Решение по дело №672/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ III-149                                     13.07.2020 год.                                    гр. Бургас

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на шестнадесети юни                                         две хиляди и двадесета година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ :  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                         ЙОРДАНКА МАЙСКА

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело номер 672 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Принсхорн“ ЕООД с ЕИК-*********, представлявана от управителя Тихомир Атанасов, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Победа, ул.Генерал Владимир Вазов №1, заявена чрез упълномощен процесуален представител адв.Теодор Шейков, съдебен адрес гр.Бургас, Триа Сити Център/ул.Сердика № 2б/, ет.3, офис № 7, п.к.17 против  Решение № 3659/17.12.2019г. по гр.д.№ 7058/2019г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение е уважена установителна  претенция почл.422 ГПК на „Ставен“ АД с ЕИК-********* против „Принсхорн“ ЕООД с ЕИК-*********, като е прието за установено спрямо въззивника, че дължи на въззиваемия сумата от 3475,84лв., представляващи незаплатен остатък от наемна цена на 359,769дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Пънчево, общ.Средец, дължима за стопанската 2017/2018г., съгласно сключен между страните договор за наем № 83/19.06.2017г., ведно с мораторна лихва в размер на 763,06лв., начислена върху главницата за периода от 17.07.2017г. до 26.06.2019г., както и законната лихва начиная от 10.07.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5544/2019г. по описа на РС-Бургас и са възложени в тежест на въззивника-ответник сторентие от въззиваемия-ищец съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

Решението се обжалва като неправилно и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че иска е недоказан и неоснователен. По-конкретно се навежда, че не е доказано, че ищецът е изпълнил точно задължението си по договора, като е предал ниви в състояние годно да обслужи предназначението им. Навежда, че договорът е оспорен, тъй като земите, които са предоставени са били негодни за комасация. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявената претенция бъде отхвърлена като недоказана. Не е отправяно искане за разноски.

В законния срок въззиваемият „Ставен“ АД с ЕИК-*********  е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

Процесуалният представител на въззивника се явява в с.з., поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение на заявените в жалбата основания.

В с.з. се явява и управителя на въззивника Т.Атанасов, които при упражняване на представителство и защита на „Принсхорн“ ЕООД със свое изявление посочва, че е наел тази земя и е подписал договора с очакване за ползване, за което получавал субсидия и заплащал наем.  Твърди, че е платил част от наема, а другата не е платил, тъй като според него земята била негодна за ползване. Посочва, че не можел да прекрати договора, че насрещната страна искала пари за нещо, което са му дали, но той не можел да ползва поради негодност.

За въззиваемия, редовно призован представител не се явява в с.з.. Постъпило е писмено становище от пълномощника по същество.  Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предявен от „Ставен“ АД с ЕИК-*********  да бъде прието за установено спрямо „Принсхорн“ ЕООД с ЕИК-********* че дължи на ищеца сумата от 3475,84лв., представляващи незаплатен остатък от наемна цена по сключен между страните договор за наем № 83/19.06.2017г. на 359,769дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Пънчево, общ.Средец, дължима за стопанската 2017/2018г.,   ведно с мораторна лихва в размер на 763,06лв., начислена върху главницата за периода от 17.07.2017г. до 26.06.2019г., както и законната лихва начиная от 10.07.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2772/23.072019г. по ч.гр.д. № 5544/2019г. по описа на РС-Бургас, като се претендират и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба ищецът се е позовал на  сключения между страните договор за наем № 83/19.06.2017г. на общо 359,769дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Пънчево, общ.Средец, индивидуализирани в таблична форма в раздел I озаглавен „Предмет на договора“. Твърди се от ищеца, че наетите земеделски земи са били предоставени от наемодателя на наемателя при уговорения срок от една стопанска година, считано от 01.102017г. до 30.09.2018г. срещу наемна цена от 18лв. на декар или общо 6 475,84лева. Твърди се, че наемодателят е предал държането на наетите земеделски земи на наемателя. Страните са договорили и начин на плащане на наемната цена както следва: 25% -1618,96лв. в срок до 15.07.2017г.; 25% 1618,96лв. в срок до 20.12.2017г. и 50%-3237,92лв. съответно в срок до 30.05.2018г., но наемателят извършил частично плащане по договора. Така ищецът посочва, че наемателя на 19.12.2018г. е превел по сметка на наемодателя сумата от 3000лв., с което е покрил изцяло първата вноска от 1618,96лв. и част от втората вноска-до 1381,04лв., като е останал задължен за остатъка от наемната цена от 3 475,84лв., заплащането на които се претендира от ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане уговорено с чл.9, ал.1 от наемния договор.

По заявление по реда на чл.410 ГПК на „Ставен“ АД за процесните суми е издадена Заповед за изпълнение № 2772/23.07.2019г. по ч. гр. д. № 5544/2019год. на РС-Бургас.

Поради постъпило в срок възражение длъжника в заповедното производство е предявена исковата молба по реда на чл.422 ГПК.

Ответната страна е оспорила претенцията по основание и размер, при следните твърдения: няма данни по делото, че наемодателят е собственик на отдадените с договора за наем земеделски земи по смисъла на чл.4а ЗСПЗЗ; липсват доказателства/приемо-предавателен протокол/, че наетите земеделски земи са били предадени на наемателя; подписа, положен под процесния договор не е положен от представляващия ответното дружество; не се установява, че ищецът е изправна страна по договора.

С обжалваното решение съдът е приел, че така предявената претенция е доказана по основание и размер, поради което я е уважил изцяло.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Предявени са искове с  правното основание е в чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.

Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.4 от ГПК и са допустими.

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

В  конкретния случай по делото е представен сключен между страните договор за наем на общо 359,769дка земеделски земи в землището на с.Пънчево, общ.Средец, подробно индивидуализирани в таблична форма, включена в чл.1, ал.2 от самия договор. Видно от чл.3 от договора, посочено е, че описаните в чл.1, ал.2 земи  се предават от наемодателя на наемателя в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети. За удостоверяване на последното в чл.4 от договора е посочено, че с подписването на договора наемателят декларира и с подписа си удостоверява, че е извършил оглед на наетите имоти и същите нямат недостатъци, които да ги правят негодни за ползване съгласно предвиденото в договора предназначение и че е запознат с имотите и няма възражения по отношение тяхното състояние и размер, не е открил недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможностите за обичайната им употреба. По отношение възражението за липса на приемо-предавателен протокол следва да се посочи, че в чл.6 от процесния договор страните са се съгласили, „че  имотите са предадени в надлежно състояние, което обстоятелства не може да се оспорва от наемателя.“ Съгласно уговореното от страните в чл.7 от договора земеделските земи са били предоставени от наемодателя на наемателя при уговорения срок от една стопанска година, считано от 01.102017г. до 30.09.2018г. срещу платима по банков път по посочена в чл.8 банкова сметка наемна цена от 18лв. на декар или общо 6 475,84лева. По делото са представени доказателства/нотариални актове-вж.л.43-70 по гр.д. № 7058/19г. на БРС/ удостоверяващи, че наемодателят е собственик на земите, предмет на процесния наемен договор. От представено писмо изх.№ ПО-03-355-1/07.11.2019г. на ОСЗ-Средец/л.41,42 по гр.д. № 7058/19г. на БРС/ се установява, че наетите замеделски земи, собственост на ищеца са заявени за стопанската 2017/2018г. в ОС“З“  - Средец от „Принсхорн“ ЕООД със Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 1/11.07.2017г., с което наемателят е потвърдил сключването и изпълнението на наемния договор от наемодателя. Правилно в мотивите на обжалваното решение е прието, че дори договорът да е бил сключен от лице без представителна власт по отношение наемателя, то очевидно не е бил възразен по реда на чл.301 от ТЗ с оглед подаването на посоченото заявление в ОС“З“-Средец. За липсата на подобно възразяване може да се съди и от твърденията на управителя на наемателя в с.з. от 16.06.2020г. че е наел тази земя и е подписал договор, получава субсидии и плаща наем, но не целия, защото част от земята е негодна за ползване. По отношение годността на земята е налично изрично съгласие от наемателя, че е извършил оглед на наетите земи и удостоверява с подписване на договора, че няма възражения по отношение състоянието и размера на земите, посочено в цитирания по-горе чл.4 от наемния договор.

При така установеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС Бургас, че е доказано по безспорен начин възникването на наемно правоотношение между страните при посочените по-горе параметри, по което наемодателят е изпълнил точно поетите по договора задължения, като е предал на наемателя за временно и възмездно ползване имотите - предмет на наемния договор, в състояние, годно да обслужи предназначението им, поради което  и има право на уговореното заплащане на наемната цена от 6 475,84лв.. По отношение цената е налице признание от въззиваемия-ищец в исковата молба за извършено плащане по банков път от наемателя на 19.12.2018г. на сумата от 3000лв.. Липсват по делото доказателства за изплащане на остатъка от уговорената наемна цена от 3 475,84лв., като поради забавата обуславя доказаност по основание на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която в случая е определена по размер по реда на чл.162 ГПК на 763,06лв. върху главницата за периода от 17.07.2017г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва начиная от датата на депозиране на заявлението пред съда-10.07.2019г. до окончателното изплащане.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Районен съд Бургас за основателност на иска, първоинстанционното решение,  следва да бъде потвърдено.

С отговора на въззивната жалба е сторено искане за разноски за юк.представителство, които настоящият състав определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150лв., платими от въззивника.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3659/17.12.2019г. постановено по гр.д.№ 7058/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Принсхорн“ ЕООД с ЕИК-*********, представлявана от управителя Тихомир Атанасов, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Победа, ул.Генерал Владимир Вазов №1 да заплати на „Ставен“ АД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Добри Чинтулов № 16, представлявано от изпълнителния директор Стайко Иванов Стайков сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 150лв./сто и петдесет/лева за юк.възнаграждение.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :