Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
Гр. Пловдив,
25.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Стефани Калоферова и
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНАХД
№ 224/2020г. по описа на ОС - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Решение № 96/21.01.2020г. по АНД № 5830/2019г. РС –
Пловдив, XXIII н.с. е признал обв. Я.И.Г. за виновен в това, че на 22.06.2016г. в гр.
Пловдив по непредпазливост е причинил на Н. П. Г., ЕГН ********** от *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в горния й край
с частично изкълчване на раменната става, довели до трайно затрудняване на
движенията на горен десен крайник – престъпление по чл.133 вр.
чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв.
Г. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените в досъдебното
производство разноски за експертиза в размер на 84 лв., както и да заплати по
сметка на РС – Пловдив сумата от 60 лв., представляваща направените разноски по
съдебното производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал обв. Г., който е депозирал въззивна
жалба, с която го обжалва с твърдение, че не е извършил престъплението, за
което е признат за виновен. Твърди че показанията на свидетелите, дадени в хода
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, са явно
противоречиви, както и че районният съд не е взел предвид дадените от него
обяснение, показанията на св. Б. Р. и заявеното от вещото лице в разпита й в
съдебно заседание. Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено и прекратено наказателното производство.
Представителят на ОП - Пловдив моли съда да остави
жалбата без уважение, като намира обжалваното решение за обосновано и
законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства, като правилно е определен и размерът на наложеното на обвиняемия
административно наказание глоба.
Жалбата се поддържа от адв. Т. по изложените в съдебно
заседание съображения, като се иска обжалваното решение да бъде отменено поради
това, че същото е постановено при неправилна оценка на събраните по делото
гласни доказателствени средства. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за
невинен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Обв. Г. поддържа казаното от неговия защитник и моли да
бъде признат за невинен.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите и
съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице сред
изброените в чл.318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Същата обаче
не следва да се разглежда по същество, тъй като от състава на районния съд при
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че изложените от първоинстанционния съд фактически изводи не почиват на
задълбочен анализ на доказателствата по делото, в разрез с изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК.
Във връзка с горното следва да се посочи, че в мотивите си съдът трябва да
изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения
за взетото решение. Съдебният
акт трябва да бъде
мотивиран по начин да може
да се вижда,
че наистина са били надлежно
обсъдени всички доказателства по делото и да може
да се провери
правилността на направените въз основа на тях
фактически и правни изводи. Съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно
събрани и проверени доказателствени материали. Ако в доказателствените материали се наблюдават противоречия,
те трябва да се фиксират
и подробно да се анализират, като съдът ясно
изрази съображенията си да възприеме
за достоверни едни доказателства и да отхвърли други.
Оценката за достоверност на отделните доказателствени
материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на решението. В това отношение трябва да се
изследва отношението на едно доказателство
спрямо другите.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е налице спор относно
главния, подлежащ на доказване факт, а именно относно действията на обв. Г. спрямо пострадалия Г. и това дали между двамата е
имало физически контакт непосредствено
преди падането на последния по стълбите.
Относно посочените обстоятелства съдът е приел, че
следва да кредитира показанията на свидетелите – очевидци на случилото се – С.
Д. Д. и М.Х. С. и то тези, депозирани непосредствено след случилото се във
фазата на досъдебното производство, като ги е приел са безпротиворечиви,
изцяло подкрепящи се от заключението на съдебномедицинската експертиза и
депозирани в много близък до самия инцидент момент, когато спомените са били
много по-точни и конкретни, за разлика от последващите
им разпити както в досъдебното производство, така и пред районния съд.
Част от показанията на свидетелите Д. и С., дадени
пред орган на досъдебното производство, са приобщени към доказателствения
материал по делото поради наличие на
съществени противоречия между тях и показанията им, депозирани в хода на
съдебното следствие. Това по отношение на св. Д. е направено на основание
чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, по който ред се
прочитат показанията на свидетел, когато при разпита са участвали обвиняемият и
неговият защитник, каквато хипотеза обаче не е била налице. И това е така,
доколкото при разпитите на св. Д. в досъдебното производство не са участвали
нито обв. Г., нито защитникът му. Освен това след
прочитането на показанията не са констатирани противоречия между тези, дадени
пред съда и дадените пред орган на досъдебното производство относно
обстоятелствата, поради наличието на съществени противоречия между които
процедурата е била приложена.
Част от депозираните в хода на досъдебното
производство показания на св. С. също са приобщени към доказателствения
материал по делото поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията
й, дадени пред съда, като обаче не става ясно по кой точно ред е станало това,
доколкото в определението на съда не е посочено основанието за прочитането им,
като и тук противоречия с нарочно определение на съда не са констатирани.
По-същественото обаче е друго, а именно това, че
неанализирани от съда са останали показанията на св. Г., който е и пострадалото
от престъплението лице. Както вече се посочи съдът дължи анализ на всички
доказателства, още повече когато има противоречия, каквито са налице между
кредитираните от съда показания на свидетелите Д. и С., от една страна, и тези
на св. Г., от друга, и то относно главния, подлежащ на доказване факт по
делото. Първоинстанционният
съд не само, че не е констатирал, съответно анализирал противоречията между
показанията на посочените свидетели, но и е приел, че фактическата обстановка
по делото, се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите Д. и С., а така
също и от тези на св. Г., депозирани в досъдебната фаза на процеса.
Дадените от св. Г. пред орган на досъдебното
производство доказателства относно инкриминирания случай, са приобщени по реда
на чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, като и тук важи
казаното по-горе, че предпоставките за прочитането на показанията на свидетеля
на това основание не са били налице, доколкото при разпита му не са участвали
нито обвиняемият, нито неговият защитник. Освен това отново не са констатирани
противоречия между показанията относно обстоятелствата, поради наличието на
съществени противоречия между които са прочетени тези, дадени на досъдебното
производство.
Както се посочи, по-важното е, че показанията на
пострадалия не са обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност с показанията на
свидетелите Д. и С., въпреки наличието на противоречия между тях. Така св. Д. в
първоначално дадените й показания в досъдебното производство относно случилото
се между обвиняемия и пострадалия, които именно са кредитирани от районния съд,
посочва, че някакъв мъж, когото не познавала, се намесил и избутал св. Г. по
стълбите, докато минавал покрай него, при което пострадалият паднал надолу. В
този смисъл са и показанията на св. С., която посочва, че когато св. Г. тръгнал
по стълбите след „***“, дошъл непознат мъж, който се развикал на пострадалия да
остави „***“ и като го настигнал по стълбите, както си проправял път да мине
покрай него, някакси го бутнал с лакът. В резултат на
това св. Г. паднал по стълбите и се свлякъл на площадката от вътрешната страна
пред входната врата на сградата. В показанията му, дадени в хода на съдебното
следствие, пострадалият посочва, че всички лица са били на площадката на първия
етаж, като в момента, в който се опитал да раздели св. Д. и „***“, непознатият
мъж го бутнал по стълбите надолу, избутвайки го с двете си ръце. Поради наличие
на противоречия между тези показания и показанията му, дадени в досъдебното
производство, последните са прочетени, като в тях св. Г. твърди, че на излизане
от жилището на неговата майка се засякъл със св. Д. и непознат мъж на
площадката на първия етаж, след което по стълбите отгоре слязла жена от ромски
произход, която се нахвърлила върху св. Д. и той застанал между тях, за да ги
разтърве. В следващия момент дошъл мъжът, който преди това бил със св. Д.,
хванал го изотзад за дрехата, дръпнал го и тръгнал да го бута надолу по
стълбите. Св. Г. твърди, че двамата с обвиняемия тръгнали надолу по стълбите и
стигнали чак до входа, където в един момент пострадалият паднал на площадката
пред входната врата.
Т.е. свидетелите Д. и С. описват различен от посочения
от пострадалия механизъм на причиняване на телесното увреждане. Така те
твърдят, че съприкосновението между обвиняемия и пострадалия е станало на
стълбите, за разлика от твърдението на св. Г., че сблъсъкът между тях е
започнал от площадката на първия етаж. На следващо място налице са различия и
относно посочения от свидетелите Д. и С. начин, по който обвиняемият е бутнал
пострадалия. Според тях обв. Г. настигнал св. Г.,
който бил тръгнал по стълбите след св. Р., и минавайки
покрай него го бутнал, като св. С. твърди, че това е станало с лакът, в
резултат на което последният паднал по стълбите. Пострадалият от своя страна в
показанията му, дадени в досъдебното производство, твърди че обвиняемият го е
хванал изотзад за дрехата, дръпнал го и тръгнал да го бута надолу по стълбите,
както и че не е гонел св. Р. Освен това св. Г. твърди, че двамата с обвиняемия,
вървейки заедно надолу по стълбите, стигнали чак до входа и там той паднал на
площадката пред входната врата за разлика от заявеното от св. С., че
пострадалият е падал по стълбите, в резултат на което се свлякъл на площадката
пред входната врата на сградата. В показанията вече пред съда пострадалият
заявява, че докато всички са били на площадката непознат за него мъж го е
бутнал по стълбите, избутвайки го с двете си ръце.
Противоречията в показанията на пострадалия, а така
също и тези между неговите показания и на свидетелите Д. и С. е следвало да се
фиксират и подробно анализират, като съдът посочи съображенията, поради които
възприема за достоверни едните от тях и отхвърля другите, доколкото оценката за достоверност на отделните доказателствени
материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на решението.
Освен това показанията на пострадалия очертават
фактическо положение, което е извън рамките на постановлението, каквото ако
бъде установено, независимо дали се отнася до
времето, мястото и начина на извършване
на деянието, или до неговата субективна
страна, следва съдебното производство да се прекрати и делото да се върне на прокурора съгласно чл.378 ал.3 изр.1 от НПК, който
предвижда, че съдът се произнася
в рамките на фактите и обстоятелствата такива, каквито са приети в постановлението
по чл.375 от НПК, доколкото в това производство е недопустимо
изменение на обвинението от прокурора. Въззивният
съд също е ограничен в рамките на фактическите положения, изложени н
постановлението.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че в
мотивите си съдът е приел, че обв. Г., държейки
лявата си ръка в лакът, при разминаването с пострадалия го избутал, в резултат
на което последният се претъркулил по стълбището и
паднал на стълбищната площадка. От една страна не
става ясно въз основа на какви доказателства съдът е установил, че обвиняемият
е държал в лакът именно лявата си ръка. Сведения относно това се съдържат само
в показанията на св. С., дадени в досъдебното производство, като в
първоначалния й разпит тя макар и да твърди, че обвиняемият, проправяйки си път
да мине покрай пострадалия, го е бутнал с лакът, не уточнява с кой точно, а в
следващия разпит посочва, че когато непознатият мъж слизал, държал едната си
ръка в лакът, като според нея това била дясната ръка. От друга страна,
показанията на св. С. относно това обстоятелство и по-конкретно тези, дадени
при втория й разпит очертават нови фактически положения.
Липсата на оценка и анализ на доказателствата не дава
възможност на настоящата съдебна инстанция да установи начина, по който първоинстанционният съд е установил възприетите факти по
делото и какви са правните съображения за постановяване на съдебния му акт.
Съдебният акт трябва да бъде мотивиран по начин да
може да се
вижда, че наистина са били
надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да
може да се
провери правилността на направените въз основа на
тях фактически и правни изводи.
Горното налага извода, че в конкретния случай е налице
основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, тъй като в съдебния акт липсват
съображения по оценка и анализ на доказателствения
материал, а всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е
налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като
представлява липса на мотиви и е пречка за осъществяване на въззивна
проверка върху атакувания съдебен акт. Това нарушение по естеството си е отстранимо, но не и от въззивната
инстанция, а само чрез провеждане на ново производство пред районния съд, което
от своя страна налага отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат възраженията по същество
на делото.
Изложеното налага отмяна на атакуваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.378 ал.5
вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348
ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.334 т.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 96/21.01.2020г., постановено по АНД № 5830/2019г. по описа на РС –
Пловдив, XXIII н.с.
ВРЪЩА делото
на РС – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на
страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: