№ 250
гр. Разград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200640 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от Д. Н. М. от гр. Белослав, обл. Варна срещу Наказателно
постановление №20-1075-000202 от 17.03.2020г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-
р Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 750 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В
писмено становище жалбата се поддържа.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №20-1075-000202 от 17.03.2020г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград на жалбоподателя на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 750 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На
основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №Д375131/22.01.2020г. съставен от полицейски инспектор при ОД на МВР на
жалбоподателя. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 03.02.2019г.
в 17,21 часа в с. Ушинци на ул. *************** до №21, посока гр. Шумен, управлява лек
1
автомобил Опел Вектра с рег. № ****, собственост на Н.К. М., като при ограничение на скоростта
за населено място 50 км.ч. се движи със 108 км.ч., превишавайки разрешената скорост с 58 км.ч.
Нарушението е установено с АТСС СПУКС АRH CAMS1 №11743d2, снимка 20902. Приспадната
е допустимата грешка на техническото средство -3%. Сочи се, че е попълнена декларация по
чл.188 от ЗДвП. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д. Б. /полицейски служител/.
Същата сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство /стационарна
система/. На полицейските органи отнело доста време да установят нарушителя, но все пак актът е
съставен в рамките на едногодишния срок от откриване на нарушението /чл.34, ал.1 ЗАНН/.
Автомобилът е собственост на друго лице, което посочило, че го предоставило именно на
жалбоподателя - попълнена е декларация в този смисъл /копие на л.21 от делото/. Жалбоподателят
също е имал възможност да възрази, че е предоставил автомобила на друго лице, като подпише
съответна декларация, за което, както се установява от материалите по делото, очевидно е търсен
и то веднага след посочването му от собственика на автомобила /писма и докладна записка на
л.24-26 от делото/, но първоначално не е открит /докладна записка на л.26/. В крайна сметка
жалбоподателят все пак е установен и на свой ред попълнил декларация, в която потвърдил, че на
процесната дата автомобилът бил предоставен на него /копие на л.21 от делото/. Поради това
съдът намира, че срокът за съставяне на акт по чл.34, ал.1 от ЗАНН, течащ от откриване на
нарушителя не е пропуснат, тъй като наказващата администрация е била в процес именно на
установяване и издирване на нарушителя. При връчване на акта жалбоподателят посочил че има
възражения, но не е изложил конкретни такива и явно в нито един момент, не е оспорвал, че той
именно е управлявал автомобила. В самата жалба също не е оспорен този факт. В крайна сметка
съдът намира, че доколкото собственикът на основание чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е посочил
именно жалбоподателят като лице на когото е предоставен автомобила и последният не е оспорил
този факт /всъщност го е потвърдил в декларация/, то съдът приема за установено по несъмнен
начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в разглеждания случай. При
това съдът намира, че фактическите обстоятелства по акта и НП са установени по несъмнен начин.
Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства
не разколебават тази доказателствена сила.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При
издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни
органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице нарушения в процедурата. В този
смисъл следва да се каже, че не съществува неяснота относно това къде е извършено нарушението,
нито следва в акта и НП да се уточнява по-конкретно къде точно било позиционирано
техническото средство – доводите на жалбоподателя в това отношение са неоснователни. Като
окончателна меродавна скорост при нарушението е приета скоростта от 108 км.ч., която е получена
след приспадане на възможна грешка от 3% /отчетената скорост е 112 км.ч., видно от приложената
снимка от техн.средство/. В случая са приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е
изискването при отчетена скорост над 100км/ч. Реално 3% от е 112 км.ч. е 3,36, но попада в същите
рамки, поради което съдът намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 108
км.ч. В случая е приложена именно относимата санкционна норма с прилагане на относимото
увеличение на глобата за всеки следващи 5 км/ч. превишение. С оглед данните по делото съдът
приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
2
му нарушение. На посочената в акта дата в населено място /с. Ушинци/ той е управлявал лек
автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места, жалбоподателят е
управлявал с по-висока скорост, надвишаваща максимално допустимата с 58 км/ч. /след спадане на
допустима грешка/, като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която
жалбоподателят се е движил е установена с техническо средство. Нарушението е осъществено и
от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със задължението си да не превишава
разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразил с това си
задължение. Несериозно е в този случай да се говори за маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН –
става дума за драстично нарушение на скорост, а и тези случаи са очевидно масови, което налага и
строг подход към нарушителите. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и лишаване
от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в случая е съобразен от наказващия
орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на наказанията. Съдът
намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1075-000202 от 17.03.2020г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя
Д. Н. М. от гр. Белослав, обл. Варна на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 750 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети
12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3