МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1522/2015г. ІVн.с.РРС

 

                     Русенската  Районна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Е.А. в това, че на 21.12.2014 г. в с.Смирненски,  обл.Русенска, направил опит да се  съвкупи с лице от женски пол – А.А.Т., като я принудил за това със сила и опитът останал недовършен по независещи от волята му причини - престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.18 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа  обвинението по отношение на подсъдимия.

Подсъдимият А. дава обяснения, в които изцяло отрича да е направил опит да изнасили пострадалата.

По делото е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата против подсъдимия за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Е.А. е  роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, женен,  работи, осъждан, ЕГН: **********.

На 20.12.2014 г., около 22:00 часа, св. З.А.З. и св. Д.Н.А.,***, били на гости в дома на св. А.А.Т. ***. Последната им предложила да отидат на дискотека в село Смирненски, област Русе и те се съгласили. Св. А. Т. се приготвила за дискотеката, като си облякла черна, права, къса  рокля над коляното с подплата и дълъг ръкав. Отдолу била обута с чорапогащник телесен цвят, черни обувки с висок ток. Била с черно бельо – тип „прашки” и сутиен с презрамки, като чашките на сутиена били с бродерия наподобяваща цветя. Св. Т. взела със себе си и дамска кожена чанта, в която поставила личните си документи и лични дамски принадлежности. Понеже времето било хладно, св. Т. облякла връхна дреха - черно кожено манто с цип и колан в областта на кръста. Така облечена, същия ден, около 22:30 часа, св. Т., заедно със свидетелите З. и А., отишли с личния автомобил на св. Т. - „Ситроен Саксо” с рег. № ...... в дискотека „Макси“ в село Смирненски, област Русе. Св. Т. паркирала автомобила си на улицата от страната на дискотека „Макси”, на около 2 метра от входа й, с предна част насочена към училището в селото. Заключила автомобила и дала ключовете за същия на св. З., с който имала интимна връзка. Тримата заедно влезли в дискотеката, където имало много посетители и всички маси били заети. Огледали се и видели свободно място на бара в дъното на дискотеката до аварийния изход. Свидетелите Т., З. и А. отишли на това място и се настанили, като си поръчали уиски и безалкохолни напитки. По същото време в дискотеката, на маса в близост до входа, се намирал св. Е.И.Д. ***. Св. Д. познавал св. Т. по физиономия и знаел, че е от село Тетово. Също така познавал и св. З. по прякор „Мочо“ и св. А. с прякор „Джъртито“, тъй като били от едно село. По-късно, около 23:00 часа с личния си автомобил „Джип Гранд Чероки“, с рег. № ...... пред дискотека „Макси“ пристигнал подс. А.Е.А. *** известен с прякора „Закса“. Той бил заедно със свои приятели, сред които и св. Г.Р.К.,***. Подсъдимият паркирал автомобила си на тротоар, срещу входа на дискотека „Макси“ и заедно с приятелите си влезли в заведението, където се настанили на първата маса до входа при св. Е.Д., който бил със свои приятели. Подс. А. си поръчал уиски и се запознал със св. Д. и неговата компания и им казал, че има фирма за мрамор. В дискотеката било шумно, с приглушено осветление. Малко след това приятелите на св. Д. си тръгнали, а последният останал на масата заедно с подсъдимия и неговите приятели, като междувременно се разбрал със свой приятел да дойде да го вземе по-късно от заведението. Когато приятелят му се обадил, че наближава, св. Д. казал на подс. А., че си тръгва, след което отишъл при св. З. и също му казал, че си тръгва, като го попитал дали и той няма да си тръгва. Св. З. му отговорил, че щял да остане. По това време св. Т. си била изпила уискито и си поръчала второ, като помолила св. З. да я придружи навън. Тримата, св. Д., св. Т. и св. З. излезли пред дискотеката, където имало и други посетители на заведението. Застанали на стъпалата и докато св. Д. чакал приятеля си да го вземе с колата, разговарял със свидетелите Т. и З.. В същото време към тях се приближил подс. А., който без никаква видима причина ударил св. З. с шамар по лицето. Св. Т. се възмутила от поведението на подсъдимия и му направила забележка, при което той ударил и на нея два шамара по лицето. В този момент св. Д., дръпнал подс. А. и му казал, че е приятел със свидетелите Т. и З.. Свидетелят З. и св. Т. тръгнали надолу по стъпалата към залата на дискотеката. Непосредствено след стъпалата, преди входа на залата, подс. А. настигнал св. Т., дръпнал я за ръката и я попитал, дали го познава и знае ли кой е. Тя му отговорила, че не го познава и не иска да разговаря с него. Подсъдимият настоял да го изслуша, извинил й се, че я е ударил и предложил да почерпи компанията й. По това време покрай тях минал св. Т.З.Ю. – барман в заведението. Св. Т. отказала на подсъдимия да я почерпи и влязла в залата, като тогава видяла, че са се освободили места на маса, съседна на тяхната. Св. Т., заедно със свидетелите З. и А., седнали на тези места, на маса близо до бара. На масата св. Т. и св. З. споделили със св. А., какво се било случило пред заведението. Малко след това подс. А. отишъл при тях и седнал на тяхната маса, като поръчал на сервитьора - св. Л.С.Т., бутилка уиски с четири чаши. Тогава св. А. разбрал, че това бил мъжът, който преди това бил ударил св. Т. и св. З. пред дискотеката. Св. Т. донесъл поръчаната от подс. А. бутилка уиски с четири чаши и четири безалкохолни напитки, „бонус“ от заведението. Тримата мъже пили от уискито, като на масата подс. А. разговарял със св. Т.. При разговора подсъдимият казал, че е от село Смирненски и има фирма за мрамор и гранит. Св. Т. се сетила, че неин познат е работел в такава фирма в село Смирненски и го попитала дали го познава. Подсъдимият, ясно й показал, че не го интересува човекът, за който тя го пита и се направил, че не я чува. Била изпита почти цялата бутилка уиски, когато подсъдимият поканил Т. на танц, но тя му отказала. Опитал се да я целуне, но тя не му позволила, като се отдръпнала и той отново седнал на мястото си. Малко след това подс. А. станал, хванал св. Т. за лявата ръка над лакътя, повел я към изхода и й казал, че иска да поговорят. Свидетелите З. и А. останали на масата, където на канапето до тях били дамската чанта, телефонът и мантото на св. Т.. Когато подсъдимият и св. Т. излезли пред заведението, там нямало хора. След тях пред заведението излезли св. З. и св. А.. Виждайки ги подс. А. им казал да ги оставят сами, защото искал да говори насаме със св. Т., при което свидетелите З. и А. се върнали в дискотеката. Останали сами пред заведението, подс. А. решил да се възползва и започнал да дърпа св. Т. към автомобила си. На въпроса й „Какво искаш?“, подсъдимият й отговорил „Сега ще ти покажа.“ и се опитал да я вкара в автомобила. Св. Т. отказала да влезе в автомобила на подс. А. и започнала да се съпротивлява, като и извикала за помощ. Дърпайки св.Т. за ръцете я завлякъл странично на дискотеката и в близост  до читалищната сграда на селото в затревена местност (парк). Там подс. А. започнал да я удря с юмруци основно в областта на главата, ясно заявявайки какви са му намеренията, като не се демотивирал  от молбите й да я остави, включително, че иска да е жива, защото има дете. В резултат на тези удари подс. А. я съборил на земята и започнал да я рита с крака по цялото тяло. След това разкъсал чоропогащника и долното й бельо и хванал роклята й от долната страна и я издърпал, ведно със сутиена от тялото й, в резултат на което св.Т. останала чисто гола. Подс. А. събул долнището на анцуга си и св.Т. видяла, че той е с възбуден полов член, като се опитал да проникне във влагалището и. Тъй като през цялото време тя се съпротивлявала, като си свивала краката, ритала го и го удряла, той не успял да стори това, а само бръкнал с пръсти във влагалището й. В момент когато подсъдимият подновил  опита си да проникне с половия си орган във влагалището й, по улица „Цар Асен” в селото минало превозно средство, което ги осветило с фаровете си и той  за момент пуснал св. Т.. Тя използвала това, успяла да го ритне и побягнала както е гола към входа на заведението.  Малко преди това св. А., чувствайки, че е прекалил с алкохола, решил да си тръгне от дискотеката, казвайки на св. З., че ще излезе на чист въздух. Тръгвайки от заведението, св. А. по погрешка взел мобилния телефон на св. Т., който бил на масата. Пред заведението не видял хора и без да се обажда на св. З. тръгнал в посока на училището към дома на баба си в село Смирненски. Притеснен от отсъствието на приятелката си, св. З. също излязъл пред заведението. Огледал се, но не видял хора, нито св. Т., нито св. А.. Тогава по улицата пред дискотеката в посока от центъра към училището преминал автобус. Св. З. отишъл до автомобила на св. Т. и в този момент я видял да бяга гола от парка срещу него, викайки „Помогнете ми, помогнете ми!”. Когато приближила, св. Т. разпознала св. З. и му извикала „Отключи колата! Карай към полицията!” Св. З. отключил колата и св. Т. седнала на предната дясна седалка, а той на шофьорското място. В автомобила св. Т. заключила вратите от вътрешната страна и казала „Карай по-бързо към полицията! Този е луд”. В този момент до автомобила от страната на св. Т. дошъл и подс. А., който започнал да дърпа дръжката на вратата и същевременно викал „Отвори вратата! Никъде няма да ходите”. След като подс. А. разбрал, че вратата е заключена, започнал да рита автомобила и казал, че щял да счупи стъклото. Св. З. се уплашил и не успял да постави контактния ключ в контакта, като го дал на св. Т.. Подсъдимият отишъл от страната на шофьора и се опитал да отвори вратата, но св. Т. успяла да стартирала двигателя и св. З. потеглил в посока на училището в село Смирненски. Отдалечавайки се от мястото, св. Т. се обадила от мобилния телефон на св. З., с номер  …….. на ЕЕН 112 и подала сигнал за инцидента. Обаждането от оператора било прието в 02,42 ч. на  21.12.2014 г., а времетраенето на разговора било 6,27 минути. Докато св. Т. се опитвала да обясни на оператора какво се е случило, загубила съзнание, което наложило св. З. докато управлявал автомобила да обясни, че се движат от село Смирненски към град Ветово. След потеглянето на св. Т. и св. З. с автомобила, подс. А. отишъл до входа на дискотеката, където на стъпалата срещнал св. Т. и му платил сметката. Веднага след това се качил в автомобила си и потеглил правейки маневра на заден ход, като се насочил в посока центъра на село Смирненски, откъдето продължил по улица водеща към изхода на село Смирненски за село Тетово, където имало бензиностанция. Преди да достигне бензиностанцията, подс. А. направил маневра като се върнал по обратния път, заобикаляйки дискотека „Макси” и се върнал по улицата пред заведението, продължил към центъра на селото и се прибрал в дома си. В това време в град Ветово, автомобилът управляван от св. З. бил пресрещнат от полицейски наряд със служебен автомобил управляван от св. В.В.В. – полицейски служител при РУ – град Ветово, който ги съпроводил до ЦСМП – град Ветово. Пред сградата на ЦСМП – град Ветово св. Д.И.С. – медицински фелдшер при ЦСМП – град Русе, филиал – град Ветово, се опитала да осъществи контакт с пострадалата Т. намираща се на предната дясна седалка, но същата била неконтактна, треперела и била изпаднала в състояние „тремор” – цялото тяло и крайниците й били в конвулсии. Времето било студено и понеже св. Т. била гола, св. С. я наметнала с одеяло и с помощта на полицейските служители я извадили от колата и внесли в приемното отделение. Там св. С. прегледала общото състояние на св. Т., при което й направило впечатление, че същата има кръвоизлив на клепача в областта на лявото око, засъхнала кръв по устните и по краката и следи от охлузвания по крайниците. След като св. Т. се затоплила и станала контактна, същата обяснила на полицейските служители и екипа на Спешна медицинска помощ какво се е случило и била откарана със специализиран автомобил на ЦСМП в МБАЛ – град Русе. На път за болницата екипът минал през дома на св. Т. ***, за да се облече, тъй като била гола. След преглед в Спешно отделение при МБАЛ – град Русе на св. Т. бил издаден лист за преглед, след което същата била освидетелствана от съдебен лекар. В последствие   св. Т. подала оплакване в полицията и започнало настоящото досъдебно производство. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия извършителят на престъпното деяние бил разкрит и това бил подс. А.Е.А.. С протокол за доброволно предаване, подс. А. предал за нуждите на разследването дрехите и обувките, с които бил облечен и обут в нощта на инцидента - черно долнище на анцунг с два джоба отстрани с ципове и надпис върху левия крачол под джоба „Desidel”, сиво горнище на анцунг с качулка, с черни ленти и надпис отпред, горе в ляво „Desidel”, 1 брой пуловер с яка, на райета с етикет „Мадос”, 1 чифт маратонки „Пума”, № 42 ½, бели на цвят с черни ленти, 1 брой черно кожено елече с подплата, 1 брой черна, джинсова шапка с козирка.

В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествието в село Смирненски, област Русе, на затревено пространство намиращо се в непосредствена близост до читалището в селото на  ул. „Цар Асен“ № 10. За посока на огледа била приета посоката, по която сградата на читалището била ориентирана в посока изток-запад, успоредно на пътното платно на ул. „Цар Асен“. На 12 м. от десния бордюр на ул. „Цар Асен“, в западната част на сградата на читалището, се намирал входа към дискотека „Макси“. Входът на същото се намирал на 25 метра от десния източен ръб на сградата, който бил приет за ОР1. На 15 метра от ОР1 се намирал левият източен ръб на сградата и същият бил приет за ОР2. Източната и южната, прилежащи площи около сградата на читалището били затревени с израсли високи дървета. На 4.3 м от ОР2, в източна посока при огледа била фиксирана следа върху покритата с листа почва от провлачване с дължина 14.4 метра, ориентирана в североизточна посока, към ул. „Стара планина“, като до 6 м от ОР2 същата се намерила единична, след което продължавала раздвоена в две успоредни прави достигащи до левия тротоар на ул. „Стара планина“. Разстоянието между двете успоредни следи било измерено 37 см. При огледа били фиксирани две успоредни следи от провлачване и върху почвата на тротоара с дължина на всяка 3 метра, насочени в южна посока. На 10 метра от края на следите, в южна посока върху почва на тротоара били фиксирани два частични отпечатъка от грайфери на обувка с дължина 31 см. На 9 метра в южна посока от следите от обувки до тротоара на ул. „Стара планина” било фиксирано дърво с диаметър в основата си 35 см., от стоящо на 2 метра в западна посока от левия бордюр на тротоара на ул. „Стара планина”. На 30 см. от дървото в западна посока върху затревена площ, покрита със сухи листа и борови иглички, били намерени, фиксирани и иззети – черна рокля от дантела с черна плътна подплата, обърната с подплатата навън, без видими следи от разкъсване и повреди и черен сутиен, с кафяви цветчета, на който дантелата от двете страни на чашките била разкъсана. Сутиенът бил намерен  неразкопчан.

По делото било проведено разпознаване на лица, при което св. А.Т. разпознала подс. А.А. и заявила, че на процесната дата 21.12.2014 г., той й е нанесъл побой и се е опитал да я изнасили в село Смирненски. По делото било проведено разпознаване на лица, при което св. З.З. разпознал подс. А.А. и заявил, че на процесната дата 21.12.2014 г., той е нанесъл удари с шамари на него и св. Т., след което е извел последната от дискотека „Макси“, а впоследствие е викал и блъскал по автомобила на св. Т., когато тя се е заключила гола в него.

В съдебно заседание, поради замяна на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, с друго,  е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на пострадалата, от заключението на която е видно медицинското състояние при експертизирането на св. А.А.Т..  От заключението на вещото лице е видно, че по св. Т. са установени следните увреждания: кръвонасядания, отоци, зачервяване и охлузвания по главата, тялото и крайниците. Описаните увреждания били в резултат на действието на твърди тъпи и ръбести предмети и по давност можело да бъдат получени при инцидента на 21.12.2014 г., по начин, съобщен от свидетелските показания. Тези увреждания й причинили болка и страдание. Не били установени травматични увреждания в областта на половия орган и ануса, но по долните крайници и седалището били установени зацапвания с материи, наподобяващи кал.

В съдебно заседание, поради замяна на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, с друго,  била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на подс. А.Е.А., от заключението на която е видно медицинското състояние при експертизирането на подс. А.. От заключението на вещото лице е видно, че по подс. А. са установени следните увреждания: кръвонасядане на шията, охлузвания по гръбната повърхност на двете ръце. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди ръбести предмети и по давност можело да бъдат получени преди не повече от около едно денонощие преди освидетелстването.

От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно биологическа експертиза на веществени доказателства, се установява, че по повърхността на предоставените обекти се наблюдават, както следва: По обект № 1 /рокля на св. Т. иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2014г./ се наблюдават остатъци от листа, треви и клечки, зацапвания от земна маса, основно по задната долна част, до 15 см от долния ръб, не се наблюдават петна, наподобяващи зацапване с кръв или сперма. По обекти № 2 /сутиен на св. Т., иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2014г./, № 3 /блуза, предадена от подс. А./, № 7 /елече, предадено от подс. А./, № 8 /шапка, предадена от подс. А./, не се наблюдават петна, наподобяващи зацапване с кръв или сперма. По обект № 4 /маратонки, предадени от подс. А./, носовете им са зацапани в кафяво и се наблюдават зеленикави протривания, подметките им също са зацапани в кафяво, не се наблюдават петна, наподобяващи зацапване с кръв или сперма. По обект № 5 /долнище на анцуг, предадено от подс. А./, по долните части на крачолите се наблюдават обширни кафяви зацапвания, на 21 см от ластика на кръста по предния централен шев са установени две малки кафеникаво-червеникави капки, които реагирали положително за кръв. По обект № 6 /горнище на анцуг, предадено от подс. А./, на 5 см от долния край на централния цип, от лявата страна, непосредствено до него е установена малка червена пръска, по ръба на маншета на левия ръкав, странично също била установена малка червена пръска. Двете пръски дали положителни реакции за кръв. При налагане на обекти № 5 и № 6 един върху друг се установило, че нивото на ориентировъчните петна от кръв съвпадат.

От заключението на съдебно биологическата експертиза се изяснило, че при изследване на обекти № 1 /рокля/, № 2 /сутиен/, № 3 /блуза/, № 4 /маратонки/, № 7 /елече/, № 8 /шапка/ не се установили зацапвания, наподобяващи от кръв или сперма. По обект № 5 /долнище на анцуг/ и обект № 6 /горнище на анцуг/ се доказало присъствие на човешка кръв, на която не можело да се определи кръвно груповата принадлежност, поради много малкото количество кръв. По обект № 5 и обект № 6 не се доказало зацапване от сперма. При всички обекти не били установени косми. По обекти № 1, 4, 5 и 6 се установили зацапвания със земна маса, по обект № 1 - остатъци от листа, клечки и трева, а по обекти № 4 и 6 жълтеникаво-зеленикави протривания от трева. 

В хода на разследването била назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, на подсъдимия А.Е.А.. От заключението на същата се изяснило, че при освидетелстването подс. А. страдал от смесено тревожно-депресивно разстройство. От заключението на експертизата също така се изяснило, че в инкриминирания период /21.12.2014г./, подс. А. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране, като действията му не са били болестно мотивирани или моделирани. Актуалното психично състояние на подс. А. му позволява да участва пълноценно във всички фази на досъдебното и съдебното производство, като възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи значение за делото и дава достоверни обяснения за тях, ако има желание за това. При експертизирането на подс. А., не били установени данни от които да се допусне, че в някакъв момент при него са били налице белези на психическо разстройство представляващо или покриващо критериите за „умствена недоразвитост” и/или „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”, по смисъла на чл.33 от НК. От заключението се установява, че психичното разстройство, от което страда подс. А. не представлява и не покрива критериите за „тежко заболяване” по смисъла на чл.25, ал.1 от НПК.

С протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 21.12.2014 г., са изискани и предоставени образци за сравнително изследване от нокти и поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на подс. А. и св. Т.. С протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 20.02.2015г., са изискани и предоставени образци за сравнително изследване с участието на биолог – обтривки от устна кухина на подс. А. и св. Т..

В хода на разследването била назначената и изготвена ДНК експертиза № PG63/DNA/02042015 на веществени доказателства. От заключението на същата се изяснява следното: За обект № PG-63-2-2015, обтривка от най-голямата изрезка от нокът от дясна ръка на св. А.Т., е определен ДНК профил, показващ пълно съвпадение с този определен за сравнителния материал от самата нея; За обекти: № PG-63-2-1-2015 обтривка от нокти лява ръка на св. А.Т., обект № PG-63-1-2015 - два броя изрезки от нокти дясна ръка на св. А.Т., обект № PG-63-3-2015 - обтривка от изрезки от нокти от лява ръка на подс. А.Е.А., обект № PG-63-4-2015 - обтривка от изрезки от нокти от дясна ръка на подс. А.Е.А., обект № PG-63-5-2015 - изрезка от материята на долнище от анцуг и обект № PG-63-6-2015 - изрезка от материята на горнище от анцуг – е установена смес от биологичен материал от две лица (мъж и жена) в различно количествено съотношение. При обект № PG-63-2-1-2015 - обтривка от нокти лява ръка на св. А.Т., се наблюдават и алели от трето лице, които не могат да се интерпретират. При обекти № № PG-63-1-2015, PG-63-2-1-2015, PG-63-5-2015, PG-63-6-2015 клетъчният материал в         по-голямото количество формира ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от св. А.Т. - обект № PG-63-7-2015 (сравнителен материал от св. Т. – изрязана част от тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина), а този в по-малкото количество формира ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на подс. А.Е.А.  - обект № PG-63-8-20152015 (сравнителен материал от подс. А. – изрязана част от тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина); При обекти № № PG-63-3-2015 и PG-63-4-2015, клетъчният материал в              по-голямото количество формира ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от подс. А.Е.А.  - обект № PG-63-8-20152015, а този в            по-малкото количество формира ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал  от св. А.Т. - обект № PG-63-7-2015. От заключението на ДНК експертизата е видно, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен св. А.А.Т., е: 1 на 328 471 000 000 000 000 000 000 000. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен подс. А.Е.А., е: 1 на 11 798 200 000 000 000 000.

В хода на разследването били изискани и приобщени записи от 7 бр. камери за видеонаблюдение, монтирани в село Смирненски, област Русе. Същите били предадени с протоколи за доброволно предаване на 3 оптични носителя DVD-R, след което била назначена техническа експертиза, за експертно изследване на тяхното съдържание. От заключението на същата се изяснява следното: На записите от камера № 3 е изписано „Училище”, като камерата е монтирана на ул. „Цар Асен”, срещу сградата на училището в село Смирненски и е насочена по продължение на улицата към дискотека „Макси”. Между камерата и заведението, на улицата пред училището отдясно на камерата свети улично осветително тяло. Записите са през тъмната част на денонощието и уличното осветително тяло заслепява камерата. На улицата пред заведението се виждат силуети на паркирани МПС-та, като не се вижда входът на заведение „Макси”. На записа от 21.12.2014г., за времето от 02:39:50 часа до 02:40:49 часа по ул. „Цар Асен” се виждат приближаващи светлини на МПС насочени към камерата. МПС-то преминава под камерата, при което се вижда задна част на автобус, който завива вляво на камерата и се скрива от обхвата й. В 02:40:53 часа от мястото, на което автобусът излиза от обхвата на камерата в посока противоположна на заведение „Макси” преминават двама пешеходци с чанти, като минават под камерата. В 02:41:25 часа пред заведение „Макси” потегля МПС и продължава в посока на училището. В 02:42:42 часа се вижда силует на човек, пресичащ пътното платно от заведение „Макси” към срещуположната страна на пътя. Светлината от уличното осветление не позволява да се види МПС-то, до което отива силуетът. В 02:42:53 часа на няколко пъти присветват аварийни светлини на МПС, спряно зад уличната лампа, до което отива силуета. МПС-то потегля с включени фарове, насочени към камерата, след което спира и тръгва на заден ход, завивайки по ул. „Стара планина”. В 02:44:10 часа от ул. „Стара планина” излиза МПС с включени фарове и завива по ул. „Цар Асен” в посока на търговски обект „Кочан 2011” известен в село Смирненски, като „Самишкото”. На записите от камера № 5, е изписано „Здравна”. Камерата е насочена срещу търговски обект „Самишкото”, намиращ се на кръстовището между ул. „Цар Асен”, ул. „Х. Ботев” и улиците „Плиска” и „Преслав” в село Смирненски. На записите в 02:44:32 часа се наблюдава преминаване на  МПС – „джип”, с четири врати със светъл сребрист цвят, което се движи по ул. „Цар Асен” и продължава по ул. „Плиска”, по която се достига изхода на село Смирненски към село Тетово. В 02:48:40 часа лекият автомобил  „джип“ с четири врати, със светъл сребрист цвят се връща по ул. „Плиска” и продължава по ул. „Цар Асен”. В 02:48:54 часа на камера № 3 се наблюдава приближаващо по ул. „Цар Асен”, МПС с включени фарове, което се движи от търговски обект „Самишкото” към заведение „Макси”, като преди заведението същото завива вляво и продължава по ул. „Стара планина”. В 02:49:40 часа, зад камерата по ул. „Цар Асен” приближава МПС с включени фарове, преминава под камерата, покрай заведение „Макси” и продължава по улицата в посока на търговски обект „Самишкото”. На записите от камера № 4 е изписано „Крушата”, като камерата е монтирана на изхода на село Смирненски, към град Ветово и е насочена към селото. На записите в 02:46:06 часа се виждат приближаващи фарове на ПТС, движещо се от центъра на село Смирненски в посока град Ветово. В 02:50:32 часа на камера № 5, по ул. „Цар Асен” се наблюдава движение на МПС – лек автомобил „джип“ с четири врати и светъл сребрист цвят, който продължава по ул. „Преслав” водеща към изхода към град Ветово. На записите от камера №2 е изписано „Кметство”, като тази камера е монтирана срещу сградата на Кметство село Смирненски и обхваща осветен участък от пътното платно на ул. „Преслав”. За времето от 02:50:40 часа до 02:50:46 часа преминава лек автомобил – джип със светъл, сребрист цвят. Същият се движи с включени светлини по ул. „Преслав”, идвайки от кръстовището с ул. „Цар Асен” и продължава в посока изхода за град Ветово. От съдържанието на видеозаписите, съдържащи се в оптичните носители, са фиксирани кадри със събития, които са приложени като 36 бр. цветни снимки снети на хартиен носител.

 

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена  според всички събрани на  досъдебното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, както и от писмените доказателства и доказателствени средства –- протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, съдебномедицински, биологична, ДНК, технически експертизи, КСППЕ, справка за съдимост, биографична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, справки от Сектор „ПП“ при ОД МВР – град Русе, справки от мобилни оператори, веществени доказателства - приложени по делото и доказателствени средства – фотоалбум, протоколите за следствените действия, декларация, автобиография, свидетелство за съдимост.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи :

Подсъдимият А. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.152 ал.1 т.2  пр.1  от НК., тъй като на 21.12.2014 год. в с.Смирненски обл. Русенска направил опит да  се съвъкупи с лице от женски пол – А.А.Т., като я принудил за това със сила и опитът за изнасилване останал недовършен по независещи от волята му причини.

Доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, са категорични, безспорни, безпротиворечиви и не оставят никакво съмнение, че именно подс. А. е автор на престъплението, в което е обвинен.

Защитата и подсъдимият  категорично оспорват, че подс. А. е извършител на това деяние, вкл. оспорват изобщо и обстоятелството, че по отношение на пострадалата Т. е имало както престъпление против половата й неприкосновеност,  така също и, че е получила телесни увреждания в тази връзка.

Успоредно с излагане на съображения за наличие на обективните признаци от състава на престъплението, съдът  ще изложи и съображения защо не възприема тезата на подс. А. и възраженията на четиримата му защитници.

В своите обяснения подс. А. не отрича, че е ударил шамар (-и) на св.З. и св.Т., но след това се е върнал и стоял в заведението и  в един момент – около и малко след 00,30 часа на 21.12.2014 г. се е качил в автомобила си, тръгвайки към бензиностанцията в селото, за да го зареди. Тъй като бензиностанцията била затворена, минал по обиколен маршрут с оглед избягване на полицейска проверка, предвид употребата на алкохол и управлявайки го се е прибрал в дома си, след което е легнал да спи.

На първо място съдът изцяло кредитира показанията на пострадалата А.Т.. Същите са напълно логични, последователни във всички фази на досъдебното производство, безпротиворечиви и най-вече подкрепени от всички други събрани по делото доказателства, включително  не се опровергават и поставят под съмнение от част от доказателствата, с изключение на обясненията на подс. А.. В своите показания св.Т. разкрива изключително подробно, детайлно и последователно по какъв именно начин подс. А. се е опитал да я изнасили в ранните часове на  21.12.2014г. в с.Смирненски. Показанията на св.Т. изцяло се потвърждават от показанията на св.З.З., св.Д.С., св.В.В., св.А.Ю., св. Е.Д., разпознаванията на подсъдимия от страна на пострадалата и св.З., заключението на биологичната експертиза, особено в контекста на извършения оглед на местопроизшествие, ДНК – експертиза, съдебномедицинските експертизи по отношение на пострадалата и подсъдимия, възпроизведения чрез техническата експертиза на хартиен носител разговор с оператор и полицията на тел. 112 от пострадалата и св.З.,  непосредствено след деянието. Именно в резултат на този телефонен разговор и най-вече началото му – 02,42 ч., се налага изводът кога приблизително е извършено деянието – от момента, когато подс. А. е започнал да дърпа св.Т. към автомобила си до момента на обаждането на ЕЕН 112, очевидно е изминал интервал от време от  около 20 минути, т.е. първата проявна форма на насилието с цел сломяване съпротивата на пострадалата е започнала около 02,20 ч.

Като втора група доказателства могат да се причислят показанията на свидетели, които изцяло са неотносими към предмета на доказване и на практика по никакъв начин чрез показанията им не може да се даде отговор на двата главни въпроса по делото – имало ли е опит за изнасилване по отношение на А.Т. и кой е неговият извършител. Към тази група следва да се причислят показанията на св.Т.Ю., св.Д.А., св.Н.Н., св. И.М., св.О.А., св.Е.М., св.Г.А., св.М.М.,  св.З.М.. Защитата и подс. А. поставят особен акцент върху записите от видеокамерите в с.Смирненски в нощта на престъплението, като основно върху тях обосновават извод за липса на съпричастност на подсъдимия към престъплението, в което е обвинен. Въпросът с изводите от заключението на назначената по делото техническа експертиза и предявяването на част от тях в съдебно заседание ще бъде обсъден в пълнота              по-надолу, тук е мястото само да се посочи, че от същите по никакъв начин не се налагат никакви изводи в полза на подсъдимия.   

По делото е налице и трета група доказателства, съдържаща се в показанията  на св.Р.М., св.Г.К., св.Л.Т., св.Н.А., св.В.В., св.Нора Йосифова, като общото между всички тях е изявен стремеж – по-високо или по-ниско интензивен, най-вече косвено, доколкото не са очевидци - да разграничат подс.А. от престъплението, в което е обвинен.  

От показанията на св.Т. се установяват всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.152 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК. От тях се установява, че още първоначално щом я забелязал в заведението, подс.А. е проявил интерес към нея, като този интерес е бил недвусмислено изразен и с ясната насоченост към интимна близост. В началото на вечерта (около 22,10 ч. – 22,20 ч. когато е влязла в заведението със св.З. и св. А.) този интерес е демонстриран чрез изпращане на непознат на нейната маса, който й е завил, че подс.А. иска да се запознае с нея, което тя категорично е отказала, показанията й в с.з., л.146. Всъщност от последващите действия на подс.А. и цялостното развитие на ситуацията през вечерта се налага изводът, че истинската му цел е била да установи близък контакт с пострадалата. Това се установява също от нейните показания: „…започнах да танцувам.Той стана, приближи се и на два пъти се опита да ме целуне”, показанията и на л.146 от пр. за с.з. от 01.10.2015г. Това се установява и от показанията от дос. производство на св.З. (том І, л.142), приобщени по делото на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК :            ”Опита се да я целуне по лицето, но тя се дръпна и той си седна на мястото”.

На следващо място, очевидно подразнен от този отказ, подс.А., докато св. Т., св.З. и св. Д. разговарят навън пред дискотеката, именно с цел да демонстрира превъзходството си пред св.З., а и с цел да впечатли жената по свой специфичен начин,  му удря шамар по лицето, а впоследствие удря и два шамара по лицето на св.Т., в резултат на което тя пада на земята, което се установява от показанията на тримата свидетели, вкл. и от приобщените по реда на чл.281 ал.3 вр.ал.1 т.4 пр.1 от НПК, показания на св.Д.. Именно последният свидетел е обяснил на подс.А., че нито св.Т., нито св.З. искат да го бият  и просто са познати, които си говорят. След връщането си в заведението подс.А. е седнал на тяхната маса, като е поръчал бутилка уиски и безалкохолни напитки,  с което по някакъв начин е искал да изрази някаква форма на извинение за безпричинните шамари, които им е ударил. При това положение и от показанията на св.Т., св.З., св.Д. и св.А. (косвено, тъй като му е разказано от първите двама, показанията му в с.з. от 01.10.2015г.) се установява, че именно подс.А., а не някое друго лице упражнило физическо насилие над пострадалата, също и по отношение на спътника й. Впрочем това обстоятелство не се отрича и от подс.А., който обаче го обяснява със съвсем друг мотив. Съществен момент в обясненията на подсъдимия е, че той отрича да е имал каквото и да е друго физическо съприкосновение с пострадалата нея вечер, вкл. и защитата единствено по този начин обосновава резултата от ДНК – експертизата. Мотивацията на подс.А. за това е произтичала от това да  впечатли пострадалата по своеобразен начин и е споделена от самия него пред нея :” Той каза,че иска да има лични отношения с мен и шамарите, които удари на З., бяха, за да ми покаже, че е по-властен и по-мощен от него”, л.146 от пр. за с.з от 01.10.2015г.  Съдът изцяло отхвърля тезата на подс. А., че непосредствено щом е ударил шамар на св.З., св.Т. го е нападнала първоначално вербално (обиждайки го на „педал”), заканила му се („ще видиш ,какво ще стане”) и да го е блъснала в областта на гърдите. Това е така, защото на първо място никой от разпитаните по делото свидетели – и от трите посочени по-горе групи, не е възприел подобно поведение от нейна страна, напротив - св.Д. е бил очевидец на напълно безпричинните удари, които подс.А. (с обяснената по-горе мотивация) е нанесъл на двамата. Отделно от това, от житейска гледна точка е почти изключено жена да се държи по такъв начин с мъж, който вижда за първи път, на място, където очевидно всички го познават и който освен това очевидно е много по-силен физически от нея. Нелогичността на обясненията на подс.А. произтича и от това, че въпреки, че е бил нападнат вербално и физически, е поскал да се извини на двамата, вкл. и на св.Т., черпейки компанията й с уиски. Тези изводи на съда не са произволни и почиващи единствено на подобна логика, а са изградени  на базата на съвкупното обсъждане на заключенията на ДНК – експертизата, СМЕ по отношение на подсъдимия, огледа на дрехите му в съдебно заседание. Същият се обосновава и от показанията на св.Д., който преди да си тръгне е подканил и св.З. да си тръгва по съображения „ Викам му да не стане някой да ги бие, щото са от друго село”, като следва да се има предвид, че този свидетел е възприел както началото, така и края на тази ситуация.

В своите обяснения подс.А. отрича да е излизал със св.Т. пред заведението, единствено твърденията му се изразяват в това, че след като за втори път нея вечер тя му се е заканила  („… аз ще ти покажа тази вечер какво ще стане с теб”), той е станал от нейната маса и повече не се е приближавал до нея, съответно в един момент си е тръгнал с колата (джипа). Тази теза на подс.А. е изцяло защитна и се опровергава от показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и такива, които очевидно се опитват да го разграничат от извършване на престъплението, в което е обвинен – по този начин той на практика отрича да има каквото и да е отношение към извършеното по отношение на пострадалата, тъй като физически не е бил там и не е присъствал на местопрестъплението. Всъщност единственият спорен аспект по въпроса е дали двамата са вървели едни до (след) друг, докато са излизали или пострадалата е била издърпана (извлечена) пред заведението насилствено и пряко на нейната воля. Така св.Т.Ю. твърди: ”После  А. и А. излязоха заедно един след друг, през една крачка разстояние. Видях ги да излизат заедно. След това не се върнаха”, показанията му на л.149 от пр. за с.з от  01.10.2015г. Напълно идентични са показанията на св. Д.А.: „Докато бях в заведението, видях, че първо А. тръгна и после А. и двамата излязоха навън……Докато бях в заведението те не се върнаха”, л.150, пак там. Св.Л.Т., който нея вечер е работел в заведението, на досъдебното производство (том І ,л.164 , приобщени по реда на чл.281 ал.3 от НПК)  възпроизвежда същите факти: „По едно време видях, че А. излезе навън. След около 5-10 минути след нея излезе А.”. Напълно идентични са възприятията и на св.З.  („Ани стана и той я поведе навън, държейки я за ръката”, показанията му на дос.пр-во, том І , л.142), който след излизането на подсъдимия и пострадалата, ги е последвал навън заедно със св.А.. Св. З. в с.з. твърди, че е излязла първо пострадалата, а подсъдимият я е последвал след около 5-10 минути, което противоречие намира, че произтича от изтеклия продължителен период от време – разпитът му на дос..пр-во е проведен в същия ден (21.12.2014г.), което обуславя ясен и съхранен спомен, докато този в с.з. – година по-късно. Съдът кредитира показанията на св.З.. Съдът не кредитира показанията на св.Р.М., която не е видяла подс.А. и св.Т. да излизат заедно, въпреки че си спомня много други подробности, вкл. и несъществени детайли от посещението си в заведението. Очевиден е стремежът на тази свидетелка да представи пострадалата от една страна, като жена с леко поведение, а от друга, че е била в пияно състояние. Показателно в това отношение е обстоятелството, че св.М. определя поведението на пострадалата като „фриволно” и след уточняващ въпрос какъв е смисълът на тази дума, същата в прав текст заявява, че не знае какво е значението й. По същия начин съдът не кредитира и показанията на св.О.А., който също е очевидно пристрастен и заинтересуван от изхода на делото, също не си спомня да е виждал двамата да излизат извън заведението, но съвсем ясно  си спомня, че като е преминал на разстояние от половин метър от пострадалата по миризмата (й) е разбрал, че е пила, л.151 от пр. за с.з. от 01.10.2015г., гърба. Другият ясен и съхранен спомен на св.А. е, че нея вечер е чул св.Т. да се заканва пред две момчета (очевидно имайки предвид св.З. и св.А.), че ще видят какво ще става тази вечер”, с което на практика преповтаря защитната теза на подс.А., че е жертва на нещо като провокация и предварителен (злонамерен) умисъл с цел имотна облага от нейна страна, която теза по съображенията, изложени по–горе, намира за опровергана от събраните по делото доказателства. От показанията на св.Г.К., доколкото твърди, че си е тръгнал около 00,30 часа на 21.12.2014г. (а на досъдебното производство, че най-късно до този час се е прибрал), на практика не може да се установи обстоятелството дали подс.А. и пострадалата са излезли заедно навън. Следва да се посочи, че в показанията на този свидетел се наблюдава напълно идентична тенденция, изразена и в показанията на св.М., вкл. се използват идентични словосъчетания: „ с много къса до чатала, черна рокля”, „беше се напила”, „закачаше се с момчетата”, което е обяснимо и с факта, че с подсъдимия са приятели, вкл. двамата заедно са отишли в заведението.

Тук е мястото да се коментира и „Подписка против неморалното държание, поведение и  неприлично облекло на лицето А.А.Т. ***, без дата, която е приета, като писмено доказателство от водещия разследването, по искане на един от защитниците на подсъдимия, том І , л.95 от дос.пр-во. Подписката е подписана от 18 лица, идентифицирани с три имена и подпис срещу името, като прави впечатление, че първото лице е с бащино и фамилно име, идентични с тези на  подсъдимия, от което се налага изводът, че с голяма вероятност това е негов брат. Въпреки, че подобна подписка няма никаква процесуална стойност, не е доказателствен източник и от същата не могат да се правят никакви доказателствени изводи по който и да е от въпросите по чл.102 от НПК и подобен доказателствен способ не е посочен в чл.136 ал.1 от НПК, прави впечатление, че под нея са се подписали св.Р.Н.М. (№ 12) и св.О.И.А. (№ 14). Подобна подписка може да има доказателствено значение, само и единствено, доколкото участниците в нея бъдат разпитани като свидетели по делото и то по въпроси, касаещи главния факт, а не по въпроси, отнасящи се до морални, етични или естетически категории.  По преценка на съда, дори само участието на тези двама свидетели в „подписка”, наименувана по подобен начин, е достатъчно показанията им изобщо да не бъдат кредитирани (и изобщо дори обсъждани), тъй като дори с писмен акт, изходящ от самите тях, се потвърждава изключителната им заинтересованост и предубеденост от изхода на делото.

В тази връзка следва да се посочи, че макар и жилището на св.К. да е на около 100 метра (по негови твърдения) от мястото, където на другия ден са намерени роклята и сутиена на пострадалата, от  изявлението му ,че той и родителите му не са чули нищо (шум от борба, викове) през нощта, не могат да се правят никакви изводи в полза на подсъдимия, а единствено прозира стремеж той да бъде дистанциран от престъплението. Това е така, защото, както бе посочено разстоянието е около 100 метра, а от друга страна при затворени прозорци (св.К. изрично потвърждава, че през м. декември семейство му не спи на отворени прозорци), това е напълно логично и обяснимо, вкл. и предвид самия източник на шум – виковете  и писъците на пострадалата за помощ и то за кратко време. Съдът не кредитира и показанията на св.Л.Т., дадени в съдебно заседание в частта им, в която твърди, че не  е виждал двамата да излизат  навън, също предвид очевидния стремеж да разграничи подс.А. от престъплението, в което е обвинен и косвено да представи  св.Т. в лош морален облик. Съдът кредитира показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.3 вр.чл.281 ал.1 т.1 от НПК в частта им, в която  твърди “ … видях,  че А. излезе навън. След около 5-10 минути след нея излезе А.”, (том І , л.164 от дос.пр-во). Съдът кредитира показанията му само в тази им част, тъй като разпитът му на дос.пр-во е проведен в присъствието на защитници, по искане на подсъдимия (том. І , л. 115 от разпита му )  и след прочитането им в съдебно заседание изрично заявява, че всичко казано при този му разпит е вярно, вкл. и в тази им част. Въпросът дали св.Т. е тръгнала извън заведението, вървейки редом с подсъдимия (доброволно) или поведена за  ръка от подсъдимия (полудоброволно), или пък е била издърпана от него (против волята й), на практика е ирелевантен и от него по никакъв начин не може да се прави извод за някакво нейно, дори хипотетично съгласие за доброволно съвкупление. Същественото е, че тя е излязла под негово давление, настояване, ултимативно и нетърпящо възражения предложение, вкл. и почиващо на предходното му поведение по отношение на нея и св.З.. Друг съществен момент, е че към този момент той не е споделил с нея пряко или косвено какви са действителните му намерения, вкл. и първоначално да я качи в автомобила си, а единствено е заявил, че искат да говорят. Последното се потвърждава и от показанията на св.З. („Там видях момчето и А.. един срещу друг „ , дос.пр.во, том І, л.142 ,  „Видях ги двамата да си говорят пред дискотеката”, л.352 от пр.а за с.з.) и св.А., които като са излезли да ги търсят, са ги възприели пред входа на заведението, но подс.А. ги е отпратил с думите, че имат да си говорят и след малко ще се върнат.      

Съдът намира, че до момента от излизане от дискотеката на подсъдимия и св.Т., от обсъдените по-горе показания, на практика не се съдържат изводи за съставомерни  признаци от състава на престъплението, в което е обвинен той, вкл. не се налагат изводи за някакво виктимно поведение в аспект на провокативност и предразполагане към интимност от страна на пострадалата. Подобно поведение и нагласи не се установяват, както от представената й характеристика от Кметство с.Тетово, а също и от разпита на св.Н.А., кмет на селото и св.В.В., чиито показания са изцяло ирелевантни спрямо главния факт на доказване. Не се установяват и от посочената по-горе „Подписка” по причините, изложени там. Следва изрично да се посочи, че за съставомерността на престъплението по чл.152 от НК е без всякакво значение  житейската категория „морален облик” на пострадалата, включително нейн предходен полов живот или дори поведение, което да се характеризира напр. с обективна съставомерност по чл.329 ал.1 от НК – единствено изискване на закона, видно от граматическото тълкуване, е качеството на пострадалия - може да е само лице от женски пол. От показанията на свидетелите и частично от обясненията на подсъдимия за коментираните по-горе събития, предшестващи деянието, основно се установяват негови характеристични данни, които ще бъдат обсъдени при индивидуализацията на наказанието.

   След оставянето им сами пред заведението, подс.А. е започнал да дърпа пострадалата към автомобила си, вече неприкривайки действителните си намерения  и направил опит да я вкара през задната лява врата на джипа си, но предвид съпротивата й не  успял. Очевидно ядосан и гневен от съпротивата й, вкл. и под влияние на изпития алкохол, въпреки твърденията му, че не пие „твърд” алкохол, вкл. и процесната вечер, което изцяло се опровергава  от свидетелските  показания, (вкл. на св.Ю., св.К.  и св.Т.) подс.А. решава да се съвкупи с нея на открито.

Преките доказателства за това изключват всякаква възможност някой друг, освен подсъдимия, да е автор на опита за изнасилване. В своите показания св.Т. описва детайлно и последователно упражнената по отношение на нея принуда, посредством която е завлечена  в парка и последвалото насилие с цел сломяване на съпротивата и осъществяване на полов акт. На първо място, от характера на телесните увреждания, които е получила, се установява пълно съответствие с показанията й досежно болката и страданието, които е получила – множество удари с ритници и юмруци, на практика по цялото тяло, вкл. и в областта на главата, които са й причинили посочените телесни увреждания. От заключението на СМЕ по отношение на пострадалата се установяват травматични увреждания, които напълно съответства да са оставени, както от влачене гола по земята, а така също и действието на твърди тъпи и ръбести предмети. Показателни в това отношение са и констатираните  охлузвания по  седалището и долните крайници, потвърдени с амбулаторен лист от прегледа в СПО при „МБАЛ” АД гр.Русе, том І, л.127 от дос.пр-во, като следва да се има предвид, че този преглед е извършен около 04,50 ч на 21.12.2014г.,т.е. около три часа след деянието и преди извършването на прегледа от съдебен лекар. Показанията й се потвърждават и от заключението на биологическата експертиза, която по множество от представените за изследване обекти е констатирала напълно идентични зацапвания – със земна маса, остатъци от листа, клечки и треви, а също и жълтеникавозелени протривания от трева. От заключението на биологична експертиза също се установява, че по  представените за изследване всички четири (рокля на св.Т., маратонки, горнище и долнище на анцуг на подсъдимия) от общо осем обекта, се установяват зацапвания със земна маса, а по роклята също и остатъци от листа, треви и клечки. Следва да се има предвид също, че по маратонките и горнището на анцуга на подсъдимия са констатирани и жълтозеленикави протривания от трева. Съдът отчита и обстоятелството, че подс.А. сам е предал всички свои дрехи (и маратонки), с които е бил облечен предната нощ, за което е съставен и протокол за доброволно предаване. Сами по себе си зацапванията с подобни обекти не са пряко доказателство срещу него, но съпоставени с всички други доказателства по делото водят до единствения възможен извод, че са получени в резултат на действията му по отношение на пострадалата на местопроизшествието. Всички констатирани зацапвания по посочените обекти  се потвърждават и от извършения оглед на местопроизшествието, на който са  намерени и иззети роклята и сутиена на пострадалата и констатираните в нарочния протокол множество следи от провлачване, включително единични и двойни (с разстояние помежду им от 37 см) и с различна дължина, което от една страна потвърждава твърденията на пострадалата, а от друга разкрива и ситуацията в нейната динамика. Видно и от приложения снимков материал (веществени доказателствени средства по см. на чл.125 ал.1 от НПК) към протокола за оглед на местопроизшествие (том ІІ, л.98 – л – л.102 от дос.пр-во), почвата където са констатирани следите и дирите се характеризира с изпадали изсъхнали листа, трева и изпадали клечки от дърветата. Св.В.В., който е запазил местопроизшествието, също е възприел няколко дири в района с различна дължина, изрично посочва, че почвата е била влажна и съответно мека, което и на практика обяснява механизма на получаване на възприетите от него следи. Няма спор по делото, че намерената и иззета при този оглед рокля (а също и сутиена) е именно на пострадалата, което в най-голяма степен води на извода за точното място на престъплението – при разпита си на дос.пр-во и след като изрично са й предявени, тя ги разпознава категорично. Всички присъстващи в заведението свидетели, вкл. и  св.Р. М. твърдят, че е била с черна рокля, когато са възприели.  Именно в рамките на опитите си да отблъсне нападението, св.Т.  е причина и телесните увреждания на подсъдимия, констатирани от СМЕ по отношение на него и които напълно съответстват на нейните показания. Именно целейки да го отблъсне, св.Т. му е причина и кръвонасядане на шията и охлузвания по гръбната повърхност на двете ръце. Действията на пострадалата по отношение на подсъдимия се потвърждават, както от биологичната експертиза, която е констатирала петна човешка кръв, както на горнището, а така също и на долнището на анцуга на подсъдимия, но не е изследвала за кръвногрупова принадлежност, поради много малкото им количество. Местоположението особено на кръвонасяданията по шията му не могат да се обяснят и с твърденията за извършваната от него през деня работа по изграждане на камина и/или надгробен паметник, която специфика поначало изключва увреждания в тази част на тялото. Напротив заключението на СМЕ е в категоричната насока, че същите могат да бъдат получени при инцидент на 21/22.12.2104г., т.е. по давност съответства на времето, твърдяно от пострадалата.  Всъщност и подс.А. изобщо не твърди да е блъскан, удрян или одиран в областта на шията от пострадалата.

От заключението на назначената по делото ДНК – експертиза се установява, че в петната от кръв и по двете дрехи на подсъдимия (обекти №  PG -63-5-2015  и №  PG -63-6-2015) се констатира клетъчен материал, който в по-голямо количество формира ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от А.Т., като вещото лице изрично посочва, че вероятността този материал да е от друго лице от човешката популация (хората на планетата) освен от нея е 1 на 328 471 000 х 10 на 18 степен. По същия начин – същата статистическа вероятност да принадлежи на друг индивид, освен на А.Т. е откритият клетъчен материал под ноктите на подсъдимия. Тези заключения на ДНК – експертизата също изцяло потвърждават показанията на пострадалата, а също и на СМЕ по отношение на нея. Никой от разпитаните по делото свидетели не дава показания преди окончателното излизане на св.Т. от заведението да е забелязал следи от кръв по лицето или тялото, напротив такива са възприети само от св.С., която я възприема буквално непосредствено след деянието - „..по устата й имаше малко засъхнала кръв, може би от удар…”, показанията й в с.з. от 01.10.2015г.  

От друга страна, заключенията на тези експертизи напълно опровергават и защитната теза на подсъдимия по някакъв начин да се обясни наличието на генетичен материал по дрехите му (кръв от св.Т.), под ноктите му и под ноктите на пострадалата, въпреки че, няма изрична насоченост в подобна посока. В своите обяснения подс.А. единствено твърди, че св.Т. го е блъснала в областта на гърдите, което както бе посочено по-горе, съдът отхвърля. Дори и да се приеме обратното, същото се опровергава по напълно обективен начин от заключението на двете експертизи, обсъдени съвкупно – при едно единствено блъскане в областта на гърдите и то през дрехите, под ноктите на пострадалата е невъзможно наличие на клетъчен материал от подсъдимия. Твърдяното от него физическо съприкосновение по никакъв начин не може да обясни наличието на клетъчен материал, принадлежащ на подсъдимия под ноктите на пострадалата. За да се обясни такова наличие  при подобно еднократно блъскане е било необходимо да се разкъсат, както всички негови дрехи, които са били съответни за сезона, вкл. пуловер и връхно кожено елече, а също и да оставят следи по тялото му, което не се констатира нито от биологичната експертиза, нито при предявяване на веществените доказателства в съдебно заседание. Подобна интервенция по тялото на подсъдимия (гърдите му) със сигурност би била възприета от съдебния лекар, доколкото прегледът му е часове след деянието и съответно обективиран в СМЕ по отношение на него. Именно заключението на тази експертиза (нараняванията му при отблъскване на нападението му) обосновава и наличието на клетъчен материал на подсъдимия под ноктите на пострадалата, като видно от ДНК-експертизата вероятността този клетъчен материал да е от някой друг индивид от човешката популация, освен подсъдимия е 11 798 200 х 10 на 12 степен, т.е. както и при другия ДНК – профил числото многократно надхвърля броя на всички хора на земята. Нанесените два шамара от подсъдимия по лицето на пострадалата, още в началото на вечерта, по никакъв начин не могат да обосноват наличието на нейн ДНК материал под неговите нокти, на първо място предвид характера, времетраенето и интензивността на интервенцията. По делото няма никакви доказателства - показанията на всички свидетели, възприели това, а включително дори и обясненията на подсъдимия, че при тези два шамара се е получило напр. т.нар. ”дране” по лицето на пострадалата – това не се съобщава, а и самата специфика на подобни удари изключва наличието на подобни обективни находки (следи от „дране”).          

След като е успяла да отблъсне нападателя си, св.Т. побягва изцяло гола към входа на заведението, където вече е излязъл да я търси св.З., разтревожен от отсъствието й. Именно той я възприема като видимо много уплашена, викайки ,”този е луд”, имайки предвид впечатленията си от предходното поведение на подсъдимия. Св.З. още в този момент възприема безусловно  подсъдимия като човекът, който веднага е дотичал до автомобила на св.Т., след като те двамата вече са били седнали в него и са правили опити да запалят двигателя му. Именно подсъдимият е започнал да удря и блъска колата, заканвайки се, че ще ги убие, особено ако отидат в полицията. Това от своя страна също по безспорен начин сочи на притесненията му още към него момент какви биха били потенциалните рискове за  него от подобно оплакване, а това от своя страна е израз на съзнанието му за запретеност на извършеното, а оттам  и на съпричастността му към него. Защитата и подсъдимият изцяло оспорват показанията на св.З. и правят искания в пледоариите по никакъв начин да не се кредитират те. Въпреки, че в тези показания има съвсем дребни и несъществени противоречия, съдът изцяло ги кредитира, тъй като са логични и последователни през всички фази на процеса и най-вече, защото се подкрепят от другите, събрани по делото доказателства. Наличието на несъществени противоречия, касаещи незначителни  детайли в развитието на ситуацията, която освен всичко друго е била изключително динамична и стресова, включително и за него – коя точно врата на колата се е опитал да отвори  подсъдимият, колко пъти, била ли е затворена или заключена, стъклото й било ли е смъкнато, ритал ли е или само удрял колата, колко пъти е обикалял колата, на какво разстояние точно е видял св.Т. да тича към него, на колко точно метра след нея е бягал подсъдимият, какъв е бил цветът на маратонките му, какъв точно е бил цветът на дрехите му – по никакъв начин не могат да разколебаят този извод. Освен на самата ситуация и на времетраенето й, това следва да се отдаде на периода от една година между деянието и разпита му в съдебно заседание. В извършеното разпознаване в същия ден св.З. посочва именно подс.А. като  лицето, което „ е ударило шамар на мен и Ани, което я е извело от дискотеката и  което е викало и блъскало по колата, след като тя се е качила гола в нея”, като при извършването на това следствено действие са спазени всички разпоредби на чл.170 и чл.171 от НПК. На следващо място напълно идентични факти св.З. съобщава и при телефонния разговор с оператор на телефон 112 и служител на РУП - гр.Ветово, на път за гр.Ветово – „искаха да изнасилят едно момиче… човека, той е от Смирненски …цяла вечер се дразни с нас”, техническа експертиза, възпроизвеждаща на хартиен носител съдържанието на оптичния носител. Още по време на разговора св.Зюлкаров е съобщил, че св.Т. е припаднала, което се установява и от показанията на св.С. и св. В.. От показанията на св.С. се установява, че е възприела ”…женско тяло, което беше в безпомощно състояние”, л.148 от пр. за с.з от 01.10.2015г. От показанията на тази изцяло незаинтересована от изхода на делото свидетелка се установя и фактологията, описана    от пострадалата, непосредствено след излизането й от безсъзнание. Показанията на св.С., въпреки че са косвени по отношение на показанията на св.Т., в пълна степен пресъздават показанията на пострадалата  относно опита за изнасилване и неговия автор – на практика, макар и в напълно схематичен вид пресъздават установена от съда фактическа обстановка, а дават и родово описание на дееца – „..казал й че, бил един от богатите в с.Смирненски и искал да бъде с нея”, пак там, гърба. По подобен начин и с родов признак св.Т. е дала първоначална насока на полицейския служител В. за автора на престъплението -   „…каза само, че имал фирма за мрамор. От това си направих извод, че става дума за подсъдимия, защото знам, че в с.Смирненски само тази фирма работи с мрамор и знам, че е негова”, показанията му л.153 от пр. за с.з от 01.10.2015г.  От съвкупното обсъждане на показанията на тези трима свидетели – З., С. и В., се налага единствения извод, че в разстояние на по-малко от час след деянието пострадалата несъмнено е посочила подс.А. като автор на престъплението срещу нея и макар и по родови признаци, същите не са оставяли никакво съмнение с оглед неговата идентификация. Следва да се посочи, че до нея вечер тя изобщо не е виждала подсъдимия, а още по-малко да е подозирала каква е професионалната му реализация и занимания, а всички тези обстоятелства са й станали известни от него. От характеристиката на подс.А.,***, том І ,л.95 от дос.  пр-во,  също се установява, че подс.А. е регистрирал фирма за производство и обработка на мраморни изделия. Съдът приема, че в състоянието, в което е била св.Т. в ЦСМП - гр.Ветово – изключително уплашена и стресирана, тревожна и неизживяла случилото се  -   същата е пресъздала по един напълно обективен и достоверен начин случилото се пред тримата посочени свидетели. Тази достоверност се подкрепя и от обстоятелството, че в заведението същата е оставила връхната си дреха, дамската си чанта и телефона си и същите впоследствие са предадени от служителите в заведението, а също и от св.А., който е взел по погрешка телефона й, мислейки го за свой, което също сочи за едно непредвидено  и екстремно излизане от заведението й навън, което също е в подкрепа на изложените по-горе съображения за начина, по който св.Т. е изведена от заведението. Този извод се налага особено от оставянето на връхната дреха вътре през този сезон през нощта, което по никакъв начин не издава нагласа за дълготраен престой навън. Следва да се отхвърли изцяло и тезата на подсъдимия, че св.Т. изобщо не го е виждала с възбуден полов член (и следователно няма изнасилване) щом в показанията си не може да посочи дали половият му орган е бил окосмен или без косми. Липсата на подобно описание, включително и пълното неведение по въпроса, се обясняват с наличието на множество фактори – деянието е станало през нощта, на открито, при липса на всякакво осветление. При преценката на този въпрос следва да се държи и сметка за психическото състояние на пострадалата - повлияно от силния стрес, страх, вкл. и за живота й, изживения ужас, което едва ли би позволило подобен детайлен оглед на анатомията на подсъдимия.      

Заключението на назначената по делото техническа експертиза, а също и изгледаните в съдебно заседание видеозаписи на камерите в селото, по никакъв начин не разграничават подсъдимия от деянието му. Доколкото на видеофайловете има посочени часове на записите от различни камери в с.Смирненски от 02,30 до 03,05 часа  на 21.12.2014г. и от 02,00  до 03,00 часа, съотнесени към часа на обаждането на ЕЕН 112 – 02,42 часа не могат да се правят никакви изводи в полза на подсъдимия. От записите на камерите не могат да се правят никакви изводи за елементи от обективната страна от състава на престъплението – не се възпроизвежда нито поведение на подсъдимия, нито на пострадалата. В случай, че се приеме, че светлият автомобил – джип – с четири врати, който е заснет в 02 ч. 44 м. 32 с. (камера Zdravna, т.ІІ ,л.87 от дос.пр-во) е автомобилът на подсъдимия, както предвид неговите обяснения, а така също, че по цвят и вид отговаря на неговия автомобил, това на практика опровергава и собствените му изявления, че си е тръгнал от заведението около 00,30 часа или малко след това. По същия начин, доколкото твърди, че аварийните светлини на спрения пред заведението автомобил, които присветват, е именно неговият, това също категорично води до извода, че той не си е тръгнал в посочения час, а напротив - след като е заплатил бутилката с уиски на св. Т. и буквално по времето, когато св.Т. и св.З. са говорили с ЕЕН 112  - в 02 ч 42 м 52 с. От видеозаписите се установява, че подобен автомобил - „джип” светъл на цвят, с четири врати е заснет и в 02 ч. 48 м. 40 с. , в 02 ч. :50 м. 32 с. и за  времето от 02 ч.  50 м. 40 с. до  02 ч. 50 м. 46 с., като общото между всички тях е,  че към този момент пострадалата вече се е свързала с полицията, т.е. след като престъплението е извършено и в пълна степен опровергава тезата на подсъдимия, че си е тръгнал около и малко след 00,30 часа. В този смисъл действията му след извършване на престъплението са напълно ирелевантни – от къде точно е минал, по кой маршрут и улици, за колко време се е прибрал, имало ли е други хора в колата му или не и пр. По тази причина и съдът в съдебно заседание отхвърли искането на един от защитниците за видеотехническа експертиза, която да „приближи” автомобила на подсъдимия, а въз основа на нея да бъде назначена и „лицево-идентификационна експертиза” – действията на подсъдимия след оттегляне му от местопроизшествието по никакъв начин няма да изяснят обективната истина по делото с оглед главните факти на доказване, още повече не се спори от никого, че напр. пострадалата или някой от свидетелите от съществено значение за тази истина  е бил в този автомобил.

Една голяма част от възраженията на защитата  произтичат от заключението на техническата експертиза, а друга от изгледаните в съдебно заседание видеозаписи от камерите в с.Смирненски. На първо място тук следва да се посочи, че тези възражения изобщо не държат сметка, че подсъдимият сам твърди, че си е тръгнал около и малко след 00,30 ч., след което се е прибрал в тях и легнал да спи. Това на практика означава, че движение на неговия автомобил, управляван от него не следва да бъде регистрирано от никоя от камерите поне след 01,00 ч . на 22.12.2014г. в с.Смирненски. Възражението също не държи и сметка, че сам влизайки в противоречие със себе си  подсъдимият заявява на следващо място, че автомобилът пред заведението, на който присветват светлините е неговият и всъщност си е тръгнал, както бе посочено по-горе точно в часа (поне до минути), в който пострадалата е говорела с оператор по ЕЕН 112 – 02 ч 42 м.

Не са основателни и възраженията на друг от защитниците, че при положение, че действията на тъжителката не са заснети от видеокамерата, която е заснела присветването на светлините на колата на подсъдимия и показанията й не следва да се кредитират. Подобен извод  освен, че е напълно произволен и се опровергава от всички изброени по-горе доказателства е и напълно несериозен в степен,  дори да не се обсъжда, предвид основната идея, изразена в него и недвусмислено заявена при пледоариите – че по този начин всъщност тя е подобрила световния рекорд по лека атлетика за жени на 100 м. на писта. На базата на това предположение се правят и множество други изводи, които нямат никаква опора в доказателствения материал по делото и обективно е невъзможно да бъдат проверени, включително и по реда на чл.166 – чл.168 от НПК –  колко точно секунди е траяло нападението, колко точно десетки секунди е бягала тъжителката през всеки от различните етапи от бягството си, колко точно десетки метра е изминала, още по-малко, че е и напълно безпредметно. Тук следва да се отбележи, че по делото обективно е невъзможно да бъде установено превозното средство, което е осветило подс.А. и което до голяма степен е дало възможност на св.Т. да избяга, вкл. не е ясно дали и това е автобусът, управляван от св.Е.М., а също е без всякакво значение – нито той, нито возещите се в него св.Г.А. и св.М.М. са възприели каквито и да е релевантни обстоятелства, детайли или цялото деяние. Именно по тази причина и на защита е отказано извършване на автотехническа експертиза, с която се искат отговори на въпроси, които по никакъв начин няма да доведат до изясняване на обстоятелствата по делото от една страна, а от друга подобно заключение не може да замести (запълни) по никакъв начин показанията на возещите се в автобуса шофьор и пътнички. Най-малко пострадалата може да бъде държана отговорна за причината, поради която не е заснета от видеокамерата при действията й след деянието и съответно от това да се правят изводи в нейна вреда.

Престъплението е спряло във фазата на опита, като до неговото довършване не се е достигнало единствено в резултат на много енергичните действия на пострадалата, с които е отблъснала подсъдимия, а донякъде и предвид преминаващото превозно средство, което моментно го е разколебало и е дало възможност да го блъсне и избяга. В случая, макар и да са налице блудствени действия (бъркане с пръсти във влагалището), това не може да доведе до преквалификация на престъплението по чл.151 ал.1 от НК, защото целта на дееца не е била да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, а да извърши съвкупление с пострадалата. Налице е опит за изнасилване във всички случаи, при които е започнало упражняване на принудата с цел съвкупление, защото изпълнителното деяние започва с реализирането й, престъплението е типично резултатно и завършва с осъществяване на полово сношение. Използваната  форма на изпълнителното деяние е сила, посредством нанесения и брутален побой, защото именно чрез тази форма на принудата той се е опитал да осъществи полово съвкупление, но  както бе казано по-горе не е успял по причини, които са извън волята му – в този смисъл е налице недовършен опит. Именно липсата на воля у пострадалата да осъществи доброволен полов акт с подсъдимия е обусловило използването от него на физическа сила по отношение на нея, изразила се в множество леки телесни повреди.

  От субективна страна подс.А. е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал, че св.Т. не е съгласна да се съвъкуплява с него и съответно принудителния характер на употребената сила. Също така е разбирал, че именно чрез използвана сила сломява съпротивата с цел да извърши полов акт, като не го е довършил по независещи от него причини. Съзнавал е общественоопасния характер, предвиждал е неговите  общественоопасни последици на деянието и е искал тяхното настъпване. Интелектуалната  страна на умисъла му е обхващала и представите, че тя не иска да се съвкупи доброволно с него.

Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият А. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му се наложи наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност на дееца, наличието на две малолетни деца и добрите характеристични данни, посочени в характеристиката му, издадена  от  кметството на с. Смирненски.

Като отегчаващи вината обстоятелства отчита на първо място предходните осъждания на дееца - пет на брой, които го характеризират като личност с трайно затвърдени престъпни нагласи и навици. Особен акцент обаче следва да се обърне на последното му осъждане – същото е за средна телесна повреда по хулигански подбуди. Освен, че деянието по настоящото производство е осъществено в рамките на определения от съда изпитателен срок, което е показателно, че това наказание по никакъв начин не е изпълнило целите по чл.36 от НК, същото е показателно и за нивото на задръжки и самоконтрол, които този деец притежава  особено на фона на новото му престъпление. Подобен подход той е демонстрирал и по отношение на св.З., удряйки му напълно безпричинно шамар, за да му покаже, че е „по- властен” и               „по-мощен” от него. Същия подход се наблюдава и по отношение на пострадалата, на която удря два шамара, очевидно целейки да я впечатли, а също и под някаква форма да обезпечи нейно бъдещо съгласие за полов акт. Въпреки твърденията на подсъдимия, че е „един от богатите и силните в с.Смирненски”, каквото и да означава това, подобна самооценка по никакъв начин не му дава право на подобно отношение към останалите членове на обществото – в този смисъл тези негови действия от една страна обуславят нагласите му спрямо другите хора, а от друга от наказателноправно гледище могат единствено да се оценят в аспекта на обстоятелства, които отегчават отговорността му. Следва да се посочи, че високата социална самооценка на един индивид под никаква форма и начин не му позволява подобно поведение, включително и към хора, които в представите му не са от неговата социална категория. Като много съществено отегчаващо вината обстоятелство следва да се прецени характерът и интензивността на използвана сила – касае се за изключително груб и брутален побой, изразяващ се в  множество удари с ръце и крака на практика по цялото тяло на пострадалата. В този смисъл подсъдимият е използвал поначало по-радикалната форма на принудата и от факта, че изпълнителното деяние не е съпроводено и с другата му форма – заплаха – не могат да се правят никакви изводи в негова полза. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се прецени и поведението на подсъдимия след деянието – той е заплашвал св.Т. и св.З. с убийство, забранявал им е да ходят в полицията, ритал, блъскал и удрял автомобила им. Доколкото по делото няма обвинение по чл.144 ал.3 от НК и не следва да се обсъжда съставомерността му, това му поведение освен, че е самостоятелно отегчаващо вината обстоятелство, е показателно и за агресивната му наклонност, характеризираща личността му.

 

Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения съдът определи за подс.А. наказание на основание чл.152.ал.1 т.2 пр.1 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, при законови граници от две до осем години. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвора на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Изтърпяването му  ще даде възможност на подсъдимия да се поправи. През периода на изтърпяване на наказанието той ще може да преосмисли поведението си и да се превъзпита. Целите на наказателната репресия ще се изпълнят в максимална степен с понасянето от подс.А. на ограниченията съпътстващи изтърпяването на това наказание. Последното, по преценка на съда, е адекватна санкция за виновното му поведение. Същият в желанието си да задоволи сексуалните си потребности е демонстрирал  пълно незачитане на личността на св.Т..

Отделно от това наказание, подсъдимият следва да изтърпи и отложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода по НОХД 961/2011г. по описа на Русенския Районен съд, тъй като престъплението е извършено в изпитателния срок на това осъждане. В случая са налице всички кумулативни предпоставки  по чл.68 ал.1 от НК и приложението му е безалтернативно и не зависи от волята на съда. Това наказание също следва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвора на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС..

              

              По отношение на предявения граждански иск от св.А.Т..

              Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс.А. - извършено престъпление по чл. 152 ал.1т.2 пр.1 вр.чл.18 ал.1  от НК и то виновно - при пряк умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се в кръвонасядане, зачервяване и оток на лицето, кръвонасядания на лява мишница, охлузване под ляво коляно, охлузвания на дясно коляно и дясна подбедрица, ивицести охлузвания по гърба, дясна седалищна област и ляво бедро, като тези увреждания се намират в пряка и причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Това е така, защото именно подсъдимият чрез нанесения побой на пострадалата, с цел да сломи съпротивата й, й е причинил същите.  Поради това, съдът намира, че гражданският иск е доказан по своето основание. Предвид гореизложеното, безспорно със своето виновно поведение подсъдимият А. е причинил на гражданския ищец неимуществени вреди, които следва да репарира. Гражданският ищец е търпял болки и страдания както при получаването на телесните увреждания, така и по-късно в периода на възстановяване. Предвид правилата на деликтната отговорност и справедливостта, както и нанесените телесни увреждания, съдът оценява неимуществените вреди в размер на  5 000 лева, която сума подсъдимият А.  следва да заплати на пострадалата. При определяне на размера съдът взема предвид и състоянието на гражданския ищец непосредствено след деянието – същата е изпаднала в безсъзнателно състояние, което е показателно за изживения стрес от причинените  й психически дискомфорт и травми. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от увреждането. Болките на св.Т. и преживените страдания не се ограничават само до изживените в момента на престъплението, а продължават и след това. Върху  сумата от 5 000лв. не следва да се присъди  законната лихва, тъй като такава не е претендирана от гражданския ищец в съдебно заседание. Поради това, предявения граждански иск в останалата си част до пълния предявен размер от 10 000 лева спрямо подс.А., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 2872,61 лв. и 858 лв. по сметка на съда за разноски в съдебно заседание .

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                               Районен съдия: