Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№149

16.03.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №63 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Южна морска при Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №179/10.12.2019 г., постановено по АНД №741 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №321/2019 от 07.08.2019 г., издадено от Заместник - директор на ТД Южна морска.

С касационната жалба се претендира отмяна на оспореното решение на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се моли да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Твърди се, че били неоснователни изводите на въззивния съд, че НП страда от недостатъци, като не било описано точно нарушението и не били посочени ясно действията, с които жалбоподателят се противопоставил на митническите органи. Сочи се, че основната цел, с която били създадени граничните митнически пунктове, била да се осъществява митнически контрол върху преминаващите през границата на страната лица, превозни средства и стоки. Създадените във връзка с тази цел правила за осъществяване на контрол били задължителни за всички лица, преминаващи през границата. Митническите служители, работещи на митническия пункт, имали задължение да осъществяват контрол, а преминаващите пътници имали задължение да съдействат на служебните лица при осъществяването на този контрол, като им предоставят документи, стоки и превозни средства, с които се придвижват. Не се допускало напускането на митническия пункт от лица, спрямо които не бил осъществен митнически контрол. Твърди се, че на 28.01.2019 г. Х.Г.Ц. пристигнал на МП „Капитан Андреево“ и бил насочен от служител на гранична полиция към мястото, където следва да изчака извършването на митнически контрол. Вместо това Ц. самоволно, без разрешение на който и да е дежурен служител, напуснал линията за митнически контрол, като се отправил към изхода на митническия пункт. С неизчакването на проверката, Ц. се противопоставил на правилата за извършване на митнически контрол, като отнел възможността на митническите служители да изпълнят служебните си задължения. По този начин, макар и непряко, същият се противопоставил на митническите служители да изпълнят служебните си задължения. Създаването на пречка за изпълнение на служебните задължения било действие на противопоставяне срещу съответните служители, поради което се счита, че деянието било извършено виновно и неправилно въззивният съд отменил наказателното постановление.

Ответникът, Х.Г.Ц., чрез процесуалния си представител адв.Л.М., излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище, че решението на районния съд, с което е отменено Наказателното постановление, е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Свиленградският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление, с което на Х.Г.Ц., на основание чл.238, ал.2, във връзка с чл.235, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ЗМ, всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл.235, ал.1, т.е. с глоба – за физическите лица от 300 до 1500 лв., или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв. В чл.238, ал.2 от ЗМ е предвидено, че със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.

За да отмени Наказателното постановление, районният съд е приел, че в административно-наказателното производство по издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неспазване императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е констатирал, че както АУАН, така и НП не съдържат достатъчно пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение.

Съдът е развил подробни съображения, че с направеното в тези актове описание на нарушението, не е приписано конкретно поведение, в смисъл на деяние – действие или бездействие на жалбоподателя във връзка с дадено разпореждане от страна на митнически служител, на което същият да се е противопоставил, и което да покрива признаците от състава на чл.238, ал.2 от ЗМ. Въззивният съд е посочил, че изведеното от контролните органи фактическо описание на нарушението не обхваща и не съдържа обективно характеристиките на конкретното изпълнително деяние, изразяващо се в противопоставяне на митническите органи, чрез създаване на пречки за тях, или осуетяване изпълнението на служебните им задължения, което именно поведение е релевантно за индивидуализацията му като нарушение по чл.238, ал.2 от ЗМ. Констатирал е, че в цялостното изложение в АУАН и НП не се посочва и описва по какъв начин и с какви действия и изрази жалбоподателят се е противопоставял, на кои точно митнически служители, респективно какви са били техните разпореждания към него, които той не е изпълнил, за да им се противопостави. Съдът е преценил, че фигуриращата в АУАН фактическа констатация, че жалбоподателят е напуснал линията на митническа проверка (избягал), не удовлетворява процесуалното изискване за описание на нарушението, предвид изначалната липса на конкретни обосноваващи я фактически твърдения – физически актове (разпореждания) от страна на митническите органи и респективно противопоставяне на лицето, преминаващо митническия контрол, във връзка с дадените му разпореждания на митническите служители. Въззивният съд е отчел констатираните пропуски – липса на описание на нарушението относно обстоятелствата на извършването му и виновното поведение на дееца – като съществено процесуално нарушение, достатъчно самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Допълнително въззивният съд е развил и съображения, че от събраните по делото доказателства не могат да се направят категорични и безспорни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна на нарушение по чл.238, ал.2 от ЗМ от Х.Г.Ц.. Посочил е, че с оглед обществените отношения – обект на защита от нормата на чл.238, ал.2 от ЗМ, визираното в нея „противопоставяне“ на митническите органи, предполага несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие, опълчване на действията по служба на органа. Според съда в процесния случай липсва противопоставяне, тъй като нито един от служителите на Митническия пункт „Капитан Андреево“ не се е опитал да спре лицето на границата, нито му е издавал някакво разпореждане, тъй като на линията на митническия контрол, след извършената паспортна проверка, е нямало митнически служител, който да провери, респективно да отправи разпореждания за извършването на определени действия на Ц..

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при подробно и коректно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че така направеното в НП описание на нарушението не е достатъчно да изпълни изискванията на чл.57, ал.1, т.5, предл.първо от ЗАНН, тъй като не съдържа   конкретно посочени действия или бездействия, които могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.238, ал.2 от ЗМ. От обективна страна административното нарушение по тази норма изисква нарушителят да се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, а описаното в НП поведение няма характер на противопоставяне на митническите органи. Споделя се заключението на районния съд, че фактически обстоятелства за отправено към Ц. разпореждане от митническите служители не се установява, съответно описаното в НП негово поведение по напускане линията на митническа проверка, без да бъде осъществен контрол на превозното средство, не обективират поведение на противопоставяне на митническите органи. Това заключение се подкрепя дори от изразеното в касационната жалба твърдение, че нарушителят се бил противопоставил „непряко“ на митническите служители с неизчакването на проверката

Настоящата инстанция изцяло споделя изложените в проверяваното решение мотиви на въззивния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към същите.

Като е констатирал съществени нарушения при издаването му и е отменил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление, Свиленградският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С приемането на тази изрична разпоредба следва да се счита отпаднало приложението на Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 г., постановено по т.д. №7/2008 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и за двете инстанции, и представени доказателства за направени разноски в размер на по 360 лева заплатено възнаграждение за един адвокат поотделно за всяка съдебна инстанция.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.4, във връзка с чл.228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба тези разноски, които съдът не намира за прекомерни.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №179/10.12.2019 г., постановено по АНД №741 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, Териториална дирекция Южна морска, да заплати на Х.Г.Ц., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.

Решението е окончателно.  

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.                              

 

 

         2.