№ 3753
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203720 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В. М. А. ЕГН: ********** от град С.,
ж.к.”Л.”10, съдебен адрес:гр.С., ул.”Ч.Ц.”№ 14/адв.В. Н./, против Заповед за
задържане на лице рег.№ 513зз-45/28.02.2022 г., издадена от полицейски
орган- И. И. К.-разузнавач при СДВР, 08 сектор, ОПКП, град С..
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са
за това, че липсват правни и фактически основания, въз основа на които да се
оправдава задържането – твърди се, че същото е извършено на 28.02.2022г., а
на 01.03.2022г.жалбоподателката била разпитвана в качеството на свидетел,
през нощта се почувствала зле здравословно, което наложило намесата на
спешна медицинска помощ. В о.с.з. жалбоподателката не се явява лично, но
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли за отмяна на
заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – полицейски орган, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед рег.№ 513зз-45/28.02.2022 г., издадена от полицейски орган-
1
И. И. К.-разузнавач при СДВР, 08 сектор, ОПКП, град С., на В. М. А. е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до
24 часа в помещение за временно задържане на 03 РУ при СДВР на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В заповедта не се сочи фактическо основание
за издаването й, но от записаната разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и чл.329
НК, се извежда, че е предприето, поради наличие на данни, че лицето е
извършило престъпление именно по текста на чл.329 НК, без да е посочено
конкретно досъдебно производство.В нея е отразено, че А. е задържана на
28.02.2022г. в 17:00 часа и е освободена на 01.03.2022г.в 14:20 часа.
Последната е подписала декларация, в която е посочила, че има
здравословни проблеми, изразяващи се в паник атаки, не желае медицински
преглед от лекар, не желае член от семейството й да бъде уведомен за
задържането, уведомена е за правото на свиждане и не желае специална
храна.
Видно от протокол за личен обиск на лице, на В. М. А., на 28.02.2022г. е
извършен личен обиск на жалбоподателката в присъствието на свидетел. На
01.03.2022г., при освобождаването на лицето, всички вещи, описани в
протокола за обиск са върнати на А..
От докладна записка до Началника на 08 сектор, ОПКП-СДВР, от
01.03.2022г.относно проведени оперативно-издирвателни мероприятия се
установява, че досъдебното производство е образувано за това, че на
28.02.2022г. във връзка с постъпила оперативна информация в СДВР за
предоставяне на помещение за сексуални услуги, срещу заплащане на
адрес:град С., ул.”Г.И.”№ 14, била проведена полицейска операция, като на
място били установени лицата В.М.ЙО., жалбоподателката В. М. А. и В.Л.В.,
които били задържани.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид липсата на указание в административния акт пред кой орган и в
какъв срок може да се подаде жалба и предвид липсата на данни за датата на
връчване на заповедта, Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящето
производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок,
от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето
защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по
същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- И. И. К. заема
длъжността „разузнавач”в 08 сектор, ОПКП, гр.С.. При издаването й
полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с
каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната
разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства
на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно,
2
както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на
разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от
органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Съдът намира, че по делото не се откриват
доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето В. М. А.
е обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Видно от заверено копие на материалите по ДП № 513ЗМК-42/2022г. на
СДВР, въпреки, че е установена като присъстваща на проверявания адрес,
като помещение за предоставяне на сексуални услуги, липсват доказателства,
навеждащи на извод, че А. е предоставяла такива – в нейните показания и в
дадените от свидетелката В.ЙО. се твърди, че жалбоподателката е
масажистка, която е извършвала масажи, а единствено ЙО. предлагала
сексуални услуги.В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни,
които да са отразени в мотивите на административния акт и да обосновават
приложението на конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а
такива липсват. В заповедта изцяло липсват мотиви, които да дадат
задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви данни са били
налице за извършено от страна на лицето престъпление, към момента на
задържането му.
Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на
посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на
всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо
основание за издаването й. А. е задържана, без в заповедта да са посочени
конкретните данни за извършено от нея престъпление или за евентуална
съпричастност към деяние във връзка с конкретно досъдебно производство.
Съдът намира, че към момента на задържането на лицето
административният орган не е разполагал с данни за извършено от него
конкретно престъпление, за да е законосъобразно задържането му по чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР, доколкото от фактите по делото не може да се направи извод
за евентуална приложимост на друг текст от чл.72, ал.1 ЗМВР. Разпоредбата
на чл.72, ал.1, т.1 от закона императивно предписва, че може да бъде
задържано само лице, за което има данни, че е извършило престъпление,
каквито, видно от самата заповед и доказателствата в преписката, в
настоящия случай няма.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна
самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да
изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в
конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
фактическото основание, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е
посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му
от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от
3
време.
Изискването на процесуалния закон за мотивираност на
административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето,
адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за
издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен, съдът да не може да
провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в
голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност
на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа
обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При
отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган
основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното
престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на
задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение
и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да
организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая
административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на
съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на
ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване
на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към
инкриминираното деяние.В конкретния случай, в обжалваната заповед
липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано
предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане.В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.В Тълкувателно решение №
4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че
необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на
акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2,
т.3 от ЗАП.По този начин се дава възможност на адресата на акта и на
заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма.Мотивите
дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да
извършат проверка за законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не
бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на
фактическото основание за задържане на жалбоподателката, както и за
изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на
чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като
4
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-
производствените правила и противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
От страна на жалбоподателката не са претендирани разноски, като в
о.с.з., приключващо делото, процесуалният й представител адв.Н. е заявил, че
работи без хонорар за клиентката си и няма претенции за разноските, с оглед
на което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1
АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В. М. А. ЕГН: ********** от град С., ж.к.”Л.”10,
съдебен адрес:гр.С., ул.”Ч.Ц.”№ 14/адв.В. Н./, Заповед за задържане на лице
рег.№ 513зз-45/28.02.2022 г., издадена от И. И. К., на длъжност „разузнавач”в
08 сектор, ОПКП, гр.С., с която В. М. А., на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е била задържана за срок от 24 часа в 03 РУ на СДВР.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-С. град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5