№ 10714
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125394 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, за изменение на
решение № 166/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 25394/2024 г. по описа на СРС, 176
състав в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено
възнаграждението от съда по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв в размер на 200,00 лева. Твърди, че при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, то следва да включва и ДДС. Моли съда да измени
постановеното решение в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в
справедлив размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ), включващ ДДС в полза на адвокатското дружество.
Насрещната страна е взела становище за неоснователност на молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от
ГПК и е спазено изискването на чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева, като е съобразил фактическата и правна сложност, както и реално
осъществените процесуални действия от адв. Е. И.. Както е посочено в решението по
настоящото дело, с оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е
обвързан в преценката си от критериите на НМРАВ, с ново заглавие Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.). Доколкото тя
служи единствено за ориентир при определяне на размера на разноските, съдът я е взел
предвид и не счита, че следва да изменя определения размер на възнаграждението.
При определяне на възнаграждението обаче съдът не е съобразил регистрацията на
адвокатското дружество по ЗДДС. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав
споделя съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху
определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят 20% ДДС, вкл. и в
случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се
присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на
правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1,
вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.
38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице
1
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение №
988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че към определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева следва да се прибавят и 20% ДДС.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателно, поради
което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕАД “Е. И.
”, с БУЛСТАТ *********, сумата 240,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение /200,00 лева + 20% ДДС/, вместо присъдената с решението сума
в размер на 200,00 лева.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 166/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 25394/2024 г. по
описа на СРС, 176 състав, в частта относно присъдените на Еднолично адвокатско
дружество “Е. И.”, с БУЛСТАТ *********, разноски, като вместо присъдените с решението
разноски, постановява следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, „**********“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. **************** да заплати на ЕАД “Е. И.”, с
БУЛСТАТ *********, адрес гр. ********* сумата 240,00 лева с ДДС - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2