Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 25. 06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Атанас Христов
при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 94 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник
против Решение № 22/ 27. 01. 2020 г. по гр. д. № 2462/ 18 г. по описа на РС Разград, с
което съдът е отхвърлил предявения от въззивника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД иск
против Н.Р.А. по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 535
от ТЗ за признаване за установено, че тя дължи заплащане на сумата от 1257, 46
лв. – главница по запис на заповед от
28. 03. 2014 г. с падеж 20. 11. 2014 г. , ведно със законната лихва, считано от
22. 03. 2017 г. до окончателно изплащане на сумата, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 536/ 2018 г. по описа на РРС, като неоснователен и
недоказан. Изложени са доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата
страна чрез назначения особен представител е подала писмен отговор на
въззивната жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Безспорно
е установено от събраните писмени доказателства, че по ч. гр. д. № 536/ 2017 г.
по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу Н.Р.А. въз основа на издадена запис на заповед от 28.
03. 2014 г. с джиро от 03. 03. 2017 г.
за сумата 1 257, 46 лв., ведно със законната лихва от 22. 03. 17 г., 75,
15 лв. разноски по делото. Падежът е определен на 20. 11. 2014 г. С писмения
отговор от особения представител на ответника е въведено
твърдение за наличие на каузални правоотношения и са събрани доказателства за
установяването им - договор за паричен заем №
2037570, сключен на 28. 03. 2014 г. между ответника А. и „Изи Асет мениджмънт“ АД. Според договора е
предоставена в заем на ответницата сумата 700 лв. със задължение да ги върне на
34 равни седмични вноски в размер на 39, 69 лева, при фиксиран ГЛП 140, 34 % и
ГПР 832, 11 %. Общият размер на задължението възлиза на 1 349, 46 лв.
Договорът за заем е обезпечен с издаване на процесния запис на заповед от 28.
03. 2014 г. По делото няма данни и твърдения на ищеца, че вземането, предмет на
договора за заем му е прехвърлено чрез цесия по чл. 99 от ЗЗД от първоначалния
кредитор.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че
предявения искове е неоснователен.
В конкретния
случай искът е предявен от джиратаря„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, на когото с джиро от „Изи Асет мениджмънт“ АД е
прехвърлен записа на заповед, издател и платец по който е ответника по делото. Юридическият факт, от който произтича вземането на ищеца
е каузалното правоотношение по договор за паричен заем № 2037570, сключен на 28. 03. 2014 г. между
ответника А. и „Изи Асет мениджмънт“ АД,
обезпечен със записа на заповед.Няма доказателства вземането по каузалното
правоотношение да е прехвърлено на ищеца. Записът
на заповед може да бъде прехвърлян свободно и отделно от обезпеченото с него
каузално правоотношение. В решение 21/4.V.2012 г. ВКС
на РБ,ІІ-ро т.о. ТК се
приема, че
когато ценната книга е прехвърлена от поемателя чрез джиро и е заместен
кредиторът по менителничния ефект–джирант с друго лице /джиратар/, издателят на записа на заповед може да
противопостави на джиратаря само тези възражения,които се отнасят до
действителността на менителничния ефект от външна страна. В същото решение се
посочва, че джирото като едностранна, абстрактна, формална сделка има три функции:
транспортна функция-правата по джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта
на джиратаря; гаранционна
функция-джирантът поема спрямо всички следващи джиратари същата
отговорност,както длъжникът по ценната книга; легитимационна функция-джирото
легитимира джиратаря като кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната книга. В случая, жалбоподателят
се легитимира с джиро, което трябва да отговаря на изискванията в ТЗ.
Джирантът извършва писмено волеизявление върху гърба на записа на заповед,
предава ценната книга на джиратаря и поначало няма други задължения. Джиратарят
връчва ценната книга на длъжника и изисква плащане. Длъжникът дължи изпълнение
само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за
което е издадена, е платено - чл. 317, ал.2 от Търговския
закон. Тази разпоредба предпазва длъжника по ценната книга от
опасността спрямо него да се приложи правилото "който плаща зле, плаща два
пъти".
Изискването на чл. 317, ал.2 от ТЗ
не е спазено и поради това длъжникът не дължи изпълнение.
Предвид
изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния
съд, като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/
27. 01. 2020 г. по гр. д. № 2462/ 18 г. по описа на РС Разград.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.