гр. Бургас, 06 април 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2370 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството e
по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г.В.Г.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
към при Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в
размер на 2000 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Бургас, свързани с условията, при които се търпи наказание лишаване от свобода
( липса на изграден санитарен възел и течаща вода на мястото, на което се
осъществява престой на открито), за периода 09.05.2016г. – 06.02.2018г. и
08.03.2019г. – 18.11.2020г., в едно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че за периода 09.05.2016г. –
06.02.2018г. и 08.03.2019г. – 18.11.2020г. затворническата администрация на
Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури санитарен възел и
течаща вода на мястото, на което се осъществява престой на открито, което му
причинявало „неудобства от физическа и психическа нужда“.
В съдебно заседание се явява лично. Поддържа
исковата претенция и иска същата да бъде уважена.
Ответникът по иска - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр.
София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., намира
претенцията за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа съображенията, изложени в писмения отговор на исковата
молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, въпреки че законът
предвижда доказателствената тежест да е обърната и всички твърдения на ищеца да
се смятат за установени. Според него, това се отнася преди всичко за фактите по
делото, като в случая няма нормативно изискване на съответното място, където се
провежда престоят на открито, да има тоалетна и течаща вода. Ищецът не е
поставен в неблагоприятни условия, тъй като достъпът му до тоалетна и течаща
вода е осигурен през целия му предстой в мястото за лишаване от свобода,
включително когато е на каре, тъй като има възможност по негово желание този
престой да не се провежда или да се провежда за част от времето. „Няма
идентитет, който да запълни формулировката „нечовешко отношение“ „, поради
което и молбата следва да бъде оставена без уважение.
I.
ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди касае периода 09.05.2016г. –
06.02.2018г. и 08.03.2019г. – 18.11.2020г., настъпили в резултат на
незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неосигуряване на санитарен
възел и течаща вода на мястото, на което се осъществява престой на открито в Затвора Бургас.
Според представена по делото
справка, подписана от инспектор Н.С., лишеният
от свобода Г.Г. *** на 20.12.2018г. за
изтърпяване на общо наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.
За периода 20.12.2018г. до 27.12.2018г. бил
настанен в приемно отделение, в корпуса на Затвора гр.Бургас. От 27.12.2018г.
до 07.03.2019г.- в група ІІ в Затвора гр.Бургас, а от 07.03.2019г. до настоящия
момент- в ЗОЗТ „Дебелт“ към Затвора гр.Бургас.
По делото няма спор, че в Затвора гр.Бургас
няма изграден санитарен възел и течаща
вода на мястото, на което се осъществява престой на открито. Този факт е
изрично признат от ответника.
Ищецът твърди, че по този начин са му причинени „неудобства от физическа и
психическа нужда“.
II.
ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка
със санитарно-хигиенните условия, при които ищецът е осъществявал престой на
открито, за периода 09.05.2016г. – 06.02.2018г. и 08.03.2019г. – 18.11.2020г.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби
(чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата
на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата защита
следва да се реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на
иска за вреди, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на
противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
(чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Съдът намира за недоказани предпоставките за
ангажиране на отговорността на държавата по посочения ред.
На първо място, защото нито ЗИНЗС, нито
Правилника за прилагането му предвиждат задължение на затворната администрация
да изгражда на местата, на които лишените от свобода осъществяват „предстой на
открито“, санитарни възли с течаща вода.
Такова изискване е предвидено само за спалните
помещения- чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.
Отделно от това съдът посочва, че за периода 07.03.2019г. до настоящия момент ищецът се е
намирал в ЗОЗТ „Дебелт“ към Затвора
гр.Бургас, където престоят на открито се
осъществява при условия (чл.71а, ал.1, пр.1 от ППЗИНЗС) , които съществено се
различават от тези в корпуса на затвора.
Поради това, изобщо не е налице
незаконосъобразно бездействие.
След като такова бездействие не е установено
няма и нарушение на нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, която въвежда законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода.
Няма как да се приеме, че липсата на санитарен
възел и течаща вода на мястото, на което лишените от свобода осъществяват
престой на открито, представлява поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което уронва човешкото
достойнство или поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Още
повече, че престоя на открито се извършва минимум за 1 час на ден.
Освен противоправно деяние, за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна
цялост, здраве и душевно състояние.
В случая настъпването на вреда не е доказано.
Дори да се приеме, че липсата на санитарен възел
и течаща вода на мястото за престой на открито създава в определени моменти
неудобство, то това неудобство не е от естество да се отрази съществено върху
психиката на човека.
Поради изложеното съдът намира, че не е доказана
нито една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, затова иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на ответника следва да
бъдат присъдени претендираните разноски, които съдът определя в размер на 80лв.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.
Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Г.В.Г.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
към при Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в
размер на 2000 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Бургас, свързани с условията, при които се търпи наказание лишаване от свобода
( липса на изграден санитарен възел и течаща вода на мястото, на което се
осъществява престой на открито), за периода 09.05.2016г. – 06.02.2018г. и
08.03.2019г. – 18.11.2020г., в едно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към при Министерство на правосъдието, гр.
София сума в размер на 80лв., представляваща разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Бургас, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: