№ 15521
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110124368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. М. А., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15367/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1
595,89лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, 251,04лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
10.03.2023г., 29,79лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.02.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на
вземането, и 5,68лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.- 10.03.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че начислените от ищеца суми
за топлинна енергия не съответстват на доставената и остойностена енергия. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От представените по делото писмени доказателства – нот. акт за продажба от
03.07.2003г. /л. 18/ и удостоверения за наследници /л. 82-83/ се установява, че до
29.12.2020г. ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, като с нот. акт
от 29.12.2020г. /л. 15/ същият се е разпоредил с него чрез дарение в полза на трето за
спора лице, но си е запазил пожизнено вещното право на ползване /т. 2 от акта/.
Следователно, през процесния период ответникът е бил собственик и вещен ползвател
на същия. Установява се от представените писмени доказателства и от приетото по
делото експертно заключение, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена
към топлофикационната мрежа и се доставя топла вода до същата. Предвид тези
обстоятелства и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в
горецитираното ТР, съдът приема, че през процесния период ответникът се явява
клиент на топлинна енергия за процесния имот, намира се в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество и
следва да отговаря за стойността на потребената топлоенергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период сградата, респ. и имотът, са били без отопление и топлинна енергия
за отопление от радиатори не е начислявана. Поради това, че сградата е била без
отопление, не е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Начислявана е единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Вещото лице посочва, че поради неосигурен достъп и липсата на узаконен водомер,
топлата вода за БГВ е начислявана на база брой потребители /1 лице/ по
140л/денонощие за един човек на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1,
заедно с допълнително количество от 23,12 куб. м. за сезон 2019/2020г. на основание
2
ал. 3, т. 2 от Наредбата. Експертът разяснява, че стойността на начисленото количество
топлоенергия за БГВ за целия процесен период м.05.2019г.-м.04.2022г. възлиза на
сумата от 1595,90лв.
Съдът намира, че направените от вещото лице изводи и изчисления следва да
бъдат кредитирани. По делото са представени три броя констативни протоколи за
извършени отчитания в края на процесните отоплителни сезони /л. 74-76/, съставени от
служител на третото лице – помагач (ФДР) и подписани от представител на етажната
собственост, от които се установява, че за ап. 52 не е бил осигурен достъп за отчет.
Съдът приема, че удостоверите в тези протоколи обстоятелства не са опровергани от
събраните по делото доказателствени източници, поради което няма основание да не
възприеме за достоверни обективираните в тях факти. Също така, по делото е
представено заявление – декларация /л. 20-21/ от наследодателя на ответника М. А. М.,
в който същият е заявил, че ще заплаща топлата вода на брой ползватели и е
отбелязано, че водомерът за топлата вода е свален. Това заявление е подписано, като
авторството му не е оспорено, поради което съдът приема, че изхожда от посочения за
негов автор, който се явява наследодател на ответника и самото изявление го обвързва.
При тези обстоятелства, правилно количеството потребена топла вода е начислено
съгласно уредения начин в приложимата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. В пар. 3 от
ПЗР на Наредбата е прието, че за отчетен период 2019/2020г. определянето на
прогнозните количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните сметки се
извършват по правилата на тази наредба. Ето защо, това е нормативният акт,
приложим за целия процесен период, както правилно е подходило вещото лице по
СТЕ. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода
в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не
са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена
оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В случая са
налице две от посочените хипотези – не е осигурен достъп за отчитане и няма данни да
е монтиран индивидуален водомер за отчитане, с оглед на което правилно е намерил
приложение този принцип на отчитане по 140л/денонищия на обитател (в настоящия
случай за 1 лице). За сезон 2019/2020г. е начислено и допълнително количество от
23,12 куб. м., тъй като съгласно чл. 69, ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредбата, разликата между
отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово
горещо водоснабдяване G, и сумата от отчетените количества от
oб.в.отч.п.
i
индивидуалните водомери за топла вода ? g и начислените по ал. 2, т. 2
отч.
i
количества ? g се разпределя по следния начин - когато не във всички имоти в
изч.
сграда - етажна собственост са монтирани индивидуални водомери за гореща вода,
индивидуалните водомери за гореща вода са повредени, имат нарушена пломба или не
е осигурен достъп за отчитане, разликата се разпределя по следния начин: при
ii
G > (? g + ? g ) - пропорционално на начислените количества гореща
oб.в.отч.п.отч.изч.
вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода
или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитането им, но не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата
разлика - пропорционално на всички останали клиенти. Тази формула е спазена, видно
от индивидуалната справка за използвана топлина енергия за периода 01.05.2019г.-
30.04.2020г. /л. 77/, а и от заключението на вещото лице по СТЕ.
По изложените съображения, съдът приема, че правилно е начислено количество
3
топлоенергия за процесния имот и неговата стойност възлиза на посочения от вещото
лице в СТЕ размер. Съдът не възприема доводите и възраженията на ответника, че в
имота въобще не била доставяна топлинна енергия. Както бе посочено, топлинна
енергия за отопление не е начислявана и не се претендира такава. Представената от
ответника фактура /л. 85/ от дата 02.10.2000г. на стойност 9,30лв., издадена от
ищцовото дружество, се отнася за запечатване на 3бр. радиатори в процесния имот и
може да се приеме като доказателство именно за посочените обстоятелства –
запечатване на радиаторите. Но както се посочи, топлинна енергия за отопление от
радиатори въобще не е начислявана. Съдът намира, че представеното съобщение изх.
№ П-940/01.06.2005г., изходящо от ищцовото дружество и адресирано до
наследодателя на ответника М. М., не е в състояние да докаже тезата на ответника,
развита в откритото съдебно заседание, че топлата вода в имота е прекъсната и се
ползва електричество за подгряване на вода. Както бе посочено, със заявление от
31.07.2003г. наследодателят на ищеца е поискал да му се открие партида при ищцовото
дружество и е заявил, че ще ползва и заплаща топла вода на база брой ползватели.
Представеното съобщение следва по време това заявление, тъй като е от дата
08.07.2005г., но същото не удостоверява изтъкнатите от ответника обстоятелства.
Същото представлява покана до наследодателя на ищеца в 7-дневен срок от
получаването да заплати доброволно натрупани задължения към дружеството за имота
в размер от 1032,65лв. за периода 09.03.-05.05. Посочено е, че при неизпълнение,
дружеството ще бъде принудено да събере дължимите суми по съдебен ред, както и в
15-дневен срок от получаване на писмото да прекрати топлоподаването, за което
потребителят е длъжен да осигури достъп до отоплителните тела и щранга за топла
вода в имота на 08.07.2005г. през времето от 10 до 12ч. Това съобщение представлява
една покана за плащане и предупреждение към потребителя за евентуални
неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за него при неизпълнение на
задълженията за заплащане на дължимите суми в указания срок. По делото няма
никакви ангажирани доказателства реално да са извършени действията, описани в
съобщението – покана, а именно да е извършено посещение от представител на
дружеството на посочената дата и да е прекъснато топлоподаването, включително на
щранга за топла вода. Това съобщение не е в състояние да установи този факт, тъй като
в него няма подобно удостоверяване. Други доказателства за установяване на това
твърдение също не са събрани. Ето защо, съдът го намира за недоказано.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 24.03.2023г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.03.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
4
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.01.2020г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
24.03.2020г. На всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата (за
м.02.2020г. настъпва през м.04.2020г.). Размерът на задълженията за м.05.2019г.-
м.01.2020г. възлиза общо на 442,71лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда,
използвайки заключението по СТЕ.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1153,18лв. и за периода
м.02.2020г.-м.04.2022г. и подлежи на отхвърляне за разликата над този размер до
пълния предявен от 1595,89лв. и за периода м.05.2019г.-м.01.2020г., която разлика
възлиза на сумата от 442,71лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения, за които отговаря, на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта
/чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На
основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 1153,18лв. възлиза на сумата от
181,39лв. за периода 15.09.2020г.-10.03.2023г. Ето защо, този иск се явява основателен
до размер на сумата от 181,39лв., а за разликата до пълния предявен размер от
251,04лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 22-24/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които
не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.02.2020г.-
м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 29,79лв. /л. 36/. Тези задължения не са
обхванати от погасителна давност, тъй като първото от тях се отнася за м.02.2020г.
(виж изложените по-горе съображения относно давността). Ето защо, този иск следва
да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
върху сумата от 29,79лв. възлиза на претендираните от ищеца 5,68лв. за периода
31.03.2020г.-10.03.2023г., изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също
следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 87,65лв., от
5
които следва да му се присъдят 63,79лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 77,38лв. за
държавна такса и 250,00лв. депозит за експертиза, и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 427,38лв., следва да му се присъдят 311,05лв.
В заповедното производство ответникът е доказал разноски в размер на 400лв. за
адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 108,87лв.
В исковото производство ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу А. М. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15367/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 1 153,18лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.02.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********,
ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, 181,39лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
10.03.2023г., 29,79лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.02.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на
вземането, и 5,68лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.- 10.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1153,18лв. до пълния предявен от
1595,89лв. и за периода 01.05.2019г.-31.01.2020г. и иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 181,39лв. до
пълния предявен от 251,04лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 А. М. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 63,79лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 311,05лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на А. М. А., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 108,87лв. – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6