Решение по дело №1763/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260006
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20205310101763
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                   17.01.2022г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1763 по описа за 2020г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди във връзка с чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД твърди, че произвежда и пренася топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като по силата на чл. 150 от ЗЕ продава същата при публично известни общи условия. По силата на раздел II от тях е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл. 148а, вх.А, ет.3, ап.11/19 и на това основание е клиент на топлинна енергия като е длъжен да заплаща ежемесечно сума за доставена такава и за дялово разпределение в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. За периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. ищецът е доставил до сградата, в която се намира горния имот, а „Техем сървисис“ ЕООД – търговец, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за притежавания от ответника имот топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност 249,96 лева.  Задължението за заплащането й не е изпълнено. Поради това се дължи и обезщетение за забава в размер на 6,87 лева за периода от 03.07.2018г. до 06.02.2020г. За събиране на тези суми е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски и тези в заповедното производство.

            Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№468/2020г. е видно, че ищецът е подал заявление на 07.02.2020г. за събиране на процесните суми, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение №222 от 06.03.2020г. Препис от същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, а искът за установяване на вземането е предявен в едномесечен срок от съобщението за това. Ето защо същия е допустим.

От представения нотариален акт №114/1994г. е видно, че ответникът е собственик на апартамент №11/19, намиращ се в гр. Пловдив, ж.к.Тракия, бл.148а – А9, вх.А, ет.3. За периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. в него е имало едно отоплително тяло, присъединено  към топлопреносната мрежа на блока, съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза.  Ето защо на основание чл. 153, ал.1 от ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която се намира този апартамент представлява жилищен блок и за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. абонатната станция е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативните актове и нейното количество за горния период е общо 3,287940 MWh. Стойността й е изчислена със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е 367,38 лева.

В тежест на ответника е да установи както изпълнението на това задължение, но той не е направил това. Ето защо и след като ищцовото дружество е изправна страна, за него възниква неговото право да претендира заплащането на доставената топлинна енергия. Предявеният иск е основателен и доказан и предвид диспозитивното начало следва да бъде признато за установено че М.К. дължи на ищеца сумата от 249,96 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.

На основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава върху всяка месечна сума от датата, на която задължението за плащане е следвало да се изпълни. Неговият размер за периода от 30.07.2018г. до 06.02.2020г. е изчислен със заключението на вещото лице и е 17,33 лева. Предвид диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до предявения размер от 6,87 лева. От датата на  подаване на заявлението 07.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането се дължи законната лихва.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по делото разноски, които са 75 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 300 лева възнаграждение за особен представител и 300 лева възнаграждение за вещи лица или общо 775 лева. Освен това същият следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА за установено, че М.А.К., ЕГН ********** ***/19, дължи на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Х. Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С. и В.Р.К., сумата от 249,96 лева (двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. по партида на М.А.К. с клиентски №1010352874 отнасящ се за обект на потребление гр. Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл. 148а, вх.А, ет.3, ап.11/19, ИТН 1906670, ведно с обезщетение за забава в размер на 6,87 лева (шест лева и осемдесет и седем стотинки) за периода от 03.07.2018г. до 06.02.2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №222 от 06.03.2020г. по ч.гр.д. №468/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград.

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН ********** ***/19, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Х. Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С. и В.Р.К., сумата от 775 лева (седемстотин седемдесет и пет лева), направени по производството разноски, както и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), направени разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

    

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: