№ 4336
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110206874 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.
К. Ж. (чрез процесуален представител) срещу НП № 23-4332-004127 от 20.03.2023 г.,
издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни
фактически твърдения, както и конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган не излага становище, което да може да бъде взето
предвид при настоящото произнасяне, включително като депозираното от негова страна
писмено становище, имащо характер на възражение срещу жалбата, не попада в срока по чл.
322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (поради което не следва да бъде коментирано).
От гласните (свидетелските показания, дадени в съдебно заседание) и писмените
(приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и въз основа на нарочно определение)
доказателствени материали, изключвайки отчасти (досежно въпроса за дистанцията)
процесния АУАН и протоколите за ПТП с бланкови номера 1830190 и 1830191, се
установява, че жалбоподателят е управлявал съответния автомобил съгласно посоченото в
НП, успял е да спре без да удари предния автомобил, но след това управляваният от него
автомобил на свой ред е бил ударен от идващия отзад автомобил и едва след този удар и в
резултат на него се е получило движението на управлявания от въззивника автомобил към
предния такъв (посочен също в НП), от което движение е последвал ударът, поради който
1
пък предният автомобил на свой ред се е ударил в автомобила пред него (също съгласно
посоченото в НП), като сумата, необходима за отстраняване на така описаните вреди като
справедлива пазарна стойност, е при всяко положение общо под 7000 лева. Изложеното в
АУАН и в конкретно посочените по-горе протоколи за ПТП в смисъл, че въззивникът е
управлявал без да спазва достатъчно разС.ие, което да му позволи да спре без да удари рязко
спрелия пред него автомобил, не следва да бъде кредитирано, независимо от изричното
изявление на жалбоподателя, отбелязано в АУАН, че няма възражения, имайки предвид и
това, че наличието или липсата на възражения е въпрос на преценка на дадени
обстоятелства към момента на съставяне на акта, която преценка в подобен момент лесно
може да бъде погрешна. Иначе, още в попълнената от него декларация във връзка с ПТП г-н
С. Ж. изрично е посочил това, че ударът в предния автомобил се е случил едва след като
автомобилът марка „Х.“ е бил ударен от автомобил марка „Ф.“ отзад, която версия намира
много сериозна опора в свидетелските показания на водача на въпросния автомобил „Ф.“,
който водач изрично сочи как след като управляваният от него автомобил е бил ударен отзад
от друг автомобил е бил избутан от този удар буквално под автомобила „Х.“ (управляван от
Ж.), т. е. предният му капак се е оказал под колата, чийто водач е бил С. Ж.. С други думи,
преценката относно това как точно се е развила процесната ситуация, която преценка е
намерила отражение в съставените АУАН и конкретни два посочени по-горе протокола за
ПТП, се явява погрешна по въпроса за спазваната от жалбоподателя дистанция. Това от своя
страна означава, че материалният закон е приложен неправилно – разС.ието, на което
жалбоподателят Ж. се е движел зад предния автомобил, е било достатъчно, за да се избегне
съответният удар; причината за получилия се все пак удар на автомобила „Х.“ в предния
автомобил марка „Ш.“ (с последвало движение на последния посочен автомобил към
намиращия се пред него автомобил „П.“ с реализиране на съответния удар) е друга, а именно
полученият удар отзад по автомобила „Х.“, респективно на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр.
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП подлежи на отмяна, а на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на
присъждане на разноските, направени от него за възнаграждение за един адвокат,
удостоверяващо се като заплатено с приложения договор за правна защита и съдействие.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, като единствено за пълнота
следва да бъде добавено, че при този изход на делото изначално няма как да бъдат
присъдени разноски в тежест на въззивника и в полза на СДВР, както и че с оглед общата
стойност на съответните имуществени вреди при всяко положение не е налице хипотеза по
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 343, ал. 1, буква „а“ от НК.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-004127 от 20.03.2023 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор в
ОПП – СДВР.
Осъжда СДВР да заплати на горепосочения жалбоподател Ж. сумата от 200 лева – разноски
2
по делото, а именно възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3