№ 12056
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110164996 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗАД „О.-З.“ АД с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1743,07 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 30.06.2020 г. в гр. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска /15.11.2021 г./ до окончателното плащане, както и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 199,5 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 30.09.2020 г. – 15.11.2021 г.
По иска по чл.411, ал.1 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество на стойност
1743,07 лв.; твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното
обезщетение в размер от 1743,07 лв. Твърди, че изпратил покана до ответника, но
същият не е извършил плащане.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва посочения механизъм за настъпване на ПТП, като се
твърди, че вина за настъпване на инцидента има и застрахования при ищеца водач,
който е паркирал своя автомобил в нарушение на чл.98 ЗДвП. Оспорва се наличието на
пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените от ищеца
вреди, както и размерът на изплатеното обезщетение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ:
1
По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже, че е погасил
вземането.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка
„Каско“ със застрахователна полица № 19-0300/378/5002161 се установява, че между
ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена застраховка спрямо л.а.
„М. Г.“ с рег. № ****** с период на валидност от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г., при
покрити рискове – пълно каско. Не се спори, че застрахователните премии са платени
от застрахования, предвид което, съдът приема, че между ищеца и увреденото лице е
възникнало валидно застрахователно правоотношение.
Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданка отговорност” към момента на настъпване на събитието /30.06.2020 г./
спрямо товарен кран „В.“ с рег. № *******.
Основният спорен въпрос между страните е какъв е действителният механизъм
на ПТП, респ. по чия вина е настъпило събитието.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2020
г. /л.9 от делото/, в който е отразено, че на посочената дата около 12:00 ч. в гр. П., на
ул. „Н.Ц.“ № 45 водачът на товарен кран „В.”, с рег. № ******* извършвал разтоварни
дейности, когато върху челното стъкло на паркирания в близост л.а. „М. Г.“ с рег. №
****** попаднала скъсана жица от електрическата мрежа. Описаният в протокола
механизъм е възприет и от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което водачът на товарен кран „В.”, с рег. № *****, е спрял на ул.
„Н.Ц.“, където посредством крана извършвал ремонтни дейности. При тези дейности
със стрелата на крана се скъсала жица от електропреносната мрежа, чийто край
попаднал върху паркирания в близост лек автомобил „М. Г.”, с рег. № ******, и
увредил челното му стъкло. Експертът е посочил, че всички щети, които са били
описани от ищеца, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Гореописаният механизъм на настъпилото събитие се потвърждава и от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел С. В..
От показанията на свидетеля се установява, че той извършвал товарно-разтоварни
работи с камион с кран в гр. П., на ул. „Н.Ц.“ в близост до жици с високо напрежение,
когато внезапно се появил силен вятър. Излага, че в близост имало дърво, на което се
разлюлели клоните и една от жиците се ударила в стрелата на крана, впоследствие дало
на късо и се скъсала стрелата, падайки върху две коли. Споделя, че щетите по единия
автомобил били спукано предно стъкло, но тъй като водачът имал имуществена
застраховка „Каско“ с него съставили двустранен протокол, а по отношение на другия
водач поел щетите по автомобила, въпреки че отрича да е имал вина за случилото се.
Споделя, че в момента на инцидента кранът бил в покой, с вдигната стрела, докато
изчаквал работници да извършват разтоварване. Излага, че поради инцидента по крана
също имало щета – теч на масло. Отрича да е видял съприкосновение между кабела и
2
колата.
При съвкупна преценка на показанията, които съдът кредитира напълно като
ясни, логични и непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал – отразения в двустранния протокол механизъм за ПТП,
потвърден и от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, съдът прави
извод, че процесното събитие е настъпило поради нарушаване на правилата на
Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения, в т.ч. чл.75, т.18 от Наредбата, съгласно който не се допуска
разполагането или работата на повдигателното съоръжение при условия или по начин,
различни от предвидените в проекта по чл. 5, ал. 1, а именно на безопасни разС.ия от
крановете до въздушните електропроводи, до местата за движение на превозни
средства или пешеходци, до съществуващите сгради и съоръжения, до строежа и до
местата за складиране на товарите. В случая несъмнено се установи, че при настъпване
на произшествието кранът е бил в съС.ие на покой и с вдигната стрела, като
същевременно не са взети необходимите безопасни мерки и разС.ия, така че кранът да
е обезопасен срещу движение на части от неговата конструкция, което е довело и до
съприкосновение между жица на електрическата мрежа и крана, респ. увреждане на
застрахованото при ищеца имущество. Следва да се отбележи, че наведеното от
ответника възражение за съпричиняване е неоснователно, доколкото не се събраха
доказателства застрахованият при ищеца водач с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредите чрез паркиране на увредения автомобил в нарушение на чл.98
ЗДвП.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на товарен кран „В.”, с рег.№ ***** е извършил виновно
противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил обезщетение в размер на процесната сума.
За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява задължителната
/съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд.,
съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата
/без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да
не е под минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените
вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка
„Каско” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на
ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да
бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. От заключението на САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „М. Г.“ изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза в размер на 1743,07 лв., което напълно съответства на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Следователно, регресното право е
възникнало за сумата от 1743,07 лв.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло за
размера от 1743,07 лв.
3
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер от 1743,07 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на
изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне
на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл.
412, ал. 3, КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412,ал.2, ал. 2 КЗ/. В случая липсват доказателства за това кога е
отправена, респ. получена покана за плащане от ответника. Въпреки това, видно от
съдържанието на отговор на ответника с изх. № А315-3704/30.09.2020 г. са изложени
съображения за отказ да се изплати регресно обезщетение по процесната щета №
0300/20/480/500171. Предвид това, съдът приема, че ответникът е бил поканен, респ.
срокът по чл. 412, ал. 3 КЗ е изтекъл на 30.09.2020 г. – датата, на която ответникът е
мотивирал писмен отказ за плащане на обезщетението, т.е. ответникът е изпаднал в
забава на следващия ден – 01.10.2020 г. За периода 01.10.2020 г. – 14.11.2021 г. /денят
преди предявяване на исковата претенция/ размерът на мораторната лихва върху
установената главница от 1743,07 лв. съдът изчислява съобразно чл.162 ГПК на 198,52
лв. Предвид това, предявеният иск следва да се уважи до размера от 198,52 лв.
По разноските
При този изход на спора, с право на разноски разполагат и двете страни,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част
от исковете в размер от 828,90 лв. за държавна такса, депозит за САТЕ и уговорено и
платено по банков път адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер от 0,13 лв. за депозит за САТЕ, депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, при определен от съда размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ************, да заплати на основание чл.
411, ал. 1 КЗ на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1743,07 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 30.06.2020 г. в гр. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска /15.11.2021 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 198,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2020 г. –
14.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
горницата над 198,52 лв. до пълния предявен размер от 199,5 лв. за периода от
30.09.2020 г. – 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ************, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, разноски в размер от 828,90 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78,ал.3
ГПК на ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК ************, разноски в размер от 0,13 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5