№ 460
гр. В., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201020 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. Б. Й., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: с. В., ул. „П.“ №65 против наказателно постановление № 57 от
17.05.2024г. на Кмета на Община В., с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание “глоба ” в размер на 500 лева на основание чл.
90, ал. 1 от КТ за извършено административно нарушение на чл. 14, т.33 от
Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на
територията на Община В..
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
представлява се от процесуален представител. Моли за отмяна на обжалвания
акт като неправилен и незаконосъобразен. Релевират се съображения за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на процесното
НП. Посочва се, че е налице неясно формулиране на вмененото нарушение.
Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Изтъква се,че нарушението е описано прецизно, правилно
квалифицирано с фактическите признаци от обективна страна, като ясно и
недвусмислено са посочени датата, мястото и обстоятелствата на
извършването му.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 22.11.2023г. служители на Община В., определени със Заповед № РД
1
– 02-11-1455/31.10.2023г. в състав: М. М., К.Е., С.А., както и П.И. – кметски
наместник на с. В. и представител на РУ – В. извършили проверка в с. В. по
повод постъпил сигнал от кметския наместник И., касаещ неправомерно
завзета и замърсена общинска територия, находяща се на площада пред
гробищен парк в .с В., област В..
В хода на проверката било установено, че жалбоподателят Й. е завзел
голяма площ от общински терен, находящ се на площада пред гробищен парк
в с. В.. Било констатирано наличието на замърсяване с изхвърлени боклуци от
разнообразен произход: останки от технически средства, коли и
селскостопанска техника, чували с битови и строителни отпадъци,
автомобилни гуми, стари велосипеди, мотопеди и излезли от употреба
моторни превозни средства, сред които и лек автомобил УАЗ с рег. № ВР
********** СВ. Било издадено предписание за освобождаване и изчистване
на завзетата територия в 14-дневен срок.
В последствие бил съставен АУАН № 5504 -041/2024г. от 22.04.2024г.
срещу Й. Б. Й. за нарушение по чл. 60, ал.3 от Наредба за управление на
отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на Община
В.. АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Й. било наложено наказание „глоба“
в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 14, т.33 от Наредба за управление на
отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на Община
В., на основания чл. 90, ал. 1 от горепосочената Наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол №53
от 22.11.2023г, неделима част от АУАН № 5504-041/2024г., Заповед № РД-02-
11-1455/31.10.2023г., констативен протокол към Заповед № РД-02-11-
1455/31.10.2023г., констативен протокол №1 от 30.01.2024г., ведно с
приложения, и гласни такива - разпита на свидетел – М. М. – съставил АУАН.
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
В процесния случай административнонаказателното производство е
2
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
5504 – 041/2024г. от 22.04.2024 г. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице в отсъствието на нарушителя и в присъствие на един
свидетел - Ю.В.К.. Не се съдържат данни за надлежно връчване на съставения
АУАН на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че съставеният АУАН не отговаря
на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съгласно които,
АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени.
В настоящия случай, в АУАН е вписано като извършено нарушение,
това, че на 22.11.2023г., около 10.20 часа в с. В., на площада пред гробищен
парк е паркиран лек автомобил УАЗ 469 Б с рег. Номер ВР ********** СВ,
като съшият не е в движение и попада в графата „Излязло от употреба
моторно превозно средство“, за което е поставен стикер – предписание №53 от
22.11.2023г. Изрично е вписано, че автомобилът не е премахнат в указания
срок.
При така извършеното описание на нарушението, същото е
квалифицирано като такова по чл. 60, ал. 3 от Наредбата за управление на
отпадъците, поддържане и опазване на чистотата и на територията на Община
В..
Така направеното описание в акта не съответства на законовото
изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на
елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от Наредбата за управление на
отпадъците, поддържане и опазване на чистотата и на територията на Община
В. „С поставянето на стикера – предписание за преместване на ИУМПС
започва да тече 14-дневен срок за преместване на МПС.“ Видно от цитираната
разпоредба същата не притежава материалноправен характер. В АУАН
липсват обективни признаци от фактическия състав на вмененото нарушение
по чл. 60, ал. 3 от Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и
опазване на чистотата на територията на Община В., като е видно, че между
текста на сочената за нарушена норма и текстовото описание на нарушението
"паркирал лек автомобил, който не е в движение и попада в графата излязло от
употреба МПС" липсва каквато и да е идентичност.
Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта,
включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна
страна, както и несъответствието на словесното описание на нарушението с
правната му квалификация опорочават последния, доколкото нарушават
законово изискване за наличие на съществени реквизити. Възпрепятстват
лицето, срещу което актът е съставен, да упражни правото си да възрази и да
упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на акта за
установяване на административно нарушение е обвинителната /В тази насока
е и Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г.,
ОСНК, докладчик зам. - председателят на ВКС Румен Ненков/.
3
Административнонаказващият орган, вместо да констатира тези
нередности е издал обжалваното наказателно постановление /НП/, което се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено само на тези
основания.
Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което е била възпроизведена фактическата
обстановка, описана в акта. В процесния случай несъобразеността на акта за
установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН е довела до несъответствие и на издаденото наказателно
постановление с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Последната
разпоредба също изисква в наказателното постановление да бъде направено
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено,
както и да бъдат посочени съответстващите законни разпоредби, които са
били нарушени виновно.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат
преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения /описани по-горе/,
довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на
тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. Поради
това не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като
въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той
вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес
на административно –наказателното производство, но не и когато същото е
водено и завършено порочно.
Съдът намира за нужно да отбележи, че органите на държавната
администрация, именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.
При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка
до отмяна на наказанието на виновния нарушител.
Независимо от това, съдът намира за нужно да се произнесе и по
съществото на спора, като по отношение на визираното нарушение и
приложимия материален закон съдът установи следното:
На 22.11.2023 г. служителите в Община В. - М. М., К.Е., С.А. при
извършена проверка установили паркирано на общинска територия –
гробищен парк в с. В. излязло от употреба моторно превозно средство
/ИУМПС/ марка "УАЗ 469 Б" с рег. № ВР ********** СВ.
След приключване на проверката на автомобила бил залепен стикер,
съдържащ предписание за преместване на ИУМПС, за което бил съставен
Констативен протокол № 53/22.11.2024г. за техническото състояние на излязло
4
от употреба моторно превозно средство /л. 12/.
На 30.01.2024г. при извършена повторна проверка се установило, че
процесното МПС не е било преместено от собственика, като резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол №1 от 30.01.2024 г./л.
46/.
На 22.04.2024г. свидетелят М. М. в присъствието на свид. Юлиян Конов
съставил АУАН № 5504-041/2024г., с който вменил административно
нарушение по чл. 60, ал. 3 от Нарежда за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата на територията на Община В., а именно
за това, че "На 22.11.2023г., около 10.20 часа в с. В., на площада пред
гробищен парк е паркиран лек автомобил УАЗ 469 Б с рег. Номер ВР
********** СВ, като съшият не е в движение и попада в графата „Излязло от
употреба моторно превозно средство“, за което е поставен стикер –
предписание №53 от 22.11.2023г. Изрично е вписано,че автомобилът не е
премахнат в указания срок.
На 17.05.2024г. било издадено и процесното Наказателно постановление
№ 57/17.05.2024 г., издадено от Кмета на Община В., с което на Й. Й. за
нарушение по чл. 14, т.33 от Наредба за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата на Община В., на основание чл. 90, ал. 1
от същата Наредба е наложено административно наказание глоба в размер на
500 /петстотин/ лева.
По смисъла на § 1, т.11, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на
Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства се приемат: "
моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически
преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от
Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за
следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се
намира върху държавна или общинска собственост“. В настоящия казус АНО
е представил доказателства за прекратената регистрация чрез справка от АИС
КАТ на процесния автомобил на 29.11. 2018г.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.
В настоящия случай, в изпълнение на задължението за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, така както
повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът е изискал от Кмета на
Община В. констативен протокол или друг документ, от който да е видна
датата на установяване на нарушението, а именни неизпълнение на даденото
предписание от 22.11.2023г. по отношение на премахването на процесното
МПС УАЗ 469 Б с рег. № ВН ********** СВ, собственост на Й. Б. Й..
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
5
Жалбоподателят Й. е санкциониран за това, че при извършена проверка
на 22.11.2023 г. около 10:20 часа, е установено, че същият е паркирал ИУМПС
"УАЗ 469 Б " с рег. № ВР 40714 СВ върху терен общинска собственост в с. В.,
пред гробищния парк. Наказващият орган е квалифицирал деянието като
нарушение по чл. 14, ал. 33 от Наредбата за управлението на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата и на територията на Община В..
Сочената в НП норма гласи, че „ се забранява съхранението на излезли от
употреба моторни превозни средства на имоти и площи – държавна и
общинска собственост.“ Следователно, за да е съставомерно твърдяното
нарушение, собственикът на ИУМПС трябва да го е паркирал. Видно е, че
между текста на сочената за нарушена норма и текстовото описание на
нарушението "паркирал" върху терен общинска собственост липсва
идентичност. В случая разликата между "паркирал" и "съхранява" е очевидна.
Отделно от това, изразът „паркирал" няма легално определение нито в
нормативен акт, нито в приложимата наредба. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП,
пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-
разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал. 2, паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да се избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение.
В настоящия случай използваният израз "паркирал" не съвпада с
понятието "съхранява", поради което вмененото на жалбоподателя деяние е
несъставомерно по чл. 14, т.33 от Наредбата за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата и на територията на Община В..
За пълнота на изложението съдебният състав намира за нужно да
отбележи също, че АНО неправилно е приел датата на установяване на
нарушението. Видно от приобщения писмен доказателствен материал,
проверката е извършена на 22.11.2023г. Било е издадено предписание на
жалбоподателя за отстраняване на излязлото от употреба моторно превозно
средство. Въпреки положените усилия от страна на съдебния състав за
установяване на датата, на която е изтекъл предоставения срок, респективно
датата, на която жалбоподателят Й. е извършил вмененото му нарушение,
АНО не успя да ангажира доказателства в тази връзка. С оглед изложеното
съдът намира, че неправилно е възприета датата на извършване на вмененото
нарушение. На следващо място, процесното НП е издадено на основание чл.
90,ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на
чистотата на територията на Община В.. Посочената разпоредба съдържа осем
хипотези за налагане на административна санкция. АНО не е посочил
конкретно коя от изброените хипотези обвързва с конкретния случай.
С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление
6
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 57 от 17.05.2024г. на Кмета на Община В., с което на
Й. Б. Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. В., ул. „П.“ №65 е било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева на
основание чл. 90, ал. 1 от КТ за извършено административно нарушение на чл.
14, т.33 от Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на
чистотата на територията на Община В..
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Община В. да заплати
на Й. Б. Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. В., ул. „П.“ №65
сумата 450 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му по реда на АПК пред Административен съд
гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7