Решение по дело №375/2020 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 25.05.2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Ломският Районен съд, І наказателен състав, в открито заседание, на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

 

При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 375/2020 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № М-14-14/14.07.2020 год. на инж. Е.П.С., Началник Сектор Монтана при Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Северозападен район, на арх. В.М.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000 (хиляда) лв., на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за нарушение на §8, ал. 5, предл. 1, вр. § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ, вр. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, за това, че:

като длъжностно лице – Главен архитект на Община Лом, на 04.06.2020 год. в гр. Лом е издал Разрешение за строеж № 13 за "Масивна ограда", изпълнена от северозападната стена на УПИ ХХVІ-1396, кв. 220 по регулационния план на гр. Лом (ПИ с ид. 44238.505.1396 по КК на гр. Лом) с административен адрес: ********, без да е приложена дворищната регулация.

НП е връчено на 21.07.2020 год., лично.

С Жалба от 28.07.2020 год., арх. В. В. *** обжалва така издаденото Наказателно постановление.

В жалбата се навеждат доводи за отмяната му: поради формалност и малозначителност по см. чл. 28 ЗАНН, тъй като разрешената ограда попада изцяло в УПИ ХХVІ-1396, кв. 220 по регулационния план на гр. Лом (ПИ с ид. 44238.505.1396 по КК на гр. Лом), които в участъка, за който е разрешено изграждането й съвпадат изцяло.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В писмено становище по същество поддържа жалбата и изложените в нея съображения за малозначителност  на нарушението, като излага и съображения за липса на нарушение, тъй като в участъка, за който е разрешено изграждането на оградата двете граници между имотите – дворищнорегулационната и кадастралната съвпадат.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща процесуален представител – ю.к. М. М.,  чрез която ангажира моли обжалваното НП да бъде потвърдено като доказано и законосъобразно. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В писмено становище излага подробни съображения в насока, че нарушението е безспорно, а наложената санкция – в минималния предвиден размер е съобразена с неговата тежест, като в случая не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН – от субективна страна с оглед множеството наказания, налагани до момента на жалботодателя – обстоятелство, обуславящо извод, че в случая предупреждението не би постигнало превантивен ефект, а от обективна – че се касае за неизпълнение на задължение по закон на длъжностно лице.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Разрешение за строеж № 13/04.06.2020 год., жалбоподателят като гл.архитект на Община Лом разрешил на А. К.Д. от гр. Лом, в качеството му на собственик на имот и въз основа на одобрено конструктивно становище да извърши строителство на обект МАСИВНА ОГРАДА с височина 2,20 м. над нивото на прилежащия терен, ширина 25 см., с бетонови блокчета и стоманобетонни колони, изпълнена от северозападната страна на УПИ ХХVІ-1396, кв. 220 по регулационния план на гр. Лом (ПИ с ид. 44238.505.1396 по КК на гр. Лом), изцяло в имота на собственика.

След служебна проверка по документи, извършена на 18.06.2020 год. от служители на РДНСК – Монтана – свидетелите инж. А.Д. и инж. Б.Б., бил съставен Констативе протокол (л. 18) е установено, че разрешеието е издадено при неприложена дворищна регулация към имотите, т.е. в нарушение на § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, вр. чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Със Заповед от 19.06.2020 год. на началника на РДНСК – Монтана разрешението за строеж е отменено.

Съставен е АУАН № М-14/07.07.2020 год. за констатираното нарушение. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и свидетеля при установяване на нарушнието Б. Б..

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения и на 14.07.2020 год. е издадено обжалваното НП.

По доказателствата:

Горните факти съдът приема за установени от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приобщените към делото писмени доказателства.

Показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, които са безпротиворечиви и логични помежду си и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Ето защо, съдът ги кредитира изцяло.

Фактическата страна не е спорна между страните.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок от лице, което има право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От процесуална страна:

При извършване проверка законността на правораздавателната дейност на административнонаказващия орган, настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП не страдат от пороци, които обуславят незаконосъобразност на последното, до степен, че да съставляват основание за отмяната му само на формално основание, без съдът да се произнася по същество.

Двата акта – АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на закона.

От материалноправна страна :

В случая жалбоподателят е санкциниран за нарушение на §8, ал. 5, вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ, вр. чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Съгласно сочените за нарушени правни норми:

Според § 8, ал. 2 и 5 ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ (шестмесечни), отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на такива имоти могат: 1./ да приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма или 2./ да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и реда на ЗУТ, или 3./ да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като в такива УПИ не се разрешава строителство до реализиране на една от горепосочените три възможности по ал. 2.

Строителство в такива имоти (по ал. 1) не се разрешава и когато в резултат на изменение на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени плавила и норми.

В случая не се твърди, че собственикът на имота е упражнил правомощията си по §8, ал. 2 и не е приложена дворищната регулация, то важи ограничението на § 8, ал. 5 ПР ЗУТ и строителство не е следвало да бъде разрешено.

Според настоящия състав е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на нарушение поради съвпадение в случая на дворищнорегулационната и кадастралната граници, тъй като това твърдение е необосновано – видно от приложените писмени доказакелства съгласно скиците УПИ ХХVІ-1396, кв. 220 по регулационния план на гр. Лом е с площ от 540 кв.м., а ПИ с ид. 44238.505.1396 по КК на гр. Лом е с площ от 510 кв.м. – т.е. от него са отнети 30 кв.м., неясно къде.

Съгл. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, в случая от главния архитект на общината.

Като не е спазил §8, ал.5 от ПР на ЗУТ и е издал въпросното разрешение за строеж без регулацията да е приложена жалбоподателят е нарушил материални разпоредби, при което правилно е санкциониран по чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ с минималната по закон санкция.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно издадено и следва да се потвърди.

При този изход от спора и на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за процесуално представителство в размер на 120 лв.

При тези мотиви и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление № М-14-14/14.07.2020 год. на инж. Е.П.С., Началник Сектор Монтана при Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Северозападен район, С КОЕТО на арх. В.М.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв., на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за нарушение на §8, ал. 5, предл. 1, вр. § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ, вр. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА арх. В.М.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – МОНТАНА СУМАТА от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща разноски за процесуално представителство и защита във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: