Р Е Ш Е Н И Е
№20 / 03.02.2020 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич,
V състав в публично заседание на двадесет и втори
януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева, като разгледа
докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 568/2018 г. по описа на
Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Г.З.Г. ***, чрез адв.
С.К. - ДАК против Заповед № 357з-1473 от
15.08.2019 г., издадена от Директор на
Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна и противоречи на материалния закон,
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че са
нарушени нормите на чл.199, ал.1, т.3, чл.206 и чл.210 от ЗМВР, както и на
чл.146, т.2,3,4 и 5 от АПК. Излагат се подробни съображения в насока, че не е
извършено вмененото му нарушение. Релевират се доводи, че е допуснато нарушение
на чл.51 и 27 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015 г. за организацията и
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания. Сочи се, че
липсват доказателства за субективната страна на деянието и каква е формата на
вината. Моли да се отмени заповедта и се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответната страна – Директорът на ОД на МВР
Добрич се представлява от процесуалния си представител, който счита заповедта
за правилна и законосъобразна, поради което и моли да бъде потвърдена.
Релевират се доводи, че са събрани достатъчно доказателства за неизпълнение на
задълженията от страна на жалбоподателя. Претендират се сторените по делото
разноски, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, посочено от жалбоподателя.
Административен съд Добрич, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Към момента на издаване на оспорената
заповед жалбоподателят – младши инспектор Г.З.Г. е на длъжност – Командир на
отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към І РУ Добрич при ОД на МВР -
Добрич.
В Окръжна прокуратура гр. Добрич е
образувана преписка №255/08.05.2019 г. по жалба на П.А.Р.от гр. Добрич относно
твърдения от негова страна за нанесен побой върху него на 31.01.2019 г. около
22.00 часа от служители на І РУ Добрич, респ. срещу неправомерни действия от
полицейски служители на І РУ Добрич. С Разпореждане на прокурор в ОП Добрич от
14.05.2019 г. е възложено на Директора на Дирекция „Инспекторат“ при МВР
извършването на проверка по случая.
Със Заповед №8121з-582/23.05.2019 г. на
Директора на ОД на МВР Добрич е назначена комисия за извършване на проверка по
образуваната преписка в ОП Добрич. С Доклад от 20.06.2019 г. Дирекция
„Инспекторат“ е констатирала дисциплинарни нарушения, извършени от служители на
І РУ при ОД на МВР Добрич, за което е информиран ответника.
Със своя Заповед №357з-1273/04.07.2019 г.,
Директора на ОД на МВР е възложил извършването на проверка от определена от
него комисия по посочените обстоятелства, изведени от доклада на инспектората.
Жалбоподателя е уведомен за заповедта на 10.07.2019 г.
При проверката са снети обяснения от
лицата, посочени в заповедта, като вкл. жалбоподателят е дал такива на
15.07.2019 г.
Като установила
всички гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка УРИ № 255р-4832/01.08.2019 г., в която
обективирала констатациите си и направила предложение за налагане на дисциплинарни
наказания на шестима служители, в т.ч. и на жалбоподателя Г.. По отношение на последния предложила да му бъде
наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "небрежност в служебната дейност", за което се предвижда
дисциплинарно наказание "писмено предупреждание, за това че при
изпълняване на служебните си задължения в състава на патрул 162, не е изготвил
заповеди за задържане на лицата Павлин Радев и Ивайло Стефчов, което се явява
несъответствие с разпоредбите на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР и чл.11, ал.1
от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
министерството на вътрешните работи. Г.З. Петров е запознат със Справката на
06.08.2019 г.
На 08.08.2019 е съставен Протокол за изслушване на
служителя Г.З.Г.. В протокола е записано, че изслушването е на
09.08.2019 г. в 13.00 часа, като в същия е записано, че служителят няма
възражения искания и бележки и е разписан от същия.
На 15.08.2019 г. ст.комисар Никола Панчев - директор на ОДМВР - Добрич, издал процесната Заповед №357з-1473 от същата дата, с която приел, че жалбоподателя, е
извършил нарушение на служебната дисциплина като на 31.01.2019 г., лицата Павлин Радев и Ивайло Илиев са доведени в сградата на Първо РУ
Добрич принудително, като за същите не е издадена заповед за задържане съобразно разпоредбите на чл. 74, ал. 1
от ЗМВР и чл.11, ал.1
от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
министерството на вътрешните работи.
Това деяние
било квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР: "неизпълнение на служебните задължения", за което на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл.199, ал.1, т.3, предл. първо и чл. чл. 204, т. 3 от ЗМВР му било наложено
дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок
от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателят е получил екземпляр от заповедта на 20.08.2019 г., като
жалбата е подадена до настоящия съд на 30.08.2019 г.
Пред съда се
разпитани като свидетели П.Н.С. – ст. полицай в група „ООР“ на Сектор „ОП“ в І
РУ при ОД на МВР Добрич и Диимитър А.Я. – полицейски инспектор, V степен, група
„ООР“, сектор „ОП“ при І РУ при ОД на МВР Добрич.
Свидетелят С. е бил назначен наряд с
жалбоподателя на 31.01.2019 г. Те са били пеша патрули. Извикани са в
заведение, където евентуално е станала кражба на пари и документи. Те са извикали
са за съдействие автопатрул, който е отвел две от лицата в Първо РУ. С. и Г. са
се предвижили пеша на РПУ-то. Там вече инсп. Я. е провеждал беседа с едно от
лицата. То си е тръгнало и после е проведена беседа и с другото лице. Според
свидетеля, задържането на лице е в техните правомощия, но само ако са налице
данни за извършено престъпление. Същият е запознал прекия си ръководител със
ситуацията, в този момент е бил Я.. Според С. лицето на което са му изчезнали
парите е било в явно нетрезво състояние и не е можело да посочи, кой му е
откраднал парите.
Свидетелят Я., сочи, че двете лица
са били доведени в полицията, след сигнал, че на едното му липсват парите. При
разговор с него се е установило, че то посочва различни суми пари, които му
липсват, не е можел да даде смислени обяснения, а и е отказвал да говори
/според свидетеля, лицето е лъжело/. Я. е провел беседа и с двете лица и не са
ги задържали, защото е нямало данни за извършено престъпление, както и е нямало
тъжител за нарушаване на евентуално на обществения ред в заведението. Записали
са им данните, снети са им обясненията и им е съставен протокол за
предупреждение и актове. Свидетелят Я. сочи, че няма логика да се издава
заповед за задържане на човек, който се е оплакал, че му липсват парите, а и
той самият е поискал да бъде докаран до районното. Не са му ограничени правата,
не е задържан и не е обвинен за нищо.
Въз основа на установените по делото факти,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
В настоящото производство и съгласно
чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът проверява
законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са
процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган – Директор на ОД на МВР Добрич, овластен съобразно чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в
предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК .
Изпълнено е условието на чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР, според което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Нарушението е открито на 02.07.2019 г. във връзка с получено писмо от Дирекция „Инспекторат“, с което е изпратен копие от
Доклад рег. №4575р-2682/20.06.2019 г. за извършена проверка, в който са
констатирани дисциплинарни нарушения, дисциплинарното
наказание е наложено на 15.08.2019 г. , т.е в срок.
Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл.205 и
сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгл. чл.205, ал.2
от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган може
да разпореди извършване на проверка. Доколкото евентуално дисциплинарното
нарушение попада в хипотезите по чл.199 от ЗМВР, то на основание чл.208 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна
заповед, както е в случая, но при всяко положение трябва да се обективира по
някакъв начин първото действие за установяване на нарушението, с което е
започнало дисциплинарното производство, съгл. чл.208, изр. второ от ЗМВР. В
случая би могло да се приеме, че това е Докладна записка №357з-1254/01.02.2018
г. на ВПД Зам. директор до Директора на ОД на МВР Добрич.
Друг е въпроса обаче дали и доколко дисциплинарнонаказващият орган е
изпълнил законововмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Действително, на 29.05.2019 г., на
08.06.2019 г. жалбоподателят е дал "Сведения" във връзка с провеждане проверка за евентуално насилие над задържано лице , но тези
сведения сами по себе си не са във връзка с вмененото му нарушение. На
15.07.2019 г. има дадено Сведение от Г. вече по извършваната проверка по
Заповед №357з-1273/04.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР Добрич. И това сведение обаче не
представлява даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
чиято цел е държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните
материали в хода на административнодисциплинарното производство, както и да
поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да
бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. Следователно, сведенията на
наказания служител в случая нямат характер на писмени обяснения, дадени във
връзка с дисциплинарното производство. Това на практика води до липсата на
такива, в който случай е било задължително неговото изслушване от компетентния
орган. Последният не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства да
го е поканил да направи това в определен ден. Липсват доказателства, от които
да е видно, че директорът на ОДМВР - Добрич, в качеството му на
дисциплинарнонаказващ орган, е поканил за изслушване държавния служител за
определена дата, както и да е поискал писмените му обяснения. Всъщност
изготвянето на справка, в която се констатират нарушения на служебната
дисциплина е последното действие на комисията, която извършва проверка по чл.
205, ал. 2 от ЗМВР. С нея се запознава държавният служител, срещу когото е
насочена проверката, и едва тогава, при установени данни за извършено
дисциплинарно нарушение, материалите се изпращат на дисциплинарно наказващия
орган. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения,
както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при
проверката такива съгласно, ал. 4 на чл. 206 от ЗМВР. От събраните в
дисциплинарното, а и в настоящото производство, доказателства се установява, че
тези изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган
е основание за отмяна на заповедта. Същото представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или
приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и
обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното
наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител
или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в
прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или не
това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити правата и
интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да осигури
възможност за реализирането на това право. В този смисъл, настоящият съдебен
състав намира, че разпоредбата на чл. 206, ал. 1 - 4 от ЗМВР са пределно ясни и
точни и не предполагат друго тълкуване. Успоредно с това те са детайлизирани и
в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи - чл. 18, чл.
21, чл. 23, чл. 30, издадена по законовата делегация на чл. 215а от ЗМВР и
следва да бъдат спазвани. С оглед на това се приема, че при издаване на
оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното
изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се
преценява като съществено административнопроцесуално нарушение. Правото на
защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност както
за обяснения, така и за изслушване по конкретно вмененото му нарушение. В тази
връзка е и практиката на ВАС - Решение № 10225 от 03.10.2016 г. на ВАС по АД №
8693/2015 г.; Решение № 8015 от 30.06.2016 г. на ВАС по АД № 3228/2015 г.;
Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по АД № 2085/2017 г., 5-членен с-в;
Решение № 14235 от 20.11.2018 г. на ВАС по АД № 1232/2018 г. С оглед на това
заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални
нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Освен горното, видно от материалите по делото се установява, че Георгев
е бил изслушан на 09.08.2019 г., а протокола за изслушване е от дата 08.08.2019
г., т.е. въобще не е ясно, изслушан ли е служителя и на коя дата…
Дисциплинарнонаказващият орган не е спазил и разпоредбата
на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която норма при определяне на вида и размера
на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е
нарушил принципът за съразмерност и е постановил несъответствен на целта на
закона акт - незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал
поведението на жалбоподателя, за да определи вида
и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава
преценка, няма мотиви за това в заповедта, събрани са доказателства в
административнонаказателното производство, но същите не са анализирани и
преценени от дисциплинарнонаказващия орган.
В
изброяването по тежест в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР на дисциплинарните наказания писменото предупреждение е на втора позиция, като
по-леко наказание е мъмренето, с
оглед на което изборът на конкретното наказание следва да е мотивиран, а това
не е сторено от дисциплинарнонаказващия орган.
Всички тези пороци водят до извода,
че дисциплинарно производство е проведено при допуснати процесуални
нарушения, които нарушения са съществени, тъй като засягат правата на лицето,
поради което и водят до отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна,
без същата да бъде разгледана по същество.
Обжалвана заповед
е издадена и при неправилно приложение на цитираните в нея
материалноправни разпоредби.
Съдът намира, че не е доказанов хода на
извършената проверка, вмененото на З. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение
разпоредбите на чл.74, ал.1 от ЗМВР и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г.
за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
МВР. Установените по делото факти сочат, че не е било налице
посоченото като правно основание за издаване на заповедта нарушение, тъй като видно от доказателствата/сведения,
обяснения/ на двете лица, както и на разпитаните по делото
свидетели, лицата не са били фактически задържани на 31.01.2019 г., същите /по точно единият/ сам е изразил желание да отиде в полицията са изясняване
на случая. Незабавно са извършени проверки, които са провокирани
от възможността за евентуална кражба на лична карта и пари, но това не
се е потвърдило, нямало е жалба и по евентуалното извършване на хулигански
действия, поради което и след приключване на проверката, лицата са освободени
от І РУ. Г.З.
правилно не е издал заповед за 24-часовото им задържане,
след като е преценил, че не е налице нито една
от хипотезите на чл. 72 от ЗМВР. В обжалваната заповед липсват доводи коя от седемте
хипотези на чл. 72 от ЗМВР е била налице според дисциплинарно наказващия орган.
П. Радев и
Ивайло Илиев не са пребивавали в помещенията за настаняване на задържани лица. Същите са
пребивавали в РУ като доброволно явили се лица по конкретен повод, за което не е било налице основание за задържане, не като фактически задържани. Предвид изложеното
жалбоподателят не е бил задължен да издаде заповед за задържане с реквизитите
по чл. 11 от цитираната Инструкция.
Според настоящия съд дисциплинарно наказващият орган не е обосновал и
посочил коя от хипотезите на чл. 72 от ЗМВР в случая е била налице, за да е било необходимо издаване на заповеди за задържане. От събраните по делото доказателства по несъмнен
начин е установено, че двете лица са били поканени и придружени от служители на
МВР и същите не са се противопоставили /напротив както се
посочи по-горе, единият от лицата сам е изявил желание да отидат в РУ-то за
изясняване/, не са използвани и помощни
средства. В този смисъл не е ограничено правото
им на свободно придвижване и лицата не са имали качеството
на "задържани лица" по смисъла на чл. 4 от Инструкция 8121з-78/2015
г. и съгласно чл. 11 и чл. 12 от тази инструкция не е
следвало да се издадат заповеди за задържане от
полицейския орган. Предприетите от служителя действия са с оглед извършваната
полицейска операция. Проверката на лицата е провокирана от възможността за извършена кражба. След проведените беседи,
извършената проверка в информ. масиви на МВР, както и проверката, при която не са установени данни за твърдяната кражба, както
и за други противозаконни действия, същите са
освободени, поради което не са били налице
основания по чл. 72, ал. 1 за задържането им. Предвид извода на съда, че лицата
Павлн Радев и Ивайло Илиев не са били задържани на
31.01.2019 г., не е налице неизпълнение на разпоредбите на чл.
11, ал. 1 от цитираната по - горе Инструкция от жалбоподателя З..
При наличие на
горните основания по чл. 146, т.3, т.4 и т. 5 от АПК обжалваната Заповед № 357з-1473 от 15.08.2019 г. на Директор на ОД
на МВР Добрич следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и изрично заявеното в
тази насока искане и представени доказателства от процесуалния представител на
жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Същевременно следва да се отчете своевременно стореното
от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Настоящият съдебен
състав, като съобрази извършените процесуални действия по делото (проведени са три съдебни заседания), както и действителната му
фактическа и правна сложност, съответно предвиденият в чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, приема, че претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. не е прекомерно, с
оглед на което присъжда на жалбоподателя сумата от 510 лева за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Добрич
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 357з-1473 от
15.08.2019 г., издадена от Директор на
Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на младши експерт Г.З.Г. –
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР Добрич е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Добрич, да заплати
на Г.З.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 510 /Петстотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгл. чл.211, изр. последно от ЗМВР.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: