Определение по дело №1644/2018 на Районен съд - Русе

                              О   П  Р Е Д Е  Л  Е  Н  И  Е

                                            гр.Русе, 28.05.2018 г.

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в закрито заседание на 28 май 2018 г. в състав:

                                                        Председател: Виржиния Караджова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 1644 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

            Делото е образувано по молба на Л.А.А. срещу ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД-София, като се иска да бъде установено по отношение на дружеството, че той не  им дължи присъдените в тяхна полза суми по ч.гр.дело № 5824/2017 г. по описа на РРС.

В изпълнение на дадени указания, ищецът е уточнил, че в срока по чл.414 от ГПК не е подавал възражение по заповедното производство, тъй като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не му били връчени.

След справка по ч.гр.дело № 5824/2017 г. по описа на РРС, съдът констатира, че делото е било образувано на 25.08.2017 г. въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД-София срещу Л.А. ***.В него производство в полза на дружеството е била издадена Заповед № 3585/ 25.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 366,06 лв., представляваща неплатена такса за далекосъобщителни услуги, 342 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 18.09.2013 г., лихва за забава за периода 03.08.2014 г.-24.07.2017 г. от 7,31 лв., със законната лихва върху главницата от 24.08.2017 г., както и 250 лв.-разноски.

Съгласно изискването на чл.411 ал.3 от ГПК са били предприети  действия заповедта да бъде връчена на длъжника.

Длъжностно  лице, връчващо съдебни книжа, е удостоверило, че е посетило адреса на Л.А., визиран в заявлението, съвпадащ с постоянен и настоящ адрес по справка в НБДН, съответно на 04.09., на 19.09. и на 05.10.2017 г., като на последната дата е било залепено уведомление на таблото за обяви на входа.Посочено е, че липсва пощенска кутия, а по данни на съседи, апартаментът е продаден и длъжникът  е напуснал адреса.При тези данни, съдът е приел, че по отношение на Л.А. надлежно е била изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК, в редакцията му до измененията в ГПК в бр.86 ДВ/27.10.2017 г., и на 20.10.2017 г., след изтичане на срока по чл.414 от ГПК, е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя.

В исковата си молба, депозирана на 09.03.2018 г., ищецът твърди,че през м.януари 2018 г. му е било връчено запорно съобщение по изп.дело № 20178320401964 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ, образувано във връзка с издадените срещу него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5824/2017 г. по описа на РРС.

При тези данни, съдът намира, че предявените искове са недопустими.

Трайната практика на ВКС приема, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират.Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим.С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират.По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл.414 и чл.422 от ГПК/.Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело, като недопустимо, поради което и на основание чл.130 от ГПК

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3160/ 2017 г. по описа на РРС.

         Определението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му.

                                                                  Районен съдия :