№ 29
гр. ХАСКОВО, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20215600900148 по описа за 2021 година
Т.д. № 148/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба
вх. № 4408 от 08.11.2021 г., подадена от М. ИВ. ХР. от гр.Любимец, обл. Хасково, с която е
предявила обективно съединени искове на против ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД гр. София,
а именно: 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 70 000 лв., предявен като
частичен за целият иск от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания
получени при ПТП настъпило на 25.07.2019 г., 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр.
чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 3. Иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 1 600 представляваща обезщетение за претърпени
имуществени, резултат на ПТП настъпило на 25.07.2019 г., 2.Иск с правно основание
чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение,считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди ,че на 25.07.2019 г. около 08.00 часа в гр.
Любимец водачът Т.А.И. управлявала лек автомобил **** с ***** по ул. „ Републиканска“.
Приближавайки кръстовището с ул. „ Отец Паисий“ водачът предприел маневра за завой на
ляво по ул. „ Отец Паисий“. Поради недостатъчно упражнено внимание и предпазливост
реализирала ПТП с пресичащата в този момент на пешеходната пътека пешеходка – ищцата
М.Х.. В следствие на удара между автомобила и лявата част на тялото на ищцата, тя паднала
на дясната си страна, удряйки се силно в земята. Непосредствено след инцидента ищцата
била откарана в МБАЛ Хасково, откъдето същия ден, по спешност, била транспортирана в
УМБАЛ „ Еврохоспитал“ ООД гр. Пловдив. Ищцата била приета в болницата със силни
болки и ограничения в движенията в областта на таза и на дясната раменна става. След
извършените прегледи и изследвания били констатирани следните увреждания: счупване на
горния край на дясната раменна кост /хумериус/, закрито; наличие на видима деформация,
оток, хематом и костни крепитации, патологична подвижност в областта на дясната раменна
1
става; фрактура в основата на пубисната кост в дясно с трети фрагмент и проследяваща се
фрактурна ивица до ацетабулум; фрактура на седалищната кост в дясно; фрактура на
симфизата в ляво; голяма хиподенсна формация с течностно еквивалентна плътност в ляв
яйчник с размер 73/62 мм – киста; в меките тъкани пресакрално на нивото на фрактурата на
маса латералия в дясно уплатнена мастна тъкан с хетам. С оглед тежестта и сложността на
счупването в дясната раменна кост на 26.07.2019 г. била извършена оперативна
интервенция, при която под обща анестезия била извършена кръвна репозиция с последваща
метална остеосинтеза на фрактурата. След извършената операция дясната ръка на ищца била
обездвижена с ортеза. На 29.07.2019 г. ищцата била изписана от болницата с предписание да
провежда антибиотична и антикоагулантна медикаментозна терапия и да спазва строг
постелен режим. Лечебният и възстановителен период продължил в домашни условия за
около година и половина. В първите няколко месеца след катастрофата ищцата била почти
неподвижна, изпитвала изключително силни и продължителни болки в областта на
фрактурите, което налагало да взема постоянно обезболяващи и да бъде непрекъснато
подпомагана в ежедневието от свои близки
Твърди,че към момента все още изпитва болки, като според прогнозите с времето
тези болки щели да отшумят изцяло, но съществувала възможност да останат за цял живот
при промяна на времето и при физическо натоварване. Отделно от това лекарите не можели
да дадат прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурите ще се възстанови
напълно или ще остане ограничен и болезнен.
В резултат на претърпяното произшествие здравословното състояние на ищцата се
влошило, което дало отражение и върху психиката й. Оплаквала се от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушение в съня и вниманието.
Изпитвала панически страх от движението навън и когато се налагало да пресича оживени
улици винаги гледала с нея да има придружител или да пресича с други прешеходци.
Освен претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ищцата претърпяла и
имуществени вреди в размер на 1600 лв., представляващи разход за закупуване на металните
остеосинтезни импланти.
Твърди,че водачът на МПС, причинил ПТП имал валидна задължителна застраховка „
ГО“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Отправила молба до ответното
дружество с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Застрахователят обезщетение в размер на 10 000 лв, който размер намира за крайно
несправедлив и като такъв недостатъчен да репарира болките, страданията, продължителния
период на възстановяване и трайните негативни последици за здравето й. Това мотивирало
правният й интерес от предявяването на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
сумата от 70 000 лв., предявен като частичен за целият иск от 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания
в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 25.07.2019 г., сумата от 1 600
представляваща обезщетение за претърпени имуществени, резултат на същото ПТП ,както
2
и да й заплати на следващата се законна лихва върху претендираните обезщетения, считано
от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
допустим, но неоснователен по основание и размер. Алтернативно счита,че искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишен,
т.като не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД от една страна и от друга
– не отговаря на характера и степента на причинените от ПТП телесни увреждания, респ.на
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от ищцата.
Счита предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за неоснователен, т.като не представените писмени доказателства не установявали по
безспорен и категоричен начин, че направеният разход е свързан и необходим за лечение на
травмите от произшествието.
Твърди,че застрахованият в дружеството водач няма вина, респ.изключително такава
за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на
ищцата. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която била невнимателна към обстановката на пътя и с поведението си
допринесла в изключителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Твърди,че
ищцата не е получила тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили
живота и здравето й, както и че пострадалата е имала всички описани в исковата молба
травми. Оспорва наведените твърдения за продължителността на търпените болки и
страдания.
Оспорва претенцията за заплащане на лихви, като счита,че не е в забава и не дължи
плащането им.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, сключена с ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размерите на претендираните
обезщетения,като съобрази размерите с правилото на чл.52 от ЗЗД и така определеното
обезщетение бъде намалено с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Моли да отхвърли изцяло претенциите за заплащане на лихви за забава върху
претендираните обезщетения. Моли да бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Г. поддържа предявените
искове. Моли съда да уважи същите в пълния предявен размер, както и да присъди
направените по делото разноски. Моли да бъде присъдено възнаграждение на адвокат на
основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. А. оспорва предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
3
или, в случай,че намери същите за основателни – да намали размера на присъденото
обезщетение. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019 г. около 08.00 часа Т.А.И. управлявала товарен автомобил **** с *****
по ул. „ Републиканска“ в гр. Любимец. Приближавайки кръстовището с ул. „ Отец Паисий“
водачът предприел маневра за завой на ляво по ул. „ Отец Паисий“. Поради недостатъчно
упражнено внимание и предпазливост реализирала ПТП с пресичащата в този момент на
пешеходната пътека пешеходка – ищцата М.Х.. В следствие на удара между автомобила и
лявата част на тялото на ищцата, тя паднала на дясната си страна, удряйки се силно в земята.
Според заключението на ВЛ по назначената по делото САТЕ, което съдът приема
като обективно и безпристрастно дадено, от техническа гледна точка водачът на товарния
автомобил е могъл да предотврати настъпването на пътния инцидент, чрез своевременно
предприемане на аварийно спиране, в момента на навлизането на пешеходката върху
платното за движение. От своя страна в момента на навлизането на пътното платно
пешеходката също е имала техническа възможност да възприеме приближаващия се към
позицията й товарен автомобил и да спре, за да изчака преминаването му. Пешеходката М.Х.
е пресичала на маркирана и обозначена с пътен знак и маркировка пешеходна пътека.
Пътният знак „ Д17“ – „ пешеходна пътека“ е монтиран на северния тротоар на ул. „ Отец
Паисий“, на разстояние 8,20 м. преди пешеходната пътека. Ударът между товарния
автомобил и пешеходката е станал в очертанията на пешеходната пътека. Пешеходката Х. е
навлязла върху пешеходната пътека в момент, в който товарният автомобил е бил навлязъл
в кръстовището. В самия процес на изпълнение на маневрата „завой на ляво“ от страна на
водача на товарния автомобил е било предприето и пресичането на пътното платно от
страна на Х.. Пешеходецът е бил в полезрението на водача на автомобила през цялото време
на пресичане на пътното платно. Според заключението няма данни за наличието на обекти,
ограничаващи видимостта на водача. Той е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
своевременно предприемане на спиране, в момента на навлизането на пешеходката на
пешеходната пътека.Няма данни пешеходката да е навлязла внезапно на пътното платно.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в МБАЛ Хасково, откъдето
същия ден, по спешност, била транспортирана в УМБАЛ „ Еврохоспитал“ ООД гр.
Пловдив. Ищцата била приета в болницата със силни болки и ограничения в движенията в
областта на таза и на дясната раменна става. След извършените прегледи и изследвания
били констатирани следните увреждания: счупване на горния край на дясната раменна кост
/хумериус/, закрито; наличие на видима деформация, оток, хематом и костни крепитации,
патологична подвижност в областта на дясната раменна става; фрактура в основата на
пубисната кост в дясно с трети фрагмент и проследяваща се фрактурна ивица до
ацетабулум; фрактура на седалищната кост в дясно; фрактура на симфизата в ляво; в
меките тъкани пресакрално на нивото на фрактурата на маса латералия в дясно уплатнена
мастна тъкан с хетам. С оглед тежестта и сложността на счупването в дясната раменна кост
4
на 26.07.2019 г. била извършена оперативна интервенция, при която под обща анестезия
била извършена кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза на фрактурата. След
извършената операция дясната ръка на ищцата била обездвижена с ортеза. На 29.07.2019 г.
ищцата била изписана от болницата с предписание да провежда антибиотична и
антикоагулантна медикаментозна терапия и да спазва строг постелен режим. Лечебният и
възстановителен период продължил в домашни условия за около година и половина.
Според заключението на назначената по делото СМЕ при произшествието
пострадалата е получила счупване на дясна раменна кост, счупване на кости на тазовия
пръстен – двустранно. Оздравителния процес за счупването на дясната раменна кост към
момента не е приключил, според заключението на ВЛ.Налице е затруднение в движението
на ръката, което ще остане за цял живот. Движението на двата крака по повод счупването на
кости на тазовия пръстен са възстановени.Оздравителния процес е продължил не по-малко
от 10 -12 месеца. Към момента било налице усещане за болка, умора в ставите при клякане и
изправяне. Пострадалата е спазвала предписаното й лечение и е провела рехабилитация на
травмите. Болките при описаните травми , според заключението, са особено силни в
началния период, след което постепенно отслабват. Към момента пострадалата продължава
да изпитва болки при движение на дясната ръка, при клякане и изправяне в ставите на
долните крайници. Получените от пострадалата увреждания са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Направените от нея разходи за лекарства са били необходими и свързани с
лечението й. допълнително в съдебно заседание ВЛ поясни,че пострадалата е била изцяло
обездвижена за период от 3-4 месеца, което е било необходимо,за да се гарантира
коректното зарастване на множественото счупване на таза, като цялостният възстановителен
процес е протекъл за период не по-малко от 10-12 месеца. Няма данни за настъпили
усложнения при пострадалата. Обемът на движението на ръката не е възстановен.
В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателства. Според
показанията на св. Н.Х., съпруг на ищцата, пострадалата е била за 20 дни в болница, след
което изписана за домашно лечение. Два месеца и половина след катастрофата била почти
неподвижна, изпитвала изключително силни и продължителни болки в областта на
фрактурите, което налагало да взема постоянно обезболяващи. Заради състоянието на
травмата в областта на таза не можели да поставят памперс,ищцата била с катетър и
подлога, появили се рани от залежаването. След това, още около два месеца и половина била
неподвижна, на легло с памперси. Чак след петия месец започнала да се поизправя в
леглото, след това да си пуска краката и да се изправя и придвижва за малко с негова
помощ. През целия този период от време ищцата е била непрекъснато подпомагана и
обгрижвана от него. Заради счупването на дясната ръка не е можела да се храни сама, което
е налагало да я храни. Изпитвала е много силни болки, за което вземала обезболяващи.
Освен обезболяващи вземала калций, магнезий, лекарства за разреждане на кръвта.
Първите 10 дни след катастрофата съпругата му била объркана, не всеки път ги
разпознавала. Към момента на катастрофата работела като лекар във физиотерапия, но след
катастрофата прекратила работа.Имало огромна разлика в емоционалното й състояние
5
преди и след катастрофата. По принцип била със силна психика, но след произшествието
станала раздразнителна, плачела за най-малкото нещо. Към момента трудно се оправяла
сама, изпитвала затруднения в ежедневието и болки при клякане и изправяне, бързо се
уморявала.
Според показанията на св. М.Х., син на ищцата, майка му е престояла в болница за
около три седмици след произшествието, след което била изписана за домашно лечение.
Била абсолютно неподвижна за около пет месеца. Състоянието й, в резултат на счупването
на таза, не позволявало да я обърнат и изобщо да се движи. Грижи за нея основно полагал
баща му. Около шестия месец вече можела да става с чужда помощ. Към момента
движението на ръката не било възстановено изцяло, майка му изпитвала болки при клякане
и изправяне, лесно се изморявала. След катастрофата се чувствала непълноценна, което
било причина и да не се върне на работа. През периода на лечение е вземала обезболяващи и
други лекарства.
Представени и приети като доказателство по делото, неоспорени от ответника, са
писмени доказателства относно здравословното състояние на пострадалата и за проведеното
й лечение. Не са оспорени и представените писмени доказателства, установяващи сторените
разходи във връзка с проведеното лечение- фактура № **********/29.07.2019 г.- вложени
медицински консумативи на стойност 1600 лв., касов бон от същата дата и опис №
500094/29.07.2019 г.
Ищцата е направила искане пред ответното дружество за заплащане на обезщетение,
за което е заведена щета 0411-220-0002-2020. С писмо изх. № 99-10377/26.02.2021 г.
ответникът е отправил предложение за споразумение, като е определил общ размер от
10 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди. Така предложението не било прието от пострадалата.
С Постановление от 29.11.2019 г. образуваното ДП № 315/2019 г. по описа на РУ
Свиленград е прекратено.
За товарен автомобил **** с ***** е налице валидно сключена застраховка „ ГО“ с
ответното дружество /л.12/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
От събраните по делото доказателства – писмени и заключението на САТЕ съдът
приема за безспорно установено, че на 25.07.2019 г. около 08.00 часа Т.А.И., управлявайки
товарен автомобил **** с ***** по ул. „ Републиканска“ в гр. Любимец е нарушила
правилата за движение – чл.119 ал.1 от ЗДвП и причинила ПТП, при което е пострадала
ищцата М.Х.. Водачът И., приближавайки кръстовището с ул. „ Отец Паисий“ предприела
маневра за завой на ляво по ул. „ Отец Паисий“. В самия процес на изпълнение на
маневрата „завой на ляво“ от страна на водача на товарния автомобил е било предприето и
пресичането на пътното платно от страна на Х.. Пешеходецът е бил в полезрението на
водача на автомобила през цялото време на пресичане на пътното платно, видно от
заключението на ВЛ и водачът на автомобила е могъл и е бил длъжен да спре и да пропусне
пресичащият пешеходец, каквото задължение му вменява и разпоредбата на чл.119 ал.1 от
6
ЗДвП, съгласно която „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Н яма обективни данни пешеходецът да е
излязъл внезапно на пътното платно или да е имало други обекти, които да са ограничавали
видимостта на водача. Ударът между товарния автомобил и пешеходката е станал в
очертанията на пешеходната пътека. От техническа гледна точка водачът на товарния
автомобил е могъл да предотврати настъпването на пътния инцидент, чрез своевременно
предприемане на аварийно спиране, в момента на навлизането на пешеходката върху
платното за движение. Изложеното обосновава извода,че водачът на товарния автомобил Т.
И. е нарушила правилата за движение по пътищата и виновно е причинила ПТП, при което е
пострадала ищцата Х..
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Действително от заключението на ВЛ се
установява,че пешеходката също е имала видимост и е могла да възприеме завиващият
наляво товарен автомобил. Доколкото обаче същата не е нарушила правилата за движение
по пътищата, пресичала е на обозначено за това място, то следва да се приеме,че е действала
правомерно и не е допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат. Извод за
неоснователност на наведеното твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат следва
и от разпоредбата на чл. 119 ал.5 от ЗДвП, съгласно която „ При пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Както по-горе се посочи водачът
на товарния автомобил е нарушил правилото на чл.119 ал.1 от ЗДвП, произшествието е
станало на обозначена пътна маркировка „ пешеходна пътека“ , която е обозначена и с пътен
знак „ Д17“ – „ пешеходна пътека“, монтиран на северния тротоар на ул. „ Отец Паисий“, на
разстояние 8,20 м. преди пешеходната пътека.
За безспорно установени следва да се приемат и получените от пострадалата телесни
увреждания, включително тяхната продължителност, интензивност, сила и перспектива,
причинно следствената връзка с настъпилото ПТП и периодът на възстановяване.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в МБАЛ Хасково, откъдето същия
ден, по спешност, била транспортирана в УМБАЛ „ Еврохоспитал“ ООД гр. Пловдив.
Ищцата била приета в болницата със силни болки и ограничения в движенията в областта на
таза и на дясната раменна става. Според заключението на назначената по делото СМЕ при
произшествието пострадалата е получила счупване на дясна раменна кост, счупване на
кости на тазовия пръстен – двустранно. Оздравителния процес за счупването на дясната
раменна кост към момента не е приключил. Налице е затруднение в движението на ръката,
което ще остане за цял живот. Движението на двата крака по повод счупването на кости на
тазовия пръстен са възстановени.Оздравителния процес е продължил не по-малко от 10 -12
месеца. Към момента е налице усещане за болка, умора в ставите при клякане и изправяне.
7
Болките при описаните травми , според заключението, са особено силни в началния период,
след което постепенно отслабват.
Според показанията на свидетелите Н.Х. и М.Х., които съдът кредитира изцяло,
независимо от близката степен на родство с пострадалата, тя е била приета и настанена за
лечение за около 20 дни в болница, след което лечението и продължило в домашни условия.
Почти пет месеца е била изцяло неподвижна, заради травмата на тазовия пръстен. Това й
състояние не е позволявало никакво движение за около три месеца, през който период от
време е била с катетър и подлога, а след това за около два месеца – с памперс. През целия
този период от време е търпяла болки, което е налагало вземането на обезболяващи. Изцяло
е разчитала на грижите на своя съпруг – св. Х.. Едва след 5 месеца е можела първоначално
само да се изправи в леглото, а след това с помощ и подкрепа – да стъпи и да ходи. Към
момента не било възстановено движението на ръката, можела да се движи сама, но бързо се
изморявала и изпитвала затруднения при клякане и изправяне. След произшествието ищцата
преустановила работа, била емоционално по-нестабилна.
Неоснователно е възражението на ответника,че не следва да бъдат кредитирани
показанията на тези свидетели, като пристрастно дадени, както и че не са установени
обективно претърпените неимуществени вреди. И двамата свидетели описват
последователно и непротиворечиво състоянието на ищцата, непосредствено след
инцидента, през периода на лечението и в домашни условия и към настоящия момент.
Описаното от тях състояние се подкрепя от заключението на ВЛ по назначената СМЕ.ВЛ е
категорично в заключението си, както относно характера и вида на описаните травми, така и
относно интензитета на търпяните болки и периода на възстановяване. Според ВЛ ищцата е
била изцяло обездвижена за период от 3-4 месеца, за да се гарантира коректното зарастване
на множественото счупване на таза. Приблизително същия период посочват в показанията
си и свидетелите. Също така ВЛ посочва,че продължителността на възстановителния период
е не по-малко от 10.12 месеца, в каквато насока са и показанията на свидетелите.
Като безспорни установени следва да бъдат приети и сторените разходи от ищцата
във връзка с проведеното лечение в размер на 1600 лв. отново неоснователно е
възражението на ответника,че тези разходи са недоказани. От една страна представени и
приети като доказателство по делото са фактура № **********/29.07.2019 г.- вложени
медицински консумативи на стойност 1600 лв., касов бон от същата дата и опис №
500094/29.07.2019 г., които доказателства не бяха оспорени от ответника. От друга страна –
видно от заключението на ВЛ е,че тези разходи са били необходими и свързани с лечението
й.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага
принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968
г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
8
които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
пр.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази описаните по-
горе увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки
и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност. Ищцата е преживяла
стрес от ПТП, а така също и от трудностите по възстановяването й, продължителния
престой от време, когато тя е била абсолютно обездвижена и е разчитала в ежедневното си
обслужване, вкл. и хранене на своите близки, предимно съпругът й – св. Н.Х.. Съдът
съобрази и това, че към момента движението на дясната раменна става не е възстановено и
нарушеното движение на ръката ще остане за цял живот. Съдът взе предвид и това,че към
момента не са отшумели болките в краката – ищцата изпитва затруднения при клякане и
изправяне, изморява се бързо, както и промяната в нейното социално и емоционално
състояние. Преди произшествието, видно от показанията на свидетелите ищцата е била
емоционално стабилна, докато след това вече била по-раздразнителна, лесно започвала да
плаче. Произшествието е наложило и да преустанови работата си като рехабилитатор.
Независимо от възрастта й ищцата е работила пълноценно до момента на инцидента. След
това, т.като бързо се изморявала, не се чувствала достатъчно добре и в състояние
пълноценно да осъществява работата си, което я мотивирало да преустанови работа / св.
М.Х./. С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените и доказани от ищцата неимуществени
вреди. Както и по-горе се посочи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата е неоснователно, поради което не е налице основание за
намаляване на размера на определеното обезщетение. В този размер искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на обезщетението,
считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателен и доказан е и предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1600 лв., в който размер следва да бъде уважен.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано
от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски.С оглед изхода на спора и уважаване на
исковете в предявените размери на ответника не се следват разноски.
Ищцата е представила списък за сторените разноски, които възлизат на 3 419 лв. С
оглед уважаването на исковете ответникът следва да й заплати сторените разноски в пълен
размер.
9
Адв. Г. е направил искане за присъждане на възнаграждение на адвокат на основание
чл.38 от ЗА, която сума да бъде заплатена в полза на Адвокатско дружество „Г. и Марков“.
С оглед на уважените размер на иска и на основание чл. 7, ал. 2 т.2 и т.4 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 972 лв. / 342 лв. по т.2 и 2630
лв. по т.4/
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в *********** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ
на М. ИВ. ХР. от *************** ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „
България“ № 150, ет.2,офис 217, адв. К.Г., сумата от 70 000 лв . (седемдесет хиляди лева),
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в
резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 25.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в *********** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ
на М. ИВ. ХР. от *************** ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „
България“ № 150, ет.2,офис 217, адв. К.Г., сумата от 1600 лв . (хиляда и шестотин лева),
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на увреждания получени при
ПТП настъпило на 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в *********** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ
на М. ИВ. ХР. от *************** ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „
България“ № 150, ет.2,офис 217, адв. К.Г., сумата от 3419 лв. , направени в настоящото
производство разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в *********** , ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и Марков“,
БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление: град София, район Красно село, бул.
Македония № 10, вход 2, ет. 1, ап. 12, представлявано от К.К. Г., сумата от 2 972 лв.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10