РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4989 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„Индъстрейд“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Х. твърди, че между него и
ответника „Биоенерджи-2“ ООД са сключени договори за продажба на стоки –
пирони. Твърди, че като продавач е изпълнил задълженията си да предаде стоките
на ответника-купувач, но той не е заплатил дължимата цена, както следва:
главница в размер на 2 224,63 лв. и лихва за забава в размер на 630,55 лв.
за периода от 29.10.2015 г. до 13.08.2018 г. по фактура № **********/28.10.2015
г.; главница в размер на 2 233,03 лв. и лихва за забава в размер на 545,97
лв. за периода от 17.03.2016 г. до 13.08.2018 г. по фактура № **********/16.03.2016
г.; главница в размер на 438,05 лв. и лихва за забава в размер на 89,93 лв. за
периода от 06.08.2016 г. до 13.08.2018 г. по фактура № **********/05.08.2016 г.
За дължимите суми ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3358/2018
г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като против заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на
процесните вземания за главница и лихва за забава, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията.
Претендира
заплащане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответникът
„Биоенерджи-2“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника адвокат В.
намира исковете за допустими.
Признава, че между страните
съществуват договори за доставка на стока – пирони, че от ищеца са издадени
фактури за процесните суми, че фактурите са приети от ответника и са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС.
Оспорва
дължимостта на главниците, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за
предаване на стоката на ответника, а дължимостта на лихвите за забава – тъй
като между страните не е бил уговорен срок за плащане, поради което главниците
са били дължими след покана, каквато в случая се явява заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Моли за
отхвърляне на исковете за лихва за забава.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, включително в
заповедното производство.
Не ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Страните не спорят, а се установява от
писмените доказателства, приети по делото, че са сключили помежду си договори
за търговска покупко-продажба на пирони, за което ищецът в качеството на доставчик
е издал фактура № **********/28.10.2015 г. на стойност 2 224,63 лв.,
фактура № **********/16.03.2016 г. на стойност 2 333,03 лв. и фактура №
**********/05.08.2016 г. на стойност 438,05 лв.
Установява
се от заключението по съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като
компетентно, обективно и обосновано изготвено, че фактура №
**********/28.10.2015 г. и фактура № **********/16.03.2016 г. са включени в
дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС, подадени от
„Биоенерджи-2“ ООД съответно за месец октомври 2015 г. и месец март 2016 г.,
като това дружество е ползвало като данъчен кредит по ЗДДС отразения в тях ДДС.
Фактура № **********/05.08.2016 г. не е включена в дневника за покупки и в
справката-декларация по ЗДДС, подадени от „Биоенерджи-2“ ООД за месец август
2016 г. и дружеството не е ползвало данъчен кредит за отразения в нея ДДС.
Стоките, предмет на фактура № **********/28.10.2015 г. и фактура №
**********/16.03.2016 г., са надлежно отразени в счетоводно-информационната
система на дружеството, счетоводно обслужващо ответника, като материали заприходени
в съответния склад, които впоследствие са изписани при влагането им за
производството на палети.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК
при условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за цената по договори за търговска покупко-продажба и
лихва за забава.
За
основателността на главните претенции в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника са съществували
валидни облигационни правоотношения по договори за търговска покупко-продажба,
по които той е изпълнил задължението си да предаде на ответника стоката,
предмет на продажбата, а по исковете за лихва за забава – настъпването на срока
за плащане.
Между
страните не съществува спор за възникването на процесните облигационни правоотношения
по договори за търговска покупко-продажба.
Спорен по делото е въпросът за изпълнение на задължението на ищеца
да предаде стоките на ответника и за изпадането на ответника в забава.
Ищецът е
изпълнил задължението си да предаде на ответника стоките, предмет на процесните
фактури, и това обстоятелства се установява от положените във фактурите подписи
в графата „получил:“, които не бяха оспорени от ответника. Подписът на
получателя удостоверява, че последният е получил фактурираните стоки на датата
на данъчното събитие, отразена във всяка от фактурите. Данъчното събитие
съгласно чл. 24, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена – в случая 28.10.2015 г.,
16.03.2016 г. и 05.08.2016 г.
По отношение на фактура № **********/28.10.2015
г. и фактура № **********/16.03.2016 г. получаването на стоките от ответника се
установява и от приетото по делото експертно заключение, според което тези
фактури са включени в справките-декларации и дневниците за покупки на ответника
за съответните данъчни периоди, в които е настъпило данъчното събитие, по
отношение на тях е ползван данъчен кредит, а стоките, предмет на фактурите, са
заприходени в счетоводството на дружеството-получател и впоследствие вложени в
производството.
Надлежното изпълнение на
задължението на ищеца да предаде на ответника стоките, предмет на договорите за
покупко-продажба, е породило и насрещното задължение на ответника да плати
цената.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 327, ал. 1 ТЗ цената по договор за търговска покупко-продажба
се заплаща при предаване на стоката. Тази разпоредба е израз на принципа, че
задълженията по двустранните договори се изпълняват едновременно и е приложима
доколкото и ако страните по договора не са уговорили друго. При неизпълнение в
срок на задължението неизправната страна изпада в забава и дължи обезщетение на
изправната страна.
За изискуемостта на цената не е
необходимо отправяне на покана до длъжника в каквато насока са възраженията на
ответника, тъй като е налице специална законова
уредба за плащане на цената по договори за търговска покупко-продажба, при
които не е уговорен срок на плащане, а и получаването на фактурата се
приравнява на покана за плащане по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ.
С оглед нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ и тъй като по делото не се твърди, нито има данни страните да са уговорили срок на плащане, то приложение следва да намери
правилото за плащане на цената при получаване стоката.
Доколкото по
делото се установи, че стоките са получени от ответника в деня на фактурирането
им – 28.10.2015 г., 16.03.2016 г. и 05.08.2016 г., то плащането на цената е
следвало да бъде извършено в същия ден.
Купувачът, сега
ответник не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил на ищеца
дължимата цена при получаване на стоките, поради което е изпаднал в забава и
дължи заплащане на продажната цена и обезщетение в размер на законната лихва.
Тъй като ищецът
установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на
спорното право, исковете като основателни следва да бъдат уважени в
претендираните размери, по които страните не спорят, а и се установяват от представените
от ищеца фактури и справки за изчисляване на законна лихва.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените разноски в
исковото и заповедно производство в пълен размер.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, но същото е
неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение от 640 лв. в исковото
производство надвишава незначително минималния размер от 638,11 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
заплатеното възнаграждение в заповедното производство в размер на 445 лв. е
дори под минималния размер от 445,68 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 7, вр.
ал. 2, т. 2 от същата наредба.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че „Биоенерджи-2“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Величково, общ.
Пазарджик, п.к. 4479, Стопански двор, представлявано от управителя Михаил
Христов Митев, дължи на „Индъстрейд“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 35, представлявано от управителя Йордан
Любомиров Райков, главница в размер на 2 224,63 лв. и лихва за забава в
размер на 630,55 лв. за периода от 29.10.2015 г. до 13.08.2018 г. по фактура №
**********/28.10.2015 г.; главница в размер на 2 233,03 лв. и лихва за
забава в размер на 545,97 лв. за периода от 17.03.2016 г. до 13.08.2018 г. по
фактура № **********/16.03.2016 г.; главница в размер на 438,05 лв. и лихва за
забава в размер на 89,93 лв. за периода от 06.08.2016 г. до 13.08.2018 г. по
фактура № **********/05.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3358/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Биоенерджи-2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: с. Величково, общ. Пазарджик, п.к. 4479, Стопански двор,
представлявано от управителя Михаил Христов Митев, да заплати на „Индъстрейд“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мали
Богдан“ № 35, представлявано от управителя Йордан Любомиров Райков, разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 378,30 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200 лв.,
както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
148,57 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 445 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: