РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 453 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Депозирана е молба от Р.п.П. представлявана от прокурор Б.А.
с искане да се постанови решение, с което да се признае за установен факта, че
на 22.04.2013 г. в болница в *** е родено дете от женски пол с име Н. от майка З.М.М.
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и да се задължи о.С. да състави Акт за
раждане.
В обстоятелствената част на
молбата се излага, че в ПлРП е образувана преписка по повод на сигнал на ДСП
Плевен с искане за иницииране на производство по реда на чл.542 и сл. ГПК за
установяване на факта на раждане на детето Н., за което е образувана проверка и
са снети обяснения от З.М.м., А.А. Б. и Е.А.М.. Сочи се, че при проверката е
установено, че през 2012 г. З.М.М. се е намирала в Република Гърция, където
била заловена от гръцките власти за извършена кражба и откарана в Затвор в гр.
Тива. Твърди се, че по това време М. била в напреднала бременност и на
22.04.2013 г. била откарана в неустановено болнично заведение в гр. Атина, където
родила дете от женски пол и заявила на гръцките власти да го запишат под името Н..
Твърди се, че на М. не били дадени никакви документи, освен едно „картонче“, а
впоследствие освободена и от затвора, поради оправдаване. Навеждат се доводи,
че през есента на 2013 г. М. заедно с дъщеря си и неустановени лица влезли в
РБ. Твърди се, че З. оставила детето Н. в гр. Белене при своя приятелка – А.А.М.,
като й обяснила, че родила детето в Република Гърция и, че няма документи за
него. Сочи се, че М. обяснила, че баща на детето е мъж на име „Г.“. Твърди се,
че З. оставила детето в дома на М., след което последната нямала връзка с нея,
поради което и и А. ***. Сочи се, че след проучване се установила, че най –
добре за детето е то да бъде настанено в ЦНСТ ***. Навеждат се доводи, че от
извършеното социално проучване се установило, че майката на детето има пет
деца, за които не полага грижи, както и, че не пребивава на постоянните си
адреси, което се установява и от множеството й пътувания. Твърди се, че
социалното проучване на роднините на детето установило, че те не са в състоЯ.е
да му предоставят каквато и да е подкрепа и да полагат грижи за него. Поради
изложеното счита, че е налице правен интерес от установяване на факт с правно
значение, а именнно – раждане на детето Н., който трябва да бъде установен с
документ, съставен по надлежния ред, какъвто е актът за раждане.
В проведеното по делото о.с.з.
представителят на ПлРП моли съда да уважи предявения иск. Счита, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че З.М.М. е родила на
22.04.2013 г. в 0 часа и 22 минути дете от женски пол, за което раждане гръцките
власти не са издали документ. Излага се, че този факт се доказва, както от
представената по делото медицинска документация, така и от разпитаните по
делото свидетели С., П. и А. м.. Поради изложеното моли съда да уважи иска.
Процесуалният представител на
детето Н. моли съда да уважи иска и да задължи о.С. да състави Акт за раждане.
Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установил факта
на раждане на детето, че е от женски пол, датата на раждане и, че е родено от
майка З.М.М..
Заинтересованата страна о.С. не
изпраща представител. В нарочно становище изразява мнение, че в интерес на
детето е да се установи факта на раждане и нейния произход. Навежда доводи, че
молбата е неоснователна. Твърди, че доколкото фактът по чл.542 ГПК е настъпил в
чужбина, то следва да се приложи чл.548 ГПК и едва при липса на възможност да
се снабди с тях да се приложи чл.542 ГПК. Излага, че доказателства в тази
насока не са представени. Излага и, че по делото не са налице данни, които да
установят произхода, както от майката, така и от бащата.
В проведеното по делото
о.с.з.заинтересованата страна З.М.М. не се явява. Същата при направените от
съда многократни опити по различни начини да бъде открита не е намерена за
даване на становище.
При направените редица опити да бъде открит за разпит Г.Й.Г.,
сочен за баща на детето, съдът е изисквал редица справки от компетентните
органи, но същият не открит, поради което не са закрепени и неговите показания
относно факта на раждане на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложената по делото Справка
№ 316000-38765/03.11.2016 г. се установява, че при извършената проверка са
установени многократните пътувания на З.М. в чужбина, както и, че са снети
обяснения от същата и лицата А. и Е.М. и от социалните работници С. и Н. И. Р..
Установява се от приложената по делото молба от Директора на
ДСП Плевен до РП Плевен, че е отправено искане да бъда инициирано производство
по реда на чл.542 от ГПК за установяване факта на раждане делото Н..
Видно е от представеното по
делото писмо, че социален работник при ДСП гр. Белене е направил опит да открие
З.м. на адрес ***, но че същата не е открита там.
Установява се от приложените по
делото Заповеди №№ ЗД-04-1613/21.06.2016 г и
ЗД-04-124/21.06.2016 г. на Директора на ДСП Плевен, че е прекратено
настаняването на детето Н. *** и същото е настанено в ЦНСТ за деца/ младежи без
увреждания в ***.
Във връзка с настаняването на
детето в ЦНСТ за деца/ младежи без увреждания в *** е изготвен социален доклад,
в който се правят следните изводи: че майката на детето трайно се е
дезинтересирала от отглеждането и възпитанието му; че не са установени роднини,
които да желаят да полагат грижи за него; че развитието му и здравословното му
състоЯ.е позволяват то да се отглежда в семейна среда, но поради липсата на
удостоверение за раждане, то не може да бъде вписано в регистъра за осиновяване
или настанено в приемно семейство.
От приобщеното по делото
свидетелство за съдимост на З.М.М. се установява, че същата не е осъждана.
Установява се от приложените по
делото, изпратени документи от ДМГД гр. Плевен, че детето е настанено по
спешност в специализираната институция, като впоследствие настаняването е
потвърдено с решение по гр.д. № 1444/2016 г . по описа на ПлРС. Към
документацията, впоследсвие са представени и медицинските документи на детето,
датите на които е посещавано от сочещия се за негов биологичен баща Г.Г..
Представена е и издадената медицинска документация на гръцки. Същата е
преведена на български. От нея се установява, че на 25.04.2013 г. З.М. е родила
в Многопрофилна болница „Триасио“ момиче с тегло от 3390 г. подробно са описани
и изследванията, които са направени на детето.
По делото е депозирано обяснение
от З.М.М., депозирано пред Г. Г.. В него
сочи, че през 2012 г. забременяла от Г.Й.Г. – „парното“. Разказва, че през това
време била в Солун, където с Г. извършили кражба и били хванати от гръцките
власти и я затворили в затвора в гр. Тива, от който я преместили в Затвора в
гр. Курдало, в Атина, тъй като била в напреднала бременност. Разказва, че на
22.04.2013 г. получила контракции и късно вечерта родила момиче в болница,
чието име не си спомня. Твърди, че за име на детето е посочила името Н., а за
баща на детето не е посочила никой. Обяснява, че след четири дни я върнали в
затвора заедно с бебето, като от болницата й дали картонче с името на детето, в
което били вписани направените ваксини и нищо друго. Разказва, че след като я
оправдали и излязла от затвора затворническите власти й казали, че трябва да
отиде в общината в гр. Атина, за да узакони раждането на детето, но поради факта,
че била без пари не отишла. Обяснява, че след като излязла от затвора я приютил
„Я.“, при когото впоследствие отишъл и Г. и я накарал да се върне в България,
защото искал да припознае детето и то да се води на негово име. Сочи, че Я.
организирал пътуването до България с лек автомобил и през есента на 2013 г.
/септември или октомври/ минали през българската граница на ГКПП „Кулата“, на
който пункт граничните власти поискали само документите на възрастните, но не и
на детето. Твърди, че по това време то спяло в ръцете й. Подробно описва как с Г.
***, където му дала картончето с ваксините на детето. Твърди, че избягала от Г.
и отишла при А. в гр. Белена, която била сестра на М. – мъж, с когото живеела
преди. Обяснява, че й разказала всичко,
оставила детето и отишла в Гърция, за да оправи документите му. Твърди, че след
като отишла в Гърция Г. я набил, тя избягала от него, но нямала пари да се
върне при детето си. Сочи, че не знае къде точно се намира детето, но че от
„социалните“ й казали, че трябва да отиде при тях, за да се оформи
документацията на детето. Излага, че не е отишла, тъй като се страхува от Г.,
за когото знаела, че е в Плевен.
По делото пред полицай са дали
обяснения и А.А.М., на когото З. е оставила Н. и от Е.А.М., която се грижи за
другите две деца на З..
По делото са събрани и гласни
доказателства, посредством разпита на свидетелите А.А. Д. /М./, Н. И. Р.- П., Г. П.Г. и С.С..
Свидетелката А.А. Д. /М.
/ разказва, че З. е живяла с
брат й М. А.М. на семейни начала и имат четири деца, за които в момента се
грижи майка й, тъй като З. избягала. Свидетелства, че един ден З. се появила в квартирата й в гр.
Белене с дете, за което обяснила, че е нейно, и се казва Н., но не обяснила от
кого е. Излага, че я помолила да остане няколко дни, докато дойде бащата на
детето. Твърди, че З. постояла няколко дни, като единия ден й казала, че отива
да пазарува, но не се върнала, а оставила бебето в тях. Разказва, че се грижила
за детето около седмица, след което била посъветвана да отиде при „социалните“
в Белене, на които го и предела.
Разказва, че това се случило през зимата на 2013 г., тъй като било студено и
купувала дебели дрехи на детето.Разказва, че детето било мъничко, слабо и
кльощаво, и изглеждало на 2-3 месеца, не повече.
Обяснява, че З. й разказала, че родила детето в Атина, но избягала от
болницата, защото нямала пари и затова детето няма Акт за раждане. За влизането
в България свидетелката сочи, че майката на детето й обяснила, че го приспала и
го сложила в сак. За бащата на детето обяснява, че се казва Г., че го познава
само по физиономия, и, че той я е заплашвал, след като предала детето на
социалните, но после започнал да й се извинява. Твърди, че трудно се свързала
със З., за да й обясни, че е дала детето на „държавата“ , а тя й обяснила да не
се притеснява. Твърди, че З. е знаела за делото, защото лично тя й казала, че
ще дава показания. Сочи и, че същата си идвала до България, да види децата си,
но че не знае къде живее когато дойде.
Свидетелката Н. И. Р.- П.,
социален работник при ДСП Белене, свидетелства, че на 9.12.2013 г. А.А.М. е подала в
ДСП сигнал за детето Н., че е изоставено от майка му З.М.М., която гостувала с
детето и казала на М., че излиза до магазина и след това не се върнала. Сочи,
че издали заповед и настанили детето на 11 декември в ДМСГД Плевен. Твърди, че
детето нямало акт за раждане и не съществувало в база данни на РБ. Разказва, че
А.А.М. нямала условия за живеене, за да остане при нея детето. Разказва, че
когато взели детето А. обяснила коя е майката на детето, че дошла на гости в
дома й, излязла до магазина, за да купи мляко и не се върнала. Твърди, че
предприели мярка за закрила да бъде настанено в Дом, тъй като имало риск за нето.
Сочи, че по данни на А. било на 8 месеца, а и те преценила, че е на видима
възраст около 8 месеца. Сочи, че не може да си спомни дали е имало зъбки детето, дали е стояло изправено
или как е изглеждало, защото по време на пътуването то е спяло. Излага, че при
постъпването му в Дома на детето му е правен медицински преглед от лекар на
ДМСГД.
Свидетелят Г. П.Г., служител в МВР, изготвил проверката
по случая на детето Н. свидетелства, че
провел Беседа със З.
***, в присъствието на началника
на ОЗД С.С.. Разказва, че З.М. обяснила,
че в началото на 2013 г. е заминала в Гърция заедно с Г.Й.Г.,
от когото забременяла, а впоследствие и двамата арестувани от гръцките власти. Подробно
пресъздава дадените от свидетелката З. обяснения. Сочи, че установил З., чрез нейни близки, по оперативен път и
тя сама отишла при
него. Разказва, че обещала, да се си направи адресна регистрация в гр.
Сандански, тъй като не живеела на
известните адреси. Свидетелства, че направили всички възможно да установят и
къде се намира сочения за баща на детето Г., но че не успели. Прави
предположения за това с какво се занимава както З., така и Г. в чужбина. Свидетелства,
че направили всичко възможно да се снабдят от гръцките власти с издадените на
детето документи, но че същите не им изпратили отговор. Сочи, че при разговора
му със З., останал с впечатлението, че същата е ориентирана в обстановката и,
че си е спомнила датата, на която е родила Н.. Разказва и за начините на
влизане и излизане в Република България през границите на страна и дали се
записват същите.
Свидетелят С.С. сочи, че той е обявен за водещ на случая на
детето и го посетил месец след настаняването му в ДМСГД гр. Плевен. Твърди, че
е било на видима възраст 7-8 месеца и нямало изградени никакви навици и те
тепърва се изграждали. Сочи, че през 2015 г. детето е било посетено от Г. Г.,
който заявил, че е биологичен баща на детето. Твърди, че при изслушване на З. в
ОД на МВР тя заявила, че е майка на детето и, че Г. е взел някакъв медицински
документ, който имали за детето, издаден от болницата.Твърди, че майката не се
интересува от детето си и през времето от настаняването му в специализираните
институции не го е посещавала. Сочи, че няма спомен дали З. е казала в
полицията кога е родено детето.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е молба с правно
основание 542 ГПК.
Разпоредбата на чл. 542 от ГПК
урежда възможност в случаите, когато законът предвижда, че известен факт с
правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния
ред, какъвто е актът за гражданско състоЯ.е, и такъв документ не е бил съставен
и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да
има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт,
може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. В конкретния
случай актът за раждане е от категорията документи, които попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК и е допустимо установяването на
факта на раждане по този ред. Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗГР, когато календарната
година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя
само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето
или прокурора. В процесния случай са налице категорични данни, че всички
срокове за съставяне на акт за раждане по административен ред от длъжностното
лице по гражданско състоЯ.е са изтекли, което поражда правния интерес от
воденето на настоящия процес. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема,че са налице предпоставките за установяване на акта на раждане на лицето
Н., т.к. по делото се установи безпротиворечиво, че тя е дете на З.М.М., родена
е в гр. Елевсина,
Гърция, на 22.04.2013г., в 01.22 ч., и че за този факт не е съставен акт за
раждане на територията на Р България.
Съгласно
разпоредбата на чл.
548 от ГПК когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното
установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че
молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото
го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил
фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните
органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните
работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на
заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.
В настоящия
случай по безспорен начин е установено, че раждането на детето е настъпило в
чужбина – гр. Елевсина, Република Гърция, на 22.04.2013 г. като за факта на
раждане е издаден съответен документ от компетентните медицински власти.
Майката на детето не е се е снабдила с акт за раждане на детето и към настоящия
момент е налице пълно дезинтересиране от нейна страна по отношение на същото.
Същевременно при направени редица опити от страна на съда, чрез МВнР да се снабди
с нужните документи /издадени от медицинското заведение от страна на
компетентните органи, от гръцка страна в продължение на около половин година не
са изпратени изисканите документи.
всичко това и ос оглед защитаване интересите на малолетното дете, съдът счита,
че следва да бъде издаден акт за раждане на същото.
Съгласно изискванията на чл. 12,
ал.1 от ЗГР, собственото име на всяко лице се избира от родителите му и
доказателствата по делото сочат, че избора на майката е бил детето да се казва Н.,
като това име тя е възприела и използва в контактите си с други хора и
институции. По отношение на бащиното и фамилното ѝ име, следва да се
вземе предвид липсата на законова презумпция за бащинство и да се приложат
разпоредбите на чл. 15, ал.1 от ЗГР - бащиното име на дете, на което е
установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия
корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния
баща. В конкретния случай името на лицето следва да бъде структурирано
съобразно императивно установените законовите изисквания, но и при вариантите,
дадени за фамилно име, следва да се съобрази името, с което то е било известно
в обществото. Ето защо то следва да носи като свое бащино име - име З. – от
собственото име на майката З., и фамилно име – М., от бащиното име на майката -
М.. С оглед гореизложените изводи на съда, молбата на РП- гр.Плевен се явява
основателна и като такава, следва изцяло да бъде уважена.
След влизане на решението в
законна сила, препис от него следва да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състоЯ.е при Община - Севлиево, за съставяне акт за раждане и
вписването му в регистъра за гражданско състоЯ.е.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 542 и сл ГПК, вр. чл. 44, ал.2 от ЗГР, за установен
факта, че на 22.04.2013г., в 01.22ч., в гр.
Елевсина, Република Гърция, е родено
дете от женски пол с имена – Н.З.М.,
от майка З.М.М., ЕГН **********.
На осн. чл. 44 ал. 2 от ЗГР, ПОСТАНОВЯВА да се състави акт за
раждане от О.С. на лицето Н.З.М.,
родена на ***г., в 01.22 ч., гр. Елевсина, Република Гърция, от З.М.М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните пред ПлОС.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на О.С. за съставяне на акт за раждане от
длъжностното лице по гражданско състоЯ.е.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: