021г. и
съответно с Приемо-предавателен протокол от 18.03.2021г. са били предадени
иззетите стоки на съхранение в ТД Южна Морска.
С разписка №0196633/18.03.2021г. от жалбоподателя били задържани лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х **** КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
3
контактен ключ и съответно с Приемо-предавателен протокол от 18.03.2021г.
са били предадени иззетите стоки на съхранение в ТД Южна Морска.
Видно от приложения към АНПР копие от талон за регистрация на МПС ,
част 2-същият е собственост на жалбоподателя.
Видът и количеството на процесната стока, както и конкретното място и
начина на укриването на процесните -телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя;
телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-
84броя, в случая се установяват от показанията на свидетелят П. Н. П.,
депозирал безпротиворечиви твърдения за тези факти, като свидетелят П. Н.
П. конкретно изяснява, че при физическия преглед на МПС е открил в
автомобила управляван от жалбоподателя,укрити и недекларирани телефони
“XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя;
телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя. Свидетелят П. Н. П. е служител на
Агенция Митници, заемащ длъжност митнически инспектор и към датата на
проверката е изпълнявал служебните си правомощия, по редовен график.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят П. Н. П. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя,тъй като самият
нарушител пред него споделил,че телефоните пренасял срещу
възнаграждение.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие
на нарушителя, както и на свидетеля – П. Д. Сюл., след приключване на
проверката на дата- 18.03.2021г.
В съставения АУАН № 593/18.03.2021г, актосъставителят П. Н. П., изложил
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма,
и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване,
налице са и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние,
представляващо „направил опит да превози стоки, през държавната граница,
без знанието и разрешението на митническите органи”, като същото правно е
4
квалифицирано с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-наказателен
състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното
нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като– телефони
“XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя;
телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписала,че има
възражения по него.
В три дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е извършена оценка на МПС от вещо лице,включено в списъка за
вещите лица ,като видно от заключението на вещото лице,което съдът
приема за компетентно и безпристрастно дадено ,поради което се кредитира
от съда с доверие – пазарната стойност на лекият автомобил към датата
на констатиране на нарушението е в размер на 6070,62лева,а стойността и
съгласно параграф 1,т.38 от ЗМ във вр. с Регламент за изпълнение
/ЕС/2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г и разпоредбите на Регламент/ЕС/
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митническия кодекс на Съюза – вещото лице е определило митническа
стойност в размер на 5801,25лева.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-152/16.03.2020година на
Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-
1000-337/10.06.2020година ,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-1000-
715/01.12.2020г. на на Директора на ТД Южна Морска на основание параграф
1,т.38 от ДР на Закона за митниците е определена стойност на стоката
,предмет на нарушението ,както следва : телефони “XIAOMI Redmi 11“-
50броя –за 1брой-224,92лв или общо 11246,00лв.; телефони “XIAOMI Redmi
note 9“-16броя за 1брой -224,92лева или общо 3598,72лева ; телефони
“XIAOMI Redmi 9Т“-84броя за 1брой -224,92лв. или общо -18893,28лева или
общо за всички телефони –митническа стойност размер на 33 738,00лева.
5
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към
Агенция Митници е издал процесното Наказателно постановление /НП/
№860/2021 от 02.06.2021 година , с което на Г. К. Д. с ЕГН ********** с
адрес гр.***********,обл.*******,ул.****** ***** №9 за нарушение на
чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 33 738,00лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - телефони
“XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя;
телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя -общо всичко със стойност
33738,00лв.и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х **** КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
контактен ключ.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.233,ал.1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на брата на жалбоподателя на адреса
му –на 14.06.2021г.,видно от разписка за връчване на наказателно
постановление приложено на л.18 от АНПр, която е надлежно датирана и
подписана, с отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 657/32-
156173 от 18.05.2021година на Директора на Агенция „Митници”-
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции ,
Началниците на отдели и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,респ. доказват
материалната компетентност на АНО по отношение на Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция
Митници, по силата на делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на
чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени длъжностни лица, в частност
посочената длъжност.
6
Жалбата срещу процесното НП е подадена в съда на 16.06.2021г.
Представена е и Фактура, ведно с превод, относно стойността на закупуване
на процесните телефони. Фактурата е оспорена от страна на процесуалните
представители на АНО.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че стойността на процесните телефони при
износ на базата на наличната по делото Фактура е в размер на 2020.18 лв., а
стойността при износ от Република България е в размер на 30 558.22 лв. В
съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното Заключение.
Заключението е прието без да се изложат основателни възражения от страна
на АНО,като единствено е възразено,че е некомпетентно изготвено.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. Н. П. и П.
Д. Сюл., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето на
извършването му, като потвърждават опита да превози от страна на
жалбоподателя на излизане от страната ни в Р.Турция; извършването на
митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното
количество телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi
7
note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя, укрити в лекият
автомобил в управляваното от него МПС, доколкото и двамата свидетели
установяват,че горното,а досежно бездействието и отрицателния факт на
недекларирането на тези превозвани от страна на жалбоподателя стоки,
относими са показанията на П. Н. П. и П. Д. Сюл..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, а именно осъщественото от обективна страна адм.нарушение ,като
тези представени и приети като доказателство по делото в съдебно заседание
установяват пък собствеността на отнетия автомобил.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че доказателствената сила на
представената по делото Фактура не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на АНО не бе проведено
успешно.
Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е изготвено на базата на
наличните по делото доказателства, а именно предоставената в съдебно
заседание Фактура. Наличната по делото Фактура бе оспорена от насрещната
страна (от АНО) по надлежния ред, но доказателствената й сила не бе оборена
и Съдът е длъжен да се съобрази с данните, съдържащи се в нея. Съгласно §
1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на стоки при
износ” за целите на административнонаказателната отговорност е цената на
стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната
цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица,
които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в конкретния случай е
налична пазарна цена на процесната стока, посочена в цитираната Фактура,
чийто оспорване не бе проведено успешно от страна на АНО и приета като
доказателство по делото. Няма данни по делото страните по покупко-
8
продажбата, обективирана в представената Фактура да са свързани лица.
Разходи като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н., пряко
свързани с доставката до българска граница на процесните стоки, няма. С тези
съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 2020.18 лв.
(телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя с единична цена от по 7.50 евро;
телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя с единична цена от по 7.00 евро;
телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя с единична цена от по 6.50 евро).
Съдът не възприема становището на процесуалните представители на АНО,
че не било налице съвпадение между процесните телефони и тези, посочени в
представената Фактура, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установи такова нещо (в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че
недекларираните телефони са без принадлежности, така както е посочено и в
представената Фактура).От друга страна съгласно устния доклад на вещото
лице, стойността се определя от модела,рам памет и т.н. ,но не и по емея. По
отношение изразеното мнение на процесуалните представители на АНО, че
цената по Фактурата била нелогична и нереално ниска следва да се отбележи
следното – цената не звучи да е нелогична и нереално ниска предвид факта, че
в Германия телефоните се предоставят дори безплатно при сключване на
Договори с мобилните оператори (подобна е ситуацията и в страната ни).
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната стойност и получения за същата краен резултат.
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и стойността на процесните вещи на основание
Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на
стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност е
цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или
пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока
между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
9
свързани с доставката до българска граница.”,т.е. въз основа на базата на
пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура по делото. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред
– чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт -
специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за
предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я
счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на
външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като договорна
стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването . Отделно
от това в отклонение от доказателствената си тежест административно
наказващият орган пред въззивната инстанция не е опровергал със
съответните доказателствени средства съдържанието на представената по
делото фактура, предвид факта, че откритата стока фигурира като артикули,
брой и единична цена в представената фактура,както и името и ЕГН на
купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът кредитира именно това заключение на вещото
лице,а не Становището на митническите органи, касаещо стойността на
процесните стоки, което е дадено в хода на адм.производство.
С доверие се възприе и заключението по извършената автооценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на
последната, се установяват пазарната стойност на лекият автомобил към
датата на констатиране на нарушението което вещото лице е определило в
размер на 6070,62лева,а стойността и съгласно параграф 1,т.38 от ЗМ и
горепосочените регламенти – вещото лице е определило в размер на
5801,25лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
10
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се
съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
11
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница
стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията на
Република България.
Обсъдено, с оглед приложението на материалния закон, според
решаващия съдебен състав атакуваното НП е неправилно и необосновано,
поради което подлежи на отмяна. И това е така, защото от събраните по
делото доказателства не се установява, авторството от страна на
жалбоподателя,както и виновно поведение от негова страна, в изискуемата
форма на пряк умисъл, субсимиращ субективния елемент за
съставомерността на същото.
Възведената в НП правна квалификация, принципно е вярна, доколкото,
доказано безспорно в настоящото производство е настъпването на
противоправния резултат, изразяващ се в опит да се превози
респ.пренасянето през границата, на стоки – подробно индвидуализирани в
НП от територията (митническата) на Р България в Р.Турция, без знанието и
разрешението на митническите органи, като същите са били укрити в
двигателния отсег на управлявания от жалбоподателя лек автомобил при
излизането му от страната в Р Турция и тяхното наличие в него е
констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са достатъчно доказателства, установяващи факти относими
към обективните признаци на състава на твърдяното митническо нарушение –
контрабанда, но не и за неговия субективен елемент и автор.
Няма спор, че процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя
при пристигането му на МП Капитан Андреево за Р.Турция на процесната
12
дата,който не е декларирал пред митническите органи,че превозва или
пренася стоки и след извършена щателна митническа проверка в двигателния
отсег на лекият автомобил митническите служители са открили-укрити и
недекларирани процесните телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони
“XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя.
Няма спор също,че лекият автомобил е на жалбоподателя,видно от
приложения по АНПр талон за регистрация на МПС.
От показания на разпитаните по делото свидетели –П. Н. П. и П. Д. Сюл.
(митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва ,а и страните не спорят
по делото, от обективна страна, че на 18.03.2021 година около 20.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област *******, на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Р.България за Република
Турция жалбоподателят е направил опит да превозви, през държавната
граница стоки, а именно процесните - телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя;
телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-
84броя.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”,
дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е
отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието
„стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-
16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя, както вече бе посочено.
Същите, установи се, Г. К. Д. не е обявил и декларирал в момента на
13
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, стоките са били открити в двигателния отсег на управляваното
МПС от страна на жалбоподателят, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото
знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на
митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите П. Н. П. и П. Д. Сюл.), субсумира
и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани от митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – П. Н. П. и П. Д. Сюл., са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и
тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства,
обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на
реалното наличие на процесните телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя;
телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-
84броя в държане и фактическата власт на жалбоподателя при опита ца
преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното
превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
14
и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от фактическа страна
изразило се в опит за превозване през държавната граница, при излизане от
страната, на стоки, по вид конкретно – телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя;
телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-
84броя , без знанието и разрешението на митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава, но административно организирана, като проверка след реалното
влизане в страната и преминаването на граничен контрол.
Направените правни изводи държавната граница и на митническата
територия, с навлизането/респ. излизането на която и наличието се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на
стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо
пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
15
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията от страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността.
Стоките, освобождавани от вносни сборове са посочени в 29 отделни
дяла, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак;
лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за
обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от
едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно
във връзка с преместване на предприятие от трета страна в
Общността;продукти, получени от дейността на селскостопански
производители от Общността в имоти, разположени в трети страни; семена,
торове и продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за
използване в имоти в зони, граничещи с тази страна; стоки, съдържащи се в
личния багаж на пътници (дял 11);
16
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и
съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58,
ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за
сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави
извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство,
управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова
17
следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата
администрация при пристигането на МП.
Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да
било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира
намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото
доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на
жалбоподателя. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането
на същите и предвид факта, че стоките са открити в двигателния отсег в
управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да се
изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на
границата и опита му за излизане от Република България за Р.Турция.
Изпълнителното деяние на опит за превозване/пренасяне, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с
фактическото извеждане на стоките - в случая: телефони “XIAOMI Redmi
11“-50броя; телефони “XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI
Redmi 9Т“-84броя , от митническата територия на страната от излизащо от
нея лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася,респ.превозва като
последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по
делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за
тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено
разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както
вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе
предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние – направил
опит да превози. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и
18
той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени
съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо,
за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/преносил,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както
досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание -
чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони “XIAOMI
Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
19
включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Г. К. Д. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество контрабандирани стоки, както и видът им,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
20
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойност на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието и това
,че са били укрити в двигателния отсег на МПС. Като смекчаващи вината
обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван
тайник или друг специален начин, се установиха сравнително напредналата
възраст на жалбоподателя, липсата на данни в кориците на делото за други
нарушения, материалното му положение и т.н. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното би било индивидуализиране на наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от
100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от
АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно
процентното отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед некредитирането на Становището на митническите органи, а
възприемане на заключението на вещото лице относно стойността на
предмета на нарушението,което заключение е съобразено със специалната
разпоредба на парг.1т.38 от ЗМ ,касаещо стойността на процесните стоки,
21
размерът на административното наказание следва да е 2020.18 лв., а не
33 738,00 лв., тъй като стойността следва да се определи съгласно § 1, т. 38 от
ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките,
респ. на договорната стойност. Т.е. в случая следва да се вземе предвид
договорената и действително платената цена на стоката, за която има данни
по делото и по-конкретно Фактура, чието съдържание Съдът намира, че не се
опроверга от доказателствата, представени от АНО. А направеното оспорване
от АНО не бе проведено успешно. С оглед изложеното Съдът намира, че
следва да вземе предвид като база за определяне на стойността именно тази
Фактура макар и с доста по-ниска единична стойност на стоките.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 2020.18 лв
лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира,че НП в частта на постановеното отнемане на стоките -
предмет на нарушението / телефони “XIAOMI Redmi 11“-50броя; телефони
“XIAOMI Redmi note 9“-16броя; телефони “XIAOMI Redmi 9Т“-84броя/, на
основание чл.233,ал.6 ЗМ е влязло в сила,доколкото в тази част не се
обжалва от страна на жалбоподателя,като изрично неговият пълномощник в
съдебно заседание уточнява,че в тази част не поддържа жалба.
НП в частта му по пункт 3, касаеща постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на Държавата” на превозното средство, което е послужило
за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда, а именно: лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х **** КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
контактен ключ, следва да бъде отменено и по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните
средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства
22
на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Настоящата инстанция намира, че изграждането на обоснован извод относно
правилността и законосъобразността на обжалваното НП в частта му относно
отнемането на процесното МПС се предопределя от следното условие – коя
от визираните стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна,
както на пътното превозно средство (ППС), така и на стоките - предмет на
нарушението.
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ,
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В закона не е посочен критерия за остойностяване на тези две стойности
при преценка налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от
чл. 233, ал. 1 от ЗМ където пазарната стойност е ръководеща за определяне
размера на наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила
именно тя (Решение № 96 от 21.02.2019 година по КАНД № 1266/2018 година
на Административен съд – ******* и др.).
Преценката на Съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче,
следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и
не следва да изхожда само от наличието или не на двукратно превишаване на
едната спрямо другата, а като се изхожда и от размера на всяка една стойност
поотделно, но и размера на съответното превишение, ако разбира се такова е
налице.
Ръководна за митническия органв конкретния случай е единствено „пазарната
стойност” на дадена стока, а не митническата такава.
Следва да се посочи, че стойността, която определя органът на стоките -
предмет на нарушението, също е пазарната им такава, а не митническата.
Само тези две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да се
сравняват при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях.
При обсъждане на НП в тази част Съдът възприема изцяло приетото от ВКС
23
тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по к.н.д.
№ 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че
аналогично на предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното
или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на
стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не е собственост
на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на
престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвижда, че
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В това Решение на ВКС подробно се анализират три обстоятелства, като се
правят и следните тълкувания: обстоятелството, че отделни елементи на ППС
могат да имат самостоятелна регистрация не е от значение при определянето
му като едно ППС, в случая, като „товарен автомобил”. То следва да се
приема като едно ПС тогава, когато даден елемент от него не може да бъде
използван самостоятелно за превоз на контрабандираните стоки, например
ремаркето, полуремаркето, караваната, които следва да бъдат теглени от
съответно моторно ПС (МПС) (например от лек автомобил, от автобус),
доколкото не разполагат със самостоятелен двигател. Когато обаче в МПС-то
(„влекача”) са укрити стоките, предмет на контрабандата и към това нямат
отношение другите прикачени към него елементи на пътната композиция (, в
които може изобщо да няма стоки), то тогава не може да се приеме, че и те
подлежат на общо основание на отнемане на основание ал. 8 на чл. 242 от НК.
В Решението на ВКС още се приема, че в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е
почти напълно възпроизведен текстът на ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с
отнемането на превозните и преносни средства, послужили за митническа
контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за
митническа контрабанда, останала в рамките на административно нарушение,
за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за съответствие.
Определената пазарна стойност на МПС , е в размер на 6070,62 лв.
Определената пазарна стойност на стоките - предмет на митническа
контрабанда, е в размер на 2020.18 лв.
24
В смисъла на изложеното по – горе, стойността на МПС, която е близо 3 пъти
по- висока от стойността на стоките, предмет на нарушението, се явява
несъответна на стойността на стоките предмет на митническа контрабанда и
МПС ,поради което съдът намира, че не подлежи на отнемане. Поради това и
НП в тази му част следва да бъде отменено/така и Решение № 132/15.06.2015
г. постановено по к. а. н. д. № 103/2015 г. по описа на Административен съд
*******, Решение № 103/26.05.2017 г. постановено по к. а. н. д. № 49 / 2017
година по описа на Административен съд ******* и Решение №
130/10.04.2013 г. постановено по к. а. н. д. № 77 / 2013 година по описа на
Административен съд *******/.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят се претендира присъждане на разноски за адвокат в размер
на 2000лева и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 120лева.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
25
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 е 830
лв.+3% за горницата над 10000 лв. или в случая 1542,14лева. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело
се състои в явяване в няколко съдебни заседания, написване на
Жалба,събиране на доказателства и пледиране, т.е. не е налице е съответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира над минималния такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,а именно размера следва да бъде
редуциран до минимално предвидения , а именно в размер на 1542,14лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №860/2021 от 02.06.2021
година на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска“ към Агенция Митници, в частта с което на Г. К. Д. с ЕГН
********** с адрес гр.***********,обл.*******,ул.****** ***** №9 за
нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233,
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 33 738,00лв. ,
26
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание –
“ГЛОБА” от 33 738,00лева на 2 020,18 лева
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №860/2021 от 02.06.2021 година на Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция
Митници, в частта с което на Г. К. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.***********,обл.*******,ул.****** ***** №9 за нарушение на чл.233,
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х **** КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
контактен ключ.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” - Териториална дирекция
Митница Бургас /с предишно наименование отдел „Митническо разузнаване
и разследване Южна Морска“ / ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Д. с ЕГН **********
с адрес гр.***********,обл.*******,ул.****** ***** №9, сумата в размер на
1542,14лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
представителство по АНД №527/2021г. по описа на РС Свиленград и сумата в
размер на 120лева за заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
27