Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 08.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 16883 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.В.А. ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1611.94 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 234 часа за периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 215.26
лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на
месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 17.10.2019г.
(съобразно допуснатото в о.с.з. на 21.05.2020г. изменение на исковете).
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 17.10.2016г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицая“ в Четвърто РУ-Варна
при ОД на МВР-Варна. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения
период е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1865.37 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от 233.37 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1446.86 лева. С оглед
това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 28.11.2019г.,
обявен за окончателен в проведеното на 27.01.2020г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е заемал длъжност „старши полицая“ в
Четвърто РУ-Варна при ОД на МВР-Варна.
От приобщените по делото платежни бележки (л. 21-42) се установява, че
ответникът е начислил на ищеца за периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г. възнаграждение за положен нощен труд, както
следва: през м. 10.2016г. – 48ч.; през м. 11.2016г. – 56ч.; през м. 12.2016г. –
24ч.; през м. 03.2017г. – 96ч.; през м. 06.2017г. – 192ч.; през м. 09.2017г. –
168ч.; през м. 12.2017г. – 152ч.; през м. 03.2018г. – 72ч.; през м. 06.2018г. –
160ч.; през м. 09.2018г. – 1762ч.; през м. 12.2018г. – 112ч.; през м. 03.2019г.
– 88ч.; през м. 04.2019г. – 32ч.; през м. 05.2019г. – 81ч.; през м. 06.2019г. –
24ч.; през м. 07.2019г. – 40ч.; през м. 08.2019г. – 64ч.; през м. 09.2019г. –
48ч.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1617ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1848ч. Установява се,
че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не
са заплати 234ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 1611.94 лева. Обезщетението за забава е в
размер на 215.26 лева (съобразно уточнението, направено в о.с.з. на
21.05.2020г.).
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „старши полицай“ и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на
24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Превръщането на
нощните часове в дневни е с оглед заплащането на положения труд - чл. 9а, ал. 4
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като приложение
в тази връзка не може да намери нормата на чл. 9г НРВПО, на която се позовава
ответника и която касае единствено отчитането на извънредния труд пред Инспекцията
по труда.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1617ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1848ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 234ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1611.94
лева, а обезщетението за забава – 215.26 лева. Следователно предявените искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат
уважени в рамките на предявените размери, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. В случая страната е представила договор за правна защита и
съдействие, сключен на 22.01.2020г., като в същото е посочено да е уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар (в отговора на исковата
молба), съобразявайки действителната и превна сложност на делото, броя на
съдебните заседания, съдът намира, че адвокатския хонорар не следва да бъде
редуцирен, доколкото същията е съобразен с минимума, установен в нормата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възражения (в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие - ДВ, бр. 28/2014г.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 264.47 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 114.47 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на Д.В.А., ЕГН **********,***, сумата от 1611.94 лева /хиляда
шестстотин и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 234 часа за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължениет, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 215.26 лева /двеста и петнадесет лева и двадесет
и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена считано
от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до
17.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на Д.В.А., ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в
исковата молба банкова сметка ***
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а именно: IBAN ***; BIC: ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 264.47 лева /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и
седем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: