Присъда по дело №508/2018 на Окръжен съд - Хасково

П Р И С Ъ Д А

 

Номер  260028                        29.06.2021 година                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                                    наказателен състав

На двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в състав:

                                       Председател: Боряна Бончева

                   Съдебни заседатели:1. М.А.

                                                          2. П.И. 

Секретар Галя Кирилова

Прокурор Дарина Славова

като разгледа докладваното от Председателя н.о.х. дело №  508 по описа за 2018 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия З.Т.М., роден на *** ***, живущ ***, **. ** *****, български гражданин, българин, грамотен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.04.2017 г. в землището на с. Надежден, общ. Харманли, обл. Хасково на път общинска публична собственост, при управление на моторно превозно средство - *** лек автомобил, марка „****“ с рег. № ***** нарушил правилата за движение /чл. 23, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на С.А.А.,***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б "в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54, ал. НК и чл. 343г от НК му налага наказания: „лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от 4 (четири) години и лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.

Осъжда подсъдимия З.Т.М. със снета по делото самоличност, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ОСО-при ОП- Хасково сумата от 3 345,43 лева, както сумата от 5369,14лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Хасково, представляващи направени по делото разноски на досъдебната и съдебната фази на производството.

 

Осъжда подсъдимия З.Т.М., със снета по делото самоличност да заплати на частните обвинители направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800лв.

Веществени доказателства – лек автомобил „*** “ с рег. № **** да се върне на ОД МВР Хасково, мотоциклет „***“ модел „** ***“ с рег. № ****  да се върне на наследниците на пострадалия С.А.А., както и веществените доказателства: стъкло от задни светлини на мотоциклета, прозрачно, бяло-безцветно, замърсен като детайл, с правоъгълна форма, изпъкнало в широката си част в дъговидна форма / по дължината на обекта /. Размери на детайла – 4 см широчина и 8 см дължина ; 2. гумено, черно на цвят уплътнение на предна лява степенка на мотоциклета с размери – фи/диаметър / - 3.5 см. и дължина от 11.5 см.; 3. черно, метално на цвят парче, със светли краища и размери 5 см. дължина, на 2 см. широчина, също с дъговидна форма / извито по дължината на обекта /; 4. пластмасови и гумени парчета – две червени, пласмасови парчета от стопове на мотоциклет и метални и други малки елементи; 5. черна на цвят, метална деформирана гривна с диаметър от 10 см и ширина в най-широката част на свитата страна на елмента от 1.1 см.; 6. основа на фар, пластмасова, черна на цвят с размери – с диаметър / фи / от 16 см. и височина на обекта от 5.5 см. с форма на купа, вдлъбната; 7. рефлектор за стъкло, с крушка и жица с диаметър / фи / - 16см., 8. километраж/скоростомер с част от арматурно табло на мотоциклет, километражът е с конусовидна форма с циферблат в предната част разграфен от 0 – до 140 км и 61216 като километраж, размери  фи – 8.5 см. и дължина на детайла от 15 см. и размери на частта от арматурно табло, от където е бил откъснат и която е част от този елемент / същата е черна, метална, със светли краища по ръбовете /с неправилна  триъгъловидна форма, с основа под формата на дъга, с размери на страните – 9.3см, 6.5см и 8 см./ на дъговидната страна/ и под този елемент, под нея се откри плочка с контактни пластини; 9. червено пластмасово парче от разсейвател /стоп/ на мотоциклет с неправилна четириъгълна форма и приблизителни размери 5 см - дължина на 5 см – широчина; 10. червено на цвят парче от разсейвател /стоп/ на мотоциклет с неправилна кръгла форма с размери фи – 11.6 см. и височина от 5.1 см.; 11. метална, овална, деформирана гривна с гумено, черно уплътнение с диаметър / фи / - 9см; 12. оборотомер на мотоциклет, черен на цвят, покрит с гумен маншон, с конусовидна форма и циферблат в предната част разграфен от 0 до 8, с диаметър от 11.5 см. и в най-тясната деформирана част от 6.8 см. и дължина на целия елемент от 13.5 см.; както и анцугово горнище, тип суитчър, с черна предница и сив гръб, със сива качулка и надпис на ръкава със сив и жълто-черен електриков цвят.

Отнема в полза на Държавата и като вещи без стойност – да се унищожат след влизане на присъдата в сила бял, пластмасов елемент с метални пластини отдолу с размери 7.5 см дължина и 6 см височина;  бяла люспа – открита при огледа на долната страна на гуменото покритие /маншон / на дясна предна степенка – с неправилна форма с приблизителни размери – дължина 1 см и широчина от 0.5 см. от две части;

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред АС – Пловдив, в 15-дневен срок от днес.

 

Председател:                            Съдебни заседатели:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

 

МОТИВИ

 

към Присъда № 260028 от 29.06.2021 г., постановена по НОХД № 508 по описа за 2018 година на Окръжен  съд – Хасково

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против З.Т.М., роден на *** ***, ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 27.04.2017 г. в землището на село Н., община Х., област Хасково, на път общинска публична собственост, при управление на моторно превозно средство – ***** лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *****нарушил правилата за движение (чл. 23, ал. 1 ЗдвП) и по непредпазливост причинил смъртта на С.А.А.– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съдебното производство е преминало по общия ред.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Излагат се доводи, последната назначена комплексна експертиза изчистила противоречията между данните на GPS - устройството и техническото заключение на предходните експертизи. С последната експертиза се посочило, че всъщност такива противоречия няма и всичко е въпрос на анализ на GPS данните. Прокурорът сочи, че трябвало внимателно да се кредитират показанията на онези свидетели, които били *****, защото тези лица били колеги на подсъдимия. Макар в техните показания да нямало някакви явни лъжи и противоречия, на определени моменти имало замълчаване и заобикаляне на определени детайли, които обслужвали защитната теза на подсъдимия З.М.. Това проличавало в показанията на свидетеля В.В., които подкрепяли тази защитна теза, тъй като от позицията, в която са се намирали с подсъдимия, не са имали възможност да разгледат добре мотоциклета, управляван от пострадалия, в такава степен, че да преценят дали това е друго лице (И. Ф.) и дали е извършено нарушение. Не всеки можел да бъде преследван от *****, ако случайно заприлича на някой друг издирван, тъй като преследването предполагало специална организация. Установявало се, че оперативният дежурен Л. не е извършвал справка този ден за издирваното лице. В докладните на В. и подсъдимия липсвали твърдения за издирваното лице И. Ф.. Прокурорът риторично задава въпрос, че дори и преследваното лице действително да е било издирвано, следвало ли е да намери смъртта си по този нелеп начин. Подсъдимият бил **** по длъжността характеристика и на процесната дата бил натоварен с конкретна задача – *************. За да преследва издирвано лице, следвало да получи разпореждане на оперативния дежурен. Подсъдимият обаче се отклонил от преките си задължения, излизайки от правомощията си на *****, и при преследването действал в лично качество на водач на МПС, като е нарушил правилата на ЗДвП. Истинската причина за инцидента според прокурора се крие в афектираната реакция на М. – той възприел водача А. без каска, но това, което истински го вбесило, било, че водачът не е спрял. Афектиран от това поведение на А., подсъдимият бързо се качил на ***** кола и изобщо направил никакви опити да се свърже с дежурния. Емоцията и силното раздразнение допълнително замъглили преценката му при шофиране и доказателство за това било отбелязването на В. и М., че дори не са разбрали, че са ударили мотоциклета, и то два пъти и че са прегазили човек, макар и колата да се е движела с 60 км/ч. Приетите по делото експертизи подкрепяли фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. В основата на обвинението се съдържало нарушение на дистанцията, т.е. неспазена дистанция. От последната експертиза, според прокурора, ставало ясно, че подсъдимият не е оказвал помощ на пострадалия - по лицето на пострадалия е имало следи от кръв, но липсвали каквито и да е било следи от изкуствено дишане. С оглед положението на тялото под автомобила било невъзможно да се извърши сърдечен масаж, както твърди подсъдимия в защитната си теза. Посочва се, че деянието представлявало затруднение с оглед на правната му квалификация – по чл. 343 НК или по чл. 123 НК. За последния текст се изисквало нарушението на служебните задължения да е извършено с някаква специфична користна цел, а такава в случая липсвала. Освен това специалната норма по чл. 343 от НК дерогирала общата норма на чл. 123 НК. По отношение на наказанието се сочат чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, но въпреки това не можело да се приложи правилото на чл. 55 от НК, тъй като нямало нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността и вината обстоятелства. Изтъква се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия А., който рязко натиснал спирачката, без да има основание за това. Прокурорът посочва, че хипотезата на чл. 12а НК е неприложима в настоящия случай. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прокурорът акцентира върху факта, че деянието е извършено от *****, който бил призван да предотвратява именно такива нарушения и престъпления. Освен това следвало да се вземе предвид, че формата на вината била самонадеяност, което утежнявало положението на подсъдимия. Предлага се налагането на наказание с известен превес на смекчаващите обстоятелства - 3 години „лишаване от свобода“, което при приложение на чл. 66 от НК, бъде отложено с 5-годишен изпитателен срок и „лишаване от правоуправление“ за срок от 5 години.

Адв. Е., повереник на частните обвинители А.А. и П.А., обосновава тезата, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е приложима спрямо всички водачи – независимо дали става дума за ***** или обикновен водач. Показанията на свидетелите, ***** в *****, следвало да се преценяват много внимателно относно тяхната доказателствена стойност. Изцяло несъстоятелно била тезата, че подсъдимият предприел преследването, като мислел, че преследва издирвано лице. От представена справка се оказало, че лицето И. Ф. А. се издирвало само за разпит като свидетел. Като несъстоятелни се сочат твърденията, че действията на М. били провокирани от действията на пострадалия, който при управлението на мотоциклета извършил престъпление. В тази насока се сочи, че подсъдимият и свидетелят В. нарушили чл. 67 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение. Съдът не следвало да цени и втората група доказателства  - доклади, бюлетини и справки, които предпазвали подсъдимия с посочването на неверни факти. Третата група доказателства - експертизи и обективните находки на местопроизшествието – установили изцяло фактическата обстановка. Съществените въпроси относно  скорост на движение, положение на моторните превозни средства към момента на удар, нанесените вреди по автомобила и т.н., намерили своя отговор чрез използването на научни М., дори и без да се използват данните от GPS системата, която давала  само осреднена скорост (ускорителна, равномерна, закъснителна) и именно затова се получавали и разликите между скоростите при изчисленията по научните М.ки на автотехническата експертиза и графиката на GPS. В крайна сметка вещото лице М. обяснило, че разлика няма, а просто има различен начин на онагледяване на тези схеми. В крайна сметка същественото се свеждало до това, че ако подсъдимият М. се е движил на дистанция по-голяма от 36 м, удар с движещото се пред него МПС, тоест мотора на пострадалия, е нямало да настъпи, както и че при всяка по-висока скорост или по-малко разстояние от 36 м удар ще настъпи, което именно се е случило. Дистанцията, избрана от М. при това преследване, била неподходяща. На база трасологичните следи и намерените други следи на местопроизшествието безспорно се установявало, че има два удара – след първият удар в задната гума на мотоциклета М. продължил да шофира, воден от емоциите, че пострадалият не е спрял на подадения сигнал. По отношение становището на вещото лице М. се посочва, че то дава отговор каква е средната скорост на движение на автомобила, а не действителната. С последната експертиза този въпрос се разрешавал окончателно с отговора на въпрос № 8, като дори и при твърдяната от защитата скорост от 23-25 км/ч не била спазена дистанцията. Поддържа се тезата, че деянието е извършено при форма на вината престъпна самонадеяност. По отношение на наказанието се изтъква, че смекчаващи вината обстоятелства били чисто съдебно минало, добри характеристични данни на подсъдимия, а що се отнася до съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия във връзка с употребата на алкохол, се подчертава, че употребата на алкохол не му е повлияла чак толкова, че да принизи неговите усещания, контрол и съзнание. Не била известна причината за рязкото спиране на пострадалия. Като отегчаващо вината обстоятелство се посочва грубото нарушение на служебните му задължения. Предлага се налагането на наказание 3 години „Лишаване от свобода“ с *****изпитателен срок и *****„лишаване от право за правоуправление на МПС“. Отправя се искане за присъждане на частните обвинители направените разноски за адвокатска защита.

Частните обвинители П.А. и А.А. се придържат към казаното от техния повереник и настояват за правосъдие, като изразеното общо становище е за налагането на ефективно наказание.

Частните обвинители А.Х., П.А., Х.А., М.А., Е.А. и С.А. не се явяват лично в последното с.з. и не вземат отношение по обвинението.

Защитникът на подсъдимия, адв. Т., изразява съжаление за случилото от името на своя подзащитен, като заявява, че той не е имал никакво намерение да причинява вреди на пострадалия. Излагат се съображения, че свидетелските показания и обясненията на подсъдимия били напълно годно доказателствено средство за изграждане на решаващите изводи на съда. Единствената причина М. да предприеме преследване на мотоциклета и да навлезе по черния път се свеждала до изпълнение на служебните му задължения да предотвратява извършването на нарушения и престъпления. Имало данни, че подсъдимият е предприел преследването, за да извърши проверка с техническо средство на пострадалия дали е употребил алкохол, както и да установи дали е краден мотоциклета и дали е правоспособен неговият водач. Когато наближили по време на преследването мотоциклета, М. казал на В. да вземе лист и химикал, за да запише регистрационния номер на мотора. В този момент скоростите на двете МПС станали еднакви и точно тогава преследвания изгубил контрол върху мотоциклета, вследствие на което се получила такава запрашаемост, че не могли да бъдат различени нито видимите превозни средства, нито техни силуети. Когато мотоциклетистът загубил контрол, той паднал. Защитникът се позовава основно на експертизата, изготвена от вещото лице М., според която по време на удара скоростта на автомобила била 23-24 км/ч, а на мотоциклета 10 км/ч. Останалите експертизи по делото не следвало да се кредитират. GPS – системата не прескачала и не давала нито ускорителни, нито задържащи импулси, които по някакъв начин да влияят. Твърди се, че не било установено ударите дали са към момента, когато водачът на мотоциклета е изгубил управлението му, вследствие на което се е появила тази абсолютна запрашаемост и която не е дала никаква възможност даже и за разпознаването на силуети. Освен това липсвали данни в какво положение били мотоциклетът и пострадалият – дали той е паднал, моторното превозно средство дали е на земята, как точно е настъпил ударът. В частта на експертизата относно трасологичните следи неправилно бил завишен коефициента на сцепление – 0.55, а правилното било около 0.16 или 0.18, при което не се взело предвид, че ****т автомобил се движел по нива и имало прах. Като се позовава на тези обстоятелства, защитата посочва, че подсъдимият избрал правилна дистанция и настъпването на ПТП било поради непредвидени обстоятелства, които не можели да се предвидят и които всъщност били и обективно непредвидими. В допълнение се отбелязва и друг фактор - водачът на мотоциклета е употребил алкохол, при това било налице тежко алкохолно опиянение, което затруднявало всички рефлекси и действия на пострадалия. С оглед на всички тези непредвидими обстоятелства имало едно случайно деяние, което се потвърждавало от доказателствата по делото. Освен това защитата се позовава и на чл. 12а, ал. 2 НК. Отправя се искане за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият З.М. в своя защита заявява, че не е съгласен с начина, по който е било описано поведението му на процесната дата, а именно, че е действал под въздействие на адреналин или на гняв. Поддържа, че не е искал да се случи инцидента, че не е зъл или злобен човек. В останалата част се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че не се чувства виновен, съжалява искрено и сърдечно за случилото се и иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият С. А. живеел продължително време на семейни начала със свидетелката А.Х. ***. От съвместното си съжителство имали две ***** деца – син Х. на ***** и дъщеря П. на ***. В началото на 2017 г. А. и Х. се разделили, като дъщерята П. ***, а момчето Х. заживяло заедно с майка си в с.В.. Пострадалият А. не бил правоспособен водач, но понякога шофирал лек автомобил. Освен това управлявал и мотоциклет марка MZ ETZ 150 с рег. № ***** (стар регистрационен номер). Свидетелят А. Р. бил собственик на мотоциклета, макар и да не притежавал документ за собственост. Предоставил го на пострадалия А. да го ползва близо половин година преди произшествието. Свидетелят Р. предоставил мотоциклета в сравнително добро техническо състояние, след отстраняване на технически проблеми с карбуратора и свещите. Пострадалият А. ползвал мотоциклета от време на време, когато му се налагало да излиза извън селото.

Подсъдимият З.М. заемал длъжността „****в група „****“ при *****. Свидетелят В.В. влизал в състава на ***** съвместно с подсъдимия З.М. на 27.04.2017 г. Редовната смяна продължавала от 08.30 до 20.30 часа. Първоначално им бил проведен инструктаж от ***** Р.П.. Инструктажът касаел задачите за деня, издирвани лица или превозни средства и др. В конкретния случай задачите се свеждали до връчване на наказателни постановления и електронни фишове; установяване на лица по докладни записки и сигнали на тел. 112, извършили нарушения на ЗДвП или предизвикали ПТП; след 20.30 часа до 08.30 часа служителят да е на разположение за вземане на отношение по ПТП-та и по КАТ (л. 132, том 3 ДП). След приключване на инструктажа М. и В. се насочили към установъчен пункт, предварително определен по график, и разположен на пътя град Х. – село И., близо до разклона за село О.. Подсъдимият и В. разположили ****т автомобил вдясно на главния път. Основната им задача се свеждала до осъществяване на **** на преминаващите превозни средства. Около 10:20 часа сутринта В. и М. забелязали приближаването на мотоциклет с водач, който не носел защитна каска, в посока от град Х. към село И.. Мотоциклетът бил управляван от пострадалия С. А.. При появата на мотоциклетиста подсъдимият излязъл леко на пътното платно и с вдигане на ръка подал сигнал за спиране със „Стоп палка“, тъй като искал да извърши проверка на водача. Приближавайки се, А. видял подадения сигнал, но вместо да спре, ускорил с подаването на допълнителна газ и продължил в посока село И.. Подсъдимият и свидетелят В. решили да го последват, качили се веднага на **** автомобил „Опел Астра“, включили светлинен и звуков сигнал и последвали мотоциклета. Започнало преследване, което продължило близо километър, като през цялото време **** автомобил имал включени светлинна и звукова сигнализация. По време на преследването свидетелят В. и подсъдимият установили, че в служебната радиостанция тип „Тетра“ и мобилните им телефони не работят в района, в който се намирали. Пострадалият забелязал, че е следван от **** автомобил и в опит да избяга се отбил от асфалтовия път, като навлязъл в черен път, който водел до земеделските площи, разположени по двата края на пътното платно. Черният път продължавал по протежението си между ниви, засети с рапица. Пострадалият управлявал мотоциклета още около 500 м, когато **** автомобил започнал да го настига. Пътят, по който се движели, бил целият в неравности и дупки, ширината му била достатъчна за преминаването на една кола, настилката била съставен от черна, отъпкана пръст. В определен момент от преследването подсъдимият М. приближил максимално близо мотоциклета на пострадалия и свидетелят В. направил опит да запише регистрационния номер на превозното средство. Точно тогава пострадалият А. извършил маневра с мотоциклета, намалил скоростта и се вдигнал прах от черния път. Подсъдимият М. отклонил управлявания от него автомобил наляво и в този момент ударил с предната лява част задната част на мотоциклета. Ударът е иницииран на 5.4 метра западно от мерната линия и на 0.3 метра южно от северния край на черния път, като в този момент автомобилът се е намирал на около 1-3 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката на движение, а мотоциклета под ъгъл около 0-2 градуса надясно спрямо същата ос. Под въздействие на удара мотоциклета се придвижил в посока напред и надясно спрямо надлъжната ос на пътя. Въпреки този първи удар, подсъдимият не преустановил движението на лекия автомобил, нито намалил скоростта, а продължил да се движи в същата посока. В резултат последвал втори удар между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 метра западно от мерната линия и 0.65 метра южно от северния край на черния път, като в този момент автомобилът се намирал на около 6-8 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл на около 22 градуса спрямо същата ос. В резултат на удара и наклоненото положение на мотоциклета, пострадалият А. изпаднал от него и бил прегазен от **** автомобил, който от скоростта и инерцията продължил движението си още малко напред и наляво. Мотоциклетът останал назад, а автомобилът се установил леко извън черния път, в затревената площ на нивата. Тялото на пострадалия А. било провлачено под автомобила и се установило непосредствено под задните колела (съгласно протокола за оглед по ДП).

След случилото се свидетелят В. и подсъдимият М. излезли от колата и установили какво е положението. Подсъдимият веднага се свързал с оперативния дежурен, за да го уведомят за случилото се. На процесната дата 27.04.2017 г. оперативен дежурен бил свидетелят П.Л., който около 10:30 часа получил сигнал за пострадал мотоциклетист с посочване на точното място, където се е случил инцидента. Това било първото обаждане от страна на подсъдимия, получено от свидетеля Л. – на тази дата свидетелят не бил получавал никакви други обаждания от подсъдимия за евентуални нарушения на правилата за движение или за предприето преследване.На следващия ден, 28.04.2017 г., свидетелят Л. изготвил докладна записка във връзка с подадения сигнал.

Докато М. разговарял с Л., свидетелят В. излязъл на главния асфалтов път, за да посрещне идването на останалите *****, които се отзовали на сигнала. На мястото пристигнали свидетелите П.П., Р.П. и Е.Г.. След като предоставили първоначални сведения за случилото се, свидетелят В. и подсъдимият М. били тествани с дрегер за употреба на алкохол и дали кръв за изследване в ЦСМП – град Х.. 

Свидетелят П.П., заемащ към процесната дата длъжността **** – група „****“ при *****, получил обаждане на мобилния си телефон от свидетеля В. за възникнал инцидент с мотоциклетист. П. отговарял и за звено „****“ към ****. П. веднага отишъл на посоченото от В. място, придружен от Р.П., ***** „****“, и от Е.Г.,***. П. осигурил вземането на проба за алкохол от В. и М., след което разпоредил да бъдат отведени в ЦСМП за вземане и на кръвна проба. П. събрал първоначални сведения от двамата, които му разказали своята версия за случилото се.

Свидетелят Е.Г. в качеството си на **** на ***** към този момент изготвял графиците за нарядите и разпореждания за патрулно-постовата дейност. В разпореждането за 27.04.2017 г. подсъдимият не фигурирал, тъй като заемал длъжност *** ****“, която не попадала в наряда и не се включвала в патрулно-постовата дейност. Единствено свидетелят В.В. изпълнявал патрулно – постова дейност (л. 134 – 137, том 3 ДП).

На мястото на инцидента присъствал и **** служител И.Б.. Той бил помолен от колегите да се опита да разпознае пострадалия А., тъй като в предходен период Б. изпълнявал функциите на ********** за района на село Н.. Свидетелят Б. отишъл на мястото ранния следобед, показали му трупа на пострадалия, намиращ се под **** автомобил, но в първия момент той не успял да го познае. Разгледал и мотоциклета, след това се обадил в село Н., описал мотора и по описанието получил най-накрая информация кое е лицето, което го е управлявало.

Свидетелят П.А., *****към група „*****“ при *****, посочва, че към 27.04.2017 г. имало обявени лица за издирване, за които бил издаден и стандартен бюлетин в ***** за запознаването му от *****те служители. Лицето И. Ф. А. първоначално не било включено в списъка, а било добавено по-късно, като за него имало данни, че е настанен като непълнолетен във възпитателно училище в град З., област Р., от където имало информация, че често напуска специализираното заведение и се издирва от местните власти.

След пристигането на *****те патрули на място и медицински екип и установяване самоличността на починалото лице, се взело решение да бъдат уведомени близките му. Свидетелят А.А., баща на пострадалия, научил за инцидента в късния следобед на 27.04.2017 г., около 18:00 часа. Свидетелката П.А., майка на пострадалия, разговаряла с него сутринта, непосредствено преди той да тръгне за с.В., където искал да посети сина си, който живеел със своята майка там. Свидетелката научила за случилото се от съпруга си А.А., който първо бил извикан от *****те служители при кмета на село Н., за да му съобщят за инцидента. Впоследствие за смъртта на пострадалия била уведомена и свидетелката Е.А., негова по-малка сестра, която съобщила вестта на М.А., по-голямата сестра на пострадалия, и свидетеля С.А., негов брат. Свидетелката Е.А. и свидетелят С.А. сутринта на 27.04.2017 г. се видели за кратко с брат си, който им споменал, че ще отиде до с.В.. По-късно същият ден свидетелката А.Х., с която пострадалият живеел на съпружески начала, но вече били разделени, също научила за смъртта му.

След инцидента свидетелят В. и подсъдимият били тествани с дрегер за употреба на алкохол и дали кръв за изследване в ЦСМП – град Х.. 

Съгласно длъжностна характеристика (л. 167 – 170 от делото), изготвена за длъжността „*****в сектор „****“, група „****“ към **** при ОД на МВР, в основните задължения за длъжността се включват: участие в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред и разследване на пътно-транспортни произшествия; работа по предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата и обществения ред; проверка на редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС; регулиране и подпомагане на движението за осигуряване на максимална пропускателна способност и непрекъснатост на транспортните процеси, както и обезпечаване сигурността на рисковите участници в движението; оказване на съдействие на други ***** служби по издирване на лица, вещи и моторни превозни средства, обект на престъпни посегателства; спазване принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Етичния кодекс на работещите с деца; самостоятелно вземане на процесуални решения в рамките на своите правомощия, като носи лична отговорност за тях; носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия; забрана да извършва несвойствена работа без разрешение на прекия ръководител, която може да доведе до злополука.

За установяване на фактите и обстоятелствата относно произшествието и настъпилата смърт на пострадалия А. са назначени и приети експертните заключения по няколко отделни експертизи.

Съгласно съдебномедицинска експертиза на труп № 105/2017 г., изготвена от вещото лице д-р Х.Е., е установена съчетана травма, състояща се от черепно-мозъчна и гръдна травми. Черепно-мозъчната травма включва охлузвания, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лицето и главата; хематом на меките обвивки на черепа; субарахноидално травматично петно в лявото мозъчно полукълбо; оток на мозъка; цианоза на кожата на лицето. Гръдната травма включва охлузвания и кръвонасядания на кожата на гръдния кош; кръвонасядане на гръдните мускули и под лопатките; счупване на ребра двустранно с кръвонасядане на околните тъкани; остър емфизем на белите дробове; кръвоизливи под органната плевра на двата бели дроба; контузии на белите дробове; кръвоизливи в хилусите на дробовете; кръв в дихателните пътища; карминово червен цвят на белите дробове; оток на белите дробове; кръвонасядане на лявата сърдечна камера; контузия на средостението. Вещото лице е установило още контузия на капсулата на левия бъбрек; травматичен джеб в лявата хълбочна област; охлузвания и кръвонасядания по крайниците; изгаряне III степен на кожата на лявото бедро; остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи; тъмна черна кръв на трупа. Вещото лице приема, че причината за смъртта е описаната съчетана травма, като водещо място в генезата на смъртта заема гръдната травма, която съчетава проявите на механична травма, включително и контузия на сърцето с прояви на механична асфиксия в резултат на притискане на снагата. Поради тези обективни находки се приема, че пряка причина за смъртта се явява дихателна недостатъчност в резултат на притискане на снагата и травма на гръдната клетка и белите дробове, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути. Установява се пряка причинно-следствена връзка между смъртта и транспортната злополука. Основните травми са получени по механизъм на притискане, удари, триене и разтягане, като водещи са били силите на притискане на снагата, предимно в областта на гръдната клетка, което е довело до механичната травма и последвалата я асфиксия и настъпването на смъртта. Изгарянето на кожата на лявото бедро е в резултат на контакт на този участък с източник на висока температура, какъвто според вещото лице може да бъде елемент от автомобил с висока степен на нагряване (л. 22 – 27, том 3 ДП).

Съгласно съдебно – химическа (токсилогическа) експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.Г. и доц. В. А.,  от извършените изследвания на кръвна проба на подсъдимия З.М. не се установява наличие на алкохол (етанол) и наркотични или упойващи вещества. Приложен е аналитичен подход с три метода – по метода на газовата хроматография, чрез анализ на паро-газова фаза и пламъчно – йонизационен детектор. След това е проведено имуноаналитично изследване и инструментален GC – MS скринингов анализ (л. 35 – 37, том 3 ДП).

Съгласно съдебно – химическа (токсилогическа) експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.Г. и доц. В. А., от извършените изследвания на кръвна проба на свидетеля В.В. не се установява наличие на алкохол (етанол) и наркотични или упойващи вещества (л. 49 – 51, том 3 ДП).

Съгласно съдебно – химическа (токсилогическа) експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.Г. и доц. В. А., от извършените изследвания на кръвна проба и проба от урина, взети от починалия А., са установени концентрации на етанол. И двете проби са изследвани по метода на газовата хроматография, чрез анализ на паро-газова фаза и пламъчно – йонизационен детектор, като резултата за кръвната проба е концентрация на етанол от 2.49 g/L, а за пробата от урина – концентрация на етанол от 2.86 g/L. След това е проведено имуноаналитично изследване и инструментален GC – MS скринингов анализ, като с последното изследване са идентифицирани котинин и кофеин. Не са идентифицирани други наркотични/упойващи вещества. Вещите лица са посочили, че измерената концентрация на етанол в кръвта отговаря на фаза 4 от класификацията на Дубовски за острото алкохолно повлияване/интоксикация, характеризираща се с объркване, дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност; засилени емоционални състояния (страх, ярост, скръб и т.н.); нарушения на зрението (диплопиа) и възприятията за цвят, форма, движение, размери; повишен болков праг; повишена мускулна некоординираност.

Съгласно съдебно-трасологична експертиза, изготвена от вещото лице П.Т., в лявата част на предната броня на **** автомобил са установени четири трасологични следи – три по бронята и една на левия фар, описани като следи от № 1 до № 4. Посочено е, че те са динамични и с неправилна форма. В дясната частта на предната броя са открити други четири следи, също динамични и с неправилна форма, описани като следи от № 1 до № 4. При извършено осъвместяване на следите, оставени по лявата част на предната броня на предоставения за изследване лек автомобил, с частите и детайлите в задната част на изследвания мотоциклет, се установява съвпадение по вертикала и хоризонтала на взаимното им разположение една спрямо друга и разстоянието до земята. Вещото лице прави извод, че следа 1 съвпада да е оставена от задния край на ауспуха; следа 2 да е оставена от най-изпъкналата част на задната гума; следа 3 да е оставена от регистрационния номер на мотоциклета и следа 4 на левия фар да е оставена от стопа. Разликите между разстоянията на следите и частите и детайлите на мотоциклета по вертикала могат да бъдат обяснени със спецификата на релефа на мястото, динамиката при следообразуването и натоварването на рамката на мотоциклета. От разликата във височините на отделните следи можело да се направи извод, че по време на контакта, от който са се образували, двуколесното превозно средство е било наклонено на дясната си страна по посока на движението му, тъй като при замерването ауспуха е по-високо от следата по бронята, но при накланяне надясно съвпада да е оставена от задния край на ауспуха. Разликите в разстоянията по хоризонтала можели да бъдат обяснени с динамиката при следообразуването и в поледвалите деформации по частите на мотоциклета. В заключение вещото лице приема, че следите в лявата част на предната броня по посока на движението на **** автомобил „Опел Астра“ с ДКН ****, най-вероятно са оставени от изследвания мотоциклет „МЗ ЕТЗ 150“ с ДКН *****, но поради липса на частни идентификационни признаци не може да се даде категорични заключение. Следите по дясната част на предната броня на изследвания автомобил, било възможно да са оставени от изследвания мотоциклет, когато е бил паднал на земята, но категоричен отговор би могъл да бъде даден при друг вид изследване (л. 60 – 69, том 2 ДП).

Съгласно комплексна автотехническа, съдебномедицинска и трасологична експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С., Е.Б. и П.Т., първият удар е настъпил между челната лява част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 5.4 м западно от мерната линия и 0.8 м южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 1 до 3 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета е бил под ъгъл около 0 до 2 градуса на дясно спрямо същата ос. Вторият удар е настъпил между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 м западно от мерната линия и 1.15 м южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6 до 8 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета се е намирал под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос. Скоростта на автомобила към момента на първия удар и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 59 км/ч, а на мотоциклета в същия момент – около 10 км/ч. Скоростта на автомобила по време на втория удар е била около 55 км/ч, а на мотоциклета в същия момент – около 27 км/ч. Вещите лица са определили опасна зона за спиране на лекия автомобил около 44 метра (при скорост от 59 км/ч), а на мотоциклета на около 3.3 метра (при движение със скоростта в момента на първия удар от 10 км/ч).

Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с предприемането на различни маневри: 1) като при движение с наличната си скорост се съобрази с посоката и скоростта на движещия се пред него мотоциклет; 2) като предприеме намаляване на скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не по-малко от 60 м зад мотора; 3) като поддържа безопасна дистанция повече от 11 м при наличната скорост на движение на мотоциклета; 4) при намаляване на скоростта на движение на мотоциклета да поддържа безопасна дистанция и при необходимост да спре преди да го удари. Като техническа причина за настъпване на произшествието се сочи технически несъобразената дистанция между лекия автомобил и мотоциклета спрямо изчислените им скорости на движение.

По отношение на медицинската част от комплексната експертиза вещите лица са стигнали до същите изводи, както и едноличната съдебномедицинска експертиза. Налице е съчетана травма. Черепно-мозъчната травма включва охлузвания, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лицето и главата; хематом на меките обвивки на черепа; субарахноидално травматично петно в лявото мозъчно полукълбо; оток на мозъка; цианоза на кожата на лицето. Гръдната травма включва охлузвания и кръвонасядания на кожата на гръдния кош; кръвонасядане на гръдните мускули и под лопатките; счупване на ребра двустранно с кръвонасядане на околните тъкани; остър емфизем на белите дробове; кръвоизливи под органната плевра на двата бели дроба; контузии на белите дробове; кръвоизливи в хилусите на дробовете; кръв в дихателните пътища; карминово червен цвят на белите дробове; оток на белите дробове; кръвонасядане на лявата сърдечна камера; контузия на средостението. Установени са още контузия на капсулата на левия бъбрек; травматичен джеб в лявата хълбочна област; охлузвания и кръвонасядания по крайниците; изгаряне III степен на кожата на лявото бедро; остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи; тъмна течна кръв на трупа. Причината за смъртта е описаната съчетана травма, като водещо място в генезата на смъртта заема гръдната травма, която съчетава проявите на механична травма, включително и контузия на сърцето с прояви на механична асфиксия в резултат на притискане на снагата. За пряка причина на смъртта се приема дихателна недостатъчност в резултат на притискане на снагата и травма на гръдната клетка и белите дробове, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути. Посочено е, че смъртта се намира в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с транспортната злополука. Установените увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети по механизъм на притискане, удари, триене и разтягане, като водещи са били силите на притискане на снагата, предимно в областта на гръдната клетка, което е довело до описаната механична травма и последвалата я механична асфиксия. Изгарянето на кожата на лявото бедро е в резултат на контакт на този участък с нагорещен детайл, като най-вероятно това е изпускателната система на автомобила, достъпна само отдолу.

Разположението и характеристиките на травматичните увреждания позволяват извода, че са причинени по механизма на прегазване и притискане между терена и долната повърхност на автомобила, с елемент на претъркаляне. За да стигнат до този извод, вещите лица се позовават на различни факти и обстоятелства, които са установили в хода на експертизата. Така например, е прието, че уврежданията са сходни помежду си и са разположени в различни анатомични области. От тях не се откроявали по-тежки такива, разположени в една анатомична повърхност, както това се случвало при блъскане на пешеходец или мотоциклетист на седалката на движещ се мотоциклет. Освен това липсвали изменения от първоначален контакт между пешеходец или мотоциклетист с автомобила, като в тази насока не се установявали признаци, според които да се класифицират увреждания, получавани в отделните четири фази на механизма на блъскане на пешеходец от автомобил. В областта на долните крайници нямало изменения освен полученото изгаряне, а при блъскане на пешеходец или мотоциклетист неминуемо биха се получили травми по долните крайници. Допълнително се взема под внимание, че ако ударът е бил отзад пешеходецът би получил много по-тежка черепно-мозъчна травма с епицентър задната област на главата, а ако ударът е бил отстрани, тогава епицентърът на черепно-мозъчната травма би се откроявал от съответната страна. В настоящия случай обаче такъв епицентър изобщо не се откроявал. Като фактическа констатация се отчита и липсата на счупване на лопатките, каквато следвало да се получи при удар отзад и наличие на счупване на ребра също отзад, като едната травма съпровождала другата и било невъзможно да се получи само едната от тях, без да се получи и другата. По отношение на травматичния джеб от размачкани тъкани се намирал в област (лявата хълбочна област), която била недостъпна при механизъм на блъскане на пешеходец или мотоциклетист от автомобил, но е достъпна при положение на пострадалия легнал върху терена. Относно извода за претъркаляне под автомобила като обяснение се посочва усукването на дрехите.

В заключение вещите лица посочват, че следите в лявата част на предната броня по посока на движението на лекия автомобил най-вероятно са оставени от мотоциклета, управляван от пострадалия, но поради липса на частни идентификационни признаци не може да се даде категорично заключение. Следите по дясната част на предната броя на изследвания автомобил е възможно да са оставени от изследвания мотоциклет, когато е бил значително наклонен наляво (л. 1-49, том 2 ДП).

Съгласно съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. И.И. и инж. Н.С., от проведеното изследване на движението **** автомобил е установено, че същият е изминал разстояние от 11 километра и 277 метра в различни и неопределими във времето и пространството посоки на придвижване. Това разстояние е изминато за 18 минути и 52 секунди със средна скорост, която е изчислена на 35.9 км/ч = 9.926 м/с = 11277 м/1132 секунди. Посочената средна скорост била от привеждане на автомобила в покой от 0.00 км/ч, което се е случило в 09:21 часа до достигнат нов покой в 09:46:50 часа, след като е настъпило ПТП, като около 09:45:30 часа с автомобила е достигната максимална скорост от около 74 км/ч. Така описания времеви интервал включвал и престой на автомобила в покой около 7 минути, случило се между 09:30 и 09:39 часа, което обаче не водело до промяна на изводите. Вещите лица изказват предположение, че на тези 7 минути *****те служители са били на пост, след което те са забелязали и потеглили след мотоциклетиста, а основание за подобно предположение е фактът, че след този момент до удара с автомобила повече не е спирано, а графиката на скоростта показвала динамично движение, кореспондиращо с материалите в досъдебното производство. Относно скоростта на автомобила преди инцидента като най-висока моментна скорост е била отчетена стойността 62-63 км/ч, след което е започнало намаляване на скоростта, непосредствено след което е настъпил първия удар в задницата на мотора, със скорост от около 59 км/ч. Според изследваните от вещите лица материали, времевият интервал, в който не е имало сигнал от GPS – устройството в автомобила към регистриращата система е 34 секунди – от 10:26:02 часа до 10:26:45 часа. Доколкото е установено, че произшествието се случило около 5 секунди преди 09:46:50 часа, вещите лица правят извода, че прекъсването на сигнала в 10:26 часа е близо 40 минути след самия инцидент. Отчетеното време за маневриране от 34 секунди, когато и достигната максимална скорост от 105 км/ч, е след произшествието и се приема, че в този времеви интервал е невъзможно да се е случило произшествието (л. 184 – 202 от делото).

С назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С. и М.Б., се дава становище за разчитане графиката на скорост по данни на GPS системата Viasat Smart Tracker. Данните са извлечени от проследяващото устройството Smart Tracker ALM3A, монтирано на процесния ***** автомобил. Вещите лица са констатирали, че за периода преди момента на ПТП не са отчетени никакви проблеми с GPS оборудването и то е функционирало напълно коректно. По поставения въпрос на какво се дължи разликата в края на двете графики, представени от САД КИС – МВР като материали по делото, вещите лица са приели, че софтуерната система Viasat Smart Tracker поддържа различни режими на визуализация на графиките на данните, изпратени от GPS устройството. Ето защо съобразно избраните от потребителя настройки системата можела да отчита престои, когато превозното средство стои на едно място с включен двигател за определен период от време или пък да не отчита никакви престои и да не вземи предвид данните за това дали двигателят на автомобила е включен или не. В тази насока е отбелязано изрично, че са налични поне няколко различни комбинации от настройки. Въпреки различията между двете графики – и на двете ясно се виждало каква е скоростта на автомобила по време на неговото движение към момента на произшествието и тази информация не подлежала на промяна, без значение какви настройки за визуализация на графиката са били избрани. Данните от GPS устройствата не можели да бъдат манипулирани, според експертите. Спадът на скоростта, както и самата скорост били еднакви и на двете графични изображения. Разликата била единствено в отчитането на престоите след събитието, като тя можела да се дължи на това, че потребителят, изпратил изображението на графика 2 е избрал да вижда всички точки за движение, без значение дали превозното средство е с включен двигател или не, докато потребителят, изпратил изображението на графика 1, е избрал да вижда информацията за движението, само когато двигателят на превозното средство е включен.

Със заключението по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М. и д-р Х.Е., е даден отговор на въпроси относно средната скорост на движение на автомобила, опасната зона за спиране, генезиса на травмите и уврежданията по тялото на пострадалия, относителното време на настъпване на местопроизшествието и дали е извършено преместване на автомобила след самото произшествие. Експертите приемат, че в 09:46:50 часа на процесната дата **** автомобил „Опел Астра“ е спрял на Републикански път III – 808 при разклона за село О.. В неизвестен момент **** автомобил тръгва, като изминава 894 м, докато GPS устройството започне да записва следа в 10:26:54 часа. Началната скорост е 0 км/ч, крайната скорост в отсечката е 105 км/ч. При равноускорително движение средната скорост е 52.5 км/ч. Средната скорост на **** автомобил след завоя на ляво и навлизането му по черния път е около 47 км/ч. Скоростта на автомобила на около 30-31 м преди мястото му на спиране, където е настъпил първия удар, е около 23 – 25 км/ч (средно 24 км/ч). Прието е, че коефициента за сцепление при движение на автомобил при сух отъпкан земен път е средно 0.55 единици. Дължината на пълния спирачен път (т.е. опасната зона) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост от около 23 – 25 км/ч е 12.12 метра. Подсъдимият като водач на **** автомобил е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако е реагирал преди мястото на удара на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път или на разстояние равно или по-голямо от 12.12 метра. Тази констатация на вещите лица е съпроводена с уточнението, че тъй като **** автомобил се е движел зад мотоциклета и го е настигал, то са били възможни множество варианти, при които би настъпил или не би настъпил удар между тях. Въпреки това те единодушно приемат, че при скорост на движение на автомобила от 24 км/ч и скорост на мотоциклета от 10 км/ч с дистанция между тях от 6 метра или по-малка, удар е щял да настъпи, а при по-голяма дистанция удар е нямало да настъпи, тъй като подсъдимият като водач на автомобила е щял да има техническа възможност да намали скоростта и да изостане зад мотоциклета. С оглед на данните от пътния лист след спирането на автомобила в 10:27:19 часа, когато е нестъпило произшествието, същият повече не се е движел на собствен ход, като по данните от GPS системата не е възможно да се установи кога автомобила е бил преместен от местопроизшествието.

В медицинската част на експертизата се приема, че не са установени увреждания по тялото на пострадалия, които да сочат, че е имало преместване на автомобила след установяване на мястото, където е намерен или увреждания, които да са причинени приживе, да се наслагват допълнително към уврежданията, получени във фазата на притискане от дъното на автомобила и в крайна сметка да са повлияли за настъпването на смъртта.

Съгласно заключението на последната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М., инж. И.И., М. Б., д-р Х.Е. и  П.Т., е извършено цялостно изследване на въпросите за механизма на процесното произшествие. Първият удар е между челната лява част на **** автомобил и задната част на мотоциклета на 5.4 метра западно от мерната линия и 0.8 метра южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос **** автомобил е бил на около 1-3 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 0-2 градуса надясно спрямо същата ос. Вторият удар е между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 метра западно от мерната линия и 1.15 метра южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6-8 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос.

Определя се скоростта на движение към момента на първия удар и непосредствено преди настъпването на ПТП – около 59 км/ч, а скоростта на мотоциклета в този момент е около 10 км/ч. По време на втория удар скоростта на автомобила е около 55 км/ч, а на мотоциклета – около 27 км/ч. Опасната зона за спиране на **** автомобил при скорост на движение 59 км/ч е около 44 метра, а на мотоциклета при движение със скоростта в момента на първия удар около 10 км/ч е била около 3.3 метра. Подсъдимият като водач на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП със скоростта, с която се е движел при три възможности: 1) като при движението си се съобрази с посоката и скоростта на движещият се пред него мотоциклет; 2) като поддържа безопасна дистанция и предприеме намаляване на скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не по-малко от 36 метра зад мотора; 3) при намаляване на скоростта на движение на мотоциклета като поддържа безопасна дистанция и при необходимост спре преди да го удари. Именно във връзка с отговора на този въпрос вещите лица са приели, че при поддържане на безопасна дистанция и предприето намаляване на скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не по-малко от 36 метра зад мотора подсъдимият като водач на автомобила е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП със скоростта, с която се е движел. И в тази връзка е разгледана и възможността за предотвратяване на удара при аварийно спиране след първия удар. Вещите лица приемат, че мястото на първия удар е на около 31-32 метра преди мястото на спиране на автомобила, съответно преди мястото на прегазване. Опасната зона за спиране, както се посочи по-горе, при скорост от 59 км/ч е около 44 метра. Следователно, при реакция на водача на автомобила към момента на първия удар, автомобилът не би спрял преди да прегази пострадалия. Даден е отговор и относно движението със скорост от 25 км/ч – при такава величина дължината на пълния спирачен път е преценена на 12.80 метра. Подсъдимият е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако би реагирал преди мястото на удара на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път или на разстояние равно или по-голямо от 12.80 метра. При скорост на автомобила от 25 км/ч и на мотоциклета от 10 км/ч с дистанция между тях от 8.7 метра или по-малка, удар е щял да настъпи, а при по-голяма дистанция такъв удар е нямало да настъпи, тъй като подсъдимият е щял да има техническата възможност да намали скоростта и да изостане зад мотоциклета.

При описание на механизма на произшествието вещите лица приемат за установено, че на 27.04.2017 г. в землището на село Н., община Х., в светлата част на денонощието **** автомобил „Опел Астра“, управляван от подсъдимия М., е започнал преследване на мотоциклета MZ ETZ150, управляван от пострадалия А., който се е отклонил от асфалтовия път и е навлязъл в черен път. В хода на преследването по черния път **** автомобил е започнал да застига мотоциклета. По време на движението си по черния път автомобилът непрекъснато променял скоростта си, като ускорявал и намалявал, достига до един определен максимум от 68 км/ч, след което намалява до 43 км/ч и ускорява отново до 59 км/ч. Когато **** автомобил е бил на около 10.5 – 11 метра зад задната част на мотоциклета, пострадалият е предприел спиране и е задействал спирачната система. В този момент скоростта на лекия автомобил е била около 59 км/ч, а на мотоциклета – около 25 км/ч. Вследствие на това се е повдигнал облак от прах, който е намалил видимостта пред водача на автомобила и той е реагирал, като е задействал спирачната система и е завил волана на ляво. Въпреки тази маневра е настъпил удар между челната лява част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 5.4 западно от мерната линия и на 0.3 южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос **** автомобил е бил на около 1-3 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 0-2 градуса надясно спрямо същата ос. Малко след реализиране на този удар под въздействие на ударните сили и възникналия ударен импулс, мотоциклета е започнал движение напред и надясно спрямо надлъжната ос на пътя. В този момент е настъпил втори удар между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 западно от мерната линия и 0.65 метра южно от северния край на челния път. Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6-8 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос. След този удар пострадалият е изпаднал от мотоциклета  и е бил прегазен от **** автомобил, който е продължил движението си напред и наляво. Двете превозни средства са се установили вляво извън черния път, а пострадалият пред задните колела на автомобила. Констатациите относно трасологичните следи от контакт възпроизвеждат констатациите от по-рано назначената трасологична експертиза. Установените четири вида следи (по една група за мотоциклета и автомобила) са съпоставени една с друга, или казано на езика на експертизата, те са „осъвместени“. Именно при така извършеното осъвместяване на следите, оставени по лявата част на предната броня на **** автомобил, с частите и детайлите в задната част на изследвания мотоциклет, е установено съвпадение по вертикала и хоризонтала на взаимното им разположение една спрямо друга и разстоянието до земята. От това вещите лица правят извод, че следа 1 съвпада да е оставена от задния край на ауспуха; следа 2 да е оставена от най-изпъкналата част на задната гума; следа 3 да е оставена от номера, а следа 4 на левия фар – от стопа. Разликите между разстоянията на следите и детайлите на мотоциклета по вертикала, се обясняват със спецификата на релефа на мястото, където е настъпило ПТП, динамиката при следообразуването и натоварването върху рамката на мотоциклета. След сравнение в разликите във височините на описаните следи се прави извод, че по време на контакта, от който са се образували, мотоциклетът е бил наклонен на дясната си страна по посока на движението му, тъй като при замерването ауспуха е бил по-високо от следата по бронята, но при накланяне надясно съвпада да е оставена от задния край на ауспуха. Разликите в разстоянията по хоризонтала се обясняват с динамиката при следообразуването и в последвалите деформации по частите на мотоциклета. Крайните изводи повторят първоначалните – следите в лявата част на предната броя по посока на движението на **** автомобил „Опел Астра“ най-вероятно са оставени от мотоциклета, но поради липса на частни идентификационни признаци не може да се даде категорично заключение. Следите по дясната част на предната броя на автомобила е възможно да са оставени от мотоциклета, когато е бил значително наклонен наляво.

Варирането на скоростта на **** автомобил е обяснено с данните от GPS – системата. В 09:46:50 часа на 27.04.2017 г. **** автомобил е спрял на Републикански път III – 108 при разклона за село О.. В неизвестен момент **** автомобил тръгва и изминава 895 метра, докато GPS – системата започне да записва следа в 10:26:54 часа. Отбелязана е максимално достигната скорост от 105 км/ч, при равноускорително движение средната скорост е 52.5 км/ч. След завоя наляво и навлизането по черния път средната скорост на **** автомобил е около 51 км/ч, а на около 30-31 метра преди мястото му на спиране е около 59 км/ч.

Особено съществено значение има отговора на въпроса за отстраняване на всички отклонения в данните от GPS – системата. Констатирано е противоречие между скоростта на автомобила при първия удар по GPS, която е около 23-25 км/ч, и скоростта, определена от теоремата за изменение на количеството на движение, която е около 59 км/ч. Вещите лица обясняват, че противоречието се дължи на допускането при анализа на данните от GPS, че автомобилът между последните две записани точки е спирал с равномерно закъснение. За да избегнат това противоречие, вещите лица анализирали хипотеза, при която автомобила между тези две точки е ускорявал и след това е спирал. От анализа се установява, че при ускорение на автомобила от около 1.7 m/s², начална скорост 43 км/ч и изминат път с ускорително движение около 37 метра, автомобила е щял да ускори до около 59 км/ч. През това време подсъдимият е реагирал, след което е започнало спиране от скорост 59 км/ч със спирачно закъснение около 5.4 m/s² и така автомобила е спрял за около 25 метра. Експертите приемат, че така изложената хипотеза кореспондирала с всички данни по делото и следвало да се приеме като най-вероятна.

Съдебномедицинската част от експертизата също допълва някои първоначални изводи. Като изходна точка се приема, че водачът на мотоциклета и самия мотоциклет в момента на управлението му следва да се считат за две части от една обща динамична система. След удара от автомобила тази система от две части се разпада. В случая пострадалият А. се е оказал паднал на терена в легнало положение. В момента, в който го е връхлетял лекият автомобил, пострадалият е лежал по гръб и косо спрямо напречната ос на автомобила. Главата му е сочела назад към левите колела, а краката – напред към десните колела. Тази позиция на тялото е позволила на автомобила да „надкрачи“ (израз, употребен от вещите лица – б.м.) тялото на пострадалия, без да е осъществено прегазване в същинския смисъл на думата през която и да е част от тялото или крайниците. Травмите, които А. е получил, са в резултат на триене и едновременно притискане. Установено е триене в терена и едновременно с това в части от дъното на автомобила, като травмите са характерни и се разполагат в две плоскости на тялото – предната и задната плоскост. При този процес е осъществен и контакт с ауспуха на автомобила, което обяснява както механизма на триене, така и наличието на изгаряне по кожата на лявото бедро. В този момент процеса на придвижване на автомобила над тялото на пострадалия се преустановява и тялото остава трайно притиснато между автомобила и трупа. Именно в тази позиция тялото е установено и фиксирано при огледа на местопроизшествието. Като водеща причина за смъртта на А. се определя гръдната травма, която съчетава проявите на механичната травма, включително и с контузия на сърцето и прояви на механична асфиксия в резултат на притискане на снагата. Пряката причина за смъртта е дихателната недостатъчност от притискането на снагата и травмата на гръдната клетка и белите дробове. След удара между автомобила и мотоциклета и след като пострадалият се е оказал паднал на терена автомобилът е продължил движението си с достатъчна скорост и на достатъчно разстояние, за да се осъществи процесът на попадане на тялото на пострадалия под дъното на автомобила и неговото подлагане на удар, триене и притискане. Предпоставка за получаване на описаните травми е предварителното установяване на тялото на пострадалия в легнало положение и „надкрачването“ му от движещия се автомобил. В допълнение към тази констатация е и отговора на въпрос № 15 от експертизата – при изследването на трупа и при огледа на местопроизшествието не са установени увреждания и други изменения по тялото на пострадалия А., които да са причинени при опит за местене на **** автомобил след установяване на мястото, на което е намерен (л. 640 – 708, том 3 от делото).

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А.Р., В.В., П.Л., П.П., И.Б., Р.П., Е.Г., П.А., А.А., П.А., М.А., Е.А., С.А., А.Х.; обясненията на подсъдимия З.М.; от приетите по делото заключения на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Х.Е. (л. 22 – 27, том 3 ДП); заключението на съдебно-трасологична експертиза, изготвена от вещото лице П.Т. (л. 60 – 69, том 2 ДП); заключението па комплексна автотехническа, съдебномедицинска и трасологична експертиза, изготвена от вещите лица инж. И.И., инж. Н.С., Е.Б. и П.Т. (л. 1 – 49, том 2 ДП); заключенията по три съдебно-химически (токсилогически) експертизи, изготвени от вещите лица инж. В.Г. и доц. д-р В. А. (л. 35 – 37, л. 49 – 51, л. 62 – 64, том 3 ДП); заключението на съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещите лица Н.С. и И.И. (л. 184 – 203, том 1 от делото); заключението по тройна комплексна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С. и М.Б. (л. 322 – 325, том 1 от делото); заключението по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица С.М. и Х.Е. (л. 487 – 523, том 2 от делото); заключението по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица С.М., Х.Е., И.И., П. Т. и М.Б. (л. 640 – 708, том 3 от делото); приетите по делото писмени доказателства в хода на съдебното производство; приобщените като доказателства писмени материали по ДП № 38/2017 г. по описа на ОСлО – Хасково към ОП – Хасково; както и от предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства.

Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните средства; какви са били параметрите на движение (скорост, спирачен път, видимост); какви маневри са били предприети от тях; дали маневрите им са били съобразени с пътната обстановка и с изискванията на правилата за движение; какво е било естеството на съприкосновението между превозните средства и в кои контактни точки; настъпилият вредоносен резултат – смъртта на пострадалия А. и механизмът на неговото причиняване; по какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в движението при така създалата се пътна обстановка.

Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства, доколкото те са относими към отделните етапи от развитието на произшествието.

От показанията на свидетеля А.Р. се установява, че той е притежавал мотоциклета MZ ETZ 150 и се е грижел за него. Придобиването на мотоциклета не е било оформено по надлежния ред – свидетелят изрично посочва, че при плащането на цената не са били изготвени никакви документи за покупката. Като предходен собственик се сочи неустановено трето лице от село П., община Х., което е продало мотоциклета на свидетеля Р.. По отношение на техническата изправност, свидетелят уточнява, че когато е купил мотора, той е имал проблем със запалването, но впоследствие са сменени свещите и е почистен карбуратора и вече е можел да се ползва безпроблемно. Това уточнение е свързано и с резултатите от назначените експертизи в тяхната съдебно-техническа част, доколкото нито едно от вещите лица не е констатирало технически проблеми с мотоциклета. От показанията на свидетеля В. и обясненията на подсъдимия М. се установява, че в движението на мотоциклета видимо и външно не са се забелязвали отклонения в техническата му изправност и способността му за движение.

Показанията на свидетеля В. са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка, доколкото той е единственото лице, което е присъствало при развитието на целия инцидент от самото му начало до фаталния завършек. В същото време следва в тези показания да бъдат ясно разграничени онези моменти, които се кредитират от съда, и тези, които не се кредитират. В личното му описание на случилото се на процесната дата се отразяват обстоятелствата относно започналото дежурство на установъчния пункт по пътя град Х. – село И. при разклона за село О., появата на мотоциклетиста А., започналото преследване. В тази своя първоначално част показанията на В. следва да се кредитират изцяло, доколкото се потвърждават и от останалите доказателства. Твърдението на В. относно опитите им да се свържат с ОДЧ (оперативна дежурна част) без успех поради технически проблеми с връзката следва да се кредитира частично. От показанията на свидетелите П., П. и Г. се установява, че в този район (в близост до село И. *** ****) в действителност понякога относно техническите средства за връзка нямат обхват и това важи както за мобилните телефони, така и за служебната станция „Тетра“, използвана от органите на МВР. В този смисъл може да се приеме, че са налице косвени данни на процесната дата наистина да е имало проблеми с мобилните комуникации. Освен техническа възможност за връзка, обаче, следва да е имало и опити за свързване с ОДЧ. За наличието на такива опити могат да се извличат данни единствено от показанията на В. и обясненията на пострадалия М.. Свидетелят Л., който на 27.04.2017 г. е изпълнявал функциите на ОДЧ, е категоричен, че подсъдимият не се е свързвал с него до момента, когато е получил първото обаждане след приключване на преследването. Следва да се има предвид и друго обстоятелство. Според показанията на свидетеля В. преследването първоначално е преминало по асфалтовия път около километър, след което по черния път през нивите около половин километър, или общо то е продължило около 1.5 км. Като се имат предвид данните от назначените по делото експертизи и средната скорост, с която са се движели двете превозни средства, може да се направи извод, че преследването на това разстояние от километър и половина е преминало за не повече от няколко минути. За този толкова кратък интервал от време е трудно да се приеме, че свидетелят В. и подсъдимият М. са имали възможност да проверяват последователно мобилните си телефони, служебната станция „Тетра“ и да правят опити да се свържат с ОДЧ. В този смисъл, съдът приема, че на процесната дата в този район е възможно да е имало проблеми с техническите комуникационни средства, но твърдението, че по време на преследването са правени опити за свързване с ОДЧ остават недоказани.

Внимателно следва да се анализират показанията на В. относно момента на удара между **** автомобил и мотоциклета. Свидетелят посочва, че когато автомобилът приближил достатъчно близо мотоциклета, той започнал да записва регистрационния номер. Едва в този момент свидетелят е забелязал, че регистрационният номер е по стар образец с елипсовидна форма. Това означава, че няколко минути по-рано, когато пострадалият с мотоциклета не е спрял на подадения сигнал със стоп-палката, подсъдимият М. и свидетелят В. не са имали възможност да разгледат регистрационния номер, за да им послужи евентуално това обстоятелство като основание за започване на преследването.

На следващо място, В. продължава описанието си, като посочва, че точно когато започнал да записва номера, автомобилът се разтресъл, подсъдимият набил спирачки и спрял вляво. След спирането В. слязъл първи от автомобила и видял, че мотоциклета е отзад, но водачът го нямало и в първия момент свидетелят си помислил, че е избягал и се е скрил в нивата. Едва след като подсъдимият М. слязъл от неговия край, тогава двамата забелязали тялото на пострадалия под колата. Описани по този начин, последните мигове преди фаталния инцидент разкриват трудно обясними противоречия. Съгласно всички приети по делото автотехнически експертни заключения, като безспорен факт е установено, че по време на преследването е имало два последователни удара между **** автомобил и мотоциклета – първи удар, който е бил по-лек, но достатъчен, за да наруши частично равновесието на мотоциклета, и няколко секунди по-късно втори удар, който окончателно е довел до загуба на равновесие, в резултат на което **** автомобил е преминал през мотора и тялото на пострадалия. Описанието на В. не съдържа подобни обстоятелства – ако се следи дословно съдържанието му, се оказва, че свидетелят толкова е бил вглъбен в записването на регистрационния номер на мотоциклета, че не е усетил и не е забелязал двата последователни удара, падането на пострадалия от мотоциклета и преминаването на автомобила върху него. Според свидетеля, тези събития са останали изобщо извън неговите възприятия е неговото полезрение. В подкрепа на това допълнително се посочва, че се вдигнал голям прахоляк и „…в това време загубих пряка видимост към мотора и лицето“ (л. 108, том 1 от делото). Дори и да се приеме, че се е вдигнал голям прахоляк (това обстоятелство е обсъдено по-долу при анализа на експертните заключения), то би затруднило единствено визуалните възприятия на свидетеля В.. Освен тях обаче с всички останали възприятия може да се усети или долови осъществяването на механичен удар между превозни средства, падането на тяло или предмет и преминаването върху него. Ето защо от гледна точка на житейската и правната логика не може да се кредитира като достоверно твърдението на свидетеля В. „…удар не съм почувствувал… Не съм усетил и не съм видял съприкосновение“ (л. 108, том 1 от делото). Няма как при два последователни удара и прегазване на мотоциклет с последващо затискане на водача да не се усети нищо. На този фон още по-странно и противоречиво звучат допълнителните уточнения на свидетеля „Разстоянието между автомобила и мотоциклета беше на видима връзка, колкото да се прочетат цифрите на регистрационната табела на мотора“ (л. 109 – гръб, том 1 от делото). Излиза, че разстоянието между двете превозни средства е било толкова близо, че да позволява визуално възприемане на символите от регистрационната табела, които свидетелят успял да запише в последния момент, но в същото време не е усетил и видял съприкосновение между автомобила и мотоциклета.

На следващо място, съдът не кредитира показанията на свидетеля В. и в частта относно твърденията, че пострадалият им заприличал на издирвано лице на име И. Ф. А.. Показанията на В. в тази насока са неясни и неточни. Първо, издирваното лице е описано на възраст, която е приблизителна и не е ясно от къде свидетелят приема, че И. Ф. е на ****години. Второ, В. подчертава, че на място не е разпознал пострадалия, но със сигурност той не бил издирваното лице И. Ф.. Остава неясно тогава как и по какви признаци пострадалият А. им е заприличал на издирваното лице И. Ф. при преминаването си с мотоциклета в момента, в който не е спрял на подадения знак от подсъдимия М.. Още по-неясно защо предполагаемите съмнения на В. и М. относно приликата на пострадалия с И. Ф. не са отразени в докладната записка, която е изготвена от тях двамата непосредствено след инцидента. След като се твърди, че една от основните причини за предприемане на преследването е била именно тази прилика, тогава е необяснимо защо толкова съществено обстоятелство от развитието на инцидента не е отразено в докладната записка. Ако не друго, то поне отбелязването на подобно обстоятелства в значителна степен би подкрепило твърденията на В. и М. пред техните началници. Но въпреки всичко, отбелязването на това обстоятелство липсва в докладната записка.

На последно място, съдът не кредитира твърденията на свидетеля В., че подсъдимият е направил опит да окаже първа помощ на пострадалия. Според В., подсъдимият се опитал да направи „…нещо като изкуствено дишане… Доколкото е възможно, колегата се опита“ (л. 109, том 1 от делото). Като се имат предвид снимките от фотоалбума към протокола за оглед и констатациите на съдебномедицинския експерт, съдът намира, че при установеното положение на тялото под **** автомобил физически е било невъзможно да се оказва първа помощ – нито под формата на „нещо като изкуствено дишане“, нито под каквато и да било друга форма. Самият В. отбелязва, че тялото на пострадалия е било така разположено, че „…Виждаше се част от главата му“. При положение,        че се е виждала част от главата му (дори не цялата глава!), тогава няма начин физически да се извършва каквото и да е изкуствено дишане. Липсват каквито и да било съдебномедицински находки в тази насока, което впоследствие е отбелязано и от съдебномедицинския експерт д-р Е. в последната назначена и приета по делото експертиза.

Показанията на свидетеля Л. се кредитират от съда изцяло. На процесната дата Л. е бил ОДЧ (оперативен дежурна част) и е приемал всички сигнали, подадени от ***** патрули на ***** във връзка с осъществявания контрол и оперативната дейност. От показанията на Л. става ясно, че първото обаждане от подсъдимия М. с информация за инцидента е от 10:30 часа, при това обаждането е било на личния телефон на свидетеля, а не по служебната радиостанция. Според Л. обаждането е било кратко и подсъдимият само е казал, че има ударен моторист, но без да навлиза в подробности. В ситуация, при която ***** орган отправи разпореждания към водач и той не ги изпълни, Л. обяснява, че съответният ***** следва да се свърже първо с ОДЧ за по-нататъшни инструкции – дали да се предприеме преследване, дали да се поиска съдействие от други ***** части на разположение и т.н. След получаване на обаждането от страна на подсъдимия Л. е уведомил преките си ръководители, като от този момент нататък той вече няма участие или преки впечатления по случая. От показанията на свидетеля може да се заключи, че подаването на сигнал до ОДЧ в аналогичен случай като процесния, е обичайна практика сред ***** служители. Още повече, че в случай на издирвано лице (както твърдят подсъдимият М. и свидетелят В.), съответният ***** отново е задължен да уведоми оперативния дежурен, който от своя страна да извърши справка и да потвърди дали наистина това лице се издирва съгласно данните от информационните масиви на МВР.

Свидетелят П.П. е сред първите, които са отишли на мястото на инцидента. Неговите показания възпроизвеждат в една част личните му впечатления по отношение на това, което е заварил на място – **** автомобил, спрян на черния път (който според неговите описания е на около 500-600 метра навътре от главния път), подсъдимият и свидетелят В. до колата, затиснатото тяло на пострадалия. Веднага след като са констатирали какво е положението на място, П. и свидетелите П. и Г. са разпоредили подсъдимият и свидетелят В. да бъдат тествани за употреба на алкохол. Останалата част от показанията на П. са вторични, т.е. опосредствани, тъй като възпроизвеждат разказаното от М. и В.. Въз основа обясненията на двамата, П. изготвя на следващия ден справка №271р – 13522 от 28.04.2017 г., адресирана до **** на *****, в която излага накратко обстоятелствата по случая. В тази справка не се споменава преследването да е било предизвикано от съмнения за издирвано лице. След като справката е съставена въз основа на данните, предоставени от двамата *****, тогава остава неясно защо обстоятелството за издирвано лице не е фигурира в съдържанието й. Това допълнително дискредитира тезата на защитата относно предполагаемото преследване на И. Ф.. Показанията на свидетеля П. се ценят от съда изцяло.

В същата насока са и показанията на свидетеля Р.П.. В качеството си на ***** „****“ в сектор „*****“ свидетелят П. е провел инструктажа на свидетеля В. и на подсъдимия М. на 27.04.2017 г. В представения инструктаж (л. 131 – 132, том 3 ДП) е посочена задача „Установяване на лица по докладни записки и сигнали на тел. 112 от колеги, извършили нарушения на ЗДвП или предизвикали ПТП“, но никъде не се упоменава лицето И. Ф.. Освен това следва да се има предвид, че от показанията на свидетеля В. и свидетеля П.А. се установява, че лицето И. Ф. е било издирвано във връзка с други обстоятелства, но не и във връзка с нарушения на ЗДвП или във връзка с ПТП. На следващо място, показанията на П. потвърждават казаното от свидетеля Л. относно уведомяването на оперативния дежурен – „Когато ***** по някаква необходимост напуска местостоянката си, по принцип е длъжен да уведоми оперативния на дежурната част“ (л. 209, том 1 от делото). Допълнението на П., че при екстремни ситуации е възможно да липсва подобно уведомяване не е относимо към процесния случай, защото ситуацията по никакъв начин не може да бъде описана като „екстремна“. Отбелязването, че в случай на липсваща връзка с ОДЧ свидетелят „на негово място“ би последвал превозното средство е изцяло лично мнение и тълкуване на свидетеля какво би направил той в подобна ситуация, но същото не е съобразено с установената практика на органите на МВР и това мнение не се явява обвързващо за изводите на съда.

Показанията на свидетеля Е.Г. са свързани с посещението на мястото на инцидента, както и с допълването на фактическата обстановка с данни относно общата организация на работа на служителите в *****, осъществяващи действия по „****“. Свидетелят е заемал към процесната дата длъжността **** на ***** и в качеството си на такъв е бил веднага уведомен за произшествието. Той, заедно със свидетелите П.П. и Р.П., е сред първите, които отиват на мястото на инцидента. Първоначално Г. не е бил уведомен какъв е крайният резултат – настъпването на смърт, а просто е получил обаждане, че има произшествие с участието на ***** автомобил и мотоциклет. Показанията му в тази си част са еднопосочни с тези на останалите свидетели. Във връзка с административната организационна дейност Г. е имал задължение да утвърждава графиците на нарядите, да разпорежда извършването на проверки на нарядите (явни и неявни), провеждането на ежедневни оперативки, на които се дават кратки напътствия на ***** служители във връзка с текущите задачи. Свидетелят разяснява приложеното към делото разпореждане за патрулно-постовата дейност за процесната дата 27.04.2017 г. Тъй като подсъдимият З.М. е заемал длъжността „*** ****“, той не се е занимавал в извършването на патрулно – постова дейност и поради това не е бил включен в разпределението. Свидетелят В.В. е служителят, който е изпълнявал патрулно – постова дейност и поради това е бил включен в разпределението.

Показанията на свидетеля И.Б. сочат по какъв начин е извършено разпознаването на пострадалия и как са били събрани първите данни за самоличността му. Свидетелят Б. е извикан на мястото на инцидента поради факта, че известно време преди това е обслужвал района на село Н. като ***** ***** и е познавал повечето лица от околността, поради което са се надявали, че може да разпознае пострадалия. Б. е пристигнал на мястото няколко часа след инцидента – около 14:00-15:00 часа след обяд. Свидетелят не успява да разпознае пострадалия А. веднага и се наложило да се свърже с хора от село Н., да им опише мотоциклета по външен вид и едва тогава да разбере кой е бил водачът му.

Във връзка с въпроса за издирваното лице И. Ф. следва да се обсъдят показанията на свидетеля П.А., който обяснява допълнителното включване на Ф. в списъка с издирваните лица поради това, че бил обявен от ***** органи в Р.. Лицето е било настанено в специализирано училище – интернат за непълнолетни. Обстоятелството, че лицето към онзи момент е било непълнолетно дискредитира показанията на свидетеля В., както се посочи по-горе, който твърди, че И. Ф. бил на възраст около **** години. Допълнителното включване на Ф. в списъка, но без посочване на какво основание, от къде е избягал и в каква връзка, също така се отразява върху показанията на В. и обясненията на М. в тази им част, тъй като възниква основателно въпроса – как биха могли да предприемат толкова екстремно преследване на лице, което според тях им заприличало на издирвания И. Ф., при положение, че последният е фигурирал в списъка само по име, без допълнителни подробности? След като липсват основни данни за издирваното лице не е възможно да се направи преценка на момента за евентуална прилика и то от такова естество, че това обстоятелство да предизвика ***** служители да предприемат преследване.

Показанията на свидетелите А.А., П.А., М.А., Е.А., С.А. и А.Х. отразяват семейните и родствени отношения между тях и пострадалия приживе. Първи е научил за смъртта му свидетелят А.А., негов баща, който впоследствие е съобщил трагичната новина на П.А. (майка на пострадалия), и на неговите сестри М. и Е. А. и на брат му С.А.. Последна е научила за смъртта на пострадалия свидетелката А.Х., която дълги години преди това живеела на фактически съпружески начала с него. Уведомяването на близките се е случило в края на деня, около 18:00 часа на 27.04.2017 г. Закъснението може да се обясни със сравнително късното идентифициране на самоличността на пострадалия. Както се посочи по-горе, идентифицирането е извършено с помощта на свидетеля И.Б., който е отишъл на мястото на инцидента около 14:00 - 15:00 часа и като се вземе предвид времето, необходимо обичайно в подобни ситуации да се установят лицата от близкия родствен кръг на починалия, то не е изненадващо, че същите са уведомени едва в 18 :00 часа. От показанията на свидетелите също така се изясняват и последните действия на пострадалия преди да излезе с мотоциклета от селото. Свидетелката П.А. разговаряла с него сутринта и той й казал, че има намерение да отиде до с.В., за да посети сина си, който живеел със своята майка там. Свидетелката Е.А. и свидетелят С.А. сутринта на 27.04.2017 г. също се видели за малко с пострадалия, като и на тях той обяснил, че има намерение да отиде до с.В.. Това намерение на пострадалия се потвърждава косвено и от показанията на свидетелката А.Х., която е отглеждала **** дете Х., син на пострадалия. Именно за да се вижда със сина си, пострадалият А. от време на време пътувал до с.В.. Такова е било намерението му и сутринта преди фаталния инцидент.

Обясненията на подсъдимия М., дадени в съдебното производство, се кредитират частично само относно първоначалния етап от развитието на инцидента – започването на дежурството, провеждането на инструктаж от страна на свидетеля Р.П., разположението на автомобила на установъчния пункт до разклона на село О., преминаването на пострадалия и неподчиняването му да спре на подадения сигнал и започналото преследване. В останалата си част показанията на М. представляват защитна теза. На първо място, подсъдимият твърди, че по време на сутрешния инструктаж една от поставените задачи била свързана с издирвано лице – И. Ф. А.. Както се установи от показанията на свидетеля Р.П. и от писмените доказателства по делото, няма данни на процесната изобщо да е била поставяна задача във връзка с издирването на това трето лице И. Ф. А.. В тази връзка не се кредитира и твърдението, че при преминаването на мотоциклета покрай М. пострадалия му заприличал именно на издирваното лице И. Ф.. Доколкото първото твърдение е недоказано, то не следва да се кредитира и второто твърдение. Още повече, че според самия М. пострадалият приближаването си към установъчния пункт е ускорил и е преминал с висока скорост, поради което не може да се приеме за достоверно, че е имал достатъчно възможност да го разгледа внимателно. От съществено значение е и друго несъответствие в обясненията на подсъдимия. От изисканите по делото справки се установява, че лицето И. Ф. е издирвано само като свидетел, а не в друго процесуално качество. Трудно може да бъде обяснено, защо едно лице, което се издирва само като свидетел, трябва да бъде преследвано по подобен екстремен начин, довело до фаталния инцидент. По – скоро такъв тип преследване би бил обясним, ако се касае за криминално проявено лице, което се издирва като заподозрян, обвиняем, респ. осъден, но не и само като свидетел.

Не се кредитират и твърденията, че изобщо не е имало удар между двете превозни средства. Подсъдимият говори само вдигането на гъст облак прах, който го принудил да натисне спирачката. Както е обяснено по-долу, заключенията на автотехническите и трасологичните експертизи по достатъчно категоричен начин установяват, че е имало два удара, като след втория вече се е стигнало до падането на мотоциклета и тялото на пострадалия върху терена. Съдът не кредитира и твърденията относно оказването на първа помощ от подсъдимия на пострадалия – изкуствено дишане уста в уста на човека. На първо място, тялото е било разположено под автомобила по такъв начин, че не е било възможно да се окаже каквото и да било изкуствено дишане. На следващо място, липсват медицински находки, които да подкрепят това твърдение. В разпита по повод на последната комплексна експертиза вещото лице д-р Е. разяснява по категоричен начин, че не е правено изкуствено дишане и обяснява защо това е така. При извършване на аутопсията е установено, че по лицето на пострадалия е имало засъхнала кръв по лицето, по носа и устатата, като кръвта се е стичала, докато засъхне. Изливането на кръвта е причинено от притискането на снагата, при което създаденото налягане води до изтласкване на кръвта навън през носа и устата. Зацапванията обаче не са нарушени, което означава, че кръвта е засъхнала по начина, по който естествено се е стичала надолу поради легналото положение на тялото и главата. Много по-съществено е, обаче, наличието на дребна мехуреста пяна на изхода на устата, която вещото лице обяснява като типична за удавянията, но и за някои видове механични асфиксии, както е в настоящия случай. Задържаният въздух в дихателните пътища по време на притискането се смесва с белтъчините, които се съдържат в слузта на трахеята и бронхите, при което смесицата от въздух и слуз образува въпросната пяна – снежнобяла на цвят с дребни мехурчета. Тя засъхва на входа на устата и е много фина и лесно отстранима, поради което при евентуално изкуствено дишане тя веднага би се нарушила. А в случая тя е останала ненарушена до самата аутопсия, извършена часове по-късно. Наличието на тази пяна е доказателство, че изобщо не е имало опити за извършване на изкуствено дишане. Именно в тази връзка съдът не намери и основание за преквалифициране на повдигнатото обвинение по реда на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК.

По експертизите:

Приетите заключения по назначените съдебни експертизи, както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, имат съществено значение за изясняване на ключови моменти от причинно – следствения механизъм на деянието и неговите съставомерни признаци от обективна страна.

Съдът кредитира изцяло заключенията по трите съдебно – химически (токсикологически) експертизи, изготвени от вещите лица инж. В.Г. и доц. В. А.. И трите експертизи са изготвени при прилагането на различни научни М. за изследване на кръвните проби, което гарантира точността на резултатите и отстранява вероятността от колебания в получените референтни стойности. Безспорно е, че кръвните проби на подсъдимия М. и свидетеля В. са отрицателни – и двамата не са се намирали под въздействието на алкохол или други наркотични и упойващи вещества непосредствено преди и по време на инцидента, поради което е изключена тезата подобни причини да са обусловили или допринесли за инцидента.

По-различни са резултатите от пробите на пострадалия А. – резултата за кръвната проба е концентрация на етанол от 2.49 g/L, а за пробата от урина – концентрация на етанол от 2.86 g/L. По този начин безспорно се доказва, че пострадалият е употребил алкохол непосредствено преди да предприеме пътуването с мотоциклета. Количеството алкохол според вещите лица отговаря на фаза 4 от класификацията на Дубовски за острото алкохолно повлияване/интоксикация, характеризираща се с объркване, дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност; засилени емоционални състояния (страх, ярост, скръб и т.н.); нарушения на зрението (диплопиа) и възприятията за цвят, форма, движение, размери; повишен болков праг; повишена мускулна некоординираност. Установеното количество алкохол е достатъчно, за да повлияе върху поведението на пострадалия и в частност на управлението на мотоциклета. Обосновано може да се приеме, че вероятната причина пострадалият да не спре на подадения сигнал със „Стоп – палка“ от страна на подсъдимия е именно употребения алкохол – вероятно пострадалият е преценил, че ако се подчини на подадения сигнал, ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, която ще се окаже положителна и страха от санкция го е принудил да продължи, без да спира. Може да се приеме за обоснован извода, че употребата на алкохол се е отразила и върху способността му да управлява мотоциклета. Това обяснява отчасти и неравномерното движение по черния път, защото не само настилката, но и цялостната кондиция на пострадалия вероятно е била повлияна от поетото количество алкохол. В този смисъл, следва да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото с не дотам адекватното си управление и криволичене по черния път той е създал отчасти предпоставки за силно скъсяване на дистанцията. Това съпричиняване, обаче, е незначително на фона на общото нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия, за което е ангажирана и наказателната му отговорност. 

Съдебномедицинските въпроси относно настъпването на смъртта са били изследвани в съдебномедицинска експертиза на труп № 105/2017 г., изготвена от вещото лице д-р Х.Е.; комплексна автотехническа, съдебномедицинска и трасологична експертиза, като в медицинската част е изготвена от вещото лице д-р Е.Б.; комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в медицинската част изготвена от вещото лице д-р Х.Е.; както и в последната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, отново в медицинската част изготвена от вещото лице д-р Х.Е.. Всички тези експертни заключения не достигат до различни изводи, а по-скоро се допълват и доразвиват първоначалните констатации относно причините за смъртта, поради което всяко едно от заключенията се кредитира по отношение на засегнатите от него въпроси, разясняващи различни аспекти на леталния изход.

Според първоначалната съдебномедицинска експертиза на труп № 105/2017 г. е налице съчетана травма, състояща се от черепно-мозъчна и гръдна травма. Причината за смъртта е именно тази съчетана травма, но се подчертава, че водещо значение има гръдната травма. Както се установява впоследствие от автотехническата експертиза и трасологичната експертиза, причинените травми се обясняват с механизма на самия удар и последвалите го физически съприкосновения между **** автомобил и тялото на пострадалия. Преминаването на автомобила над тялото, което остава под него и се осъществява т.нар. „надкрачване“, описано от експертите, води до крайното положение, при което няма същинско прегазване, но има оказване на физическо въздействие от тежестта на **** автомобил върху намиращото се под него тяло на пострадалия А.. Това въздействие се установява особено отчетливо именно по обективните находки на гръдния кош, който с оглед на естествените си анатомични особености се явява най-широката или най-изпъкналата част от тялото на човек, намиращ в лежащо положение. Именно такова е било и положението на тялото на пострадалия, който след като загубва равновесие и пада от мотоциклета в резултат на удара от **** автомобил, тялото му се озовава буквално под предницата на автомобила и по силата на продължаващото движение в посока напред – и под дъното на превозното средство, което го притиска с тежестта си. Този механизъм обяснява и крайните констатации в съдебномедицинската експертиза, които са точни и конкретни – вещите лица посочват, че основните травми са получени по механизъм на притискане, удари, триене и разтягане, като водещи са били силите на притискане на снагата, предимно в областта на гръдната клетка, което е довело до механичната травма и последвалата я асфиксия и настъпването на смъртта. Изброените физически въздействия (притискане, удари, триене и разтягане) са обусловени от разположението на автомобила спрямо тялото на пострадалия и резултата е описаното притискане на снагата в областта на гръдната клетка. Като се има предвид, че в гръдната клетка са разположени жизнено важни органи и съдове (бял дроб, сърце, аорта, малко по-надолу и диафрагма), това обяснява описаните травми, по-съществените от които са остър емфизем на белите дробове; кръвоизливи под органната плевра на двата бели дроба; контузии на белите дробове; кръвоизливи в хилусите на дробовете; кръв в дихателните пътища; карминово червен цвят на белите дробове; оток на белите дробове; кръвонасядане на лявата сърдечна камера; контузия на средостението. Съвкупно и комплексно всички те са довели до констатираната асфиксия, довела до дихателна недостатъчност в резултат на притискане на снагата и травма на гръдната клетка и белите дробове, като водеща (макар и не единствена) причина за настъпването на смъртта.

По отношение на използваната терминология за „надкрачване“ или прегазване допълнителни детайли се изясняват от заключението по комплексната автотехническа, съдебномедицинска и трасологична експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С., Е.Б. и П.Т.. Макар и вещите лица да посочват, че травматичните увреждания са причинени по механизма на прегазване и притискане между терена и долната повърхност на автомобила, с елемент на претъркаляне, все пак както се посочи по-горе, не е налице класическото и типично прегазване, което се наблюдава в много случаи на пътно-транспортни произшествия. И обяснението се открива във факта, че липсвали изменения от първоначален контакт между пешеходец или мотоциклетист с автомобила и признаци, характерни за механизма на блъскане на пешеходец от автомобил. Точно защото не е имало подобно блъскане е установено, че в областта на долните крайници няма изменения и травми, които при блъскане на пешеходец или мотоциклетист неминуемо биха се получили травми по долните крайници. Отбелязва се и друг детайл, свързан с травматичните увреждания, който касае разположението на тялото в различните етапи от неговото падане върху земната повърхност – вещите лица приемат, че ударът не е било пряко отзад, защото ако е бил така ориентиран, пешеходецът би получил много по-тежка черепно-мозъчна травма с епицентър задната област на главата, а ако ударът е бил отстрани, тогава епицентърът на черепно-мозъчната травма би се откроявал от съответната страна, а в настоящия случай подобен епицентър изобщо не се установява. Липсват също счупване на лопатките и счупване на ребрата в посока отзад. На тази плоскост може да се приеме, че след като **** автомобил е ударил за втори път мотоциклета и окончателно се е нарушило равновесното му движение, той се е наклонил и тялото на пострадалия е изпаднало в посока леко косо и по диагонал, като се е получило едно своеобразно „изхлузване“ покрай предницата и попадане директно под нея, след което е имало триене, претъркаляне и провлачване на тялото под дъното на автомобила до установяване в крайно спряно положение. Претъркалянето по терена е обяснено с наблюдаваното усукване на дрехите на пострадалия.

Заключението по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М. и д-р Х.Е., засяга важна подробност от фактическата обстановка във връзка с наведени съмнения, че **** автомобил веднага след инцидента не се е намирало през цялото време в едно положение, а е бил преместван. Въпросът има комплексен технически и медицински аспект, като в медицинската част на експертизата се приема, че не са установени увреждания по тялото на пострадалия, които да сочат, че е имало преместване на автомобила след установяване на мястото, където е намерен. По този начин може да се отхвърли категорично тезата за някакво въздействие върху автомобила, било то неволно или умишлено, от страна на подсъдимия М. или свидетеля В., още по-малко от страна на техните колеги – *****, които първи се отзовават на сигнала и пристигат на мястото на инцидента. Второ съществено уточнение касае липсата на увреждания, които да са причинени приживе, да се наслагват допълнително към уврежданията, получени във фазата на притискане от дъното на автомобила и в крайна сметка да са повлияли за настъпването на смъртта. Това означава, че по време на двата удара от **** автомобил на мотоциклета не е имало никакво физически интервенции върху тялото на пострадалия и той не е бил засегнат. Първите травматични увреждания се получават след като той вече пада от мотоциклета и тялото му влиза под предницата на автомобила. В този смисъл няма получени предварителни травми, които допълнително да са се отразили върху причината за смъртта.

В последната комплексна експертиза съдебномедицинската част разглежда пострадалия като водач и мотоциклета като едно обща динамична система и от тази позиция се описва падането на тялото върху терена, след което той е останал в легнало положение. С оглед на обективните находки по трупа е преценено, че пострадалият е лежал по гръб и косо спрямо напречната ос на автомобила, главата му е сочела назад към левите колела, а краката – напред към десните колела. Именно с оглед на това разположение на тялото експертите стигат до извода, че автомобила е „надкрачил“ тялото на пострадалия, без да е осъществено прегазване в същинския смисъл на думата. При това автомобилът не е спрял веднага и е продължил още известно време, което е довело до попадането на тялото под дъното на превозното средство и установяването му в крайно положение, съпроводено с триене и притискане. Именно в това крайно положение тялото е установено и експертите при изследването на трупа са приела, че по него не се установяват увреждания или изменения, които да бъдат обяснени с местене на тялото.

Травматичните увреждания и механизмът на тяхното причиняване е пряко свързан с контактните точки между двете превозни средства, които се проследяват с помощта на трасологичните следи. В първата съдебно-трасологична експертиза, изготвена от вещото лице П.Т., са описани четири трасологични следи в лявата част на предната броя на **** автомобил и още четири следи в дясната част на бронята. Извършеното осъвместяване на следите от бронята на автомобила и задната част на мотоциклета се установява съвпадение на взаимното им разположение една спрямо друга. От характера на следите вещото лице прави извод, че те са оставени последователно от ауспуха, най-изпъкналата част на задната гума, регистрационния номер и стопа на мотоциклета. Това са все детайли в задната част на мотоциклета, поради което за безспорно може да се приеме, че през цялото време, докато са нанесени двата удара, мотоциклета се е намирал в положение сочещо напред, със задна част, сочеща към предната броня на **** автомобил и контактните точки между двете превозни средства са именно в тези области. Констатирана е специфична следа, която обяснява положението на мотоциклета спрямо автомобила – вещото лице отбелязва, че по време на контакта мотоциклета е бил наклонен на дясната си страна по посока на движението му, тъй като при замерването ауспуха е бил по-високо от следата по бронята, но при накланяне надясно съвпада да е оставена от задния край на ауспуха. Тази следа обяснява, от своя страна, разположението на мотоциклета по време на втория удар, когато той вече е започнал да се накланя в посока надясно. Въпросът за разположението на мотоциклета е обстойно изяснено в комплексната автотехническа, съдебномедицинска и трасологична експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С., Е.Б. и П.Т., където е посочено, че към момента на първия удар с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 1 до 3 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета е бил под ъгъл около 0 до 2 градуса на дясно спрямо същата ос, а към момента на втория удар с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6 до 8 градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета се е намирал под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос. Следователно, отклонението на мотоциклета по надлъжната му ос спрямо оста на пътя и посоката на движение при втория удар е по-голямо и тази констатация съответства на трасологичните следи от ауспуха и извода, че мотоциклета е започнал да се накланя надясно. Това се е случило именно след втория удар, когато загубата на равновесното положение е била значително по-силна и е довела както до падането на пострадалия, така и до падането на самия мотоциклет върху терена.

Съществено значение имат автотехническите заключения на отделните експерти. Последната комплексна експертиза обобщава всички предходни заключения в тяхната взаимосвързаност и преодолява изложените от защитата аргументи за наличие на вътрешни противоречия. Определя се скоростта на движение към момента на първия удар и непосредствено преди настъпването на ПТП – около 59 км/ч, а скоростта на мотоциклета в този момент е около 10 км/ч. По време на втория удар скоростта на автомобила е около 55 км/ч, а на мотоциклета – около 27 км/ч. Това означава, че **** автомобил се е движел със значително по-висока скорост (разликата в първия случай е 49 км/ч, а във втория 28 км/ч). Тази разлика в скоростта е довела и до по-бързото скъсяване на дистанцията между двете превозни средства, с което подсъдимият е нарушил правилата за движение и е създал предпоставките за възникване на произшествието. Изчислено е, че още при първия удар опасната зона за спиране на **** автомобил при скорост на движение 59 км/ч е около 44 метра, а на мотоциклета при движение със скоростта в момента на първия удар около 10 км/ч е била около 3.3 метра. Очевидно е, че опасната зона за спиране на автомобила надвишава като величина почти десетократно опасната зона на мотоциклета, а скъсената дистанция и твърде близкото разстояние между превозните средства са направили удара неизбежен.

При разглеждането на варианти за избягване на удара вещите лица единодушно приемат, че мястото на първия удар е на около 31-32 метра преди мястото на спиране на автомобила, съответно преди мястото на прегазване и с оглед на скоростта от 59 км/ч и опасна зона от 44 метра при реакция на водача на автомобила към момента на първия удар, автомобилът не би спрял преди да прегази пострадалия. Налице е явна връзка между скоростта на движение, опасната зона за спиране и силно скъсената дистанция между двете превозни средства. Съвсем друга би била ситуацията при движение със скорост от 25 км/ч – при такава величина дължината на пълния спирачен път е преценена на 12.80 метра и подсъдимият би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако би реагирал преди мястото на удара на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път или на разстояние равно или по-голямо от 12.80 метра. Спазването на дистанцията е означавало да се съобрази скоростта и движението да се извършва на разстояние от движещия се отпред мотоциклет. Ето защо вещите лица приемат, че при дистанция между превозните средства по-голяма от 8.7 метра удар е нямало да настъпи, тъй като подсъдимият е щял да има техническата възможност да намали скоростта и да изостане зад мотоциклета. Изхождайки от тези констатации, вещите лица приемат, че в конкретната ситуация подсъдимият е имал три възможности да предотврати настъпването на ПТП със скоростта, с която се е движел: 1) като при движението си се съобрази с посоката и скоростта на движещият се пред него мотоциклет; 2) като поддържа безопасна дистанция и предприеме намаляване на скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не по-малко от 36 метра зад мотора; 3) при намаляване на скоростта на движение на мотоциклета като поддържа безопасна дистанция и при необходимост спре преди да го удари. Именно във връзка с отговора на този въпрос вещите лица са приели, че при поддържане на безопасна дистанция и предприето намаляване на скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не по-малко от 36 метра зад мотора подсъдимият като водач на автомобила е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП със скоростта, с която се е движел. И при трите възможности за предотвратяване на ПТП, вещите лица акцентират върху задължението на подсъдимия да съобрази дистанцията между **** автомобил и мотоциклета, най-вече чрез регулиране на собственото движение и при евентуалност – спиране в случай на нужда. Именно защото не се съобразил с тези технически изисквания, подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение.

Механизма на произшествието, приет от вещите лица, се възприема изцяло и от съда - на 27.04.2017 г. в землището на село Н., община Х., в светлата част на денонощието **** автомобил „Опел Астра“, управляван от подсъдимия М., е започнал преследване на мотоциклета MZ ETZ150, управляван от пострадалия А., който се е отклонил от асфалтовия път и е навлязъл в черен път. В хода на преследването по черния път **** автомобил е започнал да застига мотоциклета. По време на движението си по черния път автомобилът непрекъснато променял скоростта си, като ускорявал и намалявал, достига до един определен максимум от 68 км/ч, след което намалява до 43 км/ч и ускорява отново до 59 км/ч. Когато **** автомобил е бил на около 10.5 – 11 метра зад задната част на мотоциклета, пострадалият е предприел спиране и е задействал спирачната система. В този момент скоростта на лекия автомобил е била около 59 км/ч, а на мотоциклета – около 25 км/ч. Вследствие на това се е повдигнал облак от прах, който е намалил видимостта пред водача на автомобила и той е реагирал, като е задействал спирачната система и е завил волана на ляво. Въпреки тази маневра е настъпил удар между челната лява част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 5.4 западно от мерната линия и на 0.3 южно от северния край на черния път. Към момента на удара с надлъжната си ос **** автомобил е бил на около 1-3 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 0-2 градуса надясно спрямо същата ос. Малко след реализиране на този удар под въздействие на ударните сили и възникналия ударен импулс, мотоциклета е започнал движение напред и надясно спрямо надлъжната ос на пътя. В този момент е настъпил втори удар между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 0.9 западно от мерната линия и 0.65 метра южно от северния край на челния път. Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6 - 8 градуса наляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос. След този удар пострадалият е изпаднал от мотоциклета  и е бил прегазен от **** автомобил, който е продължил движението си напред и наляво. Двете превозни средства са се установили вляво извън черния път, а пострадалият пред задните колела на автомобила.

На анализ следва да бъдат подложени експертните заключения и в частта, в която са обсъдени данните от GPS системата относно движението на автомобила. В заключението по съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещите лица инж. И.И. и инж. Н.С., е констатирано, че движението на **** автомобил на процесната дата е било неравномерно, с промени в скоростта и кратки прекъсвания. Определен е времеви интервал от 09:21 часа до 09:46 часа, когато автомобилът е установен в покой. В този интервал се редуват състояния на движение и покой като максималната достигната скорост е около 74 км/ч., след което тя започва да намалява. В момента на първия удар между двете превозни средства тя е вече около 59 км/ч. Така описания времеви интервал включвал и престой на автомобила в покой около 7 минути, случило се между 09:30 и 09:39 часа, като вещите лица изказват предположение, че на тези 7 минути ***** служители са били на пост, след което те са забелязали и потеглили след мотоциклетиста, а основание за подобно предположение е фактът, че след този момент до удара с автомобила повече не е спирано, а графиката на скоростта показвала динамично движение, кореспондиращо с материалите в досъдебното производство. В случая няма сигурни данни дали това предположение съответства на действителното фактическо положение, тъй като в показанията на свидетеля В. и обясненията на подсъдимия М. се посочва, че преминаването на мотоциклетиста покрай тях и започването на преследването се е случило някъде около 10:20 – 10:30 часа. От друга страна, във втората комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М. и д-р Х.Е., се приема, че произшествието по данните от пътния лист се е случило в 10:27:19 часа. В последната комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза, вещите лица приемат, че в 09:46:50 часа на 27.04.2017 г. **** автомобил е спрял на Републикански път III – 108 при разклона за село О.. В неизвестен момент **** автомобил тръгва и изминава 895 метра, докато GPS – системата започне да записва следа в 10:26:54 часа. Като по-вероятен следва да се приеме извода, че произшествието се е случило именно около 10:30 часа, а не около 09:46 часа, както приема първоначалната съдебно-техническа експертиза.

В назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица И.И., Н.С. и М.Б., е посочено, че софтуерната система Viasat Smart Tracker поддържа различни режими на визуализация на графиките на данните, изпратени от GPS устройството и съобразно избраните от потребителя настройки системата можела да отчита по различен начин престоите на автомобила. Това обяснява и разликите в данните и графиките от GPS устройството, но вещите лица подчертават, че устройството не може да бъде манипулирано. Както се вижда от съдържанието на самата експертиза, различните настройки на GPS не се отразяват върху данните за скоростта на движението, а само за престоите.

В последната комплексна експертиза е даден окончателен отговор относно някои разлики в данните на скоростта между GPS устройството и скоростта, определена по формулите за движение на автотехническите експерти. Налице са две стойности: 23-25 км/ч и 59 км/ч. Тази разлика е обяснена с допускането при анализа на данните от GPS, че автомобила между последните две записани точки е спирал с равномерно закъснение. Вещите лица разглеждат допълнителна хипотеза, при която автомобила между тези две точки е ускорявал и след това е спирал. От анализа се установява, че при ускорение на автомобила от около 1.7 m/s², начална скорост 43 км/ч и изминат път с ускорително движение около 37 метра, автомобила е щял да ускори до около 59 км/ч. През това време подсъдимият е реагирал, след което е започнало спиране от скорост 59 км/ч със спирачно закъснение около 5.4 m/s² и така автомобила е спрял за около 25 метра. Експертите приемат, че така изложената хипотеза кореспондирала с всички данни по делото и следвало да се приеме като най-вероятна. Като се има предвид, че различните настройки на GPS устройството не се отразяват върху данните за скоростта, а от друга страна като се вземе предвид и допускането, че движението не се е извършвало през цялото време с равномерно закъснение, а с променящо се ускоряване и спиране, то може да се приеме, аргументите на защитата за вътрешни противоречия в данните от GPS  системата са преодолени. Изводът е, че в тази насока е налице съответствие между данните, получени от GPS, и данните, получени при прилагането на формулите за скоростта на движение от автотехническите експерти, и това потвърждава извода, че устройството не е манипулирано.

Важно значение има отбелязването, че по данните от GPS системата няма индикации автомобилът да е бил местен след 10:46 часа, което означава, че превозното средство е останало в покой по начина, по който е спряно от подсъдимия и впоследствие то не е местено. Този извод изключва външна намеса на други лица или опити на подсъдимия и свидетеля В. да променят елементи от мястото на произшествието.

 

По правната квалификация на деянието:

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От обективна страна правната норма изисква при управление на моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е допуснато причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай подсъдимият е осъществил деянието при управление на моторно превозно средство – управлявал е служебен ***** автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, а пострадалият е управлявал мотоциклет MZ ETZ 150 с рег. № *****. Подсъдимият М. и свидетелят В.В. като *****са осъществявали **** на водачи на превозни средства за времето от 8.30 до 20.30 часа на 24.07.2017 г., като установъчния пункт на патрула е бил до разклона за село О., община Х.. В същото време пострадалият А. *** до с.В. с мотоциклета, като е имал намерение да посети ***** си син и бившата си съпруга, а пътят му е минавал точно през разклона за село О.. След подаването на сигнал със СТОП палка от страна на подсъдимия М. и неизпълнението от страна на пострадалия да спре на този сигнал, подсъдимият започва заедно със свидетеля В.В. полицейско преследване в нарушение на установената практика първо да уведоми ОДЧ в *****. Първоначално преследването се извършва върху асфалтов път на разстояние около 1 километър, след което преминава отъпкан черен път на разстояние около 0.5 километра. Именно при това преследване подсъдимият е нарушил определени правила за движение, което е довело до причиняване на съставомерния резултат. Бланкетната диспозиция на чл. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. При движението си по време на преследването в неговия заключителен етап подсъдимият М. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, която задължава водачът на превозното средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта си или спре рязко. Цитираното правило не съдържа в съдържанието си изключения, следователно то важи за всички превозни средства, включително и при управлението на служебен ***** автомобил, както е в случая. Нормативното изискване е в подобна пътна ситуация водачът на лекия автомобил да се съобрази с движещите се пред него превозни средства, като се движи след тях на дистанция, която да му позволи да спре, да намали или да извърши друга маневра за предотвратяването на евентуален удар. За да спази това изискване, подсъдимият е следвало да приведе движението си в съответствие с изискванията на пътно-транспортната ситуация, включително като намали скоростта си или дори да спре, ако е наложително, за да осигури достатъчно дистанция между **** автомобил и мотоциклета пред него. Неизпълнението на това вменено му със закон задължение е обусловило и причиняването на произшествието.

Независимо, че скъсяването на дистанцията отчасти се е дължало и на извършените от пострадалия мотоциклетист маневри в последния момент, който е намалил скоростта си пред **** автомобил, това негово поведение не съставлява съпричиняване. За да бъде такова, е необходима пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилото ПТП. В случая, обаче, тази връзка е опосредена от нарушението на  чл. 23, ал. 1 ЗДвП, допуснато от М. – ако той бе съобразил дистанцията между двете превозни средства, тогава той би могъл да избегне съприкосновението и удара с мотоциклета. Задължението за спазване на дистанция е въведено именно с цел предотвратяване на произшествие при внезапно намаляване на скоростта или спиране на движещото се отпред превозно средство. Ако М. беше изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, удар не би настъпил, въпреки поведението на мотоциклетиста. При спазване на това изискване подсъдимият би имал възможност да спре или да отклони **** автомобил встрани (наляво или надясно), за да избегне удара.

Следователно действията на подсъдимия се явяват условието, без което до произшествието и причиняването на смъртта на пострадалия А. не би се стигнало и именно поради това е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК. Не без значение в тази насока са и указанията, дадени в ТР № 12/83 г. на ОСНК на ВС, в което е посочено, че скъсяването на дистанцията може да се дължи не само на намаляване на скоростта на движещото се отпред моторно превозно средство или на аварийното му спиране, но така също и на несъобразената скорост на движещото се отзад превозно средство. Евентуален удар между двете превозни средства може да се дължи и на комплексното, съчетано действие на тези фактори. В този смисъл, когато преценява и избира безопасна дистанция всеки водач трябва да извърши действия съобразно с конкретната пътна обстановка – да съобрази скоростта и разположението на движещото се пред него превозно средство, както и скоростта, с която самият той е избрал да пътува. В случая подсъдимият не е съобразил именно скоростта на движението на **** автомобил със скоростта на движещия се пред него мотоциклет, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да осигури безопасност на движението. Допълнително подсъдимият не е съобразил и с други особености на ситуацията – движението се извършва по черен, неравен път, който е без асфалтова настилка и криволичи през земеделски площи. Тези допълнителни фактори също е следвало да се съобразят при избора на подходяща скорост и управление на **** автомобил. При всички случаи безопасната дистанция не може да бъде по-малка от величината на опасната зона за спиране /Р № 234/1988 г. по н.д. № 241/88 г. на ВС/. В конкретната фактическа обстановка дистанцията е толкова скъсена, че е била в пъти по-ниска от опасната зона за спиране по начин, по който за подсъдимия вече е било невъзможно спирането или избягването на удара. Нещо повече, от установените с помощта на експертизите данни се установява, че е имало два удара между превозните средства – един първи удар, по-лек, и втори, вече фатален удар. Това означава, че дори първият удар не е направил впечатление на подсъдимия и не му е подействал възпиращо и въпреки продължаващото приближаване към предно движещия се мотоциклет, М. е продължил да управлява **** автомобил в условията на технически несъобразена дистанция, предпоставяйки по този начин възникването на удара и причиняването на съставомерния резултат.

С оглед на така допуснатото нарушение на правилата за движение относно безопасната дистанция, което е довело до възникването на злополуката и до съставомерния престъпен резултат, свързан с причиняването на смъртта на пострадалия А., настоящият съдебен състав намира, че хипотезата на чл. 15 НК е неприложима в конкретния случай - подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да осигури безопасност на движението при управление на автомобила. Неоснователно е твърдението на защитата, че подсъдимият е предприел избягваща маневра чрез отклоняване наляво, както и твърдението, че наличието на тежко алкохолно опиянение от страна на пострадалия водело до извода за случайно деяние. Както се коментира по-горе, алкохолното опиване е констатирано и то е взето предвид като предпоставка за съпричиняване на вредоносния резултат, но неговата относителна тежест в сравнение с останалите действия на подсъдимия е пренебрежимо малка.

Съдът не споделя тезата на защитника на подсъдимия, че извършеното от последния деяние попадало под хипотезата на чл. 12а НК. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че тази разпоредба не е приложима при задържане на лице, осъществено от служители в системата на МВР, тъй като техните правомощия са уредени в специален закон и са изключение от общото правило. На следващо място, не се установяват и останалите елементи от състава на чл. 12а НК. Необходимо условие за приложение на чл. 12а НК е твърдата увереност на дееца, че действията му са насочени към задържане на престъпник. Тази увереност не може да бъде абстрактна или произволна,  а да се основава на обективно отразени обстоятелства, които дават достатъчно основание да се смята, че се касае за лице, посегателството срещу което е позволено от закона. От данните по делото не може да се приеме, че подсъдимият е имал такава твърда увереност. Първо, неговата теза, че е припознал пострадалия като лицето И. Ф. се отхвърли по гореизложените съображения. Второ, не е възможно в конкретната ситуация да се приеме, че у подсъдимия е възникнала представата, че пострадалият е престъпник, който да бъде задържан. Тезата за старата регистрационна табла и липсата на каска не могат да обусловят извода, че това лице е престъпник. А към този момент подсъдимият не е можел да знае, че пострадалият е употребил алкохол, тъй като това става известно едва след вземането на проби от трупа, т.е. на по-късен етап. Освен това, дори и да се приеме, че пострадалият е действал като нарушител на правилата за движение, ал. 1 на чл. 12а НК поставя изискването действията срещу лицето да са извършени, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. В случая определено може да се приеме, че има и друг начин на задържане, изцяло в правомощията и функциите на органите на МВР, а при твърдения опит за задържане извършените действия от подсъдимия многократно са превишили този стандарт на закона, който е очертан с изискването за „необходими и законосъобразни мерки“. В този смисъл, не е налице хипотезата на чл. 12а НК и нейното позоваване не може да послужи като основание за отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия.

От субективна страна се констатира, че деянието е извършено за подсъдимия М. при условията на престъпна небрежност.

М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В съзнанието на М. не е намерило субективно отражение допускането на възможността, че в резултат на неспазването на технически съобразената дистанция е можело да настъпят вредоносните последици от произшествието, но той е бил длъжен да ги предвиди. Това предвиждане е било възможно за подсъдимия М. в две насоки с оглед на собствената му длъжност в системата на МВР и функциите, които е осъществявал по контрол на движението на пътищата. От една страна, подсъдимият е могъл да предвиди последиците, тъй като от развитието на отделните събития в тяхната последователност не се установява наличието на обективни пречки за правилното оценяване на пътната ситуация. Фактът, че е предприето екстремно преследване, което се е развило в рамките на един сравнително кратък времеви интервал, по никакъв начин не е можело да попречи на подсъдимия да преценява своите действия по време на преследването, да управлява **** автомобил с необходимото внимание и прецизност и да съблюдава изискванията за безопасно движение, защото целта на самото преследване е да бъде заловен и установен извършителя на едно нарушение, а не да се допусне причиняването на пътно-транспортно произшествие. От друга страна, отделно стои въпросът изобщо за необходимостта от подобно преследване, доколкото от данните по делото се установява, че то нито е било наложително, нито е било най-подходящата мярка в подобна ситуация, нито пък е било извършено според утвърдените вътрешни правила, изискващи първо да бъде уведомен оперативния дежурен. Но дори и в рамките на вече предприето преследване, подсъдимият не е освободен от задължението да съблюдава правилата за движение, включително и технически безопасната дистанция. Още повече, че като служител от системата на МВР, осъществяващ дейност по контрол на движението, той би трябвало да бъде още по-осторожен и по – взискателен към спазването на тези правила, защото се предполага, че е запознат с тях по-добре от обикновените шофьори. Това произтича от служебните му задължения и функции.

Съдът не споделя аргументите на защитата относно мотивите на подсъдимия за започване на преследването и отправения риторичен въпрос, че нямало как другояче да се постъпи в тази ситуация, защото ако не било започнало преследването, тогава можело да се случи нещо по-сериозно, например, мотоциклетистът с алкохол в кръвта да прегази други хора. Както вече се посочи по-горе, към момента на преследването и настъпилия след това инцидент подсъдимият изобщо не е имал възможност да знае или да предполага, че пострадалият е употребил алкохол – това е установено по-късно след вземането на проби от трупа. Освен това мотивите за извършването на едно действие не следва да бъдат смесвани с вината – това са различни понятия, макар и да са свързани със субекта на престъплението. Що се отнася до стриктното спазване на задълженията по длъжностна характеристика, по делото се доказа, че преследване е можело да се извърши, но само след като се уведоми оперативния дежурен, което не е направено. А дори и да се прибегне до подобно средство за задържане на нарушител, има различни за извършване на преследване и по време на същото следва да бъдат спазвани определени правила, с които **** служител се съобразява, включително да не се стига до прилагането на мерки, които могат да причинят ненужни вреди. В конкретната ситуация, извън контекста на това, че не е уведомен оперативния дежурен, за подсъдимия не е съществувало пречка да последва нарушителя, но така, че само да го идентифицира и на един по-късен етап да се опита да го открие с цел привличането му към отговорност. Подсъдимият не само е предприел преследване в нарушение на вътрешните правила, но и го е извършил по начин, при който се е доближил в опасна близост до мотоциклета на пострадалия, имало е първи удар между двете превозни средства, въпреки това подсъдимият не е спрял, а е продължил и това е довело до втория фатален удар.

Защитникът на подсъдимия в заключителната си пледоария твърди, че „…Когато мотоциклетистът е загубил контрол, той е паднал. Оттук нататък започват предположенията как и по какъв начин са станали ударите“. Напротив,  по делото няма предположения как са станали удари, а механизмът на тяхното причиняване е изцяло изяснен с помощта на назначените експертизи, най-вече в тяхната автотехническа и трасологична част.

На следващо място, защитата сочи, че непосредствено преди удара е имало „абсолютна запрашаемост“ (л. 732, том 3 от делото), твърдение, което представя физическите особености на релефа по един твърде преувеличен начин. В действителност става дума за черен път между земеделски площи, но с отъпкан горен слой. Освен това, като се има предвид и ниската скорост на мотоциклета, с която се е движел, не може да се приеме, че намаляването на скоростта като маневра е довело до вдигането на чак толкова голям облак прах, че да няма никаква видимост пред водача на **** автомобил. Самият защитник в доводите си относно коефициента на сцепление подчертава, че черният път бил „спечен“, т.е. отъпкан, но в същото време не отчита това обстоятелство при излагането на твърденията си за вдигането на „абсолютна запрашаемост“. Във връзка с коефициента на сцепление се посочва, че същият бил твърде завишен като стойност, и било отправено искане той да бъде 0.16 или 0.18. Първо, съдът не може просто по искане на защитата да променя един коефициент, за изчисляването на който се изискват специални знания. На следващо място, защитата не представя конкретни научни аргументи, с които да обоснове защо коефициентът за сцепление трябвало да бъде променен, нито пък представя аргументи, с които да обори така изчислената стойност.

Съдът намира, че в конкретния случай данните за натискане на спирачката от страна на пострадалия не обуславят извода за съпричиняване в онази степен, която е необходима, за да се приеме, че това обстоятелство е имало съществено значение в цялостния причинно-следствен механизъм на деянието. Обосновано може да се приеме, че ако подсъдимият е спазвал необходимата дистанция на достатъчно разстояние, дори и при натискане на спирачката от страна на пострадалия, не би се стигнало до инициирането на удар между превозните средства.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до шест години, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се ръководи от изискванията на чл. 54 НК при неговата индивидуализация, като отчете наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и определи същото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е довел до смъртта на пострадалия А., при което е засегната най-високата обществена ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност. По отношение на подсъдимия М. отегчаващо отговорността обстоятелство е заниженото чувство за професионална отговорност в качеството служител в системата на МВР, който на процесната дата на е бил натоварен и с дейности по осъществяване на ****, а с действията си е нарушил тъкмо правилата за движение. Качеството на служител в системата на МВР е свързано и с изискването за повишено внимание при изпълнение на служебните му задължения, тъй като от тяхното правилно и добросъвестно изпълнение зависи не само собствената му безопасност, но и тази на останалите лица, спрямо които е възможно да се предприемат действия по реда на ЗМВР.

От друга страна, се констатират и смекчаващи отговорността обстоятелства, за които макар и дадени с известен превес, съдът все пак приема, че е налице тяхната изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Такива обстоятелства са – сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието; добрите характеристични данни; чистото съдебно минало; фактът, че до процесния инцидент подсъдимият се е проявявал като примерен и съвестен служител в системата на МВР. Подсъдимият изказва явно съжаление за случилото се, което съдът приема, че е продиктувано от искреното му разкаяние. При смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се вземе предвид и съпричиняването от страна на пострадалия, изразяващо се в управление на мотоциклета с концентрация на алкохол в кръвта, макар и това съпричиняване да е в значително по-малка степен от останалите обстоятелства по делото.

При анализа на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и определяне на наказанието, съдът взема предвид и формата на вината, която по отношение на подсъдимия М. е дадена като престъпна небрежност, което е по-леката форма на непредпазливост в сравнение с престъпната самонадеяност, и следва да се отчете при определяне размера на предвидените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се управлява МПС”.

С оглед на така изложените съображения съдът определи на подсъдимия З.М. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като го лиши от право да управлява МПС за срок от 3 години.

Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и в случая са налице предпоставките на чл. 66 НК, поради което отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия М. наказание за срок от 4 години. По този начин се постигат целите на генералната и индивидуалната превенция съгласно чл. 36 НК.

Съдът се произнесе и по приобщените като веществени доказателства. По отношение на лек автомобил „Опел Астра “ с рег. № ***** съдът постанови същият да се върне на ОД МВР Хасково. На наследниците на пострадалия С. А. следва да се върнат: мотоциклет „MZ“ модел „ETZ 150“ с рег. № *****, както и веществените доказателства: стъкло от задни светлини на мотоциклета, прозрачно, бяло-безцветно, замърсен като детайл, с правоъгълна форма, изпъкнало в широката си част в дъговидна форма / по дължината на обекта /. Размери на детайла – 4 см широчина и 8 см дължина ; 2. гумено, черно на цвят уплътнение на предна лява степенка на мотоциклета с размери – фи/диаметър / - 3.5 см. и дължина от 11.5 см.; 3. черно, метално на цвят парче, със светли краища и размери 5 см. дължина, на 2 см. широчина, също с дъговидна форма / извито по дължината на обекта /; 4. пластмасови и гумени парчета – две червени, пласмасови парчета от стопове на мотоциклет и метални и други малки елементи; 5. черна на цвят, метална деформирана гривна с диаметър от 10 см и ширина в най-широката част на свитата страна на елмента от 1.1 см.; 6. основа на фар, пластмасова, черна на цвят с размери – с диаметър / фи / от 16 см. и височина на обекта от 5.5 см. с форма на купа, вдлъбната; 7. рефлектор за стъкло, с крушка и жица с диаметър / фи / - 16см., 8. километраж/скоростомер с част от арматурно табло на мотоциклет, километражът е с конусовидна форма с циферблат в предната част разграфен от 0 – до 140 км и 61216 като километраж, размери  фи – 8.5 см. и дължина на детайла от 15 см. и размери на частта от арматурно табло, от където е бил откъснат и която е част от този елемент /същата е черна, метална, със светли краища по ръбовете /с неправилна  триъгъловидна форма, с основа под формата на дъга, с размери на страните – 9.3см, 6.5см и 8 см./ на дъговидната страна/ и под този елемент, под нея се откри плочка с контактни пластини; 9. червено пластмасово парче от разсейвател /стоп/ на мотоциклет с неправилна четириъгълна форма и приблизителни размери 5 см - дължина на 5 см – широчина; 10. червено на цвят парче от разсейвател /стоп/ на мотоциклет с неправилна кръгла форма с размери фи – 11.6 см. и височина от 5.1 см.; 11. метална, овална, деформирана гривна с гумено, черно уплътнение с диаметър / фи / - 9см; 12. оборотомер на мотоциклет, черен на цвят, покрит с гумен маншон, с конусовидна форма и циферблат в предната част разграфен от 0 до 8, с диаметър от 11.5 см. и в най-тясната деформирана част от 6.8 см. и дължина на целия елемент от 13.5 см.; както и анцугово горнище, тип суитчър, с черна предница и сив гръб, със сива качулка и надпис на ръкава със сив и жълто-черен електриков цвят.

По отношение на веществените доказателства, представляващи – бял, пластмасов елемент с метални пластини отдолу с размери 7.5 см дължина и 6 см височина;  бяла люспа – открита при огледа на долната страна на гуменото покритие /маншон / на дясна предна степенка – с неправилна форма с приблизителни размери – дължина 1 см и широчина от 0.5 см. от две части – съдът разпореди същите да се отнемат в полза на Държавата и като вещи без стойност съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи направените по делото разноски в тежест на подсъдимия З.М., като го осъди да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ОСО при ОП - Хасково сумата от 3 345.43 лева, както сумата от 5369.14лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Хасково, представляващи направени по делото разноски на досъдебната и съдебната фази на производството. Съдът също така осъди подсъдимия З.Т.М. да заплати на частните обвинители направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800лв.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                               Председател: