№ 112
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503085 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението на СГС, І-24
състав от 21.04.2020г. по гр.д. № 5387/2018г., с което дружеството е осъдено да плати на Р.
М. К., на основание чл.432 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 03.01.2017г.
в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2017г., отхвърлен е иска до
пълния предявен размер от 120 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 25000
лева до 75000 лева с доводи за необоснованост и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият Р. М. К. оспорва жалбата.
Третото лице помагач А. Р. А. не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно. По очертания
от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът К. е пострадал в резултат от причинено по вина на А. А. ПТП на 03.01.2017г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на А., телесните увреждания
на пострадалия и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, включително влязла в сила присъда, и не са
спорни пред настоящата инстанция. Не е предмет на въззивен контрол и възражението по
1
чл. 51,ал.2 ЗЗД, счетено за неоснователно от първата инстанция.
Ищецът е получил съчетана травма – контузия на главата и гръдния кош и травматичен
шок; открито счупване на носни кости; счупване на ребрата 3-то , 6-то вдясно и 7,8,9,11 в
ляво; контузия на бял дроб, хемопневмоторакс ( наличие на кръв въздух в гръдната клетка)
в ляво. Хоспитализиран е по спешност. Проведено е комплексно медикаментозно и
оперативно лечение.След зашиване на раната на носа и репозиция на счупените носни
кости, на 05.01.2017г., е изписан, за да постъпи в отделение УНГ, където е извършено
оперативно лечение – открито наместване на счупването на носните кости. На 11.01.2017г. е
извършена втора операция в УНГ отделението, където по повод абсцес в областта на носа,
под местна анестезия е извършена инцизия на кожа и подкожна тъкан. На 14.01.2017г.
ищецът е изписан . По повод силните болки в лява гръдна половина на 20.01.2017г. ищецът
се е консултирал със специалист и при направеното рентгенографско изследване е установен
голям плеврален излив в ляво, поради което на 24.01.2017г. К. е приет отново за болнично
лечение. На 27.01.2017г. е опериран ендоскопски, като в ляво е установен стар хеморагичен
излив , около 1800 мл и нежни сраствания. След разграждането им изливът е евакуиран. На
02.02.2017г. ищецът е изписан с диагноза травматичен хемоторакс в ляво. Невярно е
твърдението по жалбата, че не е установена/ прекъсната е причинно следствената връзка
между ПТП и установения на 24.01.2017г. излив. Вещото лице д-р Й. по комплексната СМЕ
заявява изрично в с.з. на 20.11.2019г., че вторият излив е следствие от получената при ПТП
травма на белия дроб и гръдния кош, както и че предходни манипулации ( извършената при
първоначалната хоспитализация лапароцентеза) или лечение не изключват дефинитивно
необходимостта от извършената впоследствие торакоцентеза.
Ищецът е търпял болки за около три месеца, интензивни през първия месец. Към датата
на извършения от вещите лица преглед – две години след ПТП, е възстановен от
получените травми. Налице са остатъчни явления – два белега ( видимия в областта на
основата на носа е фин) и болки в гръдния кош, предимно при физическо натоварване, но и
без видима причина, които се дължат на получените сраствания в гръдната клетка.
Прогнозата за преодоляване на последните е неблагоприятна - така заключението на
комплексната СМЕ и отговорите на вещите лица в с.з. на 20.11.2019г.
Установява се от разпитаните по делото свидетели, чиито показания като преки,
последователни и без противоречие с други доказателства по делото, настоящата инстанция
кредитира, че след изписването от болница ищецът е бил трудно подвижен за около три
месеца, нуждаел се е от чести превръзки, помощ за битовото си обслужване, ползвал е
обезболяващи. Логично следствие от изпитваната болка и неудобството от нуждата от
чужда помощ е раздразнителността на ищеца, за която свидетелстват децата му.
Обездвижването на ищеца непосредствено след инцидента е следствие на факта, че 6 от
ребрата му са били счупени. Лечението на подобна фрактура включва режим на покой,
включително постелен режим, за да не се получи разместване, което би било изключително
опасно. Именно спазването на подобен режим, както и изпитваните болки при елементарни
движения, е наложило ищецът да използва помощни средства за придвижване и хигиенни
консумативи, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите. Неоснователно се явява
оплакването по жалбата, че няма връзка между травматичните увреждания на ищеца и така
описаните негови страдания.
Въззивният съд, като отчита броя и вида на травмите; болничният престой, протеклото с
усложнение възстановяване, наложило две нови, извън първоначалната операция на носа,
оперативни интервенции в болнична среда - инцизия на кожа и подкожна тъкан заради
абсцеса в областта на носа и торакоцентеза от 27.01.2017г.; времето, в което болките и
страданията са търпени и техният интензитет; обстоятелството, че затруднението в битовото
обслужване на ищеца е било за не кратък период от време, както и че възстановителният
период е обичайния за конкретните травми, а доказаните остатъчни явления не са сериозни,
2
намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 55 000 лева.
Съдът съобразява така определения размер с възрастта на ищеца към датата на ПТП и
икономическите условия в страната към същия момент.
Психологическата промяна у ищеца, описана от разпитаните по делото свидетели, не е
установено да е трайна, нито в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. По
тази причина съдът не я отчита при определяне размера на претендираното обезщетение.
Предвид изложеното, оплакването по жалбата за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД се
явява частично основателно и решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
55 000 лева до 75 000 лева следва да бъде отменено, а за тази разлика – искът отхвърлен. В
останалата обжалвана част, с която искът е уважен за сумата над 25 000 до 55 000 лева,
решението подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, присъдените от първата инстанция
разноски подлежат на корекция в следния смисъл: възнаграждението на адв. М. по чл. 38 ЗА
следва да бъде намалено на 2446, 40 лева, присъдените на ответника разноски следва да
бъдат увеличени на 495, 62 лева , а присъдената в полза на СГС сума – намалена на 2360, 42
лева.
На въззивника се дължат разноски за настоящата инстанция , съразмерно на уважената
част от жалбата или 480лева, при юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, а на
адвокатския пълномощник на въззиваемия – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА , съразмерно
на отхвърлената част от жалбата или 1461, 60 лева, с ДДС.
В частта, с която искът е уважен до размер от 25 000 лева и отхвърлен за разликата над
75 000 лева до 120 000 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-24 състав от 21.04.2020г. по гр.д. № 5387/2018г. в
частите, с които:
ЗК Лев инс АД е осъдена да плати на Р. М. К. обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от увреди, получени от ПТП, настъпило на 03.01.2017г., в размер над
55 000 лева до 75 000 лева;
ЗК Лев инс АД е осъдена да плати на адв.М., на основание чл. 38, ал.2 ЗА,
възнаграждение над 2446, 40 лева;
И
ЗК Лев инс АД е осъдена да плати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
държавна такса и разноски над 2360, 42 лева.
и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. срещу ЗК Лев инс АД иск по чл. 432 КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждания,
получени от ПТП, настъпило на 03.01.2017г., за сумата 20 000 лева, представляваща
3
разликата над 55 000 лева до 75 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-24 състав от 21.04.2020г. по гр.д. № 5387/2018г.
в частта, с която искът е уважен за разликата над 25000 лева до 55 000 лева.
ОСЪЖДА Р. М. К. да плати на ЗК Лев инс АД , на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 480
лева за разноски пред въззивната инстанция и още 152, 20 лева , над присъдените от СГС
343,12 лева, за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД да плати на адв.Р. М.,гр.***, ул. *** №*, ет.* на основание чл.
38, ал.2 ЗА, сумата 1461, 60 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца
пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на А. Р. А. като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4