№ 451
гр. Варна, 09.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500226 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 18/26.02.2025г., постановено по гражданско дело № 299
по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Търговище, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр.
Търговище сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278,
ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и
оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. № 143/2024г. на ВКС. Счита
се, че в обжалваната част решението е неправилно и несправедливо, поради
което се претендира да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, а евентуално – да се приеме, че присъденото обезщетение е крайно
завишено и не съответства на принципа за справедливо възмездяване на
претърпени от ищеца вреди. Поддържа се, че по делото не са били
представени никакви доказателства, удостоверяващи влошено психическо или
физическо състояние на ищеца, съвпадащо с периода на водене на
наказателното производство. Счита се, че фактът на проведено наказателно
производство не предполага задължително причиняване на вреди в
здравословното състояние на подсъдимия. Освен това не е доказано и
наличието на причинна връзка между вреди и наказателното производство. Не
са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за социална
изолация на ищеца от приятелския му кръг. Не е била дадена никаква гласност
на воденото срещу ищеца производство, а самият ищец е споделил тази
информация с приятелите си, което обаче според свидетелските показания не
1
се е отразило негативно. Липсват доказателства за негативно отражение на
воденото наказателно производство и върху семейството на ищеца. Наведени
са подробни съображения и в подкрепа на тезата, че присъденият размер не
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, включително и
при съобразяване на изведените критерии в актуалната съдебна практика на
ВКС и тази на ЕСПЧ по приложението на посочената правна норма.
Решението не е обжалвано в частта, с която е било присъдено
обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв.
В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Ц. С..
2. Въззивна жалба на С. Ц. С., подадена чрез адв. М. М. от АК-
Търговище, против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за
заплащане на горницата над присъдената сума от 22 000 лв. до
претендираната сума от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпления по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно
признат за невинен и оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. №
143/2024г. на ВКС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поддържа се, че
спрямо ищеца са били повдигнати две обвинения в извършването на
престъпления, като всяко едно от тях предполагало постановяването на
осъдителна присъда. В периода от задържането на ищеца и до окончателното
му оправдаване, същият е претърпял неимуществени вреди, представляващи
душевни и други страдания, които са били установени чрез разпита на
свидетели. Продължителността на негативните преживявания е била
значителна, поради което определеното обезщетение се счита за занижено.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран
размер, както и в пълен размер направените пред първоинстанционния съд
разноски. Претендира се присъждането на разноските и за въззивната
инстанция.
Решението не е обжалвано в частта му, с която е бил отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над
присъдения размер от 100 лв. до размер от 6 000 лв.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
2
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.06.25г. от 9:00 ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3