РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 14.02.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 6695 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивни жалби от Г.Н.Ц. (починала в хода на въззивното производство и заместена от Г.Г.А.) и В.В.А. срещу Решение II-70-31/01.08.2014г. по гр.д. 54008/2012г. на СРС, 70
с-в, с което в производство по делба в първа фаза е допусната делба на недвижим
имот, представляващ СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК с идентификатор 68134.1895.637.2
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда осемстотин
деветдесет и пет, точка, шестстотин тридесет и седем, точка, две/, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. „******(стара ул.
„ ******), която сграда е разположена в поземлен имот е идентификатор
68134.1895.637 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
осемстотин деветдесет и пет, точка, шестстотин тридесет и седем/, УПИ IV-637,677, кв. 54, м. „ж.к. Карпузица
по рег. План одобрен със Заповед РД-09050-02/05.01.1999г. със застроена площ по
скица 57 /петдесет и седем/ кв. м., брой етажи-2 /два/, предназначение -
жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по предходен
план-няма, а по нотариален акт на жилището-тип мезонет, състоящо се от дневна,
кухня, баня-клозет и стълбище със застроена площ от 61.20 /шестдесет и едно
цяло и двадесет стотни/ кв. м. на първия етаж и три стаи, баня-клозет, два
балкона и стълбище с площ 68.08 /шестдесет и осем цяло и осем стотни/ кв. м. на
втория етаж, заедно с подпокривното пространство /без
преградни стени с полезна площ 75 % /седемдесет и пет върху сто/ от 36 /гридесет и шест/ кв. м., заедно с гараж в сутерена, с площ
от 21.45 /двадесет и едно цяло и четиридесет и пет стотни/ кв. м. и избено
помещение с полезна площ 9.70 /девет цяло и седемдесет стотни/ кв. м„ при ДЯЛОВЕ:
½ /една втора/ ид.ч, за В.В.А.
и ½ /една втора/ ид.ч. за Г.Н.Ц. КАТО Е
ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ ЗА ДЕЛБА НА на 1/2 /една втора/ идеална част от дворното място
с идентификатор 68134.1895.637 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда осемстотин деветдесет и пет,точка, шестстотин тридесет и седем,/ с
площ по скица от 408 /четиристотин и осем/ кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 637 /шестстотин тридесет и
седем/, квартал 54 /петдесет и четвърти/, парцел IV-637, 677, / четвърти за
имоти шестстотин тридесет и седем и шестстотин седемдесет и седем /при съседи:
68134.1895.677. 68134.1895.638, 68134.1895.898, 68134.1895.630. 68134.1895.631
при равни квоти по 1/4 идеална част.
Първоначалната ответница Г.Н.Ц. (заместена от Г.А.) обжалва решението с
оплаквания за неправилни изводи на СРС по отношение на направеното възражение
за придобивна давност в нейна полза на ½
идеална част от сградата и мястото в което е построена, като се поддържа ( в
ОСЗ на СГС от 19.11.2015г.) и направено пред СРС от Г.А. (в качеството на трето
лице помагач-понастоящем конституирана като главна страна) възражение за
намаляване на дарението на което ищцата В.А.
основава иска за делба.
В.А. обжалва решението в частта за отхвърляне на искането за делба на
½ идеална част от мястото в което е построена сградата с оплаквания, че
следва да се допусне делба на ½ идеална част от мястото в качеството на
принадлежност на тази идеална част към сградата. Посочва, че дворното място е
обща част и тъй като се дели сграда, построена в него, то прилежащите към
сградата идеални части от съсобственото дворно място
се допускат до делба в качеството им на принадлежност към главната вещ.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно, като постановено от надлежен състав на съда и в
изискуемата форма и реквизити и
допустимо.
По отношение на правилността на
решението СГС е ограничен до оплакванията в жалбите и и от императивните
материални норми.
На първо място следва да се посочи, че
поддържаното от Г.А. възражение за намаляване на дарението извършено от ******в
полза на ищцата с нотариалния акт от 2012г. не подлежи на разглеждане от
настоящият състав на СГС, тъй като по този въпрос има формирана сила на
присъдено нещо между страните по делото. С Решение 4/ 23.03.2021г. по гр.д. 4538/2019г. на ВКС, II Г.О. (приложено по настоящото дело) Е ОТХВЪРЛЕН искът на Г.А. срещу В.А. за намаляване на процесното дарение.
В жалбата на първоначалната ответница Г.Ц. (заместена пред СГС от Г.А.)
не са релевирани оплаквания срещу изводите на СРС за
неоснователност на възраженията за нищожност на дарението поради липса на
съгласие, евентуално унищожаемост поради грешка в
предмета и предвид обвързаността на въззивния съд от
оплакванията в жалбата СГС няма да се произнася и по тези въпроси, още повече,
че след като с решение на ВКС е отхвърлен иск за намаляване на дарението то
очевидно не би могло да бъде считано за
нищожно.
От фактическа и правна страна СГС приема следното:
Не се спори и се установява от приложеният проект одобрен 22.05.1987г.
(л. 23) и от всички свидетелски показания и декларацията на Г.Ц. от 1998г. по
чл. 14 ЗМДТ, че сградата е построена по време на брака между ******и Г.Ц..
Горното се потвърждава и от
съдебно спогодителен протокол за делба от 30.03.1992 г. по гр.д. 2067/1991г. на
СРС (л. 75-76 от делото на СРС) се установява, че Г.Л.А.(дядо на ищцата В.А.) и
Г.Ц. (първоначална ответница) са придобили процесната
сградата в режим на СИО, ведно с ½ идеална част от дворното място.
Съгласно чл. 234, ал. 3 съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение.
От Решението по гр.д. 4368/1995г., влязло в сила на 02.10.1997г се
установява, че бракът помежду им е прекратен по вина на Г.А., като семейното
жилище, а именно процесната сграда е било предоставено
за ползване на Г.Ц..
С договор по чл. 183 от ЗУТ на 17.10.2005г. (л. 80) ******и Г.Ц. в
качеството си на собственици са учредили право на надстрояване в полза на
собствениците на другата сграда близнак (югозападния близнак), като съответно и
на тях в качеството на собственици на североизточния близнак (процесната сграда) е учредено право на надстрояване.
Не се спори и се установява от скиците на издадени от СО и от АГКК, че
в същото дворно място има построена и друга самостоятелна жилищна сграда
(идентификатор 68134.1895.637.1).
С договора за дарение ******е прехвърлил на ищцата своята идеална част
от правото на собственост върху сградата и върху мястото.
При горните факти възражението на първоначалната ответница Г.Ц.,
заместена от дъщеря си Г.А., че е придобила собствеността върху частта на ******по
давност е неоснователно.
За придобиване по давност е необходимо упражняване на фактическа власт
върху имота в продължение на 10 години с намерението за своене.
Поначало намерението за своене се предполага
(чл. 69 ЗС). Упражняването на фактическа власт върху един имот обаче поначало
продължава на основанието на което е установено, докато не бъде променено (ТР
1/2012г. ОСГК на ВКС).
Основанието на което Г.Ц. е започнала да упражнява фактическа власт
върху целия имот е бракоразводното решение в частта му по чл. 107 от СК /отм./.
То представлява правно основание за облигационно право на ползване на имота и
съгласно трайната практика на съдилищата не води до установяване на владение на
идеалните части на друг съсобственик, а води до тяхното държане по смисъла на
чл. 68, ал. 2 ЗС. Решение № 512 от
8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 608/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 74 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2014 г., I г. о., ГК). Дори да е бил
принудително изваден от сградата Г. А.през 1997г., както се твърди, то това е
станало в изпълнение на решението за предоставяне на ползването на семейното
жилище и в осъществяване на облигационното право на ползване, предоставено с
решението.
За да бъде осъществен съставът на придобивната
давност е било необходимо т. нар. в практиката превръщане на държането във
владение чрез извършване и свеждане до знанието на другия съсобственик на
действия неоставящи съмнение, че фактическата власт върху имота занапред се
упражнява като върху изцяло свой имот. Такива действия по делото не са
доказани. Показанията на свидетелите на първоначалната ответница, че Г. А.не е
живял след развода в процесната сграда, а в другата
сграда в мястото сочат само на извод, че е било изпълнявано бракоразводното
решение. Пред СРС не са навеждани твърдения относно изграждане на ограда в дворното
място между двете сгради (тази в която е живял А.според твърденията на
ответника) и изложените такива едва в жалбата не следва да се обсъждат като преклудирани. Откриване на партида на нейно име през 2007г.
от водоснабдителното дружество и извършване на ремонт през 2008г. могат да се считат
за действия демонстриращи своене, но от тяхното
извършване до исковата молба за делба с която давността се прекъсва не са
изминали 10 години. Показанията на св. П.също сочат на извършени ремонти, но
също в период към 2010г. (свидетелката сочи, че преди около 3 години е правена
изолация, тоест около 2010г, което приблизително кореспондира с представения
договор).
Показанията на св. С.(св. на починалата ответница Г.Ц.) също
потвърждават липсата на съзнание у Ц. за собственост върху целия имот-св.
посочва, че Г.Ц. е смятала, че Г.(А.) ще остави новата къща на Г.(явно се има
предвид настоящата ответница Г.А.), което сочи на съзнание, че Г. А.е
собственик на имота заедно с нея.
Налице са и писмени доказателства, че у Г.Ц. е липсвал субективния
признак на владението-намерението за своене. През
1998г. (след влизане в сила на бракоразводното решение) тя е декларирала по
реда на чл. 14 ЗМДТ, че собственик на ½ ид.
част е Г. А.. През 2005г. е подписала договор по чл. 183 от ЗУТ в който изрично
е посочено, че тя и Г. А.са собственици на процесната
сграда и именно в това си качество са учредили право на надстрояване по
отношение на другата сграда близнак. Предвид горното възражението за придобивна давност е неоснователно.
След прекратяване на брака бездяловата съсобственост
се е трансформирала в идеална такава на по ½ част от процесната
сграда за всеки от двамата бивши съпрузи ******и Г.Ц.. ******е дарил своята
част на ищцата В.А.. Собственик на другата ½ част към приключване на
устните състезания пред СРС е била първоначалната ответница Г.Ц., заместена от
настоящата ответница Г.А..
По жалбата на ищцата В.А.: жалбата е основателна. Правилно СРС е приел,
че се касае за хипотеза на хоризонтална етажна собственост. Този извод следва
от обстоятелството, че в имота има изградени две самостоятелни жилищни сгради.
В сградата с идентификатор 68134.1895.637.1,
която не е предмет на делото права има
и синът на Г.Л.А.от първият му брак- В. Георгиев А..
При това положение мястото е станало обща част и не може реално да се
подели.
Съгласно трайната съдебна практика обаче (вкл. ППВС 2/82 г.) могат да
се делят самостоятелните сгради и заедно с тях се допуска до делба и
прилежащата им идеална част от мястото. В случая от данъчните оценки на двете
сгради е видно, че стойността на по-малката сграда, която не е предмет на
делото съставлява 14 % от общата стойност на сградите и толкова са припадащите
се към нея идеални части от правото на собственост върху мястото
За процесната сграда припадащи се идеални
части са 86 % от мястото и същите следва да се допуснат до делба между страните
при квоти по ½ идеална част или по 50 % от 86/100 идеални части за всяка
от съделителките..
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение II-70-31/01.08.2014г. по гр.д. 54008/2012г.
на СРС, 70 с-в, в частта, с която е отказано
да се допусне делба на ПИ с идентификатор 68134.1895.637 по Кадастралната карта на гр. София, одобрена със
заповед РД-18-69/14.12.2010г. и вместо това постановява:
ДОПУСКА до делба между В.В.А., ЕГН ********** и Г.Г.А. с ЕГН **********
(заместила по реда на чл. 227 ГПК Г.Н.Ц.) 86/100
идеални части от гореописания поземлен имот явяващи се прилежащи към сграда с
идентификатор 68134.1895.637.2 части от дворното място като обща част при
квоти по ½ идеална част за всяка от тях.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в обжалваната от Г.Н.Ц.
(починала в хода на делото и заместена от Г.Г.А.) част.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2