Решение по дело №359/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по обективно съединени искове с правно основание чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, предявени от П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.К. Т., срещу Областна администрация на област с административен център Варна, за присъждане на: обезщетение в размер на 9000,00лв., равняващо се на шест месечни основни заплати, определени към момента на признаването на уволнението за незаконно с Решение на ВАС № **/09.10.2022г. по адм.д. № **/2023г., лихва върху главницата, в размер на 447,90лв. за времето от 09.10.2023г. до 19.02.2024г., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на възнаграждението; обезщетение в размер на 477,27лв., за недопускане до работното място за периода от 11.10.2023г. до 20.10.2023г. (седем работни дни), лихва върху тази сума, в размер на 21,83лв. за времето от 20.10.2023г. до 19.02.2024г. и законовата лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С молба С.д. № 5907/23.04.2024г. ищецът, чрез адв.Т., е направил искане, претенциите му да се считат предявени съразмерно увеличената стойност, констатирана със заключението по ССЕ със С.д. № 5601/17.04.2024г.

Във връзка с това искане, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 23 април 2024г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявените от ищеца искове, както следва: искът за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, вместо за 9000,00лв., да се счита предявен за 11250,00лв.; претенцията за лихва върху главницата, вместо за сумата 447,90лв. за времето от 09.10.2023г. до 19.02.2024г., да се счита предявена за сумата от 555,56лв. за периода от 09.10.2023г. до 18.02.2024г.; искът за присъждане на обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл, вместо за сумата в размер на 477,27лв. за периода от 11.10.2023г. до 20.10.2023г. (седем работни дни), да се счита предявен за периода от 11.10.2023г. до 19.10.2023г. (седем работни дни), за сумата 596,61лв.; претенцията за лихва върху главницата, вместо за сумата от 21,83лв. за времето от 20.10.2023г. до 19.02.2024г., да се счита предявен за сумата 27,07лв. за периода от 20.10.2023г. до 18.02.2024г.

Ищецът твърди, че с Решение № 194/16.02.2023г. по адм.д. № **/2022г. на Адм.съд - Варна, VІІ-ми състав, потвърдено с Решение на ВАС № ***/09.10.2023г. по адм.д. № ***/2023г., е отменена Заповед № РД-**/08.07.2022г. на областния управител на област с адм.център Варна, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „младши експерт, дейност координация и административен контрол“ в дирекция „АКРРДС“. През периода на обжалване на заповедта е останал без работа, като според Справка от регистъра на осигурените лица - социално осигуряване, за процесния период, не е бил в служебно или трудово правоотношение, и не е получавал възнаграждение, поради което за него възниква правен интерес от предявяване на иск по чл.104, ал.1 ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 9000,00лв., равняващ се на шест месечни основни заплати, към момента на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта от 08.07.2022г., за лихва върху главницата за посочените в исковата молба период и размер, както и за лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

На следващо място ищецът твърди, че на 11.10.2023г. е депозирал в Областна администрация - Варна заявление вх. № РД-***/11.10.2023г., с което заявил желанието си в законоустановения срок по реда на чл.122 ЗДСл, да бъде възстановен на заеманата длъжност. Със Заповед № РД-***/19.10.2023г. е възстановен на заеманата длъжност считано от 20.10.2023г. с основна месечна заплата от 1500,00лв. Твърди, че в периода от 11.10.2023г. до 20.10.2023г. не е допуснат до работното място, поради което на основание чл.122, ал.3 ЗДСл претендира обезщетение в размер на 477,27лв., лихва върху главницата за посочените в исковата молба период и размер, както и лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Т.. Поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени, в увеличения размер, установен от ССЕ със С.д. №5601/17.04.2024г. С молба С.д. № 5907/23.04.2024г. се претендират разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки С.д. № 6500/07.05.2024г. ищецът посочва, че Областна администрация – Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерски съвет, е длъжна да спазва всички постановления и актове на Министерство на финансите и на Министерски съвет, като при изпълнение на ПМС № 340/21.10.2022г. областният управител със Заповед № РД-***/26.10.2022г. е актуализирал работните заплати на всички служители. Намира за невярно твърдението на ответната страна, че органът по назначение действа по негова преценка, като твърди, че в случая Областна администрация – Варна няма право на оперативна самостоятелност и преценка дали да се актуализират заплатите на всички служители. Сочи, че към 01.07.2022г. – датата, която е заложена в цитираното ПМС, е бил назначен на длъжност „младши експерт“ в Областна администрация – Варна и не следва да бъде поставен в по-неблагоприятно положение при определянето на индивидуален размер на основната месечна заплата по чл.67, ал.4 и ал.5 ЗДСл., изчислена в хипотезата на непрекъснатост на служебното правоотношение в сравнение с онези служители, които са продължили да заемат длъжността си. Моли предявените искове да се уважат в размерите, изчислени от ССЕ със С.д. № 5601/17.04.2024г.

Ответната страна, чрез гл.юрк.А. Р. - Д., оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, по съображения в писмен отговор С.д. № 3677/13.03.2024г. и писмени бележки С.д. № 6342/30.04.2022г. Относно иска по чл.104, ал.1 ЗДСл, оспорва обстоятелството, че през периода на обжалването на Заповед № РД-***/08.07.2022г. ищецът е останал без работа и не е бил в трудово правоотношение. Оспорва като недопустима, в условия на евентуалност - като неоснователна, претенцията за лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 09.10.2023г. до 19.02.2024г., ведно с лихвата от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, като твърди, че такава не се дължи, т.к. падежът на основното задължение не е настъпил. Намира за неоснователно искането обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл да се индексира с увеличение на работната заплата, т.к. работодателят е длъжен при възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност, да определи размер на индивидуалната работна заплата, съгласно получаваната такава от преди уволнението. Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация допуска основната заплата да се увеличи при възстановяване на уволнен служител, но това е само възможност, а не задължение. Оспорва като недопустим, в условия на евентуалност - като неоснователен, иска по чл.122, ал.3 ЗДСл, т.к. ищецът е допуснат да изпълнява съответната длъжност. В тази връзка сочи, че веднага след подаване на заявление № РД-***/11.10.2023г. за възстановяване на заеманата длъжност, ищецът е напуснал сградата на администрацията и не се е явил в следващите дни, поради което с писмо № РД-2***(1)/16.10.2023г. в срока по чл.122, ал.1 ЗДСл е поканен да се яви на 20.10.2023г. Със заповед от 19.10.2023г. е възстановен на заеманата длъжност, считано от 20.10.2023г., а със заповед от 20.10.2023г. е прекратено служебното му правоотношение поради приемане на предложение по чл.107а ЗДСл., т.е. ищецът е допуснат да изпълнява съответната длъжност. По изложените съображения моли съдът да остави без разглеждане исковите претенции, респ. да ги отхвърли като неоснователни, както и в полза на Областна администрация - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, т.к. делото не е от фактическа и правна сложност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със Заповед № РД-***/08.07.2022г. на областния управител на област с административен център Варна, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца П. А. Х. за длъжността „младши експерт, дейност координация и административен контрол“ в Дирекция „АКРРДС“ при Областна администрация на област с административен център – Варна, с ранг II – младши, считано от 08.07.2022г. поради съкращаване в щата.

С Решение №***/16.02.2023г. постановено по адм.д. № ***/2022г. на Адм.съд – Варна /л.62/, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена. Решението е потвърдено с Решение на ВАС № ****/09.10.2023г. по адм.д. № ***/2023г. /л.66/.

В срока по чл.122, ал.1 ЗДСл и въз основа на решението на ВАС по адм.д. № ***/2023г., П. Х. подал до областния управител заявление с вх. № РД-**/11.10.2023г. /л.35/ да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „младши експерт“ в Дирекция „АКРРДС“. Към заявлението приложил копие на съдебното решение.

С Писмо № РД-***(1)/16.10.2023г. /л.36/ областният управител поканил П. Х. да се яви в Областна администрация Варна на 20.10.2023г.

Със Заповед № РД-**/19.10.2023г. /л.37/ областният управител на област с адм.център Варна, възстановил П. А. Х. на длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АКРРДС“ при Областна администрация Варна, длъжностно ниво КДА „11“, наименование на длъжностното ниво по КДА „Експертно ниво „7“, с ранг III младши, считано от 20.03.2023г., с основна месечна заплата, в размер на 1500лв.

С рег. № РД-***/20.10.2023г. /л.39/, на основание чл.107а, ал.1 ЗДСл, областният управител отправил на Х. предложение за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение в размер на шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата.

Предложението било прието, поради което със Заповед № РД-***/20.10.2023г. /л.40/, на основание чл.108, чл.107а и ал.2 ЗДСл и чл.32, ал.1 ЗА, областният управител прекратил служебното правоотношение на П. А. Х. за длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АКРРДС“, считано от 23.10.2023г.

Във връзка с прекратеното служебно правоотношение, със Заявление вх.№ РД-***(4)/03.11.2023г. /л.42, 43/ П. Х. представил декларация, в която посочил, че за времето след оставане без работа – от 08.07.2022г. до 09.10.2023г., е работил по трудово правоотношение, както следва: за периода от 28.08.2023г. до 16.09.2023г. при работодател „Аква дриймс“ ЕООД, [ЕИК]; за периода от 10.07.2023г. до сега, при работодател „СОД 64“ ЕООД, [ЕИК].

Видно от фиш № *** за заплата за м.10.2023г. /л.44/, за месец октомври 2023г. на ищеца е начислена основна заплата в размер на 68,18лв. – за един работен ден, както и обезщетение по чл.107 ЗДСл, в размер на 9000,00лв.

Видно от Удостоверение от ТП на НОИ-Варна /л.53/, за периода от 08.09.2022г. до 07.07.2023г. П. А. Х. е получавал парично обезщетение за безработица.

Видно от Удостоверение вх.№ РД-***(1)/25.03.2024г. /л.108/, издадено от Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ към Агенция по заетостта, П. А. Х. е бил регистриран в ДБТ от 14.07.2022г. до 09.07.2023г.

Видно от Удостоверение, издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна /л.109/, за периода 08.07.2022г. до 20.10.2023г., П. Х. има регистрирани трудови договори, както следва: за периода от 27.08.2023г. до 15.09.2023г. с „Аква дрийм 2022“ ЕООД, [ЕИК]; считано от 10.07.2023г. със „СОД-64“ ЕООД, [ЕИК].

По делото е работила Съдебно - счетоводна експертиза, по която е прието заключение С.д.№ 5469/15.04.2024г., допълнено със С.д. № 5601/17.04.2024г., от което се установява следното:

- Към 09.10.2023г. е актуално поименно длъжностно разписание на Областна администрация – Варна, утвърдено от областния управител от 11.09.2023г. Незаетите бройки в Дирекция АКРРДС са за длъжност „главен експерт“ за изпълнение на дейност „Устройство на територията“ и длъжност „старши експерт“ за изпълнение на дейност „Държавна собственост“. Дейност „Координация и административен контрол“ се изпълнява от двама старши експерти и един младши експерт. Младши експерт, дейност „Координация и административен контрол“ в Дирекция АКРРДС е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години, с основна заплата 1100лв. При възстановяване на П. Х. на работа, трябва да му се определи размер на индивидуална работна заплата, съгласно получаваната преди уволнението, което е признато за незаконно – в случая 1500,00лв. Обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл – за период от 6 месеца, е в размер на 9000,00лв. Дължимата лихва по чл.86 ЗЗД върху обезщетението в размер на 9000лв., за периода от 09.10.2023г. до деня преди завеждане на исковата молба – 18.02.2024г. вкл., е в размер на 444,45лв.

- На 11.10.2023г. е утвърдено следващо поименно длъжностно разписание на Областна администрация – Варна, според което Дирекция АКРРДС остава непроменена, респ. няма промяна на размера на основната заплата към 11.10.2023г. за длъжността „младши експерт“, дейност координация и административен контрол“. Обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл за периода от 11.10.2023г. до 19.10.2023г. – за шест работни дни при основна заплата 1500,00лв., е в размер на 409,08лв. Дължимата лихва по чл.86 ЗЗД върху сумата за периода 20.10.2023г. до деня преди завеждане на исковата молба – 18.02.2024г. е в размер на 18,56лв. Работните дни в посочения период са седем, съответно размерът на обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл за седем работни дни е 477,26лв. Дължимата лихва по чл.86 ЗЗД върху тази сума е в размер на 21,66лв.

- В изпълнение на ПМС № 340/21.10.2022г. Областният управител на област с адм.център Варна издал Заповед № РД-***/26.10.2022г. за определяне на лимити за увеличение на индивидуалните месечни работни заплати на служителите в Областна администрация – Варна по дирекции и определяне на проценти за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати, съобразно годишното оценяване на служителите за 2021г. Към 26.10.2022г. длъжност „младши експерт“ в Дирекция АКРРДС, заемана от ищеца П. Х. за изпълнение на дейност „Координация и административен контрол“, не е налична в поименното длъжностно разписание. В списъка за процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в Областна администрация Варна, П. Х. не фигурира, т.к. към момента на издаване на заповедта същият не е част от основния списъчен състав и неговата длъжност не фигурира в поименното длъжностно разписание.

- Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава „при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител“. Заплатата на П. Х. не е актуализирана при възстановяването му на работа след отмяна на незаконното му уволнение.

- Със Заповед № РД-***/26.10.2022г. на областния управител е определено минималното увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в Областна администрация Варна да бъде 20 % включително и на незаетите бройки в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ и „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. Определеното процентно увеличение следва да претърпи корекция в посока завишение на процента на увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите, съобразно получената годишна оценка за изпълнението на длъжността за 2021г. Годишна оценка за изпълнението на длъжността за 2021г. на П. Х. е „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, която съответства на завишение с 5% или основната заплата на ищеца от 1500лв. би следвало да се увеличи с 25%, или с 375лв. и би следвало да бъде 1875лв.

- При определяне на основната заплата към 09.10.2023г. и към 11.10.2023г. не са съобразени и не са извършени актуализации на работната заплата съгласно ПМС № 340/21.10.2022г., т.к. длъжността „младши експерт“ в Дирекция „АКРРДС“, заемана от П. Х. за изпълнение на дейността „Координация и административен контрол“ не е налична в поименното длъжностно разписание.

- При съобразяване на актуализацията, основната заплата на ищеца към 09.10.2023г. и към 11.10.2023г. би била една и съща – 1875лв.

- Съобразно актуализирания размер на основната заплата, размерът на обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл за период от 6 месеца е 11250лв. Размерът на лихвата по чл.86 ЗЗД върху посочената сума за периода от 09.10.2023г. до 18.02.2024г. вкл. е 555,56лв. Размерът на обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл за периода 11.10.2023г. до 19.10.2023г. за шест работни дни е 511,38лв., а размерът на лихвата върху тази сума за периода 20.10.2023г. до 18.02.204г. е 23,20лв. Размерът на обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл за периода 11.10.2023г. до 19.10.2023г. за седем работни дни е 596,61лв., а размерът на лихвата върху тази сума за периода 20.10.2023г. до 18.02.204г. е 27,07лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

І. По иска за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл и за лихва по чл.86 ЗЗД върху главницата, за периода от 09.10.2023г. до 18.02.2023г.

Искът по чл.104, ал.1 ЗДСл е предявен в рамките на общия 5-годишен давностен срок, считано от 09.10.2023г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съгл. т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004г на ВКС, ОСГК, от легитимиран субект и срещу надлежния ответник, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се преценява като доказан по основание, и частично доказан по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Правото на обезщетение по чл.104 ал.1 изр.1 от ЗДСл. цели да възстанови в патримониума на уволненото лице реално настъпилата щета, изразяваща се в намаления му доход вследствие на незаконното уволнение.

Съдът преценява, че в конкретния случай са налице всички елементи на фактическия състав по чл.104, ал.1 ЗДСл. за присъждане на претендираното обезщетение: 1/ Заповед № РД-***/08.07.2022г. на областния управител на област с адм.център Варна за прекратяване служебното правоотношение на ищеца, е призната за незаконосъобразна и е отменена с Решение № ***/16.02.2023г. на Адм.съд - Варна, VІІ-ми състав, постановено по адм.д. № ***/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № ***/09.10.2023г. по адм.д. № ***/2023г., влязло в сила на 09.10.2023г. по правилото на чл.296, т.3 ГПК, вр.чл.144 АПК; 2/ В процесния шест месечен период, за който се претендира обезщетението - считано от 08.07.2022г. до 08.01.2023г., ищецът не е полагал труд по друго служебно/трудово (гражданско) правоотношение, което безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства - Справка за подадени декларации за социално осигуряване и представените по делото удостоверения от ТП на НОИ-Варна, Дирекция „Бюро по труда“ - Варна и ТД на НАП-Варна.

Видно от представената информация от ТД на НАП-Варна /л.109/, ищецът е сключил трудови договори на дати, следващи изтичането на шестмесечния срок, за който се претендира обезщетение, поради което получаваните по тези правоотношения възнаграждения не влияят на размера на претендираното обезщетение. Обстоятелството, че ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ Варна и е получавал обезщетение за безработица в периода от 08.09.2022г. до 07.07.2023г. е също ирелевантно, т.к. съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 КСО, изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Тоест, получените от ищеца суми като обезщетение за безработица, подлежат на връщане на ДБТ и по тази причина не подлежат на приспадане от обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният от ищеца иск по чл.104, ал.1 ЗДСл е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението, съдът кредитира заключението по ССЕ, във варианта, в който същото е изчислено за шестмесечния период в размер на 9000,00лв., при основно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1500,00лв.

Неоснователно ищецът претендира обезщетение в размер, изчислен от ССЕ (допълненото заключение със С.д. № 5601/17.04.2024г.) при индексиран размер на основното месечно възнаграждение 1875лв. - с общо 25%, съгласно Заповед № РД-***/26.10.2022г. на областния управител на област с адм.център Варна (за 20%) и Годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2021г. (за 5%).

Разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл има предвид основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно и не предвижда да бъде включено и индексиране на заплатите. Целта на обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл е да се обезщетят вредите, които се търпят от служителя от лишаването му от трудово възнаграждение вследствие незаконното уволнение и техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи, които би получил при изпълнение на длъжността.

Както е установило вещото лице по ССЕ, Заповед № РД-***/26.10.2022г. на областния управител на област с адм.център Варна е издадена в изпълнение на ПМС № 340/21.10.2022г. и към датата на актуализация на заплатите на служителите в Областна администрация Варна, заеманата от ищеца длъжност „младши експерт“ в Дирекция АКРРДС не е налична в поименното длъжностно разписание. Ищецът не фигурира в списъка за процентно увеличение на индивидуалната работна заплата, т.к. към 26.10.2022г. не е част от списъчния състав на администрацията и неговата длъжност не фигурира в поименното разписание. От друга страна, както основателно сочи и ответната страна, по арг. от чл.11, ал.1, т.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, увеличението на заплатата и завишаването й съобразно получената годишна оценка за изпълнението на длъжността за 2021г., е предвидена само като възможност, а не като задължение за органа по назначението.

В този смисъл увеличенията на основните заплати на други служители в Областна администрация - Варна и принципната възможност органът по назначението да увеличи възнаграждението при съответната атестационна оценка, което законът не вменява като задължение, е ирелевантно за определяне на основната заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението му като незаконно. Законът обвързва размера на обезщетението единствено с основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата, и всички други фактори и обстоятелства, релевирани с молби С.д. № 4309/26.03.2024г. и С.д. № 5907/23.04.2024г. са неотносими към определянето на обезщетението по чл.104, ал. от ЗДСл. - така в Решение на ВАС № 3423/20.03.2024г. по адм.д. № 10984/2023г.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява, че искът по чл.104, ал.1 ЗДСл следва да уважи за размера от 9000,00лв. (първоначално предявен), като за разликата над 9000,00лв. до претендираните 11250,00лв. (съгласно увеличението на иска), искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

От основателността на главния иск следва и тази на предявения акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата 9000лв. В конкретния случай е претендирана мораторната лихва, предвидена с т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по тълкувателно дело №3/2004г. на ВКС, ОСГК, с което е прието, че при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата, и съответно – на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В този случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт – от този момент започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

С оглед изложеното съдът намира, че тази претенция следва да бъде уважена за претендирания период от 09.10.2023г. до 18.02.2024г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба на 19.02.2024г., от който момент върху сумата започва да тече законната лихва, дължима до окончателното й изплащане.

Лихвата за забава върху сумата от 9000,00лв. за периода от 09.10.2023г. до 18.02.2024г., е изчислена от ССЕ в размер на 444,45лв. и претенцията следва да бъде уважена за този размер, като за разликата над 444,45лв. до претендираните 555,56лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

ІІ. По иска за присъждане на обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл и за лихва по чл.86 ЗЗД върху главницата, за периода от 20.10.2023г. до 18.02.2023г.

Искът по чл.122, ал.3 ЗДСл е предявен в рамките на общия 5-годишен давностен срок, считано от 20.10.2023г. – датата, на която е преустановено нарушението, съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2004г., от легитимиран субект и срещу надлежния ответник, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се преценява като доказан по основание, и частично доказан по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Съгласно ал.3 на с.р., когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

В случая уволнението на ищеца със Заповед № РД-***/08.07.2022г. на областния управител на област с адм.център Варна, е признато за незаконно със съдебно решение, влязло в сила на 09.10.2023г.

След отмяната на уволнението и в срока по чл.122, ал.1 ЗДСл, със заявление вх.№ РД-**/11.10.2023г. ищецът е манифестирал пред органа по назначението желанието си да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност. С писмо № РД-***1)/16.10.2023г. областният управител на област с адм.център Варна е поканил ищеца да се яви на 20.10.2023г., на която дата със Заповед № РД-2***/19.10.2023г. е възстановен на длъжност „младши експерт“ в дирекция „АКРРДС“, считано от 20.10.2023г. Със Заповед № РД-***/20.10.2023г. на основание чл.107а, ал.1 и ал.2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца, считано от 23.10.2023г., като възнаграждението за отработения един работен ден - 20.10.2023г., е начислено и изплатено на ищеца видно от фиш № 2714 за заплата за м.10.2023г.

При тези данни, фактът на недопускане до работа е безспорно установен, т.к. след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение, ищецът се е явил на работа на 11.10.2023г. - в срока по чл.122, ал.1 ЗДСл, а реално е възстановен на исканата длъжност едва на 20.10.2023г. - т.е. след седем работни дни, считано от подаване на заявлението.

Противно на твърденията на ответната страна, налице е незаконосъобразно лишаване на служителя от възможност да изпълнява своята длъжност при съществуващо служебно правоотношение. Отмяната на заповедта за уволнение има за последица възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност, като за органа по назначението възниква задължението да осигури на възстановения служител реална възможност да изпълнява служебните си функции. При неизпълнение на това задължение, за служителя възниква правото на обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл.

В случая на ищеца е предоставена възможност да упражнява трудовите си функции едва на 20.10.2023г., поради което искът по чл.122, ал.3 ЗДСл се явява доказан по основание за периода от 11.10.2023г. до 19.10.2023г. - за седем работни дни.

Относно размера на обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл, съдът кредитира заключението по ССЕ, във варианта, в който същият е изчислен за седем работни дни при основно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1500,00лв., а именно за размера от 477,26лв.

По съображенията изложени по-горе относно претендираната от ищеца индексация на основното възнаграждение, съдът не кредитира заключението във варианта, в който обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл е изчислено при индексирана работна заплата в размер на 1875лв.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява, че искът по чл.122, ал.3 ЗДСл следва да уважи за размера от 477,26лв. (първоначално предявен), като за разликата над 477,26лв. до претендираните 596,61лв. (съгласно увеличението на иска), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно претенцията за лихва, следва да се съобрази т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2004г., според която при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

Недопускането до работа е фактическо действие, което в случая за периода от 11.10.2023г. до 19.10.2023г. е извършено в нарушение на чл.122, ал.1 ЗДСл. Нарушението е преустановено на 20.10.2023г., считано от който момент се дължи лихва за забава.

С оглед изложеното съдът приема, че претенцията за лихва следва да бъде уважена за претендирания период от 20.10.2023г. до 18.02.2024г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба на 19.02.2024г., от който момент върху сумата започва да тече законната лихва, дължима до окончателното й изплащане.

Лихвата за забава върху сумата от 477,26лв. за периода от 20.10.2023г. до 18.02.2024г., е изчислена от ССЕ в размер на 21,66лв. и претенцията следва да бъде уважена за този размер, като за разликата над 21,66лв. до претендираните 27,07лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, заявената с молба С.д. № 5907/23.04.2024г. претенция за присъждане на разноски се явява частично основателна и следва да се уважи съразмерно на уважения материален интерес.

 

претенция	претендирана от ищеца	призната за основателна
обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл	11250,00	9000,00
лихва	555,56	444,45
обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл	596,61	477,26
лихва	27,07	21,66
Общо:	12429,24	9943,37

 

От общо претендирани 12429,24лв., исковете са уважени за 9943,37лв., съответно отхвърлени за 2485,87лв.

От ищеца са доказани сторени в производството разноски общо в размер на 2190,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса, 280,00лв. възнаграждение за вещото лице и 1900,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна помощ и консултантско съдействие от 29.01.2024г., е изплатено изцяло в брой към деня на подписване на договора.

Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, се преценява от съда като основателно.

Съобразно претендирания материален интерес - 12429,24лв., минималното възнаграждение по чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1300лв. + 9% х (12429,24 - 10000) = 1519,00лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което изплатеното възнаграждение от 1900,00лв. се явява прекомерно.

Съобразно уважения материален интерес - за 9943,37лв., на ищеца следва съразмерно да се присъдят разноски в размер на: 9943,37 х 1809 (общо разноски, от които 10,00лв. ДТ, 280,00лв. за вещо лице и 1519,00лв. адв.възнагр.)/12429,24лв. = 1447,20лв. (хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, да заплати на П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна, обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер на 9000,00лв. (девет хиляди лева), за периода 08.07.2022г. - 08.01.2023г. (шест месеца), през който не е бил на държавна служба вследствие незаконното му уволнение, отменено с Решение на Адм.съд – Варна № ***/16.02.2023г. по адм.д. № ***/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № ***/09.10.2023г. по адм.д. № ***/2023г., влязло в сила на 09.10.2023г., ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 444,45лв. (четиристотин четиридесет и четири лева, и четиридесет и пет стотинки), изчислена върху главницата за периода от 09.10.2023г. до 18.02.2024г., и със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.02.2024г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна иск по чл.104, ал.1 ЗДСл за сумата над 9000,00лв. до претендираните 11250,00лв. и за мораторната лихва за сумата над 444,45лв. до претендираните 555,56лв.

ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, да заплати на П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна, обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл в размер на 477,26лв. (четиристотин седемдесет и седем лева, и двадесет и шест стотинки), за недопускането му до работа в периода от 11.10.2023г. - 19.10.2023г. - седем работни дни, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 21,66лв. (двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), изчислена върху главницата за периода от 20.10.2023г. до 18.02.2024г., и със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.02.2024г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна иск по чл.122, ал.3 ЗДСл за сумата над 477,26лв. до претендираните 596,61лв. и за мораторната лихва за сумата над 21,66лв. до претендираните 27,07лв.

ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, да заплати на П. А. Х., [ЕГН], гр.Варна, разноски за производството в размер на 1447,20лв. (хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!