РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110210962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0001669 от 05.07.2021 г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на М. Т. Т., ЕГН: ********** са наложени две административни
наказания „глоби“ в размер от по 2 000.00 лева за две нарушения по чл.24,
ал.1 вр. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
С въззивната жалба на жалбоподателя се релевира искане за отмяната на
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено
нарушение и че са допуснати СПН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Инвокира съображения от фактическа и правна страна за
незаконосъобразността на издаденото НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, не се представлява и не инвокира на доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят М. Т. Т., ЕГН: ********** на 10.02.2021 г. в гр.С. на
бул. „К.“ № 100 пред входа на Централна автогара е управлявал като водач на
МПС лек автомобил Нисан Примера с рег. № ...., собственост на З. М. П.,
ЕГН: ********** от гр.С. ул. С. № 1...без автомобилът да е включен в
удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници и без
водачът Т. да притежава разрешително от Общината на която се извършва
превоза, като е извършвал таксиметрова дейност с превоз на два броя пътници
с неустановени имена по маршрут от бл....в ж.к. „М.“ № 4 до бул. „К.“ № 100.
Въз основа на съставения АУАН А Серия А-2012 № 288003 от 10.02.2021
г.е постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001669
от 05.07.2021 г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12
от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Т.
Т., ЕГН: ********** са наложени две административни наказания „глоби“ в
размер от по 2 000.00 лева за две нарушения по чл.24, ал.1 вр. чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и
от показанията на актосъставителя Б. Н. Б., които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на описаната
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения за тяхното изчерпателно обсъждане на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е
да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да
описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни
фактори, основани например на изминало време, но и от субективни
фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите
психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти
от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост,
като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на
конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
2
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV.От правна страна (“ipso jure”):
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото
доказателства, възраженията и доводите на страните, приложението на
материалния закон и императивите на съдопроизводствените правила на
ЗАНН, както и по вътрешно убеждение (върховна ценност за всеки съдия като
символ на справедливостта и стожер на съдебната власт), намира, че
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001669 от 05.07.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН е материално и процесуално незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията и правните изводи на съда за следните. При разглеждане
на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция
по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвт.Пр. таксиметров превоз на пътници се
извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5.
Според разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 6 декември 1999
г. за таксиметров превоз на пътници, водачът на таксиметров автомобил
трябва да е психически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Такава се явява Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Името на
въпросната наредба не е посочена в обжалваното наказателно постановление,
нито е обсъдена разпоредба, чието изискване да е нарушено от
жалбоподателя. Самата разпоредба на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници има бланкетен характер,
поради което посочването й като нарушена разпоредба не е достатъчно в
наказателното постановление, а такава изначално дори липсва, тъй като не е
определено нарушеното правило за поведение, за да може да се реализира
правото на защита. Действително разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвПр е
бланкетна правна норма. В АУАН и НП не е отразено съдържанието на
бланкетната норма на чл.24, ал.1 от ЗАвПр. Това е изискване по повод ясно,
пълно и точно формулиране на административно-наказателното обвинение.
Това императивно правило не е изпълнено от актосъставителя и АНО и
допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на
3
абсолютните, което обуславя отмяната на НП.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000. 00 лева при първо
нарушение. Тоест цитираната норма санкционира извършване на обществен
превоз без изобщо да има издадени посочените документи. Разпоредбата на
чл. 93, ал. 2 ЗАвПр предвижда значително по- нисък размер на
административното наказание, а именно глоба в размер на 500 лева, когато
водач на моторно превозно средство извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции. Съставът на
административно- наказателната отговорност по чл. 93, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози санкционира водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му – в случая чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Редакцията на нормата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 1999 г. към момента
на извършване задължава водачът на лек таксиметров автомобил да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата. Санкционната норма, обаче, предвижда от
обективна страна санкция за извършване на обществен превоз без редовно
издаден документ (удостоверение за психологическа годност), което означава
да не е снабден с такъв документ. Съществува обаче и специална санкционна
разпоредба в Закона за движението по пътищата - чл. 178в, ал. 5 (в
редакцията - ДВ, бр. 60/2012 г.), според която: "Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност".
Тази разпоредба, доколкото е ясна и конкретна, и не препраща към
подзаконов нормативен акт се явява непосредствено приложима за случая.
Според настоящия състав на касационния съд деянието на касатора
съответства от обективна и от субективна страна именно на тази норма. К.
съд обаче не разполага с правната възможност да преквалифицира деянието.
Специалната норма е по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда
наказание, което е по-леко от наложеното с наказателното постановление,
поради което санкцията за извършеното нарушение, което Х. следва да
понесе, е предвидената в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер на 500. 00 лева, а не тази от 2000.00 лева,
наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАврПр.
4
В тази насока е Решение № 3770 от 10.06.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3425/2021 г.
В заключение, съдът намира, че дори и да се приеме формално наличие
на нарушение от обективна страна то същото представлява маловажен случай
като наказващият орган неправилно и в нарушение на закона, не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията Б.
И., преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, което е
основание за отмяната на Наказателното постановление, поради издаването
му в противоречие със закона. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, но самата преценка е в
компетенцията на административнонаказващият орган.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при
определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай"
да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление (в случая– нарушение) с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съдът счита,
че констатираното в настоящия случай нарушение извършено от
жалбоподателя, следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В
подкрепа на този извод на съда са и смекчаващите вината обстоятелства, а
именно- нарушението е първо за жалбоподателя и от него не са настъпили
вредоносни последици.
Всички тези процесуални нарушения са достатъчни сами по себе си да
обосноват извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без
да е необходимо обсъждането на спора по същество. Това е така, доколкото
съдът счита, че всички допуснати нарушения са съществени, тъй като
5
опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като страните не
претендират такива и не представят доказателства да са сторили разноски с
оглед изхода на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0001669 от 05.07.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Т. Т., ЕГН:
********** са наложени две административни наказания „глоби“ в размер от
по 2 000.00 лева за две нарушения по чл.24, ал.1 вр. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6