Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 09.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи юни през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря И. Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13711/2017г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание 432,
ал.1 от Кодекса за застраховането.
ИЩЦИТЕ- М.А.Г.,
ЕГН **********, действащ
лично за себе си и като
законен представител на малолетните В.М.Г.,
ЕГН **********, и А.М.Г., ЕГН **********, чрез Адвокатско
дружество „Ч.,***, булстат *********, с адрес на кантората: гр. София, ул. ********,
твърдят, че на 09.05.2017 Ивайло Т. И.управлявал л. а. марка „Мерцедес“, модел
„Ц200“ с д. к. № ********, по път III-804 (гр. Асеновград - гр. Поповица). При
км. 6, на около 500 м. от разклона за с. Богданица водачът И.нарушил правилата
за движение по пътищата ( чл.20, ал.1 и ал2 и чл. 21, ал.1 ЗДвП), като се движил със скорост несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законови ограничение, не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, при което реализирал удар в дърво.
Вследствие на ПТП-то е настъпила смъртта на пътника в лекия автомобил А.С.Б.,
ЕГН **********. Ищецът М.Г. твърди, че с починалата А.Б.са живеели заедно в
едно домакинство на съпружески начала. Създали са семейство, имали са две
прекрасни деца - А. и В. - плод на тяхната любов. Обичали са се и се
подкрепяли, имали са планове за бъдещето си, които нелепият инцидент им е
отнел. Към момента на смъртта А.е била само на 23 години, в разцвета на силите
си и е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на двете си невръстни
деца. Ищецът е бил силно привързан към А.. Смъртта й го е направила по-вглъбен,
отчужден, депресиран, лесно раним и изнервен, а страданието му се увеличава с
всеки изминал ден. Стеснил е социалните си контакти и не желае да вижда никого.
Не може да спи, чувства се самотен, страхува се за бъдещето си и за това на
децата си. Не знае как ще успее да бъде и баща, и майка на своите деца.
Изключително тежко му е да отглежда сам А. и В. в материален и морален аспект.
Дава всичко от себе си, за да не усещат те липсата на А.. Изживява стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в
отношенията с другите и живота като цяло. Загубил е А.като емоционално
присъствие, опора в живота му и надежда за сигурност на бъдещето си. Това е
довело до развитие на остро душевно разстройство у него. Ищците А. и В. усещат липсата на майка си - станали
са по-раздразнителни, по-капризни, неспокойни и често плачат. След смъртта на А.,
А. има нужда поС.но да вижда около себе си баща си, като това съС.ие е
провокирано от трайната липса на другия родител. Лишаването на А. от майчина
закрила се е отразила на емоционалността, психологическия му облик и
поведенческите му реакции. А. и В. ще израснат без майка - липса, която няма
как да бъде преодоляна по никакъв начин. Те няма да могат да изградят връзка
със своята майка, няма да има от кого да получат сигурност, спокойствие и
самочувствие, такива, които само една майка може да даде на децата си. Двете
деца са лишени завинаги от възможността да опознаят своята майка - човекът,
който им е дал живот и е жертвал всичко за тях. Те никога няма да разберат
какъв прекрасен, стойностен и грижовен човек е била майка им, а най-хубавите
моменти от живота си няма да могат да бъдат споделени с нея. Въпреки
любвеобилността на М., децата никога няма да преживеят загубата на А..
Негативните последици ще ги следват цял живот, като с първите ще се сблъскат
съвсем скоро. Те са лишени завинаги от грижите и обичта, които само една майка
може да даде. Децата страдат и изживяват мъката по свой начин. Не спират да
питат кога майка им ще се прибере и З.ават въпроси, пред които зрял човек като М.
е неспособен да отговори, за да не ги нарани. Ищците
твърдят, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил
е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност
на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, предвид което са
го сезирали с искане за изплащане на обезщетение, но към настоящия момент
същото не е определило и изплатило такова. Предвид изложеното намират, че за
тях е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове като
претендират ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение в размер от по
200 000 лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на настъпването на смъртта до окончателното им изплащане. Претендират
разноски за производството. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответната страна.
ОТВЕТНИКЪТ- З. “Б.В.И.Г."***, пл. „**********, ЕИК: *******,
представляван от юрисконсулт, не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него
водач, посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата и оспорва претенцията за присъждане на лихва
за забава. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори, че във вразка с катастрофата е пострадал (загинал) родственицата на ищците.
Като спорни обстоятелства според отговора на застрахователя се очертават:
- механизмът
на настъпване на ПТП;
- видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП;
- размерът на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД;
- размерът
на обезщетението за законна лихва;
По делото е прието
като доказателство влязла в сила присъда по НОХД № 638/2017 г.на ОС-
гр.Плевен, както е изискано и приложено цялото НОХД № 638/2017 г.., от която е видно, че .
водачът на л.а. марка „Мерцедес”, модел „МЛ 430”, с д.к.№ ******* – С. П. М., е бил признат за виновен по
процесното ПТП.
Представени са с
исковата молба молба-претенция с вх.№02891/09.06.2017г. от ищците, както и
писмо с изх. №00506/04.07.2017г, от които е видно, че ищците са сезирали застрахователя съгласно изискванията на КЗ, което установява допустимостта на
исковете.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - травматолог- д-р Т. Д., ценено от съда изцяло като компетентно
и обосновано, както и от приетата по
делото тройна СМЕ, се установява, че причина за смъртта на А.Б.са тежките
черепномозъчна, гръдна и коремна травми, несъвместими с живота. С оглед
характера, степента и местоположението на травматичните увреди на починалата,
може да се приеме, че тя не е била с поставен предпазен колан при установения
механизъм. С оглед механизма на процесното ПТП, А.Б.би могла да получи
разкъсване на слезката с правилно поставен предпазен колан. Тази травма
самостоятелно може да доведе до летален изход, в зависимост от размерите и броя
на разкъсванията на слезката и ако не се окаже навременна хирургична помощ. С
оглед механизма на процесното ПТП, А.Б.би могла да получи разкъсване на черния
дроб с правилно поставен предпазен колан. Тази травма самостоятелно може да доведе
до летален изход, в зависимост от размерите и броя на разкъсванията на слезката
и ако не се окаже навременна хирургична помощ.
От приетите по делото заключения на комплексните СМЕ и
АТЕ се установява, че с оглед характера, степента и местоположението на
травматичните увреждания на починалата, механизма на процесното ПТП, скоростта
на процесния автомобил преди удара в дървото, външните и вътрешните му
деформации, разделянето на автомобила вследствие на удара, дават основание да
се приеме, че А.Б.е пътувала най-вероятно без правилно поставен предпазен
колан.
По делото са приети заключенията на единична АТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Ем.З.,
чието заключение е оспорено, поради което съдът е изслушал и приел заключение
на тройна АТЕ, изготвена от три вещи лица- инж. Е., инж. А. и инж. М., според
които механизмът на ПТП е следният: Водачът на л.а..„Мерцедес С200 Compresor ce движи по
платното за движение на пътя с.Болярци - с.Поповица, преди разклона за
с.Богданица, в посока от юг на север на мокър асфалт. При преминаване през
десен завой на пътя водачът е навлязъл с висока скорост, вследствие на което
загубил контрол върху управлението на автомобила и по направление на оставените
следи е напуснал платното за движение в ляво, след което се е ударил в дърво
странично с З.на лява част в областта З. лява врата и З.на лява колонка. При
удара в дървото автомобилът се плъзга по ствола на дървото нагоре до
разкъсването на купето на две части
като разкъсването е между предните седалки и задната седалка от инерционните
сили при завъртането на автомобила около дървото, където задната част е врязана
в ствола на дървото. От удара автомобилът се е разделил на две части, защото
при удара автомобилът се скършва между предните седалки и задната седалка под
ъгъл 90°, като предната част от инерционните сили при голямата скорост се
откъсва от задната част, която е врязана в дървото и е продължила напред и се е
ударила във второ дърво. Двете части на автомобила са обърнати като предната по
таван след удара в дървото при падането на земята а задната част е обърната от
странично положение допълнително, за да се извадят пътниците на задната
седалка. Предната част заедно със седалките и водача се плъзга по таван и спира
на 19,50 м. от местоудара като пътникът на предна дясна седалка при завъртането
на автомобила изпада в ляво. При
правилно поставен предпазен колан се натоварва организма и пак може да се
получи летален изход на пътника. Водачът на
автомобила е починал на седалката при поставен предпазен колан, който се е налагало да бъде срязан при извъждането на
тялото.
По
делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебнопсихиатрична
експертиза, изготвена от в.лице д-р Е.М., която сочи, че в делото не са представени
медицински документи от психологични и психиатрични консултации. Ищецът М.А.Г.,
25год. потвърждава, че не е търсил специализирана помощ. От проведения преглед
и самоотчета му може да се допусне, че е преживял Остра стресова реакция при
узнаване факта за смъртта на съпругата си при процесния инцидент, описва
преходно състояние на обърканост и зашеметеност с последващи емоционални
оплаквания с функционален характер, изводими от преживяното. Няма данни за
развитието на дезадаптивни реакции или други психични разстройства, поради
което не може да се обсъжда оздравяване. Описваните от негмоционална
потиснатост, песимистични нагласи и страхове за здравето и бъдещето на децата
му представляват психологични последици в рамките на нормалпсихологична реакция
на траур. С времето постепенно ще отслабват, но загубата на А.Б.представлява за
него тежка психотравма с трайни последици за живота му.
По настояване на процесуалния
представител на ищците съдът е допуснал и
психологична експертиза, която теоретично обяснява в психологичен план отражението на загубата на
родител за растежа на децата.
По делото е разпитана като
свидетел В.И.Т., която
установява, че пострадалата при ПТП и
ищците били едно задружно семейство, като последните тежко преживяват нейната
смърт.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищците.
|
|
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на 432, ал.1 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата(съпруга
и майка) на ищците, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключенията на АТЕ-зи.
С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на починалата при процесното
ПТП- майка и съпруга на ищците.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел, както и от
заключенията на съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е неоснователно-
в тази насока не се събраха доказателства.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищците- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищците са претърпяли
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своята родственица-
майка и съпруга. Житейски
неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата намайка и съпруга. По делото
се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, продължават. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на по 60 000 лв., за колкото исковете следва да
се уважат, а за разликата да се отхвърлят.
По изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от
датата, на която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Видно от представената към ИМ
доказателство- писмо
с изх. №00506/04.07.2017г.-
посоченият по-горе срок започва да тече от 04.07.2017г., т.е. ответникът
е в забава от 26.07.2017г.
Ответникът дължи и направените от ищците разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от исковете,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 5 559лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 2 240лв. от 3 200лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 7200лв., както и 800лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г."***, пл. „********, ЕИК: ********, да заплати на М.А.Г.,
ЕГН **********, действащ
лично за себе си и като
законен представител на малолетните В.М.Г.,
ЕГН **********, и А.М.Г., ЕГН **********, чрез Адвокатско
дружество „Ч.,***, булстат *********, с адрес на кантората: гр. София, ул. ********, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за всеки един от тях,
заедно със законната лихва върху тази сума от 26.07.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове за разликата над 60 000
лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА М.А.Г.,
ЕГН **********, действащ
лично за себе си и като
законен представител на малолетните В.М.Г.,
ЕГН **********, и А.М.Г., ЕГН **********, чрез Адвокатско
дружество „Ч.,***, булстат *********, с адрес на кантората: гр. София, ул. ********,
да заплатят на ЗАД “Б.В.И.Г."***, пл. „********, ЕИК: ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 2 240лв. (две хиляди двеста и четирдесет лева).
ОСЪЖДА ЗАД
“Б.В.И.Г."***, пл. „********, ЕИК: ********, да заплати на адв. С.С.Ч., адвокат от
Софийска АК, адрес на кантората: гр.София, ул. „********, адвокатско възнаграждение в размер на
5 559лв. (пет хиляди петстотин
петдесет и девет лева).
ОСЪЖДА ЗАД
“Б.В.И.Г."***, пл. „********, ЕИК: ********, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 7 200лв.(седем
хиляди и двеста лева), както и 800лв.
(осемстотин лева) разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: