РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330110335 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. А. А. срещу К. Х. Е., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сума в общ размер от 1500 евро, от която: 1000 евро- главница, предоставена по силата
на договор за заем от ***** г., сключен между страните и 500 евро, представляваща
възнаградителна лихва по договора за заем от ****** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/19.08.2020г./ до окончателното й погашение.
Ищецът поддържа, че между страните е възникнало заемно правоотношение, по
силата на което ищецът е предал на ответницата сума в размер от 1000 евро на дата
****** г. За предаването, съответно получаването на сумата е съставена нарочна
разписка. В цитираната разписка била договорена и възнаградителна лихва в размер от
500 евро. Главницата, ведно с възнаградителната лихва следвало да бъдат издължени
от ответницата в седмичен срок от предаването на сумата от 1000 евро. Въпреки
многократните опити за извънсъдебно уреждане на спора и към настоящия момент
сумата остава неизплатена. Предвид това, предявяват се процесните искови претенции.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответницата К.Е. Не
1
оспорва задължението по основание и размер. Посочва, че поради неблагоприятно
стечение на обстоятелствата, не е имала финансовата възможност да върне
претендираните парични суми. Изразява готовност да ги заплати изцяло до 10.04.2021г.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2021г., ответницата Е. изрично
признава така предявените искове по основание и размер, като предвид това, ищецът е
поискал постановяване на решение съобразно стореното признание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че исковата претенция е основателна до размера на претендираните с исковата
молба суми, а именно: 1000 евро- главница, предоставена по силата на договор за заем
от ****** г., сключен между страните и 500 евро, представляваща възнаградителна
лихва по договора за заем от ***** г. Като законна последица от уважаване на иска е
присъждането на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 19.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на
чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се
разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се
разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу
иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи
дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по
чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото
ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че признава иска, а ищецът –
че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови
своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
2
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер
от 643, 16 лв., като именно тази сума следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Х. Е., ЕГН ********** да заплати на А. А. А., ЕГН: ********** на
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: 1000 евро- главница, предоставена
по силата на Договор за заем от ***** г., сключен между страните и сумата от 500
евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за заем от ***** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда /19.08.2020г./ до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА К. Х. Е., ЕГН ********** да заплати на А. А. А., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 643, 16 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3