Р Е Ш
Е Н И
Е
№
15.12.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
на 08.12.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Секретар
М.К.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 381 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Кредитреформ България"
ЕООД гр. София, подадена от пълномощника юр.к. Т., против Решение
№1/04.03.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.дело №881/2019г., с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против Д.П.Л. ***
искове по чл.79,ал.1, във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на
сумата 500 лв. - главница по договор за кредит, сключен с "4финанс"
ЕООД и на сумата 124,90 лв. - такса за експресно разглеждане на договора за
кредит, както и на сумата 525лв. - наказателна лихва за периода
04.11.2016г.-22.11.2018г. по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.11.2019г.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение на ЕРС, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Въззивното дружество сочи, че решението
на първата инстанция е постановено при допуснато процесуално нарушение на съда,който
с доклада по чл.146,ал.2 и ал.1 ГПК не разпределил доказателствената тежест
между страните и не дал указания на ищеца за кои твърдени от него факти не сочи
доказателства, а директно постановил обжалваното решение, с което отхвърлил
исковете, като счел за недоказани фактическите твърдения за валидно възникнала
облигационна връзка и за получаване на заемната сума. Оспорен е извода на
районния съд, че ищецът не е доказал валидното сключване на договора за кредит,
като твърдението е, че договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР и чл.18,
ал.1 от ЗПФУР и при наличие на предпоставките по чл.13,ал.4 от ЗЕДЕУУ, като към
исковата молба са представени електронни документи, съдържащи индивидуализирани
белези и данни и установяващи кой е техният автор, какво е съдържанието им и с
каква цел са отправени, които са възпроизведени на хартиен носител и които не
са оспорени от насрещната страна, която не е поискала представянето им на
електронен носител. Като неправилен е оспорен и другият решаващ извод на съда,
че ищецът не е доказал получаването на заемната сума, тъй като с представените
две разписки от 04.10.2016г. и от 07.10.2016г. е установено превеждането на
заемната сума чрез "Изипей"ЕАД по уговорения между страните начин.
Неправилен бил и изводът на съда за недоказаност на материално-правната
легитимация на ищеца, с оглед сключения договор за цесия, тъй като по делото
ищецът представил извлечение на сключения договор за цесия и Приложение №1 към
него, по делото не било поискано представяне на същите в цялост, а информацията
относно цената по договора и срока за нейното плащане съставлява търговска
тайна, която цедентът и цесионерът не са пожелали да сведат до знанието на
трети лица.
По тези съображения въззивникът
моли за отмяна изцяло на решението на ЕРС и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което исковете бъдат
уважени, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият Д.Л. не е подал
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
В. о.с.з. въззивната страна не
изпраща представител, а депозира писмена молба с искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред двете инстанции.
Въззиваемият не се явява в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата
молба на ищеца "Кредитреформ България"ЕООД гр.София, с която против Д.П.Л.
*** са предявени обективно
кумулативно съединени
осъдителни искове - главен с правно основание чл.79, ал.1,вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД за присъждане на сумата 500 лева, представляваща непогасена главница по
договор за кредит и на сумата 124.90 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на
кредита и акцесорн иск по чл.92 ЗЗД,вр. с
чл.99 ЗЗД за присъждане на сумата
525.00 лева - наказателна лихва за периода от 04.11.2016г.
до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на
исковата молба.
В исковата молба ищецът е
посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от
23.11.2018г., сключен с дружеството "4финанс"ЕООД, което дружество, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус", от своя страна с договор от 04.10.2016г., изменен на
07.10.2016г., е предоставило на ответника кредит в размер на сумата общо 500лв.
Според ищцовите твърдения, договорът за кредит бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР – от разстояние и във формата на електронен документ, оформен съгласно разпоредбите на чл.3, вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, а съгласно т.2.2 от Общите условия, за
експресното разглеждане на заявката за отпускане на
кредита, ответникът приел да заплати и такса за експресно разглеждане. Тъй като на уговорения в договора падеж - 03.11.2016г., кредитополучателят не погасил
задължението си и изпаднал в забава, на основание
т.13.2.(а) от договора същият следвало да заплати и неустойка - наказателна лихва, формирана от сбора на договорения лихвен процент от 40.92%, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие, определен в договора в размер на
10%.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът Д.Л. не е подал такъв, не се е явил лично при разглеждането на
делото и не е изразил становището си по исковете.
С постановеното
по спора решение ЕРС е отхвърлил исковете по съображения, че представените по делото заверени и неподписани страници от договор за кредит
от 04.10.2016г. и от
07.10.2016г., както и Общи
условия към същия, не удостоверяват наличието на валидно
създадена облигационна връзка по договор за заем; че не са представени доказателства за постигнато съгласие между договрящите страни, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние; че липсват доказателства
посредством електронната си страница заемодателят-ответникът да е подал искане за получаване на паричен
заем или да се е съгласил да получи такъв, или изобщо да е
изразил воля за
това; че липсват технически
или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, както и че липсват доказателства
заетата сума да е предадена от заемодателя "4финанс"ЕООД на заемателя - ответника. Наред с това съдът е приел, че
ищецът не е доказал и своята материално-правна легитимация на цесионер, тъй
като от договора за цесия са представени само копия от първа и последва
страница.
Фактическата обстановка по делото
е следната:
Ответникът не е оспорил твърдението на
ищеца за сключен договор за потребителски кредит по електронен път от разстояние,
като от представените от ищеца на хартиен носител и заверени от него Договор за кредит №****. и Договор за кредит №******.
е установено, че между дружеството „4финанс“ЕООД и ответника Д.П.Л. е сключен договор
за потребителски кредит, с който дружеството се е задължило да предостави на
кредитополучателя Л. кредит по приложените Общия условия и подаденото от
длъжника заявление, в размер на сумата - първоначално 350лв., увеличена с още
150лв., или общо 500 лв. Страните по договора са постигнали съгласие за договорен лихвен процент от 40,92%, ГПР - 49,60%,
дължима такса за експресно разглеждане на кредита от 124,90лв. и общ размер на дължимата
сума от 641,23лв., със срок за връщане от 30дни - на 03.11.2016г. Дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
кредита е установена в т.2.2- т.2.5 от Общите условия, като в чл.13.2 от същите е предвидена отговорност за
кредитополучателя при забава на плащанията по договора - да дължи надбавка за наказателна
лихва от 10%, прибавена към договорния лихвен процент.
От заключението на вещото лице инж.И.У.,
извършило назначената от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, по
делото е установено, че интернет-сайтът на дружеството "4финанс"ЕООД е www.vivus.bg, от който се инициира процедурата по отпускане
на кредит, която процедура започва със заявка за кредит, регистрация и
създаване на профил и завършва с действието „натискане на бутон" с надпис
„Подпиши". Според вещото лице, информацията на сайта е ясна и
недвусмислена, възприема се и интуитивно, с отчетливи акценти, извършва се
регистрация с попълване на голям обем лични данни, включително информация за
обратна връзка: три имена, ЕГН, мобилен телефон, адрес, e-mail адрес, банкова
сметка ***., като последната стъпка преди финализирането на регистрацията е
предоставяне на „Условия по договора", по начин, който предлага на
потенциалния клиент да прочете документа от начало до край. Експертът е
установил, че от страна на ответника Д.П.Л. е извършена регистрация на интернет
страницата на „Вивус" и е създаден профил на лицето, съответстващ на данните за имена, имейл и
др., видими от първата страница на процесния договор за кредит от 04.10.2016г.
Първата регистрация на ответника в системата на дружеството "4финанс"ЕООД на интернет
страницата на „Вивус" е събитие №1108114 от 09.09.2015/15:51, при което е
създаден профил с идентификатор „9945818 Л.", от компютърно устройство или
такова в компютърна мрежа, с IP адрес 77.238.86.74. Този профил
съдържа личните данни на Д.П.Л. в пълния им обем, изискван от интерфейса на
системата/сайта и като допълнение - към email-а посочен в тях - *******@***.**,
като са били изпратени "Общите правила" на Vivus.bg в същата минута, т.е. на
09.09.2015 в 15:51 часа. Вещото лице е установило,
че „процедурата"
на дружеството "4финанс"ЕООД
по приемане на условията по договор за кредит и по кандидатстване за кредит от
същия профил - „9945818 Л.", е
била осъществявана многократно, като от профила на Д.Л. е направена и заявката
за сключване на процесния договор за кредит от
разстояние от 04.10.2016г. и
последващата
заявка от 07.10.2016г. за
отпускане на допълнителна сума. Бил е предоставен стандартен
европейски формуляр на Д.Л., за да се запознае с преддоговорната информация, Общите условия и проект
за договор за кредит, преди договорът да бъде подписан чрез натискане на бутона
"Подпиши". Ответникът Д.Л. е потвърдил
сключването на договора и неговото изменение
след искането на допълнителната сума, посредством избиране на препратката за
потвърждение, чрез т.н. бутон "Подпиши". Вещото лице подробно е
изяснило процедурата по заявка за кредит
(както за регистрация и създаване на профил), която завършва с действието
„натискане на бутон" с надпис „Подпиши". Обяснило е, че клиентът
избира сумата и срока за погасяване на кредита си, продължава заявката си за
кредит, като влиза в профила си. Тогава се отваря нова страница, в която се
зареждат - Стандартен европейски формуляр, Общи условия по договора за кредит, както
и проект на договора
за кредит. След прочитане и съгласие с всички тези условия клиентът натиска
бутон „Подпиши". Ако клиентът не е прочел всички условия (т.е. не е
отворил документа до края), то няма да му бъде позволено да натисне бутона
„Подпиши" и този бутон ще остане неактивен. В момента, в който той изцяло
е отворил предоставените документи, ще успее да натисне този бутон и да изпрати
успешно заявката си. Т.е. след като клиентът е успял да изпрати своята заявка
към системата на „4финанс" ЕООД, той е преминал през описаните по-горе
стъпки и е завършил заявката си за кредит.
По делото ответникът
не е оспорил получаването и усвояването на заетата сума от 500лв., който факт
ищецът е установил и с представените пред първата инстанция две разписки за извършено плащане
№2000000111940888 от
04.10.2016г. и №
2000000112180126 от 07.10.2016г. От
същите е видно, че на посочените дати дружеството " 4финанс" ЕООД е превело към Изипей в полза на ответника Д.П.Л. суми съответно в размер на 350.00 лева и 150.00 лева. От представените пред
въззивната инстанция две разписки- от
04.10.2016г. и от 10.10.2016г. е установено и изплащането на сумите чрез Изипей
на ответника Д.Л..
С договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г., сключен между „4финанс"ЕООД - като цедент и „Кредитреформ
България”ЕООД, като цесионер, ищецът е изкупил вземането на кредитора към Д.Л.
по приложение №1, под №1054, в размер на сумата общо 1 216,23лв., в която сума са включени главница, такса по
договора за кредит, възнаградителни и наказателни лихва. С нот.заверено пълномощно
от 23.11.2018г. цедентът „4финанс"ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ
България”ЕООД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД всички длъжници, чиито вземания са предмет на договора за цесия. Въз
основа на пълномощното, ищецът е изпратил уведомително писмо до ответника от
23.11.2018г. за извършената цесия и за размера на дълга му, което писмо не е
достигнало до адресата - ответника, видно от известието за доставяне на
куриерската фирма.
При тази фактическа обстановка,
окръжният съд прави следните правни изводи:
Обжалваното решение на ЕРС е валидно
и допустимо, но частично неправилно. Съображенията за този извод за следните:
Вземанията на ищеца по
предявените искове с правно основание
чл.79,ал.1, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД се основават на договор за кредит от 04.10.2016г. и
допълнение към него от 07.10.2016г., сключен от ответника с дружеството "4финанс"ЕООД, вземанията по който договор са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018г.
Основателността на предявените
искове се обуславя от наличието на валиден
договор за предоставяне на потребителкси кредит, сключен от разстояние между
ответника и праводателя на ищеца. На
следващо място следва да бъде установено наличието на валиден договор, сключен
между кредитора по договора за потребителски кредит и ищеца, с предмет
прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, както и
надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне.
В случая тези условия са налице.
Твърденията на ищеца са, че е налице договор за заем, сключен между неговия праводател, дружеството "4финанс"ЕООД
– търговец, осъществяващ дейност по предоставяне на кредити, и ответника Д.Л.. Касае се за договор за потребителски кредит, сключен
от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР, т. е. като
част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, по
отношение на който договор намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финасови услуги от разстояние. Съгласно чл.10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗЕДЕП (сега със заглавие ЗЕДЕУУ), в редакцията
на разпоредбата, приложима към датата на сключване на процесния договор, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ – електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл.3, ал.1 ЗЕДЕП). Разпоредбата на чл.2 ЗЕДЕП определя електронното изявление
като словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията, което може да
бъде подписано посредством използването на електронен подпис, представляващ
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис се приравнява на саморъчен подпис при
условията на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП, а именно в случай, че се касае за квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗЕДЕП или ако страните са
уговорили, че признават стойността на саморъчен на обикновения или
усъвършенствания електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал.2 ЗЕДЕП.
От приетото заключение на вещото лице инж.У., извършило назначената съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира
изцяло, по делото е установено, че заявка за сключване на договор №9945818007 от 04.10.2016г., както и заявката за допълнението му от 07.10.2016г., са създадени в
системата на дружеството
"4финанс" ЕООД, стояща зад интернет адреса www.vivus.bg, от профил с
идентифициращите данни на ответника, включващи имена, единен граждански номер,
адрес и електронен адрес за кореспонденция. Установено е също така от експертното заключение, че след като на потребителя са били предоставени
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и преддоговорна информация, в това число общите
условия на кредитора, с които потребителят се е запознал и приел, от същия
профил посредством избирането на
съответната препратка, словестно обозначена с думата "подпиши", е извършено потвърждаване на сключването на договора.
Така установените по делото обстоятелства относно разменените между "4финанс" ЕООД и Д.Л. електронни
изявления през системата на дружеството, стояща зад
адреса www. vivus.bg, наличието на информация в електронна форма, логически
свързана с електронните заявления, позволяващи установяването на тяхното
авторство по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП, дават основание на настоящия съдебен
състав да приеме, че същите носят обикновен електронен подпис, в случая имащ
значението на саморъчен такъв съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Предвид изложеното, по делото посредством съдебната експертиза е установено, че
в изискуемата от чл.10 ЗПК
писмена форма между дружеството "4финанс" ЕООД и ответника Л., във вид на електронен документ е сключен договор за потребителски кредит
от 04.10.2016г., изменен на 07.10.2016г., по силата на който дружеството
се е задължило да отпусне на потребителя заем в размер на сумата общо 500 лв. (първоначално 350лв., увеличена
със 150лв.), която сума заемателят се е
задължил да върне в срок до 03.11.2016г.
Наред с горното, въззивният съд
намира, че сключването на договора за кредит във вид на електронен документ е
установено и пред първата инстанция, посредством представения от ищеца на
хартиен носител заверен препис от документа. Основателно е оплакването на
въззивника, че в нарушение на чл.184, ал.1 ГПК е извършената от ЕРС преценка на
възпроизведения на хартиен носител електронен документ - договора за кредит.
Според мотивите на обжалваното решение, представеният електронен документ не е
ръчно подписан и не се ползва с доказателствена сила. Тези мотиви не са в
съгласие с разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК и с даденото от ВКС разрешение с
Решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г., IV Г.О., според което възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ се представя по делото именно върху хартиен носител като препис, заверен от страната и ако другата страна не поиска представянето на документа
и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на изявлението и за неговото съдържание. В случая представеният от ищеца
на хартиен носител електронен документ не е бил оспорен от ответника, при което
районният съд не е имал основание да приеме, че не е установено авторството на изявлението и съдържанието на
документа, и да изследва условията по чл.184, ал.2 ГПК. Също без основание
съдът е приел, че по делото е спорно обстоятелството дали изобщо е възникнало
заемно правоотношение, тъй като ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за
сключването на договора за кредит, т.е. по този въпрос спор не е повдигнат. Районният
съд е допуснал и соченото от въззивника процесуално нарушение - нормата на чл.146, ал.2 ГПК, тъй като
разпределяйки доказателствената тежест не е указал на ищеца за кои от твърдените
от него факти не сочи доказателства.
Усвояването на сумите от 350 лв. и 150лв. от ответника също не е спорен по делото факт и
същият е установен от представените по делото писмени доказателства - четири разписки за извършени от дружеството
"4финанс"ЕООД преводи към Изипей с получател Д.Л. и разписки за
изплащането им от Изипей на ответника. Или с усвояването на общата заета сума
от 500лв., за заемателя - ответника е възникнало задължението да върне сумата в срок до 03.11.2016г. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е изпълнил
договорното си задължение за връщане на заетата сума в срок, при което в полза на кредитора-заемодателя е възникнало вземането
му за тази сума, както и за сумата от 124,90лв. - такса за експресно
разглеждане на кредита, която е изрично договорена между договарящите страни.
От представения като писмено доказателство
по делото договор №BGF-2018-033 от 23.11.2018г. за прехвърляне
на вземания е установено, че "4финанс"ЕООД е прехвърлило в полза на ищеца свои
вземания, посочени в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора, в което под №1054 са включени вземанията
на цедента към ответника
Д.Л., произтичащи от договора за потребителски кредит от 04.10.2016г., изменен на 07.10.2016г., между които и това за
главница в размер на сумата 500 лв. и таксата от 124,90лв. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от
23.11.2018г.,
издадено от
предишния кредитор "4финанс" ЕООД, по силата на което на "Кредитреформ България" ЕООД е предоставена представителна власт от името на упълномощителя да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договора от 23.11.2018г. По
делото като приложение към исковата молба е представено писмо изх. №6997/23.11.2018г., с което пълномощникът "Кредитреформ
България" ЕООД, действайки от името на "4финанс" ЕООД е уведомил ответника за настъпилото по силата на договора прехвърляне на вземанията на "4финанс" ЕООД срещу него, произтичащи от договор за
потребителски кредит. Уведомлението се счита получено от ответника Л. с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, което е извършено на 05.11.2019г. Материалноправните последици на получаването на
уведомлението за цесията от длъжника съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК като такива, произтичащи от факти от
значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. С връчване на
уведомлението за настъпилото прехвърляне на длъжника-ответника, цесията е произвела действие за него, в
резултат на което, считано от 05.11.2019г. титуляр на вземанията срещу Д.Л., произтичащи от договора
за потребителски с
"4финанс"ЕООД от 07.10.2016г. за
главница и такса, е ищецът "Кредитреформ България"
ЕООД. Доколкото по делото не се твърди и не
се установява за тези вземания да са били извършвани
плащания, или да са настъпили други погасителни основания,
съдът намира, че предявеният
главен осъдителен иск за същите е основателен и доказан и следва да се уважи.
Решението на ЕРС в частта, с която искът е отхвърлен е неправилно и следва да
се отмени, като следва да се постанови друго за уважаване на тази ищцова
претенция.
Решението на ЕРС в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД за неустойка (наказателна лихва) в размер
на сумата 525 лв., като краен резултат е правилно и следва да се потвърди,
предвид следното:
Както се прие и посочи, процесният сключен между дружеството "4фининс"ЕООД
и ответника договор за кредит се
урежда от специалния Закон за потребителския кредит и за същия
е приложима общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне по Закона за защита на потребителите, към който препраща
чл.24 ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Според разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а според чл.145, ал.1 ЗЗП, неравноправността се преценява към
момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от
който той зависи. В
случая неустойката за забава, наречена надбавка за наказателна лихва, е
уговорена като сбор от процента на договорната лихва - 40,92% и от 10% лихвен процент за просрочие, или 50,92%. Така уговорена, неустойката надвишава пет пъти
размера на законната лихва -
обезщетението, дължимо за предвидимите от забавата вреди. От друга страна, претендираният по делото размер на
неустойката е за период на забава от 04.11.2016г. до 22.11.2018г., който размер
от 525 лв. сам по
себе си надхвърля размера на
задължението за главница по договора за кредит, както и пет пъти надхвърля
размера на законната лихва за забава за същия период, който размер на законната
лихва съдът изчисли на сумата 104,04лв. С оглед на това, съобразно
правомощията си по чл.7, ал.3 ГПК ЯОС приема, че неустойката е в разрез с принципа на добросъвестност и е клауза, създаваща значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя на услугата, при което потребителят
е задължен да заплати необосновано висока неустойка. Клаузата за неустойка е
нищожна, тъй като е неравноправна. След като вземането на ищеца е
основано на неравноправна, нищожна клауза от договора за потребителски кредит,
същото вземане за неустойка не се дължи от ответника. Искът за неустойка е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, основателно е искането на въззивника за присъждане на
разноските по делото, като на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК на дружеството "Кредитреформ
България"ЕООД следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част
от иска - в размер на сумата общо 285,30лв. (за въззивната инстанция направени
разноски от 275лв., включващи ДТ от 25лв., депозит за вещо лице от 150лв. и
100лв. юрисконсултско възнаграждение, а за първата инстанция - ДТ от 150лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.).
Водим от изложеното и
на основание чл.271 ГПК, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1/04.03.2020г. на
Елховски районен съд, постановено по гр.д. №881/2019г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от "Кредитреформ България" ЕООД гр. София против Д.П.Л. *** иск по
чл.79, ал.1, във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв. -
главница по договор за кредит и на сумата 124,90 лв. - такса за експресно
разглеждане на договора за кредит, сключен с "4финанс" ЕООД И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П.Л.
***, ДА ЗАПЛАТИ на
"Кредитреформ България" ЕООД гр.София, ЕИК *********, п.к.1606,
ул."Шандор Петьофи"№10, представлявано от управителя Р. В., на основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД сумата 500 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за кредит №***., изменен с Договор за кредит №****. и на сумата 124.90 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на
кредита, сключен с дружеството "4финанс"ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 01.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1/04.03.2020г. на
Елховски районен съд, постановено по гр.д. №881/2019г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Д.П.Л.
***, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ
България" ЕООД гр.София, с посочени данни за седалище, адрес на
управление, ЕИК и представител, на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК разноските по делото пред първата и
въззивната инстанции в размер на сумата общо 285,30лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.