Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Враца

Производството е  по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 43 ал.4 от ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/ и решение № 1696/14.02.2024г., постановено по адм. дело № 9406/2022г. на ВАС, с което е отменено решение № 273/20.07.2022г. по адм.дело № 212/2022г. на АС Враца и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за събиране и анализ на доказателства.

Образувано е по жалба, подадена от търговско дружество „Т.-К. и с.“ ЕООД - *** чрез пълномощник * М.С. от ***, против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. изх. № 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“. С обжалваното писмо жалбоподателят е уведомен, че заявените от него суми по подмярка 13.1/НР1, мярка СЕПП, мярка СПП и по схема за плащане за селско-стопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, са му отказани напълно, тъй като в подаденото от него Заявление за подпомагане са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.“ Фактически от поисканото финансово подпомагане в размер на общо 53 991.71 лв. са отказани /намалени/ също с 53 991.71 лв. и няма оторизирани /одобрени/ суми. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че оспореният акт е немотивиран, тъй като в него не са изложени всички факти и обстоятелства, както и правните основания, имащи значение за издаването му.  Освен това, в акта не са посочени конкретните площи, които са приети за недопустими и въз основа на какво е сторено това. Твърди  се, че всички заявени площи са допустими за подпомагане и отговарят на всички изисквания, залегнали в Наредбите, в които тази дейност е регламентирана. Прави се искане оспореното писмо да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната  на административния орган за ново произнасяне с указания. Претендират се разноски. В с.з. и в писмени бележки пълномощника * М.С. развива съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.

При новото разглеждане на делото жалбата се поддържа чрез пълномощник С. и се моли за уважаването й. Представят се писмени бележки с аргументи по същество на спора.

Ответникът по жалбата Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, ** Л.Х., в Придружително писмо и Становище я оспорва, като се твърди, че оспореното УП е законосъобразно. Сочи, че извършените оторизации по схеми и мерки за подпомагане, базирани на площ, по линия на директни плащания в заявлението на кандидата „Т.-К. и с.“ ЕООД са коректни и в съответствие с разпоредбата на чл.43 от ЗПЗП. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При новото разглеждане на делото жалбата се оспорва чрез ** Л.Х., като неоснователна и недоказана. Поддържа се становище за законосъобразност на оспорения акт.

Настоящото съдебно производство е образувано след произнасяне на ВАС с решение № 1696/14.02.2024г., постановено по адм. дело № 9406/2022г. по описа на същия. С този съдебен акт е отменено решение № 273/20.07.2022г. по адм.дело № 212/2022г. на АС Враца, по силата на което е отменено УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., изх. № 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за събиране и анализ на доказателства.

За да постанови този резултат съставът на ВАС е приел, че решението на АС Враца е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и формиран краен правен извод, направен без да са събрани и обсъдени релевантни доказателства. Посочва се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при направен от съда бланкетен извод за допустимост на площите, заявени от земеделския производител за подпомагане, но попадащи според административния орган извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Според ВАС не са изложени съображения за значението на доказателствата за конкретните спорни по делото въпроси, в частност по делото не са събирани доказателства обжалвал ли е земеделският производител заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой. Дават се указания за преценка и анализ на приложимата разпоредба на чл.41 от ЗПЗП, регламентираща регистрационния режим на правните основания за ползване на земеделска земя и правомощията на МЗХ и Разплащателната агенция в тази насока. Като следващ порок на отмененото решение на първоинстанционния съд се посочва, че не са обсъдени доказателствата, свързани с регистрацията на животновъдния обект и неговия вид, както и ползването му от няколко лица, както и липсва преценка за правомерността на ползването на обекта от няколко лица, като не бил изяснен и въпроса за конкретния брой и вид регистрирани животни от „Т.К.и с.“ ЕООД, с оглед размера на отдадените под наем имоти от ДПФ и ОПФ на земеделския производител. Изложените в тази последователност пороци на отменения първостепенен съдебен акт, създава според ВАС вероятност за неправилност на решението поради това, че крайният извод за незаконосъобразност е направен без да са събрани и обсъдени релевантни доказателства, което е пречка за проверка на неговата правилност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Пред АдмС-Враца първоначално е оспорено друго УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., изх. № 02-060-2600/4974  от 05.08.2021г. на Зам.Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ гр.София, за отказани и съответно неизплатени същите суми, предмет и процесното УП. По жалба на „Т.-К. и с.“ ЕООД против УП от 05.08.2021г. е образувано адм.д. № 575/2021г. по описа на АдмС-Враца. С Решение № 51/08.02.2022г. по същото е отменено УП с изх. № 02-060-2600/4974 от 05.08.2021г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Основания за отмяна са немотивираност на УП и непосочване на правните основания за издаването му. Това решение на АдмС-Враца не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Установява се по делото, че жалбоподателят „Т.-К. и с.“ ЕООД е подал общо заявление за подпомагане с № 06.030619.76454 от 25.04.2019г. и УРН 532503 с приложени  таблици за парцели и отглеждани животни 2018г., Договор, споразумение, служебна бележка и декларация /л.60-73/. Подадено е Заявление за под-помагане 2019 на 10.05.2019г., с таблици за парцели и животни за 2019г. и декларации. Във връзка със заявленията е извършена автоматична проверка на въведените данни. При тази автоматична проверка е установена грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 23.46 ха, като в детайли са посочени два броя БЗС: парцели 30606-458-4-1 и 48129-221-4-1. Депозирани са Заявление на заявените схеми и мерки с дата 04.06.2019г. и 10.06.2019г., със съответните документи, след което е извършена нова автоматична проверка /л.147 от адм. дело № 212/2022г. на АС Враца/, в резултат от която е прието, че е установена грешка при заявените площи, като те надвишават допустимите площи с правно основание с 23.46ха. В Таблица на заявените площи по направление и дейности от мярка „Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020г. е посочена декларираната площ от 96.90 ха. /л.99 и л.150/.

Приемайки, че декларираните общо 96.90 ха са наддекларирани,  ответникът е издал оспорения пред съда административен акт – УП изх. № 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г. Основанията за пълния отказ са посочени фактически в разясненията към Таблица 1 от УП. Посочено е, че по заявлението не са установени двойно заявени площи и не е извършвана проверка на място от Технически инспекторат към разплащателна агенция. Площта е установена след извършване на административни проверки. Сочи се, че Специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019 е одобрен със Заповед РД 46-485 от 27.11.2019г. и Заповед РД 09-228 от 28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, предаден на ДФЗ с писмо 02-0400/228 от 05.03.2020г. В изпълнение на чл.16г, ал.5 от Наредба № 105 от 22.08.2006г., въз основа на одобрения от МЗХГ специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“, РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. На основание чл.16а, ал.6 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. и във връзка с чл.43 ал.3 т.6 от ЗПЗП ДФ “Земеделие“ отказва частично или пълно плащания на площ, когато кандидата е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2019 /за колона 5/. Площта, изчислена съгласно чл.2 § 1, т.23 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. В случай на получени за парцели данни от МЗХГ, съгласно чл.41 ал.8 от ЗЗПЗП, установената площ се равнява на ниво парцел с площите, за които кандидатът има регистрирани правни основания, като за установена площ се счита по-малката от двете. На осн. чл.43 ал.3 т.7 от ЗПЗП ДФ „Земеделие“ отказва частично или пълно плащания на площ, когато кандидатът не е ползвател на заявените земеделски площи. Площите без правно основание са предоставени на ДФЗ от МЗХГ с писмо вх. № 07-044/1412#7 от 21.10.2019г. /за колона 6/. Разликата между декларираната и установената площ, която отговаря за изискванията за подпомагане /колона 7/.  Площта, за която са изпълнени всички изисквания за отпускане на помощ /колона 8/. Отново се сочи, че площите без правно основание са предоставени на ДФЗ от МЗХГ с писмо вх. № 07-044/ 1412#7 от 21.10.2019г. Разликата между декларираната площ и установената площ, която покрива изискванията за подпомагане е наддекларирана /колона 9/. Посочено е, че по всички заявени схеми, оторизираната сума е 0.00 лв. В Таблица 3 са посочени площите по ЗДП  и съответно разяснения. В Таблица 13 от УП е посочен размера на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. Посочени са и разяснени начислените неудържани санкции в размер на общо 42 104.99 лв. В Таблица 14 са посочени искана сума, намаления, редукция, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизирана сума „0“. В Таблица 15 са индивидуализирани извършени плащания /в лева/, по схеми, дата на плащане, оторизирана сума и изплатена сума, също „0“. Фактически поисканото финансово подпомагане в размер на общо 53 991.71 лв. е отказано изцяло.

За всяка една таблица в оспореното УП /общо 5 таблици/ е разяснено за всяка една колона съдържането й, с цитиране на съответни разпоредби от  ЗПЗП, Наредба № 3/17.02.2015г., Наредба № 6/24.02.2015г., Наредба № 105/ 22.08.2006г., Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. на Европейския Парламент, Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията и на Съвета от 17.12.2013г., и Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията.

От страна на жалбоподателя „Т.-К. и с.“ ЕООД със жалбата и в с.з. са представени при първоначалното разглеждане на делото и приети, като доказателства по делото: 3 бр. Договори за отдаване под наем и за аренда на земеделска земя /л.13-21/, справка за налични животни в обекта /л.10-11/, становище от Община Враца /л.12/, справка за регистрираните правни основания /л.9/ и справка от Агенция по вписванията /л.363-366/.

От страна на ответника са представени или по негово искане са изискани и приети – 3бр. справки регистър „Животни и пчелини“ от БАБХ /л.193-199/, 3бр. справки ИСАК, Регистър „Директни плащания“ /л.201-215/, писмо-справка с документи по опис от Община Враца /л.222-286/, 2бр. писма-справки с документи от ОБДХ /л.287-301 и л.309-358/.

Служебно е приложено адм.д. № 575/2021г. на АдмС-Враца.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на ВАС са изискани Заповед № РД 09-228/28.02.2020г. и Заповед № РД  46-485/27.11.2019г., двете издадени от министъра на земеделието, храните и горите, с втората от които се одобрява проекта на специализирания слой, а с първата е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г. Заповедта, с която е одобрен специализирания слой не е обжалвана от земеделския производител и според твърдението му в негова молба вх. №769/11.03.2024г. на АС Враца дружеството не е имало правен интерес да я обжалва, тъй като не е имало площи, извън допустимия за подпомагане слой и самата заповед е благоприятен за него акт.

Представена е справка от БАБХ /л.22-25 от наст.дело/ за налични животни в животновъден обект 3042-0300 към 05.02.2018г., с отразени 112 бр. коне. Видно от Протокол за проверка № 63/23.12.2019г. на ОДБАБХ  е извършена такава в животновъдния обект на адрес *** и са установени общо 196 бр.коне, 160 бр. от които чипирани. Посоченият животновъден обект 3042-0300 е вписан в регистър на ОДБХ Враца и в ИИС на БАБХ, видно от представеното удостоверение за регистрация № 06-1434/07.12.2018г. с капацитет 200 бр. коне и собственик „Т.К.и с.“ ЕООД.

По искане на жалбоподателя на основание чл.192 ГПК във вр. с чл.144 от АПК Община Враца е задължена да предостави информация за извършвани проверки, съгласно чл.37м, ал.1 и чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка е представен Протокол от 17.04.2019г. на комисия, назначена със заповед № 377/12.03.2019г. на кмета на Община Враца, с който на основание чл.37м ЗСПЗЗ във вр. с чл.37и, ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ е констатирано, че жалбоподателят „Т.-К. и с.“ ЕООД като ползвател на пасища, мери и ливади от ОПФ, отговаря на изискванията на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и договорът му за имот № 254.596 остава непроменен. Отразено е в протокола, че този земеделски производител притежава 164 бр. коне над 6 м. с полагащи се площи 2460.000 дка до 7 категория.

Съгласно справка на БАБХ за животни в ОЕЗ, към 02.02.2019г. /л.67 от наст.дело/ жалбоподателят като собственик на животновъден обект № **********/стар 3042-0300/ притежава общо 162 бр. животински единици, представляващи 150 бр. коне – идентифицирани и над 6 месеца, както и 12 бр. коне идентифицирани и над 6 месеца от автохонни породи.

Установява се от писмо изх.№ 10-199/22.05.2024г. на зам.-министър на ЗХ, адресирано до изп.директор на ДФЗ, че „Т.-К. и с.“ ЕООД за кампания 2019 има регистрирани правни основания по реда на чл.37и ал.12 ЗСПЗЗ за ползване на 1260.44 дка за имоти №-ра 000074 и 000079 в земл. на ***, представляващи пасища с храсти от ОПФ. Сочи се в писмото, че с оглед предоставената актуализирана информация от БАБХ, посочените регистрирани правни основания за стопанската 2018-2019 година в размер на 1260.44 дка и за посочените имоти, са валидни прави основания за подпомагане за директни плащания за дружеството с УРН 532503 за кампания 2019г.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен  акт, засягащ  права и законни интереси на жалбоподателя „Т.-К. и с.“ ЕООД ***, като  участник в административното производство, независимо от наименованието  “Уведомително  писмо” /УП/.  Видно от съдържането му, с УП е формирано волеизявление, съгласно което на жалбоподателя е отказано изцяло  финансово подпомагане за кампания 2019г. по детайлно посочени схеми и мерки, посочени са ставките за схемите и мерките за кампания 2019г., извършените плащания и начислените неудържани санкции.  Оспорването е извършено в законоустановения преклузивен срок. Писмото е връчено на жалбоподателя на 22.03.2022г., а жалбата е депозирана в ответника и заведена с вх. номер от 28.03.2022г., поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата валидност. Съгласно  чл.20а ал.1 и ал.2  от ЗПЗП  оправомощеният орган да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му на Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, поради което същото не е нищожно.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Налице е материална незаконосъобразност на оспорения административен акт Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г., по следните съображения:

Като правни основания за неодобряване на заявените площи за финансово подпомагане, в оспореното УП са посочени разпоредбите на чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП и чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП, а именно – заявената площ от жалбоподателя не попада в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., който е одобрен с цитираните по-горе заповеди на МЗХГ и кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи.

Безспорни по делото са фактите, че жалбоподателят с УРН 532503 е подал заявление за подпомагаме за кампания 2019г., като е заявил площи  от общо 96.90 ха в землището на ***. По декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, според които не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019, както и при извършена на бенефициента проверка са установени недопустими за подпомагане площи – колона 5 от таблица 1 на УП, попадащи извън специализирания слой за кампания 2019г.  

Спорен по делото е въпросът съществува ли правно основание за ползваните от заявителя, жалбоподател имоти, претендирани от него за  подпомагане за кампания 2019г. като площи от общо 96.90 ха, съответно законосъобразна ли е констатацията на административния орган за липса на такова по отношение на площи от общо 96.90 ха, посочено като основание за отказ за финансово подпомагане.

Отговорът следва да се изведе като се анализират относимите правни норми и допълнително събраните при новото разглеждане на делото доказателства, а именно:

По отношение твърдяното основание за неодобряване на заявените площи за финансово подпомагане, квалифицирано по чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП – заявената площ от жалбоподателя не попада в Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., съдът намира същото за недоказано от административния орган, чиято е тежестта за това. Представена е само заповед на министъра на ЗХ № РД 09-228 от 28.02.2020г. за одобряване на окончателен слой площи, допустими за подпомагане, а твърдението на жалбоподателя е, че заявените от него попадат в допустимия слой и за него не е бил налице правен интерес от обжалването й. Касае се за твърдение на отрицателен факт от страна на ответника, а именно, че площи на заявителя са недопустими за подпомагане, поради което доказателствената тежест за установяването му е на този, който го твърди. В обжалваното УП в Таблица1, колона 5 е налице такава констатация, но доказване на реда и начина за достигането до същата не е проведено. Изброяването на разпоредби от различни нормативни актове на националното и общностното право в случая не е достатъчно за проверка на формирания от административния орган извод, поради което същият е недоказан.

Що се касае до второто основание за отказ от изплащане на финансово подпомагане, квалифицирано по чл.43, ал.3, т.7 ЗПЗП – кандидатът не е ползвател на заявените земеделски площи, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.

Установява се по делото, че жалбоподателят е сключил на 20.11.2015г. с Община Враца на основание чл.37п и при спазване на чл.37и-37о от ЗСПЗЗ договор за наем на земеделска земя от ОПФ за срок от 10 стопански години /л.19-21 от адм.дело № 212/2022г./. С този договор е наел за временно и възмездно ползване два ПИ: – имот № 000079 с площ 253.982 дка, ***, НТП – пасище с храсти; и имот № 000072, с площ 1007.472 дка, ***, НТП-пасище с храсти. Договорът е вписан както в СлВп, така и в ОСЗ с вх.№ 5965/01.02.2016г.

Сборът от площта на земите по този договор се равнява на 1261.454 дка и съответства, като дори незначително надвишава площта на имотите, отразени в писмо изх.№ 10-199/22.05.2024г. на зам.-министър на ЗХ, адресирано до изп.директор на ДФЗ от 1260.44 дка и в Справка с правни основания на жалбоподателя „Т.-К. и с.“ ЕООД, за стопанската година 2018-2019г., като правни основания за ползване на наетите имоти.

Ответникът поддържа, че са налице основания за прекратяване на договора по смисъла на чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ, която разпоредба постановява, че договорите за наем или аренда по ал.1 не се смятат за правно основание съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Нормата на чл.41, ал.1 от ЗПЗП посочва, че за подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7, чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година. Страните не спорят, че жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин и именно в това качество е подал заявлението.

Установи се от представения Протокол от 17.04.2019г. на комисия, назначена със заповед № 377/12.03.2019г. на кмета на Община Враца, че жалбоподателят „Т.-К. и с.“ ЕООД като ползвател на пасища, мери и ливади от ОПФ, отговаря на изискванията на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и, че този земеделски производител притежава 164 бр. коне над 6 м. с полагащи се площи 2460.000 дка до 7 категория.

Съгласно коментирания Протокол за проверка № 63/23.12.2019г. на ОДБАБХ при извършена такава в животновъдния обект 3042-0300 на адрес *** са установени общо 196 бр.коне, 160 бр. от които чипирани. Този животновъден обект е надлежно вписан в регистър на ОДБХ Враца и в ИИС на БАБХ, съгласно удостоверение за регистрация № 06-1434/07.12.2018г. с капацитет 200 бр. коне и собственик „Т.К.и с.“ ЕООД.

Разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП предвиждат изчерпателно няколко хипотези, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания и те са, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в; установи, че за съответните площи не са спазени изискванията за кръстосано съответствие; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за съответната година; кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи; кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4; установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане; заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4.

В конкретния случай не е налице нито едно от изброените основания за отказ на плащането, в частност твърдяното от административния орган кандидатът за подпомагане да не е ползвател на заявените земеделски площи, каквото цитираната разпоредба предвижда. Не може да се приравни хипотезата на т. 7 от чл.43, ал.3 ЗПЗП - кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи, на липса на правно основание за ползване, тъй като фактическият им състав е различен. Ползването е фактическо действие по използване на чужда вещ съобразно нейното предназначение и получаване на добиви от нея, без тя да се променя съществено по аргумент от чл.56 от ЗС, което може да се осъществява и самоволно /не по установения в закона ред/ и без валидно учредено правно основание /затова може да се придобива и по давност – чл.55 от ЗС/. Правното основание за ползването на наетите в случая поземлени имоти е правомерен юридически факт - сделка /двустранен договор/, каквато е сключена в случая и е обективирана в наемен договор от 2015г. за пасища ОПФ, която легитимира ползвателя /наемател/ като такъв и му предоставя право да използва имотите по предназначение, срочно и възмездно.

Разпоредбите на чл.41 от ЗПЗП регламентират регистрационния режим на правните основания за ползване на земеделски земи и правомощията на МЗХ и Разплащателната агенция, а именно, че МЗХГ е единственият компетентен орган, който извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателна агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земи.

Съдът споделя доводите на дружеството жалбоподател, че разполага с валидно сключен и вписан договор за наем, с който са му отдадени под наем общински пасища и мери. Договорът е вписан в Службата по вписвания и представлява годно правно основание за ползване на имотите от датата на сключването му – 20.11.2015г. и през цялата стопанска 2018-2019г., предвид посочения в договора 10 годишен срок. Макар да има данни по делото, че един от имотите с № 000072 с НТП пасище с храсти, с площ 1007.472 дка се заменя с поземлен имот №000074 с НТП пасище с храсти с площ 1006.458 дка, находящ се в земл. на *** по силата Споразумение към договора от 20.11.2015г., вписано с вх.рег.№ 2027/19.05.2020г. в СлВп Враца, то това изменение не може да има отношение към валидността на договора за периода на кампания 2019г. Изложеното налага извода, че жалбоподателят разполага с годно правно основание – сключен по съответния ред, в предписаната от закона писмена форма и на основание чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ регистриран в ОСЗ Враца договор за наем на общински поземлени имоти, легитимиращи го като техен ползвател /наемател/, поради което не е налице твърдяното от органа основание за отказ за плащане по схемите и мерките за директни плащания.

Следва да бъде посочено, че контрол върху представените доказателства за правото на ползване на заявените парцели е недопустим както за административния орган, така и за административния съд. Договорите за наем са облигационни договори, прекратяването им може да се осъществява на основанията, предвидени в гражданските закони, в частност ЗЗД, при изрични законови изключения, каквито са тези по чл.37м, ал.3 от ЗСПЗЗ, както и на основания, предвидени в самите договори. Намеса в гражданскоправни отношения, които по дефиниция са на равнопоставеност, от субекти извън страните по същите е недопустимо, в т.ч. и от субекти на публичното право, притежаващи административни властнически правомощия. Такава намеса може да осъществява само граждански съд, при съответно сезиране от субект, страна в съответното гражданско правоотношение.

Установи се и факта, че жалбоподателят разполага с регистриран животновъден обект, а при извършена проверка за спазване разпоредбите на чл.37м, ал.1 във вр. с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективирана в Протокол от 17.04.2019г. на Община Враца са констатирани в животновъдния обект общ брой на отглежданите коне 164.

Жалбоподателят отговоря и на условията, предвидени в разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗПЗП, съгласно която земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Наличието на валидно правно основание и регистрирането му в ОСЗ са категорично установени по делото.

По отношение писмо на МЗХГ с вх. № 07-0400/1412# от 21.10.2019г., с което на ДФЗ са предоставени площите без правно основание, което в УП е посочено като основен мотив за отказ, съдът приема, че в случая МЗХГ няма право да определя размер на площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното основание по смисъла на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите за схемите/мерките за директни плащания. Цитирания законов тест не предвижда такава процедура, а единствено регистрация на правните основания. Действително в чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че договорите за наем или аренда по ал.1 не се смятат за правно основание, съгласно чл.41 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Съгласно чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ Кметът на общината, съответно директорът на ОДЗ ежегодно извършва проверки за спазване условията по чл.37и ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Следователно дали един договор ще бъде правно основание или по силата на чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ не следва да се счита за такова, независимо от това, че формално е прекратен, се констатира не от МЗХГ, а от компетентните съгласно закона органи – Кмет на Община за ОПФ /общински поземлен фонд/ или от Директора на ОДЗ за ДПФ /държавен поземлен фонд/. В случая се установи, че е извършена такава проверка, отразена в Протокол от 17.04.2019г. на Община Враца и с него юридически факт, който да води до намаляване/изключване на площите с правно основание по реда на чл.37м от ЗСПЗЗ въобще не е бил констатиран от компетентните органи.  Освен това, по-горе се цитира писмо изх.№ 10-199/22.05.2024г. на зам.-министъра на ЗХ, с което се изоставя твърдението за отсъствие на валидни правни основания за подпомагане и се заменя с ново, според което за стопанската 2018-2019г. на „Т.К.и с.“ ЕООД се признават за валидни правни основания за подпомагане за директни плащания земеделски земи в размер на 1260.44 дка за имоти №-ра 000074 и 000079 в земл. на ***, представляващи пасища с храсти от ОПФ.

Следващото указание на ВАС е за необходимостта да се съобрази регистрацията на животновъдния обект и неговия вид, които както се посочи са безспорно доказани, съотнесени към ползването му от няколко лица, както и да се направи преценка за правомерността на ползването на обекта от няколко лица, при изясняване на въпроса за конкретния брой и вид регистрирани животни от „Т.К.и с.“ ЕООД, с оглед размера на отдадените под наем имоти от ОПФ на земеделския производител.

В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл. 13 от Закона за животновъдството /ЗЖ/ обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер.

Според  чл. 13б, ал. 4 от ЗЖ селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице. По правилото на чл. 13, ал. 5 от същия закон животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми.

Разпоредбата на § 1, т. 28 от ДР на ЗЖ дефинира понятието "Животновъдна ферма", като технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска.

Съгласно § 1, т. 49 от Допълнителните разпоредби на ЗЖ "Собственик на животновъден обект" е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта. От друга страна § 1, т. 79а от ЗВМД дава определението за "Ползвател", а това е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че собственик на  животновъден обект № ********** /стар 3042-0300/ е „Т.-К. и с.“ ЕООД и в този обект съгласно Справка за животни от БАБХ към 02.02.2019г. се отглеждат 162 бр. коне. 

По смисъла на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от ЗВМД вр. чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. на регистрация подлежи не съответно лице или земеделска дейност, а животновъдният обект, в който се извършва дейността. Регистрацията може да бъде инициирана както от собственика, така и от ползвателя на обекта като същественото е, че същата се отнася за обекта безсрочно. Правната регламентация категорично сочи, че регистрация на един и същи животновъден обект не би могла да бъде извършена от различни лица за една и съща дейност, в един и същи период. Следва също да се посочи, че относно предмета на дейност на кандидата за подпомагане не е изследвана счетоводната му отчетност, нито е формиран извод, че същият не осъществява земеделска дейност, респ. че не произвежда земеделска продукция. Действително по смисъла на  чл. 13б, ал. 4 вр. чл. 13, ал. 5 от ЗЖ дейността в животновъдния обект следва да се извършва от едно лице, но съжденията на административния орган не се опират на констатации кои и колко други лица са извършвали дейност в животновъдния обект, респ. в какво качество /евентуално ползватели ли са/ и налице ли са или липсват технически и икономически отделни стопански единици в обекта, които да имат самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска /по арг. от § 1, т. 28 от ДР на ЗЖ/. Този подход препятства съда да извърши контрол за законосъобразност, което е самостоятелно основание за отмяната на административния акт на основание чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед изложеното и при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна. Затова и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва да съобрази разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗПЗП за наличието на валидно правно основание за ползване и регистрирането му в ОСЗ, както предвижда чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ и писмо изх.№10-199/22.05.2024г. на зам.-министъра на ЗХ, в което се приема, че жалбоподателят разполага с валидни правни основания за подпомагане за кампания 2019г. за имоти с обща площ 1260.44 дка, както и същите попадат ли в площите на заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., а също и доказателствата за наличие на регистриран животновъден обект със съответен брой животински единици.

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на общо 2650,00 лева, съгласно списъка по чл.80 ГПК, включващи при първоначалното разглеждане спора по адм.дело № 212/2022г. на АС Враца внесена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, платеното адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева в настоящото производство пред АдмС–Враца, както и адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева пред ВАС. В тази връзка направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и установения материален интерес от 53991.71 лева. По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество направените по делото разноски в общ размер на 2650,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2  вр. чл.146, т.4 от АПК и чл. 226 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № 02-060-2600/4974 от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

ИЗПРАЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението.

ОСЪЖДА  ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „Т.К.и с.“ ЕООД ***, с ЕИК ********* сумата от общо 2650.00 лв., представляваща деловодни разноски по адм.дело № 212/2022г. на АС Враца, по адм. дело № 9406/2022г. на ВАС и по настоящото дело.              

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяване на страните.