Р Е Ш
Е Н И Е
№V- 33 13.01.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети януари две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:
-
като разгледа
докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №1966 по описа за 2019
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е
образувано по частна жалба, подадена от адв. Марияна Пушева като пълномощник на
малолетната В.С.Х. ЕГН:**********, действаща чрез М. *** в качеството на лице,
упражняващо заместваща грижа по смисъла на чл.137, ал.4 от СК.
Обжалвано е Решение №2935 от 8.11.2019г.
постановено по ч.гр.д.№9143/2019г. по описа на РС-Бургас /неправилно обозначено
в жалбата като „определение“/, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя по чл.130, ал.3 СК за разрешение за продажбата на собствената на
детето 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 770 кв.м.,
находящо се в с.Равнец, образуващо УПИ IV-359 в кв.40 по плана на селото, с площ от 763
кв.м., който имот е идентичен с бивш парцел IV-65 в бивш кв.32, при граници, подробно описани в
решението. Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради което се иска същият да бъде отменен, а вместо него
се постанови нов по съществото на делото, с което молбата по чл.130, ал.3 от СК
бъде уважена. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.
Жалбата е с правно основание чл.538, ал.1 ГПК във
връзка с чл.130, ал.3 СК.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което Бургаският
окръжен съд я намира за допустима.
Бургаският районен съд е сезиран с молба за
разрешение за сключване на договор за покупко- продажба на 1/6 ид.ч., собствена
на малолетната В.С.Х. от недвижим имот представляващ дворно място с площ 770
кв.м., находящо се в с.Равнец, образуващо УПИ IV-359 в кв.40 по плана на селото, с площ от 763
кв.м., който имот е идентичен с бивш парцел IV-65 в бивш кв.32, при граници, подробно описани в
молбата. Сочи се, че дворното място е съсобствено на молителката, баба ѝ
по бащина линия и леля ѝ- М.С.. След смъртта на бащата на детето – С.Х.,
комуто било предоставено упражняването на родителските права спрямо В., детето
било настанено със съдебно решение в семейството на своята леля М.С..
Последната и майка ѝ /бабата на детето по бащина линия/ не можели да се
грижат и стопанисват гореописания недвижим имот, поради което желаят да го
продадат. Съответната част от получените средства от продажбата на имота,
полагащи се на В. щели да бъдат преведени по нейна сметка, а с останалите
средства, които щяла да получи М.С. щели да бъдат използвани за издръжката на
детето. Сочи се, че майката на детето – Пенка Златева, страда от шизофрения,
живее в с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив, осъдена е да заплаща издръжка на детето,
но не я изплаща редовно. Изтъква се, че с годините нуждите на детето от
издръжка нарастват, като основно разходите ѝ са поети от М.С..
Представени са доказателства.
За да отхвърли молбата като неоснователна,
районният съд е възприел становището на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас,
че лицата, на които са възложени заместващи грижи по чл.137, ал.1 СК не
придобиват родителски права и задължения. Същите имат правата и задълженията по
чл.137, ал.2 и 3 СК, също така да осъществяват фактически действия по чл.125 СК
и право по чл.126, ал.2 СК, но не могат да представляват малолетното дете в
производството по чл.130, ал.3 от СК. Това производство има за предмет
разпореждане с имуществото на детето, като в него детето следва да се
представлява от своя родител. В случая не се твърди, нито има данни майката да
е поставена под пълно запрещение.
След като обсъди доводите и оплакванията на жалбоподателя, преценени
с оглед на събраните по делото доказателства и съобрази относимите разпоредби
на закона, Бургаския окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
По делото се установяват твърденията на М.Х.С., действаща
като представителна малолетната молителка В. за това, че с решение по
гр.д.№1687/16г. по описа на ОС-Бургас, постановено на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗДт е определена за лице, на което са възложени грижите за детето до
навършване на пълнолетието му. Установява се, че бащата на В. е починал. В
мотивите на съдебния акт, с който детето е настанено извън семейството- при
роднини /семейството на М.С. и съпругът ѝ Цветан/, се съдържат данни, че
майката на В. страда от шизофрения. Няма данни майката да е поставена под
запрещение или да е лишена от родителски права.
Спорният въпрос е дали М.С., в
качеството на лице по чл.137, ал.1 СК има качеството на законен представител на
В. в производството по чл.130, ал.3 СК.
Съгласно чл.130, ал.1 СК родителите
управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин,
а според ал.3 от същата норма извършването на действия на разпореждане с негови
недвижими имоти, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес,
ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Предвид разпоредбата на чл.28, ал.4 ГПК малолетните се представляват от законните си представители- родители или
настойници. М.С. няма това качество, тъй като по изричното предвиждане на
чл.137, ал.1 от СК лицата, на които са възложени грижите за детето не придобиват родителски права и
задължения. В чл.137, ал.2, 3 и 4 СК са посочени конкретните правни и
фактически действия, които могат да извършват лицата, при които детето е
настанено по съдебен ред. Освен това, разпоредбата на чл.143, ал.4 СК дава
възможност лицето, осъществяващо заместваща грижа по чл.137 СК да предяви иск
за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка. Съдебната
практика, както правилно е посочено в жалбата, приема че лицата по чл.137 СК
може да предявяват и искове за издръжка на детето- така например определение
№794 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д.№97/2011г., III г.о. Този извод обаче по мнение на настоящия
съдебен състав се основава най-вече на изричното предвиждане на тази възможност
по чл.143, ал.4 СК, като се съобрази и това, че целта на воденето на иск за
издръжка е увеличаване на имуществото на детето. Затова не е налице идентичност
с настоящата хипотеза, при която по реда на чл.130, ал.3 от СК се иска
разпореждане с налично недвижимо имущество на детето. Разпореждането с
имуществото на детето е правно, а не фактическо действие по смисъла на чл.125,
ал.1 СК, както неправилно се сочи в жалбата. Лицата по чл.137, ал.1 СК не
разполагат с правото да осъществяват правни действия, извън изброените в
чл.137, ал.4 /респективно- чл.143 СК/- свързани със защита личните права на
детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и
за издаване на документи за самоличност. Разпореждането с недвижимо имущество
на детето не попада и в приложното поле на чл.137, ал.4 СК.
Видно е, че при определяне
правомощията на лицата, осъществяващи заместваща грижа в хипотезата на
настаняване на детето в семейство на близки и роднини, законодателят препраща
изрично само към определени правомощия, с които разполагат родителите
/фактически действия по чл.125 СК; действия по чл.126, ал.2 СК/ или настойникът
/чл.165, ал.3/. Това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че
техните правни възможности са ограничени не само в сравнение с тези на
родителите, но и с тези на настойниците, доколкото няма препращане към уредбата
на чл.165, ал.1 СК, нито е предвидена аналогична възможност като тази по
чл.164, ал.2 СК, каквато е предоставена на приемните родители.
В заключение въззивната инстанция
споделя извода на БРС, че М.С. не може да представлява молителката В.Х. в
производството по чл.130, ал.3 от СК.
Районният съд не е съобразил това,
че липсата на представителна власт представлява процесуална пречка за
надлежното упражняване правото на иск /в случая на подаване на искане за
разрешение по чл.130, ал.3 СК/, поради което се е произнесъл по същество като е
оставил искането без уважение. Ето защо обжалваното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено като
недопустимо.
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №2935 от 8.11.2019г.
постановено по ч.гр.д.№9143/2019г. по описа на РС-Бургас И ПРЕКРАТЯВА
производството по искането на малолетната В.С.Х. ЕГН:**********, действаща чрез
М. *** в качеството на лице, упражняващо заместваща грижа по смисъла на чл.137,
ал.4 от СК, за разрешение за продажбата на собствената на детето 1/6 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ дворно място с площ 770 кв.м., находящо се в
с.Равнец, образуващо УПИ IV-359 в кв.40 по плана на селото, с площ от 763
кв.м., който имот е идентичен с бивш парцел IV-65 в бивш кв.32.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му на молителя.
За решението да се уведоми и Д“СП“
Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.