Р Е Ш Е Н И Е

№ 810

гр. Хасково, 05.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

като разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №944/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Й.Щ.П. ***,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000452 от 18.07.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Хасково, с правно основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Оспорващата счита заповедта за незаконосъобразна. В жалбата си описва фактическата обстановка по предоставяне на автомобила си на друго лице, като посочва, че мислила, че същото е имало Свидетелство за управление на МПС. Нямала никаква представа, че не притежава СУМПС, ако знаела никога нямало да предостави личния си автомобил. В случая го направила, тъй като лицето било приятел на съпруга ѝ. Посочва, че с въпросния автомобил извършвала доставки на кафе до клиенти, без него била в изключително затруднено положение. Иска заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта на налагане на ПАМ. Твърди се липса на субективен елемент при извършване на административното нарушение. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че жалбоподателката била сигурна и мислила, че предоставя автомобила си на правоспособен водач. Претендират се разноски по делото.

Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-1253-000452 от 18.07.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Х., на Й.Щ.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно 6 месеца.

Заповедта е обоснована с това, че 18.07.2019 г., в 14.24 часа в гр. Х. по бул. „Б.“ до №.., в посока ж.к. „Б.“, Й.Щ.П., като собственик на лек автомобил С. рег.№ Х … КМ е предоставила управлението на същия на неправоспособния водач Ф. И. К., чието СУМПС било отнето по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на ЗППАМ №19-1253-000452 от 18.07.2019 г., препис от същата е връчен на Й.Щ.П. срещу подпис на 25.07.2019 г. Жалбата срещу тази заповед е подадена на 01.08.2019 г.

По делото е представено заверено копие от АУАН № 47457 от 18.07.2019 г., издаден против Ф. И. К. за това, че на 18.07.2019 г., в 14.24 часа в гр. Х., на бул. „Б.“, до №.., в посока ж.к. „Б.“, управлява лек автомобил „С.“ рег.№ Х …. КМ, собственост на Й.Щ.П.. В АУАН е записано, че при извършена проверка на водача се установило, че същият е неправоспособен, СУМПС е отнето по чл.157, ал. 4 от ЗДвП, с което виновно нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Иззети били два броя рег. табели Х … КМ и СРМПС *********, част втора. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

По делото като доказателства наред с оригинала на ЗППАМ №19-1253-000452 от 18.07.2019 г. и завереното копие на АУАН № 47457 от 18.07.2019 г. са представени и: Свидетелство за регистрация част I, на лек автомобил „С. Ц.., син металик/светло сив металик, рег. № Х …КМ; Справка за нарушител/водач за Й.Щ.П.; Заповед №272з-906/20.03.2019 г., издадена от Директор на ОДМВР – Х., относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Х., които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач за Ф. И. К.; Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20035/25.06.2009 г.

В хода на съдебното обжалване жалбоподателката ангажира гласни доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №272з-906 от 20.03.2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП, като сред оправомощените лица е и началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“ на ОДМВР – Х., в качеството му на държавен служител. В случая, оспорената заповед е издадена именно от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Х., като действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването ѝ, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган.

Заповедта за ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тоест, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е не само извършено от водача на МПС административно нарушение, а и когато административното нарушение е извършено от лице, което управлява автомобила на собственика.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно се установява, че лицето Ф. И. К. е управлявал собствения на жалбоподателката автомобил на посочените в акта дата и място без да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения. Към датата на съставяне на АУАН и на издаване на обжалваната заповед - 18.07.2019 г., водачът Ф. И. К. е управлявал МПС, собственост на Й.Щ. П., без свидетелство за управление на МПС. Видно от представената справка за нарушител/водач, издадена по отношение на К. от ОДМВР - Х., за същия няма данни към момента на извършване на нарушението да има СУМПС, като в справката същото е със статус в АНД и БДС, съответно „отнето“, „унищожено“. След като липсват данни за налично свидетелството за управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, от ЗДвП. В случая, административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са неправоспособни и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Не се установява и засягане на права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта, за която е издадена оспорената заповед. В този смисъл не са налице основания нито за отпадане на процесната принудителна административна мярка, нито за намаляване на срока ѝ на действие.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. В случая административният орган правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на преустановителна ПАМ, като законоустановените изисквания за взетото административно решение са обективирани към датата на волеизявлението на административния орган, последното е задължително условие за точното прилагане на закона.

Неоснователни са наведените от жалбоподателката доводи за липса на вина при осъществяване на нарушението, тъй като същата е била длъжна да се увери, че предоставя автомобила си на правоспособен водач, а не само да предполага, че същият е такъв.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба от Й.Щ.П. ***,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000452 от 18.07.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Х., с правно основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.

 

 

 

СЪДИЯ: