Решение по дело №3862/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 895

19.04.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3862 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

 

Постъпила е жалба от Т.С.И., ЕГН **********,***, с която се обжалва решение № 2153-15-265 от 11.12.2018 г. на директор на ТП на НОИ – Плов­див.

Недоволна от решението и потвърденото с него разпореждане, иска отмяна на акта по мотиви, подробно изложени в представената по делото писмена защита,  и се претендират разноски по делото.

Ответникът - директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В. намира жалбата за неос­нователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – XVI състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното:

С Разпореждане № 0100056/31.01.1998 г. за отпускане на пенсия (л.8) на Т.С.И. е отпусната на основание чл.46а от ДП /отм./ пожизнена пенсия при трудов стаж от трета категория – 23 г. 00 м. 14 д. и индивидуален коефициент – 1.236.

С Разпореждане № **********/26.09.2000 г. (л.9), въз основа на заявление вх. № 46928/14.09.2000 г. (липсващо по делото) на И. е възобновена, спряната от 01.04.1999 г. лична пенсия при трудов стаж – 23 г. 00 м. 14 д. и индивидуален коефициент 1.236.

С Разпореждане№ 369/20.11.2000 г. (л.11), въз основа на подадено на 05.10.2000 г. (същото липсва по делото) при навършена възраст 59 г. 05 м., на И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при общ осигурителен стаж от трета категория труд – 36 г. 01 м. 05 д. и индивидуален коефициент 1.865.

Въз основа на Заповед № 1362/30.08.2013 г. на ръководител на ТП на НОИ – Пловдив (л.36) е сложено началото на административното производство, като проверката е с обхват на проверяван период от 10.04.1957 г. до 01.04.1997 г. В тази връзка от Т.И., с писмо изх. № К-38067/30.08.2013 г. (л.39) е изискано да представи пред органите на ТП на НОИ – Пловдив документи за самоличност и всички документи, доказващи положеният от нея осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 10.04.1957 г. до 01.04.1997 г.   

В резултат на проверката е издадено Разпореждане № **********, Протокол № 01062/17.04.2014 г. (л.71), на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, за изменение на пенсия за изслужено време и старост от 05.10.2000 г. пожизнено по чл.2 ал.1, чл.46а и чл.46б от ЗП /отм./ при условията на 23 г 00 09 д. трудов стаж от трета категория и индивидуален коефициент 1.236.

В мотивите на същото е посочено, че с Разпореждане № 369/20.11.2000 г. неправилно е увеличена размерът на пенсията на Т.И., поради представени от лицето, към заявление за изменение от 05.10.2000 г. документи за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание, поради което, последно соченото разпореждане, ведно с всички последващи, е необходимо да се изменят на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, като неправилно изплатените суми, следва да се съберат, на основание чл.114 ал.1 от КСЖ, ведно с лихвите по чл.113 от с. к., тъй като същите са недобросъвестно получени.

Въпросното разпореждане е обжалвано пред горестоящия административен орган, който с Решение № РД-128/12.06.2014 г. (л.95) е оставил жалбата на И. без уважение.

Междувременно, във връзка с Разпореждане № **********, Протокол № 01062/17.04.2014 г. е издадено Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г.( същото липсва по делото) е постановено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Т.С.И..

Недоволна от това разпореждане, И. го обжалва пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № РД-129/12.06.2014 г. (л.97) спира образуваното административно производство в частта срещу това разпореждане, тъй като И. обжалва Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. и производството по него не е приключило със стабилен административен акт.

С Определение № 9967/20.10.2014 г. (л.141) по адм. д. № 1963/2014 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № РД-129/12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив,  с което е спряно образуваното административно производство в частта срещу Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г. е обявено за нищожно, и преписката е изпратена на директора на институцията за произнасяне по жалбата. С Определение № 15252/16.12.2014 г. (л.143) по адм. д. № 15007/2014 г.на ВАС жалбата на директора на ТП на НОИ - Пловдив е оставена без разглеждане.    

В резултат на горното, с Решение № РД-103/14.04.2015 г.(л.147) директорът на ТП на НОИ – Пловдив е заличил погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с Разпореждане № **********/РА-283/13.05.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, за времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и спира административното производство в останалата част до влизане в сила на Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г.

И. е обжалвала пред Пловдивския административен съд Решение № РД-103/14.04.2015 г.на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и Разпореждане № **********/РА-283/13.05.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, който с Определение  № 1806/30.07.2015 г. (л.185) е отхвърлил жалбата срещу Решение № РД-103/14.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е спряно производството пред горестоящия административен орган и е оставил без разглеждане жалбата на Т.И., в частта с която са заличени по давност задълженията на жалбоподателката, и производството по делото е прекратено. Това определение е оставено в сила с Определение № 10486/12.10.2015 г. по адм. д. № 10586/2015 г. по описа на ВАС (л.180).  

С Решение № 80/16.01.2015 г.(л.156) по адм. д. № 1890/2014 г. на Административен съд – Пловдив, жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. е отхвърлена.

Решението е обжалвано с касационна жалба от лицето и с Решение № 11309/28.10.2015 г. (л.159) по адм. д. № 3577/2015 г. по описа на ВАС, решението на първоинстанционния съд е отменено, както и са отменени Решение № РД-128/12.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ПР-01062/17.04.2014 г. С това решение ВАС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на пенсията, тъй като не е ясно, към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановеното пенсионното досие на И., като са посочени 4 различни дати.   

Във връзка с Решение № 11309/28.10.2015 г. на ВАС, на основание чл.55 ал.1 от АПК е възобновено спряното административно производство по жалба на И. срещу Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г. с Решение № 1040-15-5/01.02.2016 г. (л.193) на директор на ТП на НОИ – Пловдив, а с Решение № 2135-15-28/01.02.2016 г. (л.194) решаващият орган е отменил Разпореждане № **********/Ра-283/13.05.2014 г., № **********/Ра-470/10.07.2014 г. и № **********/Ра-364/15.07.2015 г. и е разпоредил удържаните по цитираните разпореждания суми от пенсии, на основание чл.98 ал.2, чл.114 ал.1 от КСО и чл.85 от НПОС да бъдат възстановени от Т.С.И..

С Разпореждане № **********/ПР-2136-15-15/14.01.2016 г. (л.196), на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО и чл.90а от КСО, на Т.С.И. е отпусната, считано от 05.03.2014 г. пожизнено лична социална пенсия по инвалидност за намалена работоспособност – 84 на сто и е изменена, считано от 04.04.2014, лична пенсия за ОСВ при осигурителен стаж 23 г. 00 м. 09 д. и индивидуален коефициент – 1.248

С жалба вх. № 1012-15-59/01.03.2016 г. И. е сезирала директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2135-15-80/25.03.2016 г. (л.204) е констатирал, че И. е получавала недобросъвестно пенсията си в по-висок размер, тъй като не притежава осигурителен стаж с продължителността, посочена в Разпореждане № 369/20.11.2000 г. и е оставил без уважение жалбата.     

Това решение е обжалвано пред административен съд – Пловдив и ВАС, като крайният резултат е Решение № 656/22.03.2018 г. (л.221) по адм. д. № 3380/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 12336/12.10.2018 г. (л.218) по адм. д. № 6020/2018 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Т.С.И., с мотива, че общият осигурителен стаж на И. към релевантната за преценка дата – 04.04.2014 г. не се различава съществено при преценката, направена през 2000 г. и към момента на отпускане на пенсията в началото на 1998 г, а именно: - 23 г. 00 м. 14 д.; самата И., в жалбата си до съда по първоначалното производство, изрично сочи, че въобще не е подавала заявлението от 05.10.2000 г., а същата, нямало как и да има допълнителен стаж от втора категория в размер на 07 г. 01 м. 15 д. и от трета – 04 г. 01 м. 25 д., тъй като допълнителен стаж нямало как темпорално да се вмести в живота и с оглед безспорно доказан трудов стаж, то очевидно следва да се приеме, че няма как за напред лицето да получава пенсия, изчислена с неговото участие, очевидно в едни по-големи размери. Именно при тези мотиви е прието, че извършеното потвърждаване на разпореждането от 14.01.2016 г. е законосъобразно.     

С оглед горния резултат, ръководител „ПО е издал Разпореждане № **********/ПР-3045-15-135/18.10.2018 г. (л.224), с което е разпоредено, на основание чл.98 ал.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО Т.С.И. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 548.35 лв., вкл. главница и лихва, за периода от 04.04.2014 г. – 31.05.2014 г.

Недоволна от това разпореждане, И. го е обжалвала пред решаващия орган, който с Решение № 2135-15-265/11.12.2018 г. (л.246) е оставил жалбата й без уважение.

Именно това решение е обжалваният в настоящото производство административен акт.

Същото е връчено на упълномощено от И. лице на 12.12.2018 г., видно от разписката на същото, а жалбата е подадена на 17.12.2018 г. от лице имащо правен интерес.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за допустима.

По преписката са приложени още: Заповед № 1015-15-51/01.02.2017 г., Заповед № 82/06.03.2013 г., Заповед № 300/15.07.2013 г., всички издадени от директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и документи, удостоверяващи осигурителния стаж на лицето

В хода на съдебното производство към делото са приобщени доказателства, представени от ответника с молба вх. №1938/30.01.2019 г. (л.299). 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Решение от 11.12.2018 г. се явява издадено от материално и персо­нално компетентен за това орган.

Оспореното решение на ответ­ника е мотивирано в достатъчна степен и е издадено в законоустановената фор­ма.

По отношение на наведените възражения, то следва да се посочи, че правилно, като основание на потвърденото разпореждане, са посочени раз­поредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО, тъй като от страна на И., по никакъв начин не се доказа твърдението й, че същата не е подавала заявление на 05.10.2000 г., още повече, че административният орган няма никакви правомощия сам да се сезира за факти и обстоятелства, обуславящи изменение на размера на пенсиите. Самото обстоятелство, че към дата – 17.04.2014 г., осигурителният стаж и индивидуалният коефициент на лицето са в абсолютно същия размер, както са определени и с Разпореждане № 0100056/31.01.1998 г. 

В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО/в редакцията й към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за възста­но­вя­ване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни пла­щания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.

От прочита на двата текста в съответните им редакции се установява, че правилото на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства ком­петентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответ­ното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуря­ване в съот­вет­ното ТП на НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправил­но изплатени суми за пенсии.

В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 18.10.2018 г. е ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 14.01.2016 г. е издаден на основание чл.99 ал.1 т.6 КСО, то е безспорно налице и търсената от закона хипотеза на неправилно от­пусната пенсия.

Именно самото отпускане на пенсията на И. не съот­ветст­ва на действително установения и осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото й на пенсия и то още към м.11.2000 г., поради което правил­но това положение е било приве­дено в такова съот­ветствие с правно дължимото, макар и по-късно – 17.04.2014 г.

Нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за “... непра­вилно изплатени суми...”, докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за “... недобро­съвестно получени суми...”. Очевидно е в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице.

В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изпла­тените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение.

Ето защото и независимо, че на ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане, именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО /както е посочено от същия ръководител и в акта му/, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изпла­тени суми за пенсии.

В случая с Т.И. се установява, че проблемът касае липсата на пред­пос­тав­ката – осигурителен стаж от втора категория - 07 г. 01 м. 15 д. и осигурителен стаж от трета категория – 27 г. 02 м. 09 д., или общо – 36 г. 01 м. 05 д. осигурителен стаж превърнат в трета категория по отменения Закон за пенсиите, тъй като за определен период от време лицето не е представила документи удостоверяващи стажът над определения при отпускането на пенсията през 1998 г.  

Именно това обстоятелство е по­сочено и от ответния ръководител, като основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно.

В случая, самият жалбоподател сочи, че въобще не е подавал заявлението от 05.10.2000 г., а същата, нямало как и да има допълнителен стаж от втора категория в размер на 07 г. 01 м. 15 д. и от трета – 04 г. 01 м. 25 д., тъй като допълнителен стаж нямало как темпорално да се вмести в живота и с оглед безспорно доказан трудов стаж. Горното е безспорно установено с влязъл в сила съдебен акт.

Самият факт, че И. твърди горното, а в същото време е получавала пенсия в по-висок от първоначално определения й такъв, сочи недобросъвестност от нейна страна. Административният орган няма правомощия сам да променя размера на пенсиите без да е сезиран от самото лице и без нуждите, документи, удостоверяващи осигурителен стаж от съответната категория труд.

Безспорно е също така, че общият осигурителен стаж на И. към релевантната за преценка дата – 04.04.2014 г. не се различава съществено при преценката, направена през 2000 г. и към момента на отпускане на пенсията в началото на 1998 г, а именно: - 23 г. 00 м. 09 д., т.е. само 5 дни разлика. Не се отличава и индивидуалният коефициент на лицето – 1.236.

Или И. си била послужила с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж за разликата над 23 г. 00 м. 09 д. до 36 г. 01. 05 д.

Действително, фактите сочат, че пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив липсва, като няма данни тази липса да е в резултат на поведение на самата И., но в крайна сметка същото е възстановено, а и изрично в Решение № 12336/12.10.2018 г. по адм. № 6020/2018 г. по описа на ВАС е посочено, че се касае за самостоятелно административно производство, а не до връщане на преписката за изпълнение на задължителни указания. Горното се подкрепя от факта, че лицето е подало на 22.05.2014 г. заявление за отпускане и на социална пенсия за инвалидности допълнително събрани документи, като правилно е прието от административния орган, че са налице предпоставките начл.99 ал.12 т.6 от КСО, поради което и пенсията е намалена, считано от 04.04.2014 г.

Отделно от това, в соченото съдебно производство, безспорно е прието, че разпореждането от 14.01.2016 г. е законосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт.

На следващо място видно от сега установения стаж на И., че той съответства на първоначално установения такъв ка­то продължителност в години, като разликата е от преценката при коя катего­рия труд е положен той.

Действително, последната преценка е изцяло в компетентността на пенсионния орган, но това става единствено и само въз основа на представени от лицето документи. Факт е, че именно пенсионният орган е пре­ценил през 1998 г. положеният от И. труд като изцяло положен като такъв от трета категория, а впоследствие - през 2000 г. – от втора и от трета категория, но това очевидно е сторено въз основа на представени от лицето документи.

Именно върху тези данни за недобросъвестност на И., при наличието на обективни факти, които да го подкрепят, ответният ръководител е постановил едно законосъобразно ре­ше­ние. В тази връзка следва да се посочи, че в Разпореждане № **********/ПР-2136-15-15/14.01.2016 г. изрично е посочено, че липсата на номер на заявлението на лицето е свързано с електронната обработка на информацията по пенсията, но отразяването в текста на разпореждането на всички показатели за стаж и доход дават информация за извършена промяна, касаеща зачитане на допълнителен стаж и нов базисен период. Т.е. касае се за официален документ, надлежно подписан от длъжностно лице, чиято истинност не е оспорена.  

В случая разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО изискват установява­не на недобросъвестност от компетентния административен орган, т.е. законът е вменил в негова тежест доказването на това обстоятелство, като при това по­ло­жение лицето може с про­ведено насрещно доказ­ване да разколебава, при то­ва съществено, убедител­ност­та на главното доказване на претендиращия недоб­ро­съвестността пенсионен орган.

Самият факт, че И., по нейни твърдения, от една страна, не е подавала заявление на 05.10.2000 г. за изменение на пенсията, придружено с документи за осигурителен стаж, от друга страна, физически не е имала възможност да положи този допълнителен труд, и, от трета страна пък, е получавала пенсия в по-висок размер за един известен период от време, при положение, че административният орган трябва да бъде сезиран за промени и едва тогава има възможност да изменя размера на пенсията, сочи на недобросъвестност от нейна страна.  

В дадения случай, от събраните доказателства, настоящият състав на съда, приема, че е налице недобросъвестност на И., което обосновава и изводите му за законосъобразност на оспореното решение на ответника от 11.12.2018 г., с което е оставена без уважение жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/ПР-3045-15-135/18.10.2018 г. на ръководителя на „ПО“ на ТП на НОИ – Пловдив.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд –***, XVI състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.И., ЕГН **********,*** против РЕШЕНИЕ №2153-15-265/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив.

ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН **********, Пловдив да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 /сто / лева разноски по делото.

           

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

                                               СЪДИЯ: