М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, вр. чл.
78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура – гр.
Плевен на 23.10.2020 г., който е установил, че са налице основанията на чл. 78А
от НК по образуваното срещу ***, с ЕГН: ********** ***, досъдебно производство
за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. І от НК и е
направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на
обвиняемия *** от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен
представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.
Обвиняемият *** не оспорва описаната в постановлението
на РП - Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на деянието, признава вината си, изразява съжаление и
разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и моли за налагане на
наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в минималния размер, предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият *** бил
управител на фирма „***“ ЕООД, със седалище ***, ЕИК: ***, чийто основен
предмет на дейност бил почистване на административни, производствени и
търговски сгради и домове.
С трудов договор №
010/ 04.09.2019 година, сключен между „***“ ЕООД, в качеството на работодател и
свидетеля ***, в качеството на работник, последният бил назначен на длъжността
„мияч, прозорци/витрини“. Свидетелят *** работел в екип с още двама работници-
свидетеля ***и свидетеля ***. Работниците в дружеството получавали трудовите си
възнаградения в брой, като удостоверявали факта на плащане с подпис на
разчетно- платежната ведомост за съответния календарен месец.
Със Заповед №
012/06.11.2019 година било прекратено по взаимно съгласие трудовото правоотношение
между дружеството - работодател и работника - свидетеля ***.
На 10.01.2020 година
свидетелят ***подал жалба срещу бившия си работодател до Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище ***, досежно нарушение на трудовото законодателство,
изразяващо се в отказ да му се изплати трудовото възнаграждение за месец
октомври и месец ноември 2019 година. По случая била образувана административна
преписка, възложена на свидетелите *** и *** - главни инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“- Плевен. Във връзка с назначената проверка свидетелката ***
изисквала от фирма „***“ ЕООД да представи трудовото досие на жалбоподателя -
свидетеля ***.
На неустановена дата,
в град Плевен, община Плевен, област Плевен, неустановено по делото лице
съставило неистински частни документи - разчетно- платежни ведомости за месец
октомври и месец ноември 2019 година на фирма „***“ ЕООД, като бил придаден
вид, че подписът на ***
във ведомостите, изхожда от същия. Свидетелят *** нямал никаква представа, че
от негово име са съставени инкриминираните документи.
На 21.01.2020 година,
в град Плевен, община Плевен, област Плевен, обвиняемият *** предоставил на
свидетелката ***следните документи: трудов договор № 010/04.09.2019 година със
свидетеля ***, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса по труда с изх. № 15388193031036/ 05.09.2019 година; справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса по труда, с изх. №
15388193039619/година; протокол за постъпване на работа от 05.09.2019 година;
заповед № 012/ 06.11.2019 година за прекратяване на трудовия договор със
свидетеля ***; ведомост за заплати на „***“ ЕООД за месец октомври 2019 година
и ведомост за заплати на „***“ ЕООД за месец ноември 2019 година. Обвиняемият ***
знаел, че разчетно- платежни документи са неистински, но въпреки това
съзнателно ги ползвал, като ги употребил, с цел да докаже факта на плащане на
трудовите възнаграждения за съответния перио**
Свидетелките ***и ***извършили
проверка на представените документи, която материализирали в Протокол, с изх. №
2001937/21.01.2020 година, в който били констатирани няколко нарушения на
трудовото законодателство. Изпратено било писмо с изх. № 20003673/ 24.01.2020
година на свидетеля ***, с което същият бил уведомен, че е получил трудовите си
възнаграждения за месец октомври и месец ноември 2019 година, което
обстоятелство било удостоверено с подписа му в разчетно - платежните ведомости
за съответния перио**
След като свидетелят ***
разбрал, че от негово име са съставени неистински документи и същите са били
употребени, подал жалба до Районна прокуратура - град Плевен.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по случая в хода на досъдебното производство в качеството на
свидетели са разпитани лицата - ***, ***,***, *** и ***.
В хода на досъдебното
производство е назначена съдебно-графическа експертиза, от която е видно, че:
1.Подписът на *** в
Разчетно-платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец октомври 2019 година не е положен от ***.
2.Подписът на ***в Разчетно-платежна
ведомост на „***“ ЕООД за месец октомври 2019 година е положен от Светослав Пламенов Петков.
3.Подписът на *** в
Разчетно-платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец октомври 2019 година е положен от ***.
4.Подписът на *** в Разчетно -
платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец ноември 2019 година не е положен от ***.
5.Подписът на ***в Разчетно-
платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец ноември 2019 година е положен от Светослав Пламенов Петков.
6.Подписът на *** в Разчетно -
платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец ноември 2019 година е положен от ***.
7.Подписът в рубриката
общо в
Разчетно-платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец ноември 2019 година не е положен от ***.
Горната фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства, находящи се в Досъдебно производство № Д-1033/2020 г.
по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
разпитани в хода на проведеното досъдебно производство като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства по отношение на предмета на доказване.
Обвиняемият ***** също кредитира изцяло показанията на
свидетелите разпитани на досъдебно производство.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита,
че с деянието си обвиняемият *** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на
21.01.2020
година, в град Плевен, община Плевен, област Плевен, пред ***- *** в Дирекция
„Инспекция по труда“, седалище ***, съзнателно се ползвал от неистински частни
документи- Разчетно- платежни ведомости за месец октомври и месец ноември 2019
година на дружество „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК: ***, в частта, отнасяща се за ***,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му, че обвиняемия ***, съзнателно се
ползвал от неистински частни документи - Разчетно- платежни ведомости за месец
октомври и месец ноември 2019 година на дружество „***“ ЕООД - гр. Плевен, ЕИК:
***, в частта, отнасяща се за ***, когато от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, поради
следното:
Неистински документ е понятие, дефинирано в
разпоредбата на чл.93, т.6 от НК: “Неистински документ е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило”. Съобразно съдебната практика
неистинския документ съдържа неистина относно автора си, като авторството е
обвързано с лицето, подписало документа.
Определението за частен документ в правната теория се
извежда от аргумент на обратното, визирано в разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК
– такива са всички други документи, които не са издадени по такъв ред и форма и
не от длъжностно лице или представител на обществеността в кръга на службата
или на възложената му функция.
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на
съответните частни документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е
неистински частни документи – Разчетно- платежни ведомости за месец октомври и месец
ноември 2019 година на дружество „***“ ЕООД - гр. Плевен, ЕИК: ***, в частта,
отнасяща се за ***.
Изпълнителното деяние е двуактно и се изразя в
съставянето на неистински частен
документ /или преправянето съдържанието на истински такъв/ и употребата му –
дееца лично употребява така съставения документ, с цел да докаже визираното и
свързаното с документираното изявление правно положение.
От субективна страна престъплението е извършено с вина
под формата на пряк умисъл.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът счита, че
извършването на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК е
доказано безспорно, както от обективна страна, така и от субективна страна,
като е установено и авторството на деянието.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по
чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по отношение на обвиняемия ***, а именно:
- за престъплението по чл. 309, ал.1 от НК законът предвижда наказание “Лишаване от
свобода” до 2 години.
- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
- с престъплението няма причинени имуществени
вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът
отчете степента на обществена опасност на деянието, която определя като висока,
имайки в предвид изложените по-горе обстоятелства, а именно - предвид
сериозността на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК,
която съдът извлича от факта, че става дума за обществени отношения свързани с
документирането.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и
степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като
невисока, с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е
неосъждан за друго престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, т.е. нарушаването от него на установения в страната законов ред е
инцидентна проява.
Предвид гореизложеното, съдът признава обвиняемия ***
за виновен в извършване на описаното по-горе престъпление по чл. 316, във вр. с
чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. І от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
Съгласно константната съдебна практика, когато са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът е длъжен да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание.
При наличието на законовите предпоставки приложението
на чл. 78а от НК е задължително като правнорелевантният момент на издирване на
предпоставките по чл. 78а от НК е този на извършване на деянието. В настоящия
случай по отношение на обвиняемия са налице законоустановените предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, тъй като за посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода до 2 години, деецът не е освобождаван за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
За да определи размера на наложената глоба, съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на престъплението и обвиняемия,
както и наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорноста обстоятелства съдът взе
предвид – възрастта на обвиняемия и доброто процесуално поведение.
Съдът счете, че така наложеното наказание е
справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и
генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на
обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: