№ 91
гр. Ямбол, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
В. К. Спасова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500177 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. О. от гр.******, подадена от
пълномощника му адв. М. Х. от АК-*****, срещу Решение № 196 от 11.04.2024г.,
постановено по гр.д. №3351/2023г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която са
уважени предявените от ищцата Б. Н. О. против ответника Н. П. О. искове с правно
основание чл. 144 от СК и с правно основание чл.149 от СК и ответникът е осъден да
заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 300 лева, както и да й заплати издръжка за
минало време, за периода 19.09.2023г.-18.12.2023г., в размер на 900 лева. Решението е
обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски на ищцата и ДТ в
полза на ЯРС.
Оплакването във въззивната жалбата е, че оспореното решение на ЯРС в
обжалваните му части е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, и необоснованост. Въззивникът твърди, че съдът не е изпълнил процесуалното си
задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с
останалите доказателствени източници. Твърди още, че ЯРС не е извършил анализ на
свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност,
вътрешна съгласуваност и логическа последователност, като съдът е използвал части от тях
избирателно. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано
първоинстанционния съд е приел, че дължимата от ответника издръжка следва да бъде в
размер на 300 лева, като неправилно формирал извод, че доходите на ответника са високи и
може да заплаща без особени затруднения горепосочената сума. Направено е оплакване, че
не са отчетени представени доказателства и средномесечният доход на бащата е значително
по-нисък от този, който е приет от съда. Въззивникът възразява, че при определяне на
месечната издръжка съдът не е отчел здравословното му състояние, както и че издържа
възрастната си и болна майка с онкологично заболяване. Изтъква, че неправилно съдът е
приел, въпреки многобройните представени амбулаторни листове, в които е записана
терапията на ответника, че от тези писмени доказателства не се установява за кого са били
предназначени лекарствата и дали се заплащат всеки месец, въпреки, че писмените
1
доказателства били подкрепени и от гласните доказателства чрез разпита на свидетелката
Чамова, чиито показания неправилно и незаконосъобразно първоинстан-ционният съд не е
кредитирал. Сочи, че съдът не е взел предвид и факта, че той изплаща два заема. Счита, че
ЯРС е постановил решението си в нарушение на чл. 144 СК като не е съобразил, че за
ответника са налице особени затруднения за даването на месечна издръжка в размер на 300
лева.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата
инстанция в обжалваните му части и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, с
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата Б. Н. О., чрез пълномощника адв. С., в срок е депозирала писмен
отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Застъпено е становището,
че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е изградил изводите си на
базата на събраните по делото доказателства. Изложени са аргументи в тази насока, с
посочване, че доходите на майката са неотносими към настоящия казус, а обстоятелството,
че ищцата живее в квартира на свободен наем не е основание за извод за освобождаване на
въззивника от задължението му за издръжка или намаляване на същата. Моли ЯОС да
остави без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът се явява лично и с пълномощника адв.Х., която пледира за
уважаване на въззивната жалба по изложените в същата съображения, с акцент, че
издръжката на пълнолетно дете не е с безусловен характер и родителят-ответникът е с
влошено здравословно състояние.
Възиваемата, чрез адв.С., в с.з. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли за потвърждаване на решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно. Наведените
доводи са, че заболяванията на въззивника не водят до инвалидизирането му и той може да
работи, както и че притежава огромно имущество и установени доходи за изследвания по
делото едногодишен период, за които парични средства е останало неизяснено как са
похарчени. Претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция
заявява и въззиваемата страна.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна, в срок, поради което може да се разгледа по същество.
За да се поизнесе, ЯОС установи следното:
Първоинстанционният Ямболски районен съд е сезиран с обективно съединените
искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК, предявени от Б. Н. О. от гр.******,
срещу Н. П. О. от гр.****** – за осъждане на ответника да заплаща на пълнолетната си
дъщеря, учаща се във висше учебно заведение месечна издръжка в размер на 500 лева,
считано от подаване на исковата молба, с лихви и разноски, както и да й заплати издръжка
за минало време в размер на 1 500 лева за периода 18.09.2023г. до 18.12.2023г.
Ищцата е поддържала в исковата молба, че е пълнолетна дъщеря на ответника, че е
редовна студентка в БУ“Проф. д-р Асен Златаров“, като не получава доходи и няма
имущество, от които да се издържа, нуждае е се от средства за заплащане на семестриални
такси, за закупуване на учебници, за наем и за задоволяване на основните жизнени
потребности от храна, облекло, разходи за транспорт и др., а ответникът, макар да е
пенсионер, е в работоспособна възраст и реализира трудово възнаграждение, като с
получаваните доходи за него не би представлявало затруднение да участва в издръжката на
дъщеря си.
С писмения отговор ответникът е оспорил исковете по основание и размер с
възражението, че даването на издръжка за ищцата съставлява особено затруднение за него.
Поддържал е, че от началото на 2023г. е пенсионер, не реализира доходи освен
получаваната пенсия, претърпял е операция и страда от множество заболявания, за
лечението на които ежемесечно разходва средства за закупуване на лекарства, задължен е по
сключени договори за кредит и се грижи за болните си родители.
От фактическа страна е установено с представеното по делото удостоверение за
раждане и няма спор, че ищцата Б. Н. О. е рождена дъщеря на ответника Н. П. О.. Ищцата е
2
родена на 28.04.2003г., пълнолетна е, на 28.04.2021г. е навършила пълнолетие и
понастоящем е на 21 навършени години. Ищцата е декларирала, че не притежава имоти,
както и че не получава доходи от трудови възнаграждения, свободни професии, наеми,
хонорари и пенсия. Установено е, че ищцата притежава един лек автомобил, който е
закупила на 02.06.2023г.
С представените уверение и справка за платена такса, издадени от БУ“Проф. д-р
Асен Златаров“ гр.Бургас, по делото е установено, че ищцата Б.О. е редовна студентка в
посочения университет, през учебната 2023/2024г. е записана в първи курс по специалността
„Българска филология“, като е заплатила такса на университета в размер на 400лв. С
договор за посредничество и договор за предоставяне на нощувки ищцата е установила, че в
града, в който е университета и в който продължава образованието си, живее в жилище под
наем, за което заплаща месечен наем в размер на 575 лв., както и 20лв. за телевизия и
интернет и 10лв. такси за етажната собственост. Изслушана пред въззивната инстанция по
реда на чл.176 ГПК, ищцата е признала, че университетът, в който учи предлага общежитие
за настаняване на студентите, но условията са мизерни и не са такива, които осигуряват
нормален начин на живот и възможност за учебна подготовка.
За ответника Н. О. е установено, че е пенсионер, който получава месечна пенсия в
размер на 1 272,94лв. Преди пенсионирането, до 21.12.2022г. ответникът е работил по
служебно правоотношение в МВР, като при прекратяване на правоотношението му е
получил обезщетения в размер на общо 23 084лв., като за сумата не се твърди и не е
установено по делото да е налична. До м.11.2022г. включително, ответникът е заплащал на
пълнолетната си дъщеря-ищцата, чрез нейната майка, месечна издръжка в размер на 200лв.
Ответникът притежава един апартамент от 72,50кв.м. в гр.Ямбол, през 2022г. е закупил един
лек автомобил, а през 2023г. е закупил къмпинг ремарке. На 15.12.2023г. ответникът е
сключил с банка „Юробанк България“АД два договора за кредит - за потребителски кредит
и издаване на кредитна карта в размер на 4 000лв. и за стоков кредит за сумата 3 566лв., по
който договор ответникът дължи месечна погасителна вноска в размер на 395,83лв.
Установено е с представените по делото медицински документи (епикризи и амбулаторни
листи), че ответникът страда от неинсулинозависим захарен диабет, астма с преобладаващ
алергичен компонент, паническо разстройство и хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност, за лечението на които заболявания му е назначена месечна терапия от
съответния лекар-специалист, а през м.10.2022г. е претърпял хирургична операция на тънки
и дебели черва. Пред въззивната инстанция ответникът е представил нови писмени
доказателства, видно от които през м.04.2024г. е закупил за себе си лекарства на стойност в
размер на общо 82лв., а през м. 05.2024г.- в размер на общо 164,79лв.
Установено е по делото, че майката на ответника - П.О. страда от онкологично
заболяване. Разпитаната свидетелка М. Ч. – жената, с която ответникът живее на съпружески
начала, е дала показания, според които ответникът се грижи за болната си майка,
ежемесечно разходва средства за собственото си лечение и му предстои нова хирургична
операция, а с получените средства от обезщетения при напускане на работа е погасил заем
към сестра си и заем към ВСК.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение в обжалваната
му част ЯРС е уважил иска по чл.144 СК за сумата 300лв. месечна издръжка на ищцата и по
чл.149 от СК за сумата 900лв., като за разликата, до размера на сумата 500лв. месечна
издръжка и до размера на сумата 1 500лв. – издръжка за минало време, е отхвърлил
исковете, като в отхвърлителната му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила. За да уважи ищцовите претенции в посочените размери, съдът е обосновал, че
са осъществени предпоставките на чл.144 СК – пълнолетната дъщеря на ответника е
навършила 20 години и продължава образованието си във висше учебно заведение, не може
да се издържа от имуществото си, тъй като не получава доходи и няма имоти, а само едно
МПС. За ответника съдът е приел, че доходът му е от месечната пенсия в размер на
1 272,94лв. и че същият страда от заболявания, но те не му забраняват да полага труд при
отчитане на възрастта му от 55години. Приел е, че ответникът има кредитно задължение, но
същото не следва да се вземе предвид, тъй като не е свързано с издръжката на дъщеря му,
като следва да се отчете и размера на получените обезщетения в размер на 23 084лв. При
тези доходи ЯРС е заключил, че ответникът може да отделя сумата от 300лв. месечно за
3
издръжката на дъщеря си и същата не би представлявала особено затруднение за него.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но неправилно.
В предмета на делото са предявения иск по чл.144 СК и иск за издръжка за минало
време по чл.149 СК.
Съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Тази издръжка обаче, както и издръжката за минало време, не се дължат
безусловно, както задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.143,
ал. 1 СК, тъй като законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако
родителите могат да я дават без особени затруднения. Според практиката на ВКС, която
въззивният съд възприема (решение на ВКС по гр.д. №1269/10г. на четвърто г.о., решение
на ВКС по гр.д. №1424/10г. на трето г.о., решение по гр.д. №944/10г. на трето г.о. и др.)
спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало
пълнолетният може да се издържа сам и родителят дължи издръжка по чл.144 от СК, когато
притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които средства да
отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от
доходите или от използване на имуществото си. В Решение №273/17.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№1694/2010г., трето г.о. е прието, че работоспособността на родителя и хипотетичната
възможност да реализира допълнителен доход, не са достатъчни, за да се приеме, че може да
дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Прието е в същото решение,
че когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му издръжка,
издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл.144 от СК,
което изключва дължимостта й.
Или за основателността на иска по чл.144 СК е необходимо да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да са в родствена връзка по
права линия, т.е. че ищцата е дъщеря на ответника; ищцата да е пълнолетна; да учи редовно
във висше учебно заведение; да се обучава в предвидения за това срок до навършване на 25-
годишна възраст; да не може да се издържа сама от доходите и използване на имуществото
си, а за ответника - да не съставлява особено затруднение да плаща издръжката.
В конкретния случай само част от предпоставките на чл.144 СК са безспорни
между страните и са установени по делото - ищцата е дъщеря на ответника, която е
навършила пълнолетие, продължава висшето си образование в редовна форма на обучение и
не е навършила 25 годишна възраст.
Не е налице предпоставката за търсената издръжка – ищцата да не може да се
издържа от доходите и имуществото си, тъй като по делото е установено, че ищцата
притежава лек автомобил, който представлява имущество и от използването на това
имущество ищцата може да осигури средства за издръжката си. Не е налице и установената
от закона предпоставка плащаната от ответника издръжка да не съставлява особено
затруднение за него. По делото е установено, че месечният доход, който ответникът
реализира е само от пенсия в размер на 1 272,94лв. Неправилно районният съд е приел, че
ответникът има по-големи материални възможности от размера на пенсията, която получава,
тъй като тези възможности следва да са реални и обективно да съществуват, а не да са
хипотетични, преценени с оглед на трудоспособност, възраст, професия и др. От значение са
обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да
реализира такива. Ирелевантно в случая е, че родителят е в трудоспособна възраст и
теоретично би могъл да реализира допълнителни доходи, тъй като искът е за издръжка на
пълнолетно дете и за пълнолетното дете теоретично могат да се посочат същите доводи.
Установено е по делото, че ответникът страда от множество заболявания, за лечението на
които средно-месечно разходва средства в размер на 120лв. Ответникът има установено
кредитно задължение в размер на 395 лв. месечно, което следва да бъде отчетено в обема
средства за месечната издръжка на родителя, тъй като както се посочи, задължението за
издръжка на пълнолетно дете не е безусловно. Или от размера на получаваната от ответника
4
месечна пенсия в размер на 1 272,94лв., като се приспадне кредитното му задължение в
размер на 395лв. и месечният разход за лекарства от средно 120лв., за ответника биха
останали средства в размер на около 757,94лв. за собствената му издръжка. Ако от тази сума
ответникът заплаща издръжка на ищцата в размер на 300лв., за него биха останали средства
в размер на около 458лв. месечно, която сума е под определената от Министерския съвет
линия на бедност в страната за 2024г. - в размер на 526лв. Или изводът, който се налага е, че
ответникът като родител няма остатъчни доходи над средствата за собствената му издръжка
и издръжката на пълнолетната му дъщеря-ищцата е особено затруднение за него по смисъла
на чл.144 от СК, което изключва дължимостта й, като на същото основание ответникът не
дължи и издръжка за минало време.
Първоинстанционното решение в оспорената му част, с която на ищцата е
присъдена издръжка, вкл. издръжка за минало време, е необосновано и в нарушение на
материалния закон. Поради това решението следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново за отхвърляне на исковете като неоснователни. Решението на първата
инстанция следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски
на ищцата и ДТ в полза на ЯРС.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на ответника, сега
въззивник, следва да се присъдят сторените от него разноски пред първата и въззивната
инстанции в размер на общо 594лв.( 234 лв. – ДТ за въззивното производство и 360лв.
адв.възнаграждение, което е над присъденото от ЯРС като разноски)
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №196 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. №3351/2023г. по
описа на Ямболски районен съд в частта, с която Н. П. О. е осъден да заплаща на
основание чл.144 СК на Б. Н. О. месечна издръжка в размер на 300 лева, както и да й
заплати издръжка за минало време, за периода 19.09.2023г.-18.12.2023г., в размер на 900
лева, както и в частта, с която Н. П. О. е осъден да заплати разноски на ищцата и в полза
на ЯРС ДТ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. Н. О. от гр.******,
ул.******бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН **********, против Н. П. О. от гр.******, к-с *******бл.*,
вх.-, ап.**, ет.*, ЕГН **********, иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на
месечна издръжка на Б. Н. О. в размер на 300 лева, считано от 18.12.2023г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. Н. О. от гр.******,
ул.******бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН **********, против Н. П. О. от гр.******, к-с *******бл.*,
вх.-, ап.**, ет.*, ЕГН **********, иск с правно основание чл.149 от СК за заплащане на
издръжка на Б. Н. О. за минало време, за периода от 18.09.2023г. до 18.12.2023г., в размер на
900лв.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Решение №196 от 11.04.2024г., постановено по
гр.д. №3351/2023г. по описа на Ямболски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Н. О. от гр.******, ул.******бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Н. П. О. от гр.******, к-с *******бл.*, вх.-, ап.**,
ет.*, ЕГН **********, сумата 594лв. – разноски пред първата и въззивната инстанции.
Решението, съобразно чл. 280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6