№ 51
гр. Л. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200147 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 496560 – F537105/24.02.2020 год. на Ж.И.А.
- Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Велико Търново в Централно
управление на НАП, е наложена на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро, във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500. 00
/петстотин/ лева на ******** гр.София, представлявано от АН. В. Т., за това,
че при извършена проверка на 03.02.2020 г., в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр.Л., ***************, стопанисван и експлоатиран от ******** с ЕИК
*********, е установено, че задълженото лице не е осигурило фискалните
касови бележки, издавани от монтираното и въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство модел Datecs DP-25 с индивидуален номер на
фискалното устройство DТ496975 и индивидуален номер на фискалната
памет № 02496975 да съдържат задължителните реквизити, регламентирани в
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г., а именно наименование на закупената
стока, количество и единична стойност по видове закупени стоки.
Извършена е контролна покупка от проверяващия екип на 1 брой
минерална вода 500 мл и 2 броя сурови бар десертчета на обща стойност 3,10
лв. При заплащане на сумата е издадена фискална касова бележка №
0545266/03.02.2020 г. от наличното и работещо в обекта фискално
1
устройство, на която и за трите закупени артикула е изписано наименование
на стоката – „хранителни стоки“, т.е. не е посочено наименованието на
закупената стока.
В обекта се предлагат голям асортимент от стоки: колбаси, сирене,
мляко и млечни продукти, замразено пилешко месо, пакетирани храни,
пакетирани захарни изделия, пакетирано кафе, хлебни изделия, консерви,
бутилиран алкохол, безалкохолни напитки, почистващи и перилни препарати,
олио и зехтин,сладолед, плодове, зеленчуци и други. В наличното в обекта
фискално устройствокъм момента на проверката има въведена само една
група – „хранителни стоки“ за маркиране на всички стоки, продавани в
обекта, което представлява нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК
протокол за извършена проверка обр.Кд78 сер.АА № 0372658/03.02.2020 г.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
********, представлявано от АН. В. Т., който го обжалва в срок и излага, че е
незаконосъобразно, тъй като посоченото нарушение с оглед ниската степен на
обществена опасност, липсата на вредни последици за фиска, липсата на
предходни нарушения, както и последващото поведение на дружеството се
явява маловажно и следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, като моли
съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован се явява адв.
Л., който излага, че с оглед събраните доказателства безспорно е налице
констатираното нарушение на Наредба № Н-18/2006 г., като поддържа
изложените в жалбата съображения за маловажност на случая и счита, че
наложената санкция макар и в минимален размер се явява нелеко наказание
за първо нарушение и моли НП да бъде отменено, като им се присъдят
сторените по делото разноски, съгласно представения договор и списък на
разноските.
За ответника-ТД на НАП –В.Търново се явява юриск. И., която моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана, тъй като от
събраните по делото доказателства безспорно се доказва извършеното
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 на МФ, което не се оспорва
2
от жалбоподателя. Излага, че административнонаказателното производство е
протекло правилно и законосъобразно, а наложената санкция за неизпълнение
на задължението от страна на търговеца е в минимален размер съгласно
чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Алтернативно моли съда, ако
приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, да приложи същия, като
отправи предупреждение на нарушителя за това нарушение. Моли съда да
присъди разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите В.П., Д.М. и К.С., В.С., както и от становищата на процесуалните
представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.02.2020 год. бил съставен Акт № F537105 за установяване на
административно нарушение от св. В.П., в присъствието на св. Д.М. и К.С.,
срещу "*****" ***, представлявано от АН. В. Т., за това, че при извършена
проверка на 03.02.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Л.,
***************, стопанисван и експлоатиран от ******** с ЕИК *********,
е установено, че задълженото лице не е осигурило фискалните касови
бележки, издавани от монтираното и въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство модел Datecs DP-25 с индивидуален номер на
фискалното устройство DТ496975 и индивидуален номер на фискалната
памет № 02496975 да съдържат задължителните реквизити, регламентирани в
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г., а именно наименование на закупената
стока, количество и единична стойност по видове закупени стоки.
Извършена е контролна покупка от проверяващия екип на 1 брой
минерална вода 500 мл и 2 броя сурови бар десертчета на обща стойност 3,10
лв. При заплащане на сумата е издадена фискална касова бележка №
0545266/03.02.2020 г. от наличното и работещо в обекта фискално
устройство, на която и за трите закупени артикула е изписано наименование
на стоката – „хранителни стоки“, т.е. не е посочено наименованието на
закупената стока.
В обекта се предлагат голям асортимент от стоки: колбаси, сирене,
мляко и млечни продукти, замразено пилешко месо, пакетирани храни,
3
пакетирани захарни изделия, пакетирано кафе, хлебни изделия, консерви,
бутилиран алкохол, безалкохолни напитки, почистващи и перилни препарати,
олио и зехтин,сладолед, плодове, зеленчуци и други. В наличното в обекта
фискално устройствокъм момента на проверката има въведена само една
група – „хранителни стоки“ за маркиране на всички стоки, продавани в
обекта, което представлява нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК
протокол за извършена проверка обр.Кд78 сер.АА № 0372658/03.02.2020 г.
По съставения акт жалбоподателят е вписал възражение, че предвид, че
в магазина се продават хранителни стоки и на касовите бележки се изписва
наименование на стоките с група „хранителни стоки“, считано от 04.02.2020 г.
вече са въведени максималон наличните групи стоки, продавани в магазина.
Депозирани са и писмени обяснения, приложени към преписката. Въз основа
на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
АУАН е съставен от св. В.П., на длъжност инспектор по приходите в
Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, оправомощена със
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, и
съответно като такава притежава правото да съставя АУАН за посоченото
констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая
от Ж.И.А. – Началник на отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново в
ЦУ на НАП, упълномощен със заповед№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на двама свидетели. Същият е съставен и връчен в
присъствието на представляващия дружеството.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните
4
реквизити: т. 7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Според чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определя: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Според разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а
според ал. 2 на същия текст извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.
При извършената проверка за законосъобразност на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, съдът констатира, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, които
са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем. По отношение съответствието на съставения АУАН
с изискванията за неговата редовност, уредени в чл. 42 ЗАНН съдът намира,
че той съдържа изискуемите реквизити. Посочена е датата на извършената
проверка, извършена от органите по приходи при НАП и датата на която
жалбоподателят, посредством инсталираното в търговския обект фискално
устройство/ ФУ / е издал фискална касова бележка, която не съдържа
задължителните реквизити, съгласно чл, 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н -18
/13.12.2006 г. на МФ. Датата на издаване на фискалната касова бележка е
всъщност датата на осъществяване на твърдяното нарушение по чл. 26, ал. 1,
т. 7 от горепосочената Наредба, посочена като дата на извършване на
нарушението от актосъставителя и наказващия орган. Направените словесно
описание в АУАН и НП на нарушението и посочване на нарушените законови
текстове обаче създават неяснота относно приетите за установени от
5
актосъставителя и наказващия орган факти. И в двата акта е отразено, че "
*****" ***, не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от
работещото в обекта ФУ да съдържат задължителните реквизити съгласно чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н - 18 / 13.12.2006 г, на МФ. Този извод пък е
обоснован с констатацията, че за извършената контролна покупка от
проверяващия екип на определени артикули, описани по брой и вид, на обща
стойност 3,10 лв. е издадена фискална касова бележка № 0545266/03.02.2020
г. от наличното и работещо в обекта ФУ. На издадената фискална касова
бележка за трите закупени артикула е изписано наименование на стоката –
„хранителни стоки“, т.е. не е посочено наименованието на всяка закупена
стока, поради което същата не съдържа задължителните реквизити, съгласно
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ поставя изисквания към издаваните от търговеца фискални касови
бележки от ФУ - да съдържат задължително наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. В НП е отбелязано, че горепосоченото нарушение
не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване,
което е определящ признак за приложимостта на превилегирования състав на
чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1 от ЗДДС, каквато е и дадената правна
квалификация на соченото от АНО деяние. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС обаче съдържа повече от една хипотези относно формата на
изпълнителното деяние, а именно: " извърши" или "допусне извършването "
на нарушение по чл. 118 или нормативен акт по неговото прилагане. Видно от
АУАН и НП, никоя от двете алтернативно предвидени от горепосочената
норма форми, в които се е изразило вмененото на дружеството нарушение не
е намерила фактическо отражение в техните обстоятелствени части. И
актосъставителят и наказващият орган при описание на самото нарушение са
посочили, че задълженото лице не е осигурило ФКБ, издавани от работещото
в обекта ФУ да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба Н - 18/2006 г на МФ. Неосигуряването на спазването на
изискванията към задължителното съдържание на издаваните фискални
касови бележки обаче не попада сред нито една от посочените в чл. 185, ал. 2,
изр. второ от ЗДДС хипотези. Липсата на конкретизация коя от проявните
форми на деянието органът приема за осъществена представлява непрецизна
6
правна квалификация на деянието, която при неясното словесно описание на
същото прави неясна и нуждаеща се от тълкуване волята на актосъставителя
и наказващия орган относно приетите от него за установени факти. От друга
страна представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо
правото на нарушителя да организира адекватно защитата си, поради което е
основание за отмяна на наказателното постановление. Неизпълнението на
това задължение е съществен порок, който в случая е възпроизведен и в
наказателното постановление, като е обусловил несъответствие между
установените факти и тяхната правна квалификация.
Дори изложеното да не се приеме за съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП, то настоящата инстанция намира
следното: Така установените факти обосновават извод, че на горепосочените
дата и място жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
26, ал. 1, т. 7 от цитираната Наредба № Н-18/2006 г. С оглед разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. отговорност за съответствието на
издаваните в обекта фискални касови бележки с изискванията за
задължителни реквизити на съдържанието им носи лицето, което стопанисва
обекта, а именно дружеството - жалбоподател.
Нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. е
формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 500 лв. в
законовия диапазон съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвид обстоятелството,
че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.
Това административно нарушение обаче представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съставът на
нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на
вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка
дали случаят е маловажен. Независимо от това, налице са сериозни
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.
7
Административни нарушения от същия вид по смисъла на съответно
приложимата разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК и с оглед бланкетния характер
на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС са всички нарушения на
разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г., установяващи изисквания към
съдържанието на фискалните касови бележки, а не само нарушенията на чл.
26, ал. 1, т. 7 от същата наредба. В този смисъл, освен че издадената за
контролната покупка фискална касова бележка съдържа всички останали
реквизити по чл. 26, ал. 1 от наредбата, непосочването в него на
наименование на стоките, количество и стойност по видове закупени стоки не
е в разрез със специалната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от наредбата. Тя
установява императивно задължение на търговеца да програмира и
регистрира с наименование и единична цена като отделни артикули стоките и
услугите, отнасящи се към данъчна група "А" (стоки и услуги, продажбите на
които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС), стоките и услугите с фиксирани цени в нормативен акт, както и горива,
продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за
измерване на разход. С оглед вида на стоките – предмет на извършената
контролна покупка, за която е издаден процесната фискална касова бележка –
а именно 1 брой минерална вода и 2 броя сурови бар десертчета, е очевидно,
че тези стоки попадат в данъчна група "Б" по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
наредбата, т. е. стоки, чиято продажба се е облагала с 20 % ДДС, тъй като не е
представлявала облагаема доставка с нулева ставка на данъка съгласно чл. 28-
36а от ЗДДС, не е представлявала освободена доставка по смисъла на чл.
38-50 от ЗДДС, нито е представлявала продажба, за която не се начислява
ДДС. При това положение съдържанието на процесната фискална касова
бележка се явява в разрез с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/2006 г., но не и с изискванията на чл. 27, ал. 3, вр. ал. 1 от същата наредба.
Действително в наредбата, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, не са изрично установени различни "степени" на задължителност на
тези изисквания, но трябва да се вземе предвид, че строгата фискална
дисциплина и отчетност, които следва да се приемат като основни негови
цели, се гарантират в по-пълна степен от специалната разпоредба на чл. 27 от
наредбата, тъй като именно тази разпоредба, а не общата разпоредба на чл.
8
26, ал. 1, т. 7 от същата, осигурява отделна и конкретна проследимост на
продажбите, както и на дължимия по тях ДДС, на стоки и услуги, които се
облагат със ставка на ДДС, различна от 20 % или които не се облагат с ДДС,
в отграничение от продажбите с обща нормативно установена ставка на този
данък – 20 %. Поради това съдът приема, че може да бъде осъществено
проследяване на търговския оборот в цялост и липсата на този реквизит в
ФКБ не води до отклонение от данъчно облагане. За държавата като фиск е
без юридическо значение какви точно стоки са продадени съгласно издадения
фискален бон, щом никоя от тях не е сред стоките по чл. 27, ал. 3, т. 1-3 от
наредбата и щом като продажбата е регистрирана чрез фискално устройство.
Ето защо самото естество на санкционираното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено, съставляват такива специфични смекчаващи
обстоятелства, които го характеризират като нарушение с отчетливо по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Затова именно в случаи като конкретния, в който за
пръв път е констатирано нарушение на "буквата" на нормативния акт при
регистрирана чрез фискално устройство и облагаема с 20 % ДДС продажба на
стоки на ниска стойност в един сравнително малък търговски обект, но не и
нарушение на целта на този нормативен акт, обществено-присъщата функция
на приходната администрация като част от изпълнителната власт преди
всичко да насърчава спазването на нормативните актове и да предотвратява
извършването на нарушения и едва след това – да ги наказва, е следвало да
бъде реализирана чрез предупреждение до жалбоподателя, че при следващо
нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание,
какъвто е действителният смисъл на разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Още повече, че в конкретния случай нарушението е отстранено веднага след
извършената проверка, преди съставяне на АУАН, за което са представени
доказателства към преписката.
По тези съображения и на основание чл. 28, б. "а" от ЗАНН
административно-наказващият орган е следвало да не налага на
жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция, а да го
предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. "а" от
9
ЗАНН поради маловажност на административното нарушение е елемент от
законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото
производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона /в т. см. ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В
конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.,
формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС, представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и като не е приложил тази разпоредба,
административнонаказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на
материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Съдът не
споделя изложеното от юриск.И.,че ако съдът приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН следва да отправи предупрежедение на нарушителя, тъй като съдът,
за разлика от наказващия орган не разполага с такава възможност.
При този изход на процеса и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства/договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък
на разноските/, че същите са действително сторени от страната по делото,
като ответника бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 130 лв.
разноски по делото. Следва да бъде оставено без уважение искането на
юриск.И. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 496560 –
F537105/24.02.2020 год. на Ж.И.А. - Началник на Отдел „Оперативни
дейности”- Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е
10
наложена на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от
ЗДДС имуществена санкция в размер на 500. 00 /петстотин/ лева на ********
гр.София, представлявано от АН. В. Т., за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ********
гр.София, представлявано от АН. В. Т. сумата от 130/сто и тридесет/лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юриск.И. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
11