№ 13815
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 232053/16.07.2024 г., подадена от И.
С. М. с ЕГН **********, гр. ...... чрез адвокат Т. М., със съдебен адрес: гр.
..........., срещу .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. ......,
представлявано от Н ПП и Л К Д, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на
2220.33 лева, в това число главница в размер на 492.36 лв., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 29.10.2013 г. до окончателното
плащане, неолихвяема сума в размер на 951.54 лв., такса по чл. 26 от тарифата
към ЗЧСИ в размер на 211.67 лв., поради погасяването по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изп.д.
№ 7892/2015 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 по молба от
16.09.2015 г. на ответното дружество въз основа на издаден изпълнителен лист
от 05.12.2013 г. Сочи, че на съдебния изпълнител било възложено да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. На 23.03.2016 г. бил наложен запор върху сметката на ищеца в
„....“ АД. На 16.03.2018 г. бил наложен запор и върху сметката на ищеца в „...“
АД. Твърди, че оттогава до подаването на исковата молба по изпълнителното
дело срещу него не са били извършвани никакви други валидни изпълнителни
действия, годни да прекъснат петгодишния давностен срок. Счита, че е
изтекла погасителната давност спрямо вземането. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по
1
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба. Сочи, че вземането на ответното
дружеството, произтича от договор за кредит, сключен между „........“ АД и
ищеца, вземанията по който били прехвърлени на ответното дружество.
Оспорва твърдението на ищеца, че последното изпълнително действие, годно
да спре давността, е било извършено на 05.10.2016 г. Твърди, че такова е
извършено на 04.09.2024 г. Моли съда да отхвърли исковата молба.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представеното заверено копие на изп.д. № 2015838047982 по описа
на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ е видно, че същото е
образувано по молба от 16.09.2015 г. на .........., с която е направено и искане за
извършване на конкретни действия за принудително събиране на вземането по
Изпълнителен лист от 05.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 224/2013 г. по описа
на РС – гр. ............, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение, подлежаща на изпълнение. Изпълнителният лист е издаден срещу
ищеца за сумите, както следва: главница в размер на 492.36 лв., договорна
лихва върху главницата в размер на 236.74 лв. за периода от 18.10.2008 г. до
21.03.2009 г., законна лихва за забава в размер на 173.80 лв. за периода от
20.05.2010 г. до 23.10.2013 г., законна лихва върху главницата от 492.36 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението 29.10.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски за държавна такса от 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. Изпълнителният лист е издаден
за вземания, представляващи неизпълнени задължения по договор за паричен
заем, сключен между „........“ АД и И. С. М. на 12.08.2008 г., като вземането е
цедирано на 20.05.2010 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания на
...........
От книжата в изпълнителното дело е видно, че заповедта и ПДИ не са
връчени на длъжника, поради което не може да се приеме, че същият е бил
уведомен за нейното издаване и че заповедта е влязла в сила и на коя дата.
Наложени са запори на 25.03.2016 г. върху вземания на длъжника в „....“
АД, на 20.03.2016 г. върху вземания в „.....“ АД. Върху трудовото
възнаграждение на ищеца не е наложен запор, тъй като същото е под
минималната работна заплата за страната след приспадане на дължимите
данъчни и осигурителни вноски.
2
Взискателят е подавал молби за извършване на конкретни принудителни
изпълнителни действия на 12.03.2018 г., на 16.07.2021 г., на 20.09.2022 г., на
04.09.2024 г.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно
установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на
неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще
понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните
факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е
в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или
положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на
ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Няма данни
по делото дали заповедта е влязла в сила и на коя дата, тъй като няма
доказателства за връчването й на длъжника и дали същият е възразил срещу
задълженията. Може да се приеме, че най-ранната дата, на която длъжникът е
узнал за издадената срещу него заповед е датата на подаване на исковата
молба – 15.07.2024 г., на която дата е подадена исковата молба по електронен
път.
Изпълнителният лист е издаден на 05.12.2013 г., като съдът е приел на
тази дата, че заповедта подлежи на изпълнение. На 16.09.2015 г. .......... сезира
ЧСИ Бъзински с молба, с която освен искане за образуване на изпълнително
производство, е направено и искане за извършване на конкретни действия за
принудително събиране на вземането. Наложени са запори на 25.03.2016 г.
3
върху вземания на длъжника в „....“ АД, на 20.03.2016 г. върху вземания в „.....“
АД. На 03.09.2019 г. работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ Бъзински, че
месечното възнаграждение на лицето е под размера на минималната работна
заплата на страната, поради което запор не е наложен. Взискателят е подавал
молби за извършване на конкретни принудителни изпълнителни действия на
12.03.2018 г., на 16.07.2021 г., на 20.09.2022 г., на 04.09.2024 г. При така
установените дати, на които са извършвани действия от ЧСИ за събиране на
вземането или е направено искане от страна на взискателя за извършване на
такива, съдът счита, че по изпълнителното дело не се установява период, в
който да са изтекли повече от две години, поради което изпълнителното дело
да е било перемирано по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Всяко едно
действие, насочено за принудително събиране на вземането, както и всяка
молба от взискателя за извършване на такова действие, са прекъсвали
давностния срок за погасяване на вземането. Не на последно място, следва да
се вземе предвид и периода на извънредното положение през 2020 г. от 13.03.
до 20.05.2020 г., когато са спрени всички давностни срокове и не текат.
С оглед изложеното, съдът приема, че не се доказва вземанията по
изпълнителния лист срещу ищеца да са погасени с петгодишна давност,
поради което следва исковете за признаване недължимост на главници и лихви
по изпълнителния лист да бъдат отхвърлени, а относно разноските –
прекратени, като недопустими в тази им част, тъй като с погасяване на
главницата се погасяват и акцесорните вземания за разноски и ищецът няма
правен интерес от водене на такова производство.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 150 лв. с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството и предвид
това, че същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, при събиране
само на писмени доказателства.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. М. с ЕГН **********, гр. ...... чрез
адвокат Т. М., със съдебен адрес: гр. ..........., срещу .........., ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. ......, представлявано от Н ПП и Л К Д, с
която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с
чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 2220.33 лева, в това число главница в размер на
492.36 лв., ведно със законната лихва върху нея за периода от 29.10.2013 г. до
окончателното плащане, поради погасяването по давност, като
неоснователни, КАТО прекратява производството относно искането за
установяване недължимост на разноски в това число неолихвяема сума в
размер на 951.54 лв., такса по чл. 26 от тарифата към ЗЧСИ в размер на 211.67
лв., като недопустимо.
ОСЪЖДА И. С. М. с ЕГН **********, гр. ...... да заплати на ..........,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. ......, представлявано от Н
ПП и Л К Д, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 150 лв. (сто
и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част – в
едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5