Р Е Ш Е Н И Е
№:1812 31.10.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1647 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.80 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ).
Образувано е по жалба на Църковно настоятелство при храм
„Свети Георги“, гр.Созопол, ул.Аполония №36, представлявано от енорийски
свещеник И.С.П., чрез пълномощника адвокат Х.К., против предписание изх.№
С-123(6)/13.06.2019г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) - Бургас, за премахване от границите на природна
забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“,
разположените каравани в поземлен имот 67800.1.218 по кадастралната карта на
гр.Созопол.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на оспореното предписание. Счита се, че административният орган погрешно
е приел, че в имота има защитен обект „пясъчни дюни“. Същите са обект със
специална законова защита, които на основание чл.6, ал.4, т.4 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) могат да бъдат единствено
публична държавна собственост. От това жалбоподателят извежда противоречие с
записаното в атакувания акт, че поземлен
имот 67800.1.218 е частна собственост, поради което намира за неправилно
предположението, че в този имот има дюни. В съдебно заседание дружеството, чрез
редовно упълномощения адвокат Х.К. ***, поддържа жалбата на изложените
основания и претендира присъждане на извършените по делото разноски.
Ответникът – директор на РИОСВ-Бургас, представя
административната преписка по която е издадена оспорената заповед, както след
указание на съда представя допълнителни писмени доказателства. Чрез редовно
упълномощения юрисконсулт Анна К., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 27.05.2019г.
служители на РИОСВ-Бургас във връзка с постъпил сигнал, извършили извънредна
проверка на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна
рибка“ и „Градина“, находяща се в землището на гр.Созопол. Резултатите са
отразени в констативен протокол № 015644/27.05.2019г. (л.10). При проверката
било установено, че върху част от имотите попадащи в защитената територия са
поставени различни обекти, като върху поземлен имот 67800.1.218 са поставени
два броя каравани. В протокола е отразено, че природната забележителност е смесена
собственост.
С писмо изх.№ С-123(1)/31.05.2019г. директорът на РИОСВ-Бургас поискал от
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас, да
му предостави данни за имотите включени в природна забележителност „Пясъчни
дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, включително и досежно поземлен
имот 67800.1.218. Видно от изпратения отговор, включващ извадка от кадастралния
регистър на недвижимите имоти (л.14), този имот е собственост на Църковно
настоятелство при храм „Свети Георги“, гр.Созопол на основание решение на ОСЗГ-Созопол
по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ под № 682/14.03.2001г.
Последвало издаването на оспорения в настоящото съдебно производство акт с изх.№
С-123(6)/13.06.2019г. на директора на РИОСВ-Бургас, адресиран до жалбоподателя,
относно нарушение на режима на природна забележителност „Пясъчни дюни между
къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“. В него е посочено, че по повод
постъпилия сигнал била извършена проверка от РИОСВ-Бургас, при която се
установило, че в поземлен имот с идентификатор 67800.1.218 по кадастралната
карта на гр.Созопол, в границата на тази природна забележителност, са били разположени
2 бр. каравани. Посочено е също, че имотът е общинска частна собственост. За
последното обстоятелство в съдебно заседание пълномощникът на ответната страна
заявява пред съда, че това посочване е невярно и се дължи на допусната
техническа грешка още повече, че църковното настоятелство не оспорва, че е
собственик на имота. В акта е намерено, че извършената дейност е в нарушение на
ЗЗТ и режима на защитената територия. Поради това на адресата на акта е указано
да изпрати представител в инспекцията на указана дата, за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Освен това на основание чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) е предписано на Църковно настоятелство при храм „Свети
Георги“ да премахне от границите на природна забележителност „Пясъчни дюни
между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, разположените каравани в поземлен
имот 67800.1.218 по кадастралната карта на гр.Созопол, в 14 дневен срок от
получаване на писмото. В акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок
същият може да бъде обжалван.
По делото е представено копие от известие за доставяне № ИД PS 8000
025WUZ L, с което
процесният акт е бил връчен на жалбоподателя, но същото не напълно четливо и от
него не може да се установи точната дата на връчване. Съдът изрично указа с
разпореждане № 2872/17.07.2019г. и определение № 1634/02.08.2019г. на ответната
страна, да представи известието за доставяне в пълното му съдържание и че носи
доказателствената тежест за установяване дата на връчване на оспорения акт, но
такива доказателства не бяха ангажирани.
По преписката е приложено подписано писмо с непосочен автор в което е
посочено, че във връзка с процесното писмо изх.№ С-123(6) до собствениците на имот
67800.1.218 и установените при проверката 2 бр. каравани върху него, те нямат
денонощна охрана на терена, но при получаване на писмото и проверка на място –
теренът бил свободен. Постоянно имат такива проблеми и се стараят да минават
2-3 пъти седмично и да гонят самонастанилите се. Би било редно да се потърси отговорност
и от тях, тъй като както автомобилите, така и караваните имат регистрационни
номера и собственици. Имотът е преотдаден на други фирми, за което прилага
договори. Първият договор е между църковното настоятелство и „АВА експорт“ЕООД,
като наемател след анекс става „АВА-градина“ЕООД, която от своя страна го
преотдава на „Кей ес ди консулт интернешънъл“ЕООД. Към това писмо са приложени
и цитираните наемни договори и анекс.
След указание на съда ответната страна представи заповед № РД-536 от
30.09.2016г. на министъра на околната среда и водите, публикувана и в ДВ, бр.83
от 21.10.2016г., съгласно която на основание чл.42, ал.5 и 6, вр. чл.43 от ЗЗТ,
във връзка с извършени по-точни замервания е актуализирана защитената територия
– природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и
„Градина“, в землището на гр.Созопол, обявена със заповед № 2109 от
20.12.1984г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при
Министерски съвет, ДВ, бр.3 от 1985г., от 380 дка на 331, 779 дка. Изрично са
изброени имотите които попадат в границите на природната забележителност, като
между тях е имотът на жалбоподателя – поземлен имот 67800.1.218. Представен е
препис и от цитираната предходна заповед № 2109 от 20.12.1984г.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1,
вр. чл.146 от АПК съдът достигна до следните правни изводи:
По делото съдът, въпреки дадените указания на
ответника, не успя да установи кога оспореното предписание е връчено на
жалбоподателя, поради което приема, че жалбата е подадена в срок. Следва да се
има предвид, че в процесния акт не са посочени реда и срока да обжалването му,
поради което е приложима хипотезата на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно която
когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може
да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Освен
това жалбата е подадена от правен субект, което е адресат на издаден срещу него
неблагоприятен акт, т.е. при наличие на правен интерес. Самият акт подлежи на оспорване,
съгласно изричната разпоредба на чл.80 от ЗЗТ. Поради изложеното жалбата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предписанието е издадено от компетентен орган –
директора на РИОСВ-Бургас, съобразно нормата на чл.79, ал.2 от ЗЗТ и е в
предвидената от закона писмена форма. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Наличието на
такива не се твърди и от жалбоподателя.
С него е дадено задължително предписание касаещо мярка
за предотвратяване и отстраняване на вредни последици от допуснато нарушение в
защитена територия на основание чл.79, ал.2, т. 4 от ЗЗТ, на Църковно
настоятелство при храм „Свети Георги“, гр.Созопол, за това, че в поземлен имот
67800.1.218 по кадастралната карта на гр.Созопол е допуснало разполагането на 2
бр. каравани, в нарушение на ЗЗТ (вж. чл.24 от с.з.). От доказателствата по
делото – заповед № РД-536 от 30.09.2016г. на министъра на околната среда и
водите, безспорно се установява, този имот попада в границите на защитена
територия – природна забележителност по смисъла на чл.5, ал.3 и чл.23, ал.1 от
ЗЗТ, както и че този имот е собственост на църковното настоятелство, съгласно
записването в кадастралния регистър.
По делото не се спори и съгласно констативен протокол
№ 015644/27.05.2019г., на тази дата била извършена проверка от контролните от
РИОСВ-Бургас, които установили, че действително в имота били поставени две
каравани, което и в противоречие с определения режим на защитената територия.
Съгласно чл.11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на
гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите,
установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената
територия и плана за управлението й, а съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗТ ползването
на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на
дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с
плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове
и проекти. От своя страна чл.24 от ЗЗТ забранява в природните забележителности
осъществяването на дейности, които могат да нарушат тяхното естествено
състояние или да намалят естетическата им стойност.
В чл.79, ал.2,
т.4 от ЗЗТ е предвидено, че директорите на регионалните органи на
Министерството на околната среда и водите издават предписания за мерки за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или
увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии.
Основният спор между страните в случая е дали в случая
се касае или не, за пясъчни дюни, по смисъла на чл.6, ал.4, т.4 от ЗУЧК, които
би следвало да са публична държавна собственост. В процесното предписание,
макар природната забележителност да е наречена „пясъчни дюни“, нито се твърди,
нито се обосновава, че същата е част от крайбрежна плажна ивица или морски плаж
по смисъла на чл.6 от ЗУЧК. Изрично обаче в предписанието е посочено, а и от
представените доказателства се установява, че се касае за защитена територия –
природна забележителност, по смисъла на чл.5 от ЗЗТ, която няма законова пречка
да бъде и частна собственост (вж. чл.10 и чл.11 от ЗЗТ). Поради това в случая
изобщо не е приложим режимът на защита по ЗУЧК, а предвид обстоятелството, че
се касае за природна забележителност, правилно административният орган е издал
предписанието на основание чл.79, ал.2, т. 4 от ЗЗТ.
Предписанието е законосъобразно, защото се основа на констатации,
обективирани в съставения нарочен констативен протокол при установен факт на
извършване на дейност с противоречие с установения режим в ЗЗТ. То е адресирано
към собственика на имота – Църковно настоятелство при храм „Свети Георги“,
гр.Созопол, съгласно извършената справка в кадастралния регистър.
Законосъобразността му следва да се преценява и с оглед целта за налагането. Същата
е насочена пряко към недопускането на дейности, които могат да нарушат
естественото състояние на природната забележителност – поставянето на каравани
и изобщо движението на превозни средства
върху пясъчни образувания неминуемо ги разрушава.
При това положение се налага извода, че липсват данни
за твърдяната незаконосъобразност на процесното предписание, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание
чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото
не е с фактическа и правна сложност, следва на РИОСВ-Бургас да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от
НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Църковно настоятелство при храм „Свети Георги“, гр.Созопол, ул.Аполония №36,
против предписание изх.№ С-123(6)/13.06.2019г. на директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите - Бургас, за премахване от границите на
природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и
„Градина“, разположените каравани в поземлен имот 67800.1.218 по кадастралната
карта на гр.Созопол.
ОСЪЖДА Църковно
настоятелство при храм „Свети Георги“, гр.Созопол, ул.Аполония №36, да заплати на Регионалната инспекция по
околната среда и водите - Бургас, сумата от 100 (сто) лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: