Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 17.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………………………………………………………………..… в
открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Красимира Николова......……………..……...…..…….и
в присъствието на прокурора………………………………....……………….………………………..…..като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А……………гр.д.
№ 48 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 80 000 лева.
ИЩЕЦЪТ
– Н.Т.Х. твърди, че на 29.01.2017 год. в гр.Хасково претърпял инцидент,
вследствие на който получил тежка телесна повреда. На посочената дата като
водач на таксиметров автомобил е бил нает от чужд гражданин, на който оставил
визитката си. Късно вечерта, клиентът го потърсил с молба да отиде до паркинга,
където се намирал камиона му, обяснявайки, че е станал жертва на грабеж. Заедно
със съпругата си отишли на посоченото място, където вече били пристигнали
служителите на реда. Поради това, че владеел турски език, на който говорел и
пострадалия чужд гражданин, тримата тръгнали към сградата на Районното
управление, пред входа на която ищецът паркирал таксито. Минути след като
влезнал в сградата, един от полицаите му направил забележка, че таксиметровия
автомобил пречи за паркирането на полицейските коли и, че трябва да го
премести. Тръгвайки да излиза от сградата, ищецът се подхлъзнал на стълбите, които
били силно заледени. При падането ударил главата си в областта на лявата вежда,
в резултат на което загубил съзнание. Първите му спомени датирали 20 дни след
инцидента. Веднага е бил откаран с линейка до МБАЛ – гр.Хасково, а от там
насочен към Университетска Болница „Св.Георги“ - гр.Пловдив, където е бил
настанен веднага в шокова зала, поради бързо прогресираща общо мозъчна
симптоматика и установена фрактура на черепните кости, мозъчен оток, кръвоизлив
в мозъка и голям епидурален хематом. Била извършена
операция, продължила няколко часа, при която хематомът е бил отстранен, а
кръвоизлива – овладян. След операцията е бил оставен в Отделението по
реанимация поради тежкото му общо състояние. След получено усложнение – кръвоизлив в главата, на 02.02.2017 год. му е била извършена втора операция за
евакуиране на хематом. На 15.02.2017 год., под пълна анестезия му е била
извършена трета операция на оперативната рана. На 17.02.2017 год. е бил
приведен от КАИЛ с десностранна хемипараза,
изразена най вече в ръката, която не можел да движи. На 28.02.2017 год. е бил
изписан от болничното заведение, след което лечението продължило в дома му.
Чувствал се зле – с постоянни болки в главата. Нуждаел се от чужда помощ и от
непрекъснати грижи. Изпитвал неудобство към близките си и най – вече към
жената, с която живеел на съпружески начала от това, че не може да работи и да издържа
семейството си. Започнал да забравя, заеквал, станал нервен и раздразнителен, не
можел да контролира тазовите си резервоари, които неудобства продължавали и понастоящем.
Определя живота си като напълно съсипан. Твърди, че причина за инцидента е
непочистения лед на стълбите пред сградата на Районното управление, както и
протеклите над тях улуци. Счита, че злополуката е в резултат на бездействието
на служителите на ответника, които не са осигурили почистването и обезопасяването
на стълбището пред сградата. Ваз основа на изложените фактически твърдения
обосновава исковата си претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лева, съгласно изменение на иска, допуснато с
определение от 18.05.2020 год., предявен
като частичен от общо 120 000 лева. Претендира присъждане на законна
лихва, считано от датата на настъпване на увреждането и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Хасково – оспорва иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
постановление от 10.05.2017 год. на Районна прокуратура – Хасково е отказано да
се образува досъдебно производство за престъпление по чл.134, ал.1 от НК, а
образуваната прокурорска преписка № 237 / 2017 год. – прекратена. В мотивите
към постановлението е прието, че не са налице доказателства за извършено
престъпление от общ характер, а при условията на евентуалност, че деянието се
явявало случайно, по смисъла на чл.15 от НК.
С
постановление от 23.06.2017 год. на Окръжна прокуратура – Хасково е потвърдено
постановлението на РП – Хасково.
Като
писмено доказателство по делото е приет и протокол за извършен преглед на
заснет видеозапис от охранителна камера на РУ – Хасково, от който се
установява, че на 29.01.2017 год. в 23:31.09 ч. в сградата на РУ влизат три
лица, а в 23:31.19 ч. излиза лице, което пада по стълбите, след него веднага
излиза друго лице, което му се притичва на помощ. Излизат последователно още
две лица, които също падат по стълбите. В 23:38 ч. пред РУ спира специализиран
автомобил на ЦСМП – Хасково. Пострадалото лице било поставено на носилка и
качено в линейката. В тази насока е и представената експертна справка № 24 от
10.03.2017 год., от която се установява, че
в 23:31:16 ч. едно лице, облечено в тъмни дрехи, излизайки от сградата
се насочва към тъмносив участък от стълбите, след което краката му тръгват
напред и пада по гръб по стълбите, свличайки се до най – долното стъпало.
Видно
от писмо изх. № 042 от 02.02.2017 год. е, че в Синоптичната станция към
Хидрометеорологична обсерватория – Хасково, на 29.01.2017 год. при
методическото наблюдение на времето, извършено в 22.40 – 22.50 часа, е отчетена
температура на въздуха – минус 8 гр./С, а температурата на въздуха над
повърхностния почвен слой на височина 2 см., отчетена в 21.15 ч. е била – минус
10.5 гр./С. В писмото се посочва още, че в 23.50 ч. в метеорологичните станции
/в т.ч. синоптични/, не се извършва синоптично наблюдение.
От
приложената по делото епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД – Пловдив, Клиника по неврохирургия се установява, че на 30.01.2017 год.,
ищецът е бил приет на лечение в болничното заведение, насочен от МБАЛ –
Хасково. Пациентът е бил контактен, с бързо прогресираща общомозъчна
симптоматика, правейки епилептичен гърч.
Въз
основа на представената по делото медицинска документация и извършен преглед на
ищеца, назначеният по делото като вещо лице д-р П. по допуснатата съдебно
медицинска експертиза, е представил заключение, от което се установява, че
ищецът е получил тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в мозъчен
кръвоизлив, фрактура на черепни кости и мозъчна контузия. Пациентът е бил
лекуван оперативно – две неврохирургични операции и
една операция на меките тъкани на
главата. Освен това бил лекуван в реанимационна
структура предвид тежкото състояние. Тежката черепномозъчна
травма предполагала наличие на кома, каквато в случая била налице. Експертът
посочва, че интензивното лечение включвало и така наречената медикаментозна
кома. В момента оплакванията били свързани с дефицит на кратковременна памет, дезориентация и инконтиненция
/незадържане/ на урина, които прояви били свързани с прекараната травма.
Експертът не изключва за в бъдеще да се проявят и епилептични пристъпи. Черепно
мозъчната травма, определена от вещото лице като тежка, поставяла пострадалия в
опасност за живота. Състоянието на ищеца е било тежко и е довело до изпадането
му в кома, а в последствие и в поставянето му в медикаментозна кома с цел
запазване на жизнените му функции. Процентът на възстановяване като
продължителност и като евентуален остатъчен дефицит се определял от мозъчните
увреждания. И към момента пострадалият
не бил в състояние да води нормален живот и да работи пълноценно.
Като
писмено доказателство е прието и съдебно – медицинско удостоверение № 97/17 г.
на д-р Христо Еленски, от съдържанието на което се установява, че при ищеца е
установено счупване -слепоочно и по основата на черепа, голям хематом над
твърдата мозъчна обвивка в ляво, лека по степен десностранна
хемипареза, които увреждания можело да се получат при
падане от височината от собствения ръст.
Черепно мозъчната травма с голям рецидивиращ кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка е причинила разстройство на здравето опасно за живота. В този случай
смъртта е била неизбежна, ако не е била оказана своевременно високо
специализирана медицинска помощ. Травмата е причинила постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК.
По
искане на ищеца по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от него свидетели. От показанията на свидетеля Н. се установява, че
през зимата на 2017 год. работел в РУП – Хасково. Като автопатрул
заедно с колегата му - Д.Т. били
извикани от дежурния. След като спрели отпред, видели забързан мъж да излиза от
сградата на полицейското управление, който се подхлъзнал на най-горното
стъпало, опитвайки се да сложи ръцете на земята, но тъй като стъпалата били
няколко, ръцете му паднали по-надолу и последвал удар в главата – над веждата.
Веднага след него изскочила една жена, която също се подхлъзнала и паднала до
него. Падналият мъж бил адекватен. Вечерта била много студена. Твърди, че на
стълбите се е бил образувал много тънък слой лед, който не се виждал. Имало и
проблем с улука. Из целия град било заледено. На стълбите имало сол, поставяна
от колегите му на поста. В тази насока са и показанията на свидетеля Т., който
обаче заявява при разпита, че няма спомен дали стълбите пред входа на сградата
на РУ са били заледени и дали падането е било в резултат на подхлъзване или на
препъване. От показанията на свидетеля М. се установява че в началото на 2017
год. е работел като младши полицай в РУП – Хасково. При излизане от приемната
чул, че нещо става навън. Когато погледнал, видял, че при падането, ищецът е
получил рана на главата. При излизане от сградата, свидетелят установил, че
стълбите са почистени от снега, но заледени, поради ниските температури.
Предполага, че ледът се е образувал вечерта, по което време нямало чистачки и
почистващ персонал. Имало пясък или луга от страни, но в този момент стълбите
били заледени и замръзнали. Свидетелят твърди, че от улуците пред входа и върху
стълбището, капело от разтапящия се сняг на покрива на сградата, като този
проблем продължавал от години. От показанията на свидетеля К. се установява, че
работи в РУП – Хасково като младши оперативен дежурен. В деня на инцидента е
бил на работа. Разбрал от колегите си, че пред сградата на РПУ – на тротоара е
паднал мъж. Извикали линейка. Твърди, че стълбището е било изчистено. През
седмицата падало сняг от покрива на сградата. Било оградено с ленти и се
влизало само през входа. От колегите си разбрал, че ищецът се е подхлъзнал.
Обяснява, че на една от стълбите имало
заледяване, което се забелязвало много трудно – трябвало да се стъпи на самата
стълба, да се усети леда. Често хвърляли сол, паради системното падане на
свличащия от покрива сняг. Един от улуците капел. От пожарната се качвали с
машина за да го отремонтират и да съборят една част
от снега, за да не пада долу, където минавали хора. Хвърлянето на сол и луга
ставало системно от колегите му, които били на пропуска. Солта закупували от
магазина. Тротоарът се почиствал от Общината, а стълбите – от колегите му,
които са били на пропуска, работещи на 12 – часови смени или от парнаджията. Имало поставени обезопасителни
ленти пред сградата на полицията – да не се минава отстрани, поради натрупалия
сняг. Твърди, че пострадалият е минал през обозначеното място. Свидетелят С.
твърди, че си спомня за случая, станал в РУП – Хасково с пострадало лице, което
дошло да помогне. Чул, че на излизане същият паднал по стълбите. Колегата му
казал да извика Бърза помощ, защото човекът е паднал лошо на земята. Разбрал,
че на най-горната стълба имало тънък лед, който впоследствие видял. От
показанията на свидетелката К. се установява, че живее на съпружески начала с
ищеца. Късно вечерта на 29.01.2017 год., след телефонен разговор, проведен
между ищеца и непознато за нея лице – чужд гражданин, тръгнали с управляваното
от ищеца такси, към паркинга на „Тракия Бус“. Чуждият
гражданин, който през деня ползвал услугите на ищеца като таксиметров шофьор,
се оплакал, че е бил ограбен. Двамата говорели турски език. Бил извикан патрул
с двама полицаи, които им казали да отидат в полицията, за да дадат показания
по случая. Помолили ги да закарат и чуждия гражданин с таксито. Влезли в
сградата на полицията, изчаквайки отпред пред стаята, където се провеждал
разпита на пострадалия от грабежа чужд гражданин. Ищецът паркирал таксито пред сградата на
полицията, а зад него паркирал полицейския автомобил. Поради това, че мястото
за паркиране на полицейските автомобили пред сградата на Полицията, било
недостатъчно, ищецът излязъл да премести таксито. Свидетелката видяла, че
ищецът пада по стълбите, които били замръзнали. Обяснява, че видимо стълбите
изглеждали мокри, но „в момента, в който стъпиш и си долу“. Едва когато
стъпила, видяла, че е лед, на който се подхлъзнала, падайки до ищеца.
Впоследствие върху нея паднал друг човек, който им се притекъл на помощ.
Свидетелката твърди, че е нямало следи от опесъчяване
– всичко изглеждало гладко като стъкло – нямало нито пясък, нито луга. При
падането ищецът си ударил главата, в областта на лявата вежда. Секунди след
това бил със затворени очи, след което започнал да говори и да повтаря какво е
станало. От сградата на Полицията го закарали до Бърза помощ в гр.Хасково,
където след като му направили скенер, го изпратили в гр.Пловдив. Разбрала от
лекаря, че ищецът е изпаднал в кома, получавайки масивен кръвоизлив, за
отстраняването на който подготвили пострадалия за операция. След два дни му
била извършена втора операция – за отстраняване на нов кръвоизлив. И в двата
случая му отваряли черепа. След това бил настанен в Нервно отделение.
Състоянието на кома продължило около десет дни. След петия
ден лекарите се опитали да го събудят, но не успели. Престоят в болницата
продължил до края на месец февруари 2017 год. След инцидента месеци наред
ищецът не бил в състояние да работи. Не можел да помни нищо. Губел ориентация.
Имал проблем с ходенето до тоалетна, който продължавал и понастоящем. Започнал
да се учи наново да ходи и да се храни самостоятелно. Дълго време е бил с памперси.
След болницата, грижите за ищеца били поети изцяло от свидетелката, която го къпела
и хранела. Описва ищеца преди инцидента като „супер активен човек“ – не можел
да стои на едно място, затворен в къщи. Преди злополуката работел като тираджия, която работа се опитал да продължи и след
инцидента, но с помощта на майка си, която била с него, защото забравял адреси
и документи. Започнали да се учат да записват всичко. Миналото лято се опитал
да работи като таксиметров шофьор, но тъй като не бил в състояние да помни
адреси, се наложило да прекрати и тази си дейност. Не могъл да издържи и изпита
за таксиметров шофьор. Периодът на възстановяване на ищеца, свидетелката описва
като труден. Преди инцидента основно той осигурявал дохода за семейството. Свидетелката,
въпреки здравословните си проблеми, се
наложило сама да се грижи за малката им дъщеря. От преди един месец ищецът започнал
работа в заложна къща. Твърди още, че преди инцидента е нямал здравословни
проблеми.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема,
че на 29.01.2017 год., около 23.30 часа, на излизане от сградата на РУ – МВР –
гр.Хасково, ищецът се е подхлъзнал на най-горното стъпало и при падането е
ударил главата си, счупвайки черепа – слепоочно и по основата му, след което е
откаран с линейка до „МБАЛ – Хасково“ АД – гр.Хасково. След направен скенер на
главата по спешност е бил насочен за лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.Пловдив, където
са му извършени последователно три операции – трепанация на черепа с евакуация
на хематом, втора операция за евакуация на вторичен кръвоизлив в основата на
мозъка и трета – за опресняване на ръбовете, поради незарастване на
оперативната рана. Като безспорно съдът приема и това, че причина на падането на
ищеца е образувалия се тънък слой лед върху стълбите пред входа на сградата, на
които пострадалият се е подхлъзнал. Съгласно чл.26, ал.3, т.5 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, стопанисването
на сградата е било възложено на началника на Районното управление в Областната
дирекция на МВР – Хасково, включващо снегопочистване,
чрез обработка с луга и пясъчни смески, отстраняване на ледени висулки от
имотите, които управляват и стопанисват, както и на прилежащите на тях части,
съгласно чл.31 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата
и общественото имущество на територията на Община Хасково. Неизпълнението на
посочените правни норми обуславя извода за наличието на противоправно
бездействие, явяващо се предпоставка от фактическия състав на основанието по
чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. В тази насока съдът цени
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н., М., К.,
С. и К., от показанията на които се установява, че падането на ищеца е в
резултат на подхлъзване на най - горното стъпало пред входа на сградата на
Районното управление, в резултат на образувалия се върху него тънък слой лед.
Наличието на противоправно поведение, в случая - бездействие,
явяващо се в причинна връзка с причинените на ищеца вреди се обуславя не само
от липсата на достатъчно мерки за обезледяване на
стълбите пред входа на сградата, но и от това, че същото е в резултат и на
неотстранени повреди в улуците на същата, в подкрепа на което обстоятелство
съдът цени показанията на свидетелите Н., М. и К., както и събраните по делото
писмени доказателства – справка рег. № 167 от 06.02.2017 год. на Районна служба
пожарна безопасност и защита на населението – гр.Хасково, от която се
установява, че от страна на служители на ответника са били подадени два сигнала
за отстраняване на ледени висулки от сградата на РУ – Хасково – на 30.01.2017
год. и на 31.01.2017 год., т.е непосредствено след станалия с ищеца инцидент, като
само няколко часа след падането на ищеца, при извършената проверка е установено
наличие на ледени висулки. В качеството си на работодател, ответникът е следвало да осъществява
контролните си функции и да предприема всички мерки за безопасно придвижване на
гражданите в условията на снеговалеж и заледяване, както по отношение на предоставената
му за стопанисване сграда, така и на прилежащите й части, което не е извършено по
начин, който да обезопаси стълбището пред входа на сградата. Действително, от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че стълбището е било
почистено от натрупалия и паднал от покрива сняг, като периодично е била
поставяна и сол, но въпреки това се е стигнало до заледяване на стълбите пред
входа на сградата, което налага извода, че действията са били недостатъчни за
обезопасяването й. В тази връзка по делото се събраха доказателства, че на
служителите не са били осигурявани и достатъчно средства за закупуване на сол,
което те често правели със собствени средства.
От друга страна, по делото не се събраха и убедителни доказателства, от
които да се установи през какви точно интервали се е извършвало обезледяването, което е било наложително с оглед ниските
температури на въздуха. Ответникът е бил длъжен да обезпечи безопасността както
на служителите си, така и на гражданите, влизащи и излизащи от сградата на
полицейското управление, с ефикасни мерки, които да предотвратят нещастни
случаи, отчитайки усложнената зимна обстановка в началото на 2017 год. -
обилните снеговалежи и ниските температури. Не е установено, управата на
ответника да е установила такива правила и да ги е направила известни на всички
чрез надписи, табелки и други средства. За всички вреди, явяващи се пряка е
непосредствена последица от бездействието на лицата, на които е възложена
дейността, включително бездействието при отстраняване на допуснатите нарушения,
ответникът отговаря имуществено на основание чл.49 от ЗЗД, вр.
чл.45 от ЗЗД. В подкрепа на изложените обстоятелства следва да се посочи и
това, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и
категоричен начин на кои служители е било възложено извършването на действия по
почистване на леда, в каква периодичност, с какви препарати и средства. В тази
насока показанията на разпитаните по делото свидетели са разнопосочни –
свидетелят Н. сочи като лица, на които е било възложено почистването на
стълбите колегите си на поста,
свидетелят М. – чистачките, а свидетелят К. – парнаджията.
От страна на ответника, върху когото пада тежестта да опровергае презумпцията
за вина, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, не се представиха доказателства кога за
последно преди инцидента е било извършено обезопасяване на стълбите. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи по стълбите да е
имало пясък или луга.
Съдът
не споделя становището на ответника, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му за вреди, позовавайки се на случайно събитие, затова защото,
когато резултатът от събитието е предотвратим, чрез вземане на съответните
допустими и необходими мерки, посочени по-горе, извършването на които е било
необходимо с оглед усложнената зимна обстановка, не е налице случайно събитие.
Претърпените
от ищеца болки и страдания от падането, причинено в резултат на подхлъзване на
заледените стъпала на входа на сградата на Полицейското управление, причинили
му тежки травматични увреждания, се явява пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на служители на ответника,
отговарящи за снегопочистването и обезледяването,
поради което предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, съдът намира за доказан по основание.
В
резултат на падането върху заледените стъпала, ищецът е получил тежка черепно
мозъчна травма, изразяваща се в мозъчен кръвоизлив, фрактура на черепни кости и
мозъчна контузия, за което се е наложило извършването на три последователни операции
- две неврохирургични – с отваряне на черепа за отстраняване
на хематом /кръвоизлив/ и една - на меките тъкани на главата. Лекуван в реанимационна структура предвид тежкото му състояние. Продължаващите
към настоящия момент оплаквания,
свързани с дефицит на кратковременна памет,
дезориентация и инконтиненция /незадържане/ на
урина, явяващи се последица на прекараната черепно – мозъчна травма, също
следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетата
за неимуществени вреди, ценейки в тази насока заключението на вещото лице по
допуснатата медицинска експертиза, според което тези последици са определени
като трайни, отчитайки продължителния период от време, през който нормално
същите преминавали. Експертът не
изключва за в бъдеще да се проявят и епилептични пристъпи. Черепно мозъчната
травма, определена от вещото лице като тежка е поставила пострадалия в опасност
за живота. Състоянието на ищеца е било тежко и е довело до изпадането му в
кома, а в последствие и в поставянето му в медикаментозна кома с цел запазване
на жизнените му функции. И към момента пострадалият не бил в състояние да води нормален живот и
да работи пълноценно. Установеното при ищеца счупване - слепоочно и по основата
на черепа, голям хематом над твърдата мозъчна обвивка в ляво, лека по степен десностранна хемипареза, черепно
мозъчна травма с голям рецидивиращ кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка са
причинили разстройство на здравето опасно за живота, като смъртта е била
неизбежна, ако не е била оказана своевременно високо специализирана медицинска
помощ. Травмата е причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота по смисъла на чл.128 от НК. Наред с изложените по – горе обстоятелства
съдът отчита и едномесечния престой на ищеца в болнично заведение, през което
са му извършени три поредни операции, както и продължителния период на
възстановяване. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и това, че
пострадалият е млад човек, намиращ се в трудоспособна възраст, който до
инцидента основно е осигурявал издръжка на семейството си – малолетна дъщеря и
жената, с която живее на съпружески начала. Невъзможността да полага труд,
необходимостта от непосредствени и продължителни грижи от страна на жената, с
която живее на съпружески начала, безспорно са допринесли до болки, страдания и
дискомфорт, както и негативни изживявания, поради състоянието му на безпомощност. Полаганите от
пострадалия усилия да се върне към предишния си начин на живот, са се оказали
безуспешни. В тази насока свидетелката К. твърди, че ищецът се е опитал да
работи на предишната си работа - като международен шофьор, но това можело да се
извършва само с помощта на близки и с
предварително записани бележки за адреси и места, на които е трябвало да отиде.
Опитът му да започне като таксиметров шофьор, също се е оказал безуспешен,
поради това, че забравял и не помнел адреси.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, съдът намира за доказан предявения като
частичен иск в размер на 80 000 лева, с присъждането на който счита, че ще бъдат обезвъзмездени
справедливо претърпените от ищеца неимуществени вреди. Като основателно съдът
намира и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
увреждането – 29.01.2017 год., съгласно нормата на чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
Министерство на вътрешните работи – гр.Хасково, бул.“България“ № 85 да заплати на Н.Т.Х., ЕГН **********, с
адрес за призоваване – гр.София, ул.“Веслец“ № 2 – адвокат А.В.М. сумата в размер на 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 29.01.2017
год. в гр.Хасково, при подхлъзване и падане на заледени стълбища към сградата
на Районно управление – Хасково, изразяващи се в тежка черепно – мозъчна травма
с голям и рецидивиращ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинила
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и настъпилите
усложнения – затруднения в говора, загуба на памет и инконтиненция,
ведно със законна лихва, считано от
29.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по
делото в размер на 300 /триста/ лева – възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на Министерство на вътрешните работи – гр.Хасково, бул.“България“ № 85
да заплати на А.В.М. – адвокат от
Софийска Адвокатска колегия, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Веслец“ №
2, ет.5, ап.20 сумата в размер на 2 930
/две хиляди деветстотин и тридесет/ лева – възнаграждение чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представително на Н.Т.Х..
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на Министерство
на вътрешните работи – гр.Хасково, бул.“България“ № 85 да заплати сумата в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/ лева
– държавна такса да образуване на делото, която сума да се приведе по сметка на
Окръжен съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: