№ 222
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110124457 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него,
се водело изп. д. № ... на ЧСИ Б.. Това изп. дело било образувано по издаден в полза на
ответника изпълнителен лист по гр. д. №7393/2010 г по описа на СРС. Ищецът поддържа, че
последното изпълнително действие по него било от 02.02.2012 г. и твърди, че вземането по
изпълнителния лист е било погасено по давност, но въпреки това от него била събрана
сумата от 218.63 лв. в периода 10.09.2020 г. до 08.10.2021 г. Депозирал заявление по чл. 410
ГПК за тази сума, но в законоустановения срок постъпило възражение от ответника срещу
издадената заповед, което обуславя интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът „фирма” ЕАД оспорва предявените искове. Твърди обстоятелства,
обуславящи прекъсване на давността.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
1
Предявената претенция се основава на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Процесните вземания за заплащане на цената на доставена топлинна енергия
представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, за които е
приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената
разпоредба, дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер
за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично
е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел.
енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др.
Неоснователно е възражението на ответника, че приложима е 5-годишната давност, тъй
като вземането не е установено със съдебно решение, а със заповед по чл. 410 ГПК и не
може правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД да се приложи по аналогия.
Страните не спорят че въз основа на изпълнителен лист в полза на ответника по гр. д.
№7393/2010 г по описа на СРС, се водело изп. д. № ... на ЧСИ Б..
От самото изпълнително дело пък, препис от което е приложено по настоящото дело,
се установява и обстоятелството, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за
дължимите суми на дата 10.06.2011 г.
От представеното от самия ищец удостоверение от ЧСИ Б. е видно, че на 02.02.2012 г.
от ищеца е удържана от наложен запор на банкова сметка при „Централна кооператовна
банка“ АД сума в размер на 170 лв.
По делото няма данни изпълнителни действия да са предприемани в продължение на 2
години след тази дата. Поради това изпълнителното дело е било прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т.8 ГПК, съгласно който изпълнителното производство се прекратява когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва
по силата на закона, считано от датата,на която е предприето е предприето последното
валидно изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата
погасителна давност- в този смисъл ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже
2
спиране и прекъсване на давността. Ответната страна не е ангажирала доказателства в тази
насока, поради което следва да претърпи негативния ефект от това си поведение, а именно
да бъде прието, че обстоятелствата, чието установяване са в негова тежест, не са се
осъществили. В настоящия случай съдът приема, че давността не е била прекъсната или
спирана, поради което е изтекъл 3-годишният давностен срок и е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
Пак от представеното удостоверение от ЧСИ е видно, че в периода 01.09.2020 г. до
08.10.2021 г. от ищеца е събрана сума в размер 218.63 лв., която е преведена на взискателя.
Поради горното съдът намира, че липсва основание за задържане на процесната сума
от ответника, поради което я дължи на ищеца.
Следователно исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски,
които възлизат на 25 лв., а в полза на дв. С. 400 лв. адвокатско възнаграждение.
.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Б. Я., ЕГН **********, срещу
„фирма” ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, че „фирма” ЕАД, ЕИК ****,
дължи на С. Б. Я., ЕГН **********, сумата от 218.63 лв. събрани без основание по изп. д. №
... на ЧСИ Б. в периода 10.09.2020 г. до 08.10.2021 г.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на С. Б. Я., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 лв., разноски, а на адв. В. С., ЕГН **********
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3