РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Враца, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420101309 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Софийски университет
„Св. Климент Охридски“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Освободител“ № 15 срещу „ДСС Ауто“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Горно Пещене, ул. „Околчица“ № 11.
Ищецът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ДСС Ауто“ ЕООД за
следните суми: 8 382,75 лв. – дължим наем по договор за наем № ***/**.**.*** г. за периода
от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. – консумативни разходи
за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. –
такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както и разноски по делото в размер на 194,70 лв.
– държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че с договор за наем № *** от **.**.** г. ищецът отдал
под наем за срок от 5 години на ответника част от недвижим имот – публична държавна
собственост, представляващ: помещение с обща площ от 33,87 кв.м., находящо се на
територията на Поделение „Социално-битово обслужване“ (ПСБО), гр. София, район
„Студентски“, бл. 57, вх. А, партерен етаж, южна част на сградата, с предназначение: за
търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, срещу месечна наемна
цена в размер на 335,31 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 6 от договора за наем страните се
договорили наемната цена в размер на 335,31 лв. с вкл. ДДС да се заплаща в срок до 10-то
число на текущия месец по банков път или в брой в касата на наемодателя. Сочи се, че на
04.06.2019 г. ищецът-наемодател отправил писмена покана с изх. № 72-00-1070, с която
предоставил 7-дневен срок на ответника-наемател да изплати задълженията си за наем,
които към онзи момент били в размер на 1 228,44 лв., като писмото било редовно връчено на
1
14.06.2019 г., но наемателят не изпълнил задълженията си в предоставения срок. Поддържа
се, че на 03.02.2021 г. ищецът отправил покана с изх. № 72-00-199, с която отново уведомил
ответника за натрупани задължения в размер на 7 209,37 лв. и предоставил срок за
доброволно изпълнение, като писмото било редовно връчено на 08.03.2021 г. Посочва се, че
на 12.03.2021 г. от ответника постъпила молба с вх. № 72-00-385, с която молел да бъдат
разсрочени съществуващите му задължения в размер на 7 209,37 лв. и уведомявал, че
дружеството ще заплати всички задължения, ведно с текущите, считано от месец април на
2021 г. Ищецът уважил молбата, като предложил споразумение, с което натрупаните
задължения за наем да се разсрочат за 12 месеца, като консумативните разходи да бъдат
изплатени изцяло. Ответникът не изпълнил задълженията си и не подписал предложеното
му споразумение за разсрочено плащане. Твърди се, че на 27.10.2021 г. ищецът отново
отправил покана с изх. № 72-00-1990, с която предоставил отново 7- дневен срок на
ответника да изплати задълженията си за наем и консумативни разходи, които към онзи
момент били вече в размер на 9 735,18 лв., като писмото било изпратено по пощата с
обратна разписка, но не бил открит никой на адреса на ответника, поради което било
изпратено по електронна поща на ответника.
Предвид тези съображения ищецът моли съда да установи съществуването на
вземанията така, както са заявени по ч. гр. дело № 3862/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца: 8 382,75 лв. – дължим наем по договор за наем № 255/08.08.2017 г. за периода от
01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. – консумативни разходи за
изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. – такса
битови отпадъци в размер на 2% от годишната наемна цена за 2019 г. и 2020 г. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочва се, че ищецът не е издал
фактури, които да бъдат платени от ответника, или е издал такива в разрез с българското
законодателство. Твърди се, че всички фактури, които са били изпратени на служебния
електронен адрес на ответника, вписан в договора за наем – *********, са заплатени. Сочи
се, че издаваните фактури от ищеца и прикачените към тях касови бележки не съответстват
на данъчното законодателство в България. Твърди се, че фактурите не могат да бъдат
заплатени, тъй като касите за заплащането им не работели, същите не можели да бъдат
заплатени и по банков път, защото се издавали от СБО при 42-ри блок в Студентски град в
брой и не се предоставяли номерата им. Поддържа се, че дружеството-ответник не е
получило отговор на молбата си за разсрочване на задълженията, като неколкократно е
търсен контакт с ищеца. По повод задълженията за консумативи се твърди, че ответникът е
искал от ищеца да му прехвърли партидата за ел. енергия, за да следи консумацията и
задълженията си, но получил отказ. Посочва се, че електромерът в имота е закупен и
монтиран със собствени средства на ответника. Изтъква се, че начисляването на
електрическа енергия от ищеца продължава и след освобождаването на имота през м. юни
2022 г. и дори след изтичане на срока на договора през м. август 2022 г. Твърди се, че
ответникът поискал да освободи наетия имот през м. май 2021 г., но това не се случило, като
фактурите за наем „се появили“, след като ответникът поискал да освободи имота.
Представителят на ответното дружество се явява лично в откритото по делото
съдебно заседание, като заявява, че не оспорва размера на претендираните от ищеца суми за
наем и такса битови отпадъци и признава, че дружеството ги дължи, но оспорва предявения
иск за електрическа енергия по размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3862/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано от ищеца Софийски университет „Св.
Климент Охридски“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
2
„ДСС Ауто“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1578/09.12.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: 8 382,75 лв., представляваща главница по договор за наем № ***/**.**.** г.
за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 1 352,43 лв., представляваща главница,
от която 1 191,49 лв. – консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от
01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. – такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както
и разноски по делото в размер на 194,70 лв. – държавна такса.
По делото е представен Договор за наем № ***/**.**.** г., сключен между Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, като наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД, като
наемател, по силата на който наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на
наемателя част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ
помещение с обща площ от 33,87 кв.м., находящо се на територията на Поделение
„Социално-битово обслужване“, гр. София, район Студентски, бл. 57, вх. А, партерен етаж,
южна част, с предназначение – търговска дейност, без право да се извършва продажба на
алкохол. Съгласно чл. 2 от договора същият се сключва за срок от пет години и влиза в сила
от датата на подписване на предавателно-приемателния протокол от страните по договора.
Предвидено е в чл. 3 от договора, че наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна
цена в размер на 335,31 лв. с включен ДДС. Договорено е между страните в чл. 6 от
договора, че заплащането на наемната цена се извършва в срок до 10-то число на текущия
месец, за който е дължима по банкова сметка на Поделение „СБО“ при Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ в БНБ или в брой в касата на Поделение „СБО“ при
СУ „Св. Климент Охридски“, Студентски град, бл. 42Б. В чл. 5, ал. 1 от договора за наем е
уговорено, че всички консумативни разходи във връзка с ползването на имота са за сметка
на наемателя и заплащането им става ежемесечно, а съгласно ал. 2 в случай че наемателят
ще развива стопанска дейност в обекта, същият се задължава в едномесечен срок от
подписването на предавателно-приемателния протокол да регистрира собствени партиди в
„Електроразпределение - Столично“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация - София“
ЕАД при свързаност на обекта със съответните доставчици на описаните комунални услуги,
като неизпълнението на това изискване, както и констатирането на безотчетна консумация
на енергоносители е основание за едностранно прекратяване на договора от страна на
наемодателя. Според ал. 3 при обективна невъзможност за регистрация на собствена
партида в дружествата по ал. 2 или до регистрирането на такава, отчитането се извършва
чрез контролно-измервателни уреди, закупени и монтирани за сметка на наемателя, а за
потребената топлоенергия на база кубатурата на обекта. В ал. 4 е уговорено, че наемателят
заплаща ежегодно в срок до 31.03. на съответната година определената такса за битови
отпадъци за наетото помещение в размер на 2% от наемната цена на помещението, като
своевременно уведомява наемодателя за погасяване на задълженията.
Представени са по делото 51 бр. фактури за наем, електрическа енергия и такса
битови отпадъци, издадени в периода от м. 10 2019 г. до м. 12.2021 г. с получател „ДСС
Ауто“ ЕООД и издател Поделение „СБО“ към СУ „Св. Климент Охридски“, които са
подписани само от представител на издателя.
Приети са като доказателства три писма, изпратени от Софийски университет „Св.
Климент Охридски“ до „ДСС Ауто“ ЕООД, с изх. № 72-00-1070/04.06.2019 г.; 72-00-
199/03.02.2021 г. и 72-00-1990/27.10.2021 г., с които ищцовото дружество уведомява
ответника за размера на дължимите от него и незаплатени суми по договор за наем №
*****/****.**.*** г. и кани същия да ги заплати в определен срок. Видно от представените
по делото обратни разписки първите две писма са получени от ответника на 14.06.2019 г. и
на 08.03.2021 г., а третото писмо е изпратено на ответното дружество на електронния му
адрес на 21.03.2022 г.
Прието е заявление с вх. № 72-00-385/12.03.2021 г., подадено от управителя на
ответното дружество до ищеца, с което моли за разсрочване на съществуващите задължения
3
на представляваното от него дружество в размер на 7 209,37 лв., като предлага план за
погасяване на задълженията. Върху заявлението е поставена резолюция на Директор ПСБО,
с която е изразено положително становище за разсрочване на задължението.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От
същото се установява, че за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. на основание чл. 3 от
Договор за наем № ***/***.***.** г. ищецът като наемодател е издал на ответника като
наемател фактури за наем на стойност 8 382,75 лв. За периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021
г. на основание чл. 5 от Договор за наем № ***/***.***.*** г. ищецът като наемодател е
издал на ответника като наемател фактури за използвана ел. енергия на стойност 1 191,49 лв.
За периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. на основание чл. 5, ал. 4 от Договор за наем №
***/***.***.*** г. ищецът като наемодател е издал на ответника като наемател фактури за
такса битови отпадъци на стойност 160,94 лв. Съгласно заключението в счетоводството на
ответника 11 бр. от процесните фактури, издадени за наем, ел. енергия и ТБО, са
осчетоводени на 01.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. като „фактура с ДДС, която е с вид плащане
по банка, включена в дневниците по ЗДДС като разход, но не е платена“ със съответните
счетоводни записвания, като останалата част от процесните фактури, издадени за наем, ел.
енергия и ТБО, са получени през 2022 г., не са осчетоводени и не са платени. Според вещото
лице в счетоводството на ищеца сумата в размер на 10 844,35 лв., представляваща
задължението на „ДСС Ауто“ ЕООД към 31.12.2022 г., включваща размера на
претендираната от ищеца сума в размер на 9 735,18 лв. за процесния период и добавени още
три суми от по 335,31 лв. за наем за м. октомври, м. ноември и м. декември 2022 г., и
фактурите за ел. енергия в размер на 103,24 лв. за същите месеци, е осчетоводена в отчетен
период 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. в Дебита на сметка 4887/1 „Вземания от други дебитори
– местни лица“. За целия процесен период не е налице текущо счетоводно отразяване на
задължението на ответника по всяка една от процесните фактури. Не са спазени основните
счетоводни принципи и изисквания за своевременно документиране на счетоводните
операции /издаване на фактура/, текущо и хронологично и в логическа последователност
отразяване на фактурите в счетоводните сметки и регистри. Според вещото лице в
счетоводството на ответника 11 бр. от процесните фактури, издадени за наем, ел. енергия и
ТБО са осчетоводени на 01.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. като „фактура с ДДС, която е с вид
плащане по банка, включена в дневниците по ЗДДС като разход, но не е платена“. Датата на
осчетоводяване на фактурите не съответства на датите, дори на годините, на които са
издадени фактурите. Осчетоводяването е 9 месеца след крайната дата на процесния период.
Останалата част от процесните фактури, издадени от ищеца за наем, ел. енергия и ТБО, са
получени през 2022 г. и не са осчетоводени.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.
Към заключението е приложена декларация, която е предоставена от ищеца на
вещото лице, съгласно която Даниел Цветанов Йорданов, като представител на „ДСС Ауто“
ЕООД, декларира, че е получил на 07.06.2022 г. фактури за наем, ел. енергия и ТБО за 2019
г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. на обща стойност 13 231,90 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. I-во
ЗЗД за сумата от 8 382,75 лв. – наемно възнаграждение по договор за наем № ***/**.**.** г.
за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 232, ал. 2, предл II-ро ЗЗД за сумата от 1 191,49 лв. – консумативни разходи за
изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 3/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл II-ро ЗЗД за сумата от 160,94 лв. –
такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
4
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на ответника за временно ползване обекта на договора за наем, а
ответникът – да заплаща месечни наемни възнаграждения в уговорения размер, текущите
консумативни разноски, свързани с ползването на вещта, и такса битови отпадъци и 2)
ищецът да е предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за обичайното
или уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и през процесния период да е
осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от ответника. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-наемодател, вкл. и по отношение на
размера на претендираните вземания. При доказване на тези факти, ответникът следва да
установи, че е заплатил уговореното наемно възнаграждение, консумативни разноски и
такса битови отпадъци.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2,
предл. I-во ЗЗД за сумата от 8 382,75 лв. – наемно възнаграждение по договор за наем №
255/08.08.2017 г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл II-ро ЗЗД за сумата от 160,94 лв. – такса
битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г.:
От Договор за наем № ***/**.**.** г. се установява, че между страните в настоящото
съдебно производство е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът /наемодател/ се е задължил да предостави на ответника /наемател/ за временно
възмездно ползване следната недвижима вещ: помещение с обща площ от 33,87 кв.м.,
находящо се на територията на Поделение „Социално-битово обслужване“, гр. София, район
Студентски, бл. 57, вх. А, партерен етаж, южна част, с предназначение – търговска дейност,
за срок от 5 години, като договореното месечно наемно възнаграждение е в размер на 335,31
лв. с ДДС. В ал. 4 от договора за наем е уговорено, че наемателят заплаща ежегодно в срок
до 31.03. на съответната година определената такса за битови отпадъци за наетото
помещение в размер на 2% от наемната цена на помещението.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включват в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, респ. за
заплащане на разноските за ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на
наемателя вещта, предмет на наемния договор.
Основните задължения на наемодателя са: 1/ да предаде наетата вещ на наемателя и
2/ да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а
за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1/ да заплати уговореното наемно
възнаграждение, респ. сторените за ползването на наетата вещ разноски; 2/ да пази вещта,
като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение; 3/ да заплаща всички
уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4/ да я върне
след изтичане на уговорения срок на ползване.
Страните не спорят, че обектът, предмет на договора за наем, е предоставен за
5
временно възмездно ползване от ищеца на ответника, като наемодателят е осигурил
правната възможност наемателят да използва наетата вещ съобразно нейното
предназначение необезпокоявано през целия исков период. Това правнорелевантно
обстоятелство се установява и от обективираното в отговора на исковата молба признание
на ответника, че имотът, предмет на договора за наем, е освободен през м. юни 2022 г.
Следователно, ответникът като наемател е ползвал процесния обект за исковия период – от
01.10.202019 г. до 31.10.2021, за което е следвало да осъществи насрещната парична
престация – заплащане на уговореното наемно възнаграждение и консумативните разходи за
ползването и поддържането на наетото помещение.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. дължимата и незаплатена от
ответника сума за наемно възнаграждение по Договор за наем № ***/***.***.** г. е в размер
на 8 382,75 лв., а за дължимата и незаплатена сума за такса битови отпадъци за 2019 г. и
2020 г. по договора е в размер на 160,94 лв.
В проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2023 г. представителят на
ответника е признал, че ответното дружество дължи сумите по предявените искове за
наемно възнаграждение и за такса битови отпадъци в претендираните от ищеца размери. По
делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
носещ доказателствената тежест, за заплащане на претендираните суми за наемно
възнаграждение и за такса битови отпадъци.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2,
предл II-ро ЗЗД за сумата от 1 191,49 лв. – консумативни разходи за изразходвана
електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г.:
Съгласно диспозитивната правна норма, уредена в чл. 232, ал. 2, предл. II-ро ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща всички разходи, свързани с ползването на вещта, като
диспозицията на тази разпоредба не е била изменена по съгласие на страните – в клаузата на
чл. 5, ал. 1 от договора за наем страните по него изрично са уговорили, че всички
консумативни разходи във връзка с ползването на имота са за сметка на наемателя и
заплащането им става ежемесечно. Следователно, при точното изпълнение договорното
задължение на наемодателя да предостави на наемателя свободното ползване на наетата вещ
през уговорения срок възниква насрещната парична престация на наемателя – да заплаща
уговореното наемно възнаграждение, ведно със сторените т. нар. консумативни разноски –
тези, свързани с ползването на наетата вещ. Възникването и изискуемостта на това
договорно парично задължение не са предпоставени от изпълнение на договорно
задължение на наемодателя по отношение на трети на наемното правоотношение лица – в
настоящия случай към електроснабдително търговско дружество.
В този смисъл при извършване на разноски за ползването на наетата вещ
наемодателят дължи заплащането им на наемателя, който от своя страна, ако за него е
възникнало съответно правно задължение, следва да ги възстанови на трето на процесното
облигационно правоотношение лице – в конкретния случай да заплати на
електроснабдително търговско дружество продажната цена за доставената електрическа
енергия до ползвания през исковия период от ответника-наемател имот. Обстоятелството
дали наемодателят ще изпълни или е изпълнил добросъвестно това свое парично
задължение по договора за търговска продажба, по който е страна, е ирелевантно за
възникването и изискуемостта на предявеното вземане за заплащане на сторените за
ползването на наетата вещ консумативни разноски, което е породено от сключения между
страните в настоящото съдебно производство договор за наем – арг. чл. 232, ал. 2, предл.
II-ро ЗЗД /в този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК с Решение № 136 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2008 г., II г. о., ГК и Решение
6
№ 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК/.
В настоящия случай страните са договорили в договора за наем, че в случай че
наемателят ще развива стопанска дейност в обекта, същият се задължава в едномесечен срок
от подписването на предавателно-приемателния протокол да регистрира собствени партиди
в „Електроразпределение - Столично“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация - София“
ЕАД при свързаност на обекта със съответните доставчици на описаните комунални услуги,
а при обективна невъзможност за регистрация на собствена партида в дружествата или до
регистрирането на такава, отчитането се извършва чрез контролно-измервателни уреди,
закупени и монтирани за сметка на наемателя. В отговора на исковата молба ответникът е
заявил, че електромерът, използван в процесния имот, е бил закупен и монтиран със
собствени средства на дружеството, а собствена партида на дружеството не е била
регистрирана. Следователно отчитането на потребената електрическа енергия е ставало чрез
контролно-измервателни уреди, закупени и монтирани за сметка на наемателя съобразно
втората предвидена възможност в договора за наем.
Ответникът е оспорил, че удостоверените в процесните фактури, издадени от ищеца,
суми, представляват стойността на доставената електрическа енергия до процесния имот,
който ответникът е ползвал през процесния период. Възражението се явява неоснователно.
Консумативните разноски за електрическа енергия са остойностени в съответствие с
предвиденото в договорната клауза на чл. 5, ал. 3 от договора за наем – на база на фактури,
издадени от ищеца, за потребените от ответника количества електрическа енергия, отчитани
чрез контролно-измервателен уред, закупен и монтиран за сметка на ответника. Направеното
от ответника възражение за липса на разкрита самостоятелна партида на името на
дружеството-наемател не се отразява на дължимостта на консумативните разноски по
договора за наем. Именно поради това, ищецът е префактурирал задълженията за
електрическа енергия на името на наемателя. Установява се, че ищецът е издавал
ежемесечно фактури за консумираната от ответника електрическа енергия. Оспорването на
реалното потребление на електрическа енергия в имота съдът намира за необосновано,
доколкото ответникът заявява, че отчитането на потребената енергия е ставало именно чрез
електромер, поставен със средства на дружеството-наемател. При така установеното и с
оглед обстоятелството, че през един значителен по продължителност период на действие на
процесния договор за наем /от 2017 г. до 2019 г./ ответникът е заплащал електроенергия,
определена точно съобразно възприета и от двете страни методика, сочи на неоснователност
на съдебно релевираното й оспорване в по-късен период. Следва да се посочи и че от
представеното по делото заявление с вх. № 72-00-385/12.03.2021 г., подадено от управителя
на ответното дружество до ищеца, в отговор на писмо с изх. № 72-00-199/2021 г., е видно, че
ответникът е отправил молба за разсрочване на съществуващите задължения на
представляваното от него дружество в размер на 7 209,37 лв., включващ и процесните суми
за незаплатена електрическа енергия, като е предложил план за погасяване на задълженията,
с което е потвърдил съществуването на конкретния дълг към кредитора-наемодател.
Предвид и заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че
стойността на потребената от ответника електроенергия в процесния обект за периода от
01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. възлиза на сумата 1 191,49 лв., като ответникът не твърди да е
заплащал тази сума, а и от заключението на вещото лице е видно, че това не е сторено,
предвид което предявеният установителен иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно сумата от 590,61 лв.,
включваща: сумата от 240,61 лв. – държавна такса, и сумата от 350,00 лв. – възнаграждение
за вещо лице.
Съдът в исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в
проведеното заповедно производство. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
7
3862/2021 г. по описа на Районен съд – Враца включва разноски за държавна такса в размер
на 194,70 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „ДСС Ауто“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Горно Пещене, ул. „Околчица“ №
11, дължи на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, сумите, за които
е издадена Заповед № 1578 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3862/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2,
предл. I-во ЗЗД сумата от 8 382,75 лв., представляваща наемно възнаграждение за периода
от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. по договор за наем № ***/***.**.*** г., сключен между
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД,
като наемател;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл
II-ро ЗЗД сумата от 1 191,49 лв., представляваща консумативни разходи за изразходвана
електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г., дължими по договор за наем №
****/*.**.**** г., сключен между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като
наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД, като наемател;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл
II-ро ЗЗД сумата от 160,94 лв., представляваща такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г.,
дължима по договор за наем № ***/***.***.**** г., сключен между Софийски университет
„Св. Климент Охридски“, като наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД, като наемател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДСС Ауто“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Горно Пещене, ул. „Околчица“ № 11, да заплати на
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, сумата от 590,61 лв. – разноски в
производството по гр. дело № 1309/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата
от 194,70 лв. – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 3862/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8