Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8728 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 355,24 лв и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 54,05 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу И.И.К., с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№7637/18 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент № 4, находящ се на адрес ***, ***с аб.№***. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "***ЕООД. Твърди, че сумите за
ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния
период за целия топлоснабден имот общо са: сума за отопление- 0 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 348,69 лв., сума за битово горещо
водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 6,55 лв., корекции- 0,00
лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0
индивидуални разпределителни уреда, 0 водомер и 0 брой щранг-лира, а сумата за
сградна инсталация е определена при отопляем обем 148,19 куб.м. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за сумата 355,24 лева за главница за периода
01.10.2015г. – 30.04.2018 г. и лихва върху главницата в размер на 54.05 лева за
периода 02.12.2015 г. до 17.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от
24.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 7637/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема
становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като приложените Общи условия
от 2007 г не са утвърдени от ДКЕВР с решение № ОУ-067/03.12.2007 г., с което е
нарушен чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди, че в цитираното Решение
на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/е разгледан единствено въпроса за цените на 22
топлопреносни дружества, между които и „Топлофикация -Плевен, но не са
разгледани Общите условия, приложени по делото. Твърди, че утвърдените цени за
„***” от цитираното решение съществено се различават от посочените цени в
приложената Таблица към допълнителната молба за единица мощност на ТЕ. Ако съдът приеме, че искът е допустим, моли
да се отхвърли като неоснователен, тъй като прави възражение за неспазване на
нормата на чл. 78 ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването - за исковия период 1.10.2015 г. - 30.04.2018 г. са нарушени изискванията
на визираната по - горе разпоредба. Излага съображения, че съгласно нея, когато
топлинният товар на отоплителните тела в сградата - етажна собственост е
намален с над 50 % от проектния и количеството енергия, отделено от сградната
инсталация е било по-голямо от
количеството топлоенергия за отопление на индивидуалните имоти,
топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми абонатите в сградата, и
лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме, действия съгласно т.6.6. и 6.6.1 от
методиката. Твърди, че въпреки наличието на предпоставките на посочената норма
за тези месеци ищецът не е изпълнил задълженията си за проверка и обследване на
инсталацията и за уведомяване на клиентите с предоставянето на възможност за
преценка дали да продължат ползването на предоставените им услуги. Счита, че
неизпълнението на тези задължения поражда обективна пречка да бъде установено
какъв процент от тази енергия следва да бъде разпределен на абоната за този
един месец съгласно нормативно установените изисквания, а оттам и каква цена
същия следва да заплати за потреблението ѝ. Счита, че неуведомяването на
абоната за горните обстоятелства и липсата на обследване на инсталацията от
ищеца, водят до извод за лошо изпълнение на основното задължение на
топлопреносното предприятие за доставяне на топлинна енергия с нужното качество
и количество, което е основание за отпадане на отговорността на абоната да
плати цена за неизпълнението на недоговорната услуга за тези тридесет и един
месеца, която е обща в размер на 355.24 лв. Твърди, че това неспазване на
изискванията се дължи на липсата на едновременно отчитане на индивидуалните
дялови разпределители, както и по-късното засичане, без последващо изравняване
на сметките и връщане на надвзети суми. Счита, че поради това сумата от 355.24
лв за периода 1.10.2015 г. - 30.04.2018 г. неоснователно се претендира от
ищеца. Искането за лихва в размер на 54.05 лв за периода 02.12.2015 г. до
17.10.2018 г. счита за неоснователно, по следните съображения: Общите условия, касаещи лихвите, начините и
сроковете за плащане, не са утвърдени от КЕВР /нарушение на чл. 150 ал. 1 ЗЕ/; Лихвата е акцесорно вземане, при
неоснователност на основната претенция също се явява неоснователно.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Справка по лице от Агенция по
вписванията- Имотен регистър /л.8 от делото/ считано от 21.01.2005г. И.И.К. е
при добил по силата на дарение от И.М.К.
и М.И.К.правото на собственост върху процесния топлоснабчден имот Апартамент №
4, находящ се в гр.***, който факт не е спорен между страните по делото. От
справката е видно, че прехвърлянето е извършено при запазено право на ползване
за прехвърлителите. На съдът е служебно известно от приложения нотариален акт
по предявения и отделен в самостоятелно производство/гр.д.№516/2019г. по описа
на РС-Плевен/ насрещен иск, че двамата дарители са запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху процесния имот. Не се ангажираха
доказателства от носещия доказателствената тежест ищец, че запазеното в полза
на прехвърлителите вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот е
погасено и за процесния период собственика е можел да се ползва от правомощието
ползване като собственик на имота.
По делото са представени Решение №
ОУ-067/03.12.2007г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР. Общите условия са оспорени от ответника с
възражение, че не са представени приложените към посоченото решение общи
условия, а само тяхна публикация в два вестника-вестник Посоки и вестник Нощен
труд. Съдът намира оспорването за неоснователно. Видно е от представените
публикации, че в тях е посочено, че публикуваните Общи условия са приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г. на ДКВЕР. Оспорването на ответника е бланкетно.
Направено е само искане да бъдат представени одобрените от ДКЕВР ОУ, без да е
направено конкретно оспорване, дали се твърди, че публикуваните ОУ не
съответстват на одобрените такива и че съдържанието на представените общи
условия не отговаря на одобреното. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че неплатеното задължение за процесния
топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г.
е в общ размер от 355,24 лв. главница/348,69 лева топлоенергия за сградна
инсталация и 6,55 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.10.2018г. е в
размер на 54,48 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в
неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно
заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда.
Общия отопляем обем на сградата е 3498,52 куб.м., а отопляемия обем на жилището
на ответника е 148,19 куб.м. Демонтирано е отоплителното тяло в банята.
Демонтирани са отоплителните тела в отделните помещения на жилището и не се
ползва топла вода. Индивидуалната сметка на процесния топлоснабден имот се
състои от дела на този имот за отдадена топлоенергия от сградна инсталация.
Абонатната станция, към която е присъединен процесния имот захранва две сгради-
*** и ***. Общата топлинна мощност на инсталираните отоплителни тела в двете
сгради е 178,80 киловата. Проектния товар на вътрешната отоплителна инсталация
е 193 киловата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 355,24 лв. :
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми. Да докаже,
че ответника има качеството на потребител/клиент за процесния период. Да
докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество
топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че
разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените
нормативни правила, да докаже, че ответника е
изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите
лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника. За
доказването на този факт по делото е представена Справка по лице от Агенция по
вписванията- Имотен регистър /л.8 от делото/, от която е видно, че считано от 21.01.2005г. И.И.К. е придобил
по силата на договор за дарение от И.М.К.
и М.И.К.правото на собственост върху процесния топлоснабден имот Апартамент №
4, находящ се в гр.***, който факт не е спорен между страните по делото. От
справката, обаче е видно, че прехвърлянето е извършено при запазено право на
ползване за прехвърлителите.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ Това е
действащата правна норма, уреждаща отношенията между страните по делото през
процесния период. Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет
терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали
се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните
собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи.
Съгласно горецитираните норми и развити правни съображения, съдът намира,
че за процесние топлоснабден имот се дължи заплащане на разпределената
топлоенергия за сградна инсталация. Заплащането на същата е дължимо, обаче от
клиента на топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ- собственика на
топлоснабдения имот или носителя на
вещно право на ползване. По делото се установи, че ответника е собственик на
процесния имот, но прехвърлителите И.М.К. и М.И.К.са си запазили вещното право
на ползване върху имота. Няма твърдения, нито ангажирани доказателства, така
учреденото вещно право на ползване да е погасено. В Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК е прието следното: „Съгласно разпоредбата на
чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото
да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават
добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване
е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч.
и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това
ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето
лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на
семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва
собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи
сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на
ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Законодателят е уредил хипотезите на
прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС –
правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с
прекратяването на ползвателя – юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е
уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако
не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на
качеството на ползвател и това на собственик. По съдържание упражняване на
вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика
на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно
обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и
правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за
съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др. . Не може да има спор, че ползвателят може да се
предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60
ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява
правото си чрез другиго.
Видно е от гореизложеното, че при учредено ограничено вещно право на
ползване в полза на друго лице, собственикът се лишава от всяка възможност да
ползва вещта. Качеството на клиент на топлинна енергия се свързва именно с
лицето, което има право да ползва топлоснабдения имот. Макар редакцията на
чл.153, ал.1 ЗЕ да предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия,
използвайки съюза „и“, при логическото тълкуване на същата се стига до извода,
че закона не предвижда едновременно възникване качеството на двама клиенти на
топлинна енергия- собственик и носител на вещно право на полване, а придава
качеството на клиент на топлинна енергия на собственика или носителя на
ограничено право на ползване като държи сметка за това, че клиента е лицето,
което може реално да ползва имота и да потребява топлинна енергия. При наличите
на вещно право на ползване, както е посочено по-горе, собственика е лишен от
правомощието да ползва имота, поради което няма качеството на клиент на
топлинна енергия. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща
през процесния период от време) определя като потребител на енергия или
природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. (В този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д.№ 3184/2013 г.) При учредено
ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието да
ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя. (В този
смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В посочения смисъл са и мотивите на т.1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 на ОСГК на ВКС, от където е видно, че се приема,
че при учресено вещно право на ползване не са клиенти на топлинна енергия
едновременно и собственика и носителя на вещно право на ползване, а само
полвателя. Приема се, че е възможно едновременно клиенти на топлинна енергия да
бъдат себственика или носителя на вещното право на ползване наред с носителя на
облигационно право на ползване на имота примерно по договор за наем, съобразно
договорната свобода. По силата на ЗЕ обаче, клиент на топлинна енергия е
собственика на топлоснабдения имот или носителя на ограничено вещно право на
ползване, но не и двамата едновременно.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че носещия доказателствената
тежест ищец не доказа една от кумулативно изискуемите предпоставки за
основателност на предявения иск- ответника да е клиент на топлинна енергия,
поради което не се налага съдът да се произнася по останалите направени от
ответника възражения, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан в целия си предявен размер от 355,24 лв.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 54,05
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед неоснователността на същия, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и предявения иск за заплащане на лихва за забава в
целия си предявен размер от 54,05 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и неоснователността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ищеца дължи
заплащане на направени от ответника разноски в заповедното производство, но по
делото няма доказателства за направени такива и не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съобразно изхода на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *** против И.И.К., с ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 355,24 лева, представляваща
стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 4711/25.10.2018г. по ч.гр.д.№7637/2018
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *** против И.И.К., с ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата 54,05 лева, представляваща лихва за забава върху
сумата от 355,24 лева за периода от 02.12.2015г.
до 17.10.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4711/25.10.2018г.
по ч.гр.д.№7637/2018 по описа на РС-Плевен като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:*** да плати на И.И.К., с ЕГН **********,*** сумата от 300,00 лв. направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца ***ЕООД със седалище
и адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: