№ 1725
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4385855, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на З.Г.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнително писмено становище се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган
е посочено, че липсва разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е
наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният
фиш е връчен на 22.06.2021. Съдът е изискал от въззиваемата страна да
представи разписка за връчване в срок до първото съдебно заседание с
указания, че при непредставянето на такава, жалбата ще се счете подадена в
1
срок. От въззиваемата страна не са представили такава. С оглед гарантиране
правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка,
съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен на 22.06.2021г., което не се
оспорва от страните. Жалбата е подадена по ма 05.07.2021г., поради което и
същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това
е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.01.2021 г. в 09,10 часа на
Републикански път II-64, км 50, посока с. Труд към гр. Пловдив, при
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. №
****, се движел с установена наказуема скорост- 79 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 19 км/ч. Колата е била собственост З.Г.А..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 82 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3км/ч,
установената от АНО наказауема скорост се явява в размер на 79 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
2
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
3
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената
глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от
административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд –
Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.
4
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-
новата практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020
г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив и Решение
№ 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд –
Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“.
Вън от горното, в случая е налице и процесуално нарушение, свързано с
описанието на мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш е
посочено, че мястото на извършване на нарушението е на Републикански път
II-64, км 50, посока с. Труд – гр. Пловдив. Съгласно чл. 8 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е
необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни
доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-
конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на
скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за
пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването
на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри,
удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното
разположение на техническото средство може да се извърши и чрез
представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно
доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали
действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 50, при посока на
контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 400
метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили в
посока от с. Труд към гр. Пловдив.
5
Към административнонаказателната преписка е представена снимка на
пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като пътния
знак видно от снимката е поставен непосредствено преди обекта Амек Тойс,
находящ се приблизително на км 50 от пътя в посока с. Труд – гр. Пловдив.
Представена е и снимка на МПС-то с рег. № ****, към което е било
прикрепено техническото устройство, съгласно протоколът по чл. 10. Видно
от снимката, полицейският автомобил е бил спрян непосредствено при обекта
на „Амек Тойс“, в близост до стоящата пред него будка със заострен връх,
видна и на снимката, представена от въззиваемата страна, на пътния знак В26.
От снимката на служебния автомобил са видни и обектите, намиращи се от
другата страна на пътя срещу обекта „Амек Тойс“, включително пътен знак
В26 с въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, ведно с пътен знак А27 –
кръстовище с път без предимство отдясно, пътеуказателна табела Ж1 и други
обекти, сред които обаче следва да се отбележи няма бензиностанция
Газпром, нито пък пътен знак Е7 – бензиностанция.
В представеното статично изображение, на което е изобразен
извършващият твърдяното нарушение автомобил, не е наличен никой от
обектите, находящи се срещу обекта „Амек Тойс“ и видни на снимката на
процесното МПС. Същевременно, зад автомобила безспорно е виден обект на
„Газпром“, находящ се от другата страна на пътя, както и пътен знак Е7 –
бензиностанция.
Следва да се отбележи, че на път II-64 действително е налична
бензиностанция „Газпром“, но същата е находяща се от другата страна на
пътя, след обекта „Амек Тойс“ (при посока на движение от с. Труд към гр.
Пловдив), при това така заснетият автомобил би попаднал в зона на засичане
след кръстовището на „Амек Тойс“, където съгласно чл. 50 от ППЗДВП вече
ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен.
Воден от горното, настоящият състав намери, че освен че обжалваният
акт не е бил издаден при условията на чл. 39 от ЗАНН, така също и
твърдяното нарушение не е извършено на мястото, на което се твърди да е
било извършено, поради което и няма как да се направи несъмнен извод, че
при контролът на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото
6
за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 300 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява в този размер, поради което и възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4385855, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на З.Г.А., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на З.Г.А., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7